Как да се справим с болката в отношенията и да върнем хармонията в живота си?

  • 69 973
  • 140
# 90
Здравейте!🙂 Искам да ви споделя нещо и ако може да кажете вие как бихте постъпили? С съпруга ми сме вече 2 години заедно и чакаме момиченце отначало той много ме обичаше , но аз така и не можах да кажа майко на свекърва ми , защото съм много притеснителна опитах 2,3 пъти , но не можах.. Майките ни са вдовици и двете , но той много се ядоса че не казвам майко и постоянно ми викаше за всичко.. Когато разбра ,че съм бременна спря да ми крещи  , но други неща ме дразнят! Работи и дава всичките си пари на майка си и тя се разполага с нейната и неговата заплата  с тях пазарува храна , за бебето комезметики  балони глупости ,ток и тн.. За него си оставя да се поддържа за работа а на мен нищо не дава.. Не мисли ,че може нш да ми се преяде че съм бременна ..Тя ми оставя5,6 лева на ден да готвя и ако останат стотинки си вэимам по нещо ..Мисля ,че е редно да ги дели поне на 3 .. Опитах да говоря с него за това ,но той е много нервен и не мога с него да говоря не ми позволява и аз само мълча и се сърдя и не ме пита защо ..Не му пука че съм тъжна на пук даже се смее и лигави като малко дете ,а когато майка му е тъжна се чуди как да я развесели и му се скапва целият ден докато не я види усмихната ... Той ме кара да ходя с нея навсякъде без да пита искам или не за да не се чувства сама .. Прекарвам живота си с нея а не с него все едно съм женена за нея ... Споделя всичко само с нея и тя каквото каже това е! И не иска моето мнение за нищо и мисли че ще е мъж под чехал ако хората и близките му видят че много ми държи ... просто мечтите ми за хубаво семейство са разбити и не знам как да постъпя неискам да го напускам ,защото прекалено много го обичам и не бих могла с никой друг ...
Виж целия пост
# 91
Здравейте. Ще се включа и аз с моя проблем.. ..Много обичам приятеля си, имаме връзка от 2,5г като последите 6-7 месеца живеем заедно. В началото се виждахме веднъж, два пъти месечно и любовтта и страстта ни бяха изключително силни. В последствие решихме да заживеем заедно и в началото всичко беше идеално. До миналата седмица, когато беше в друг град (където живеят децата му от бившата му съпруга) и не ми вдигна телефона в 9 вечерта ( за първи път досега) звънна след час, сънен и каза, че решил да не вдига......Освен това в последно време охладня, държи се резервирано и търси недостатъци в мен, общо взето каквото и да правя- всичко го дразни....Качила съм била килограми, много му идвали грижата и загрижеността ми, като не бил вкъщи много често съм му звъняла,....итн Интимни отношения също нямаме от известно време, което ми е твърде подозрително, тъй като той е доста сексуален. Хармонията в отношенията ни също изчезна, постоянно търси за какво да се скара с мен....Отрича да има друга жена, а мен точно на тази мисъл ме навежда сривът в отношенията ни. Не съм кой знае колко ревнива, не му проверявам телефони и фейсбуци и не искам да се ровя, просто искам да си върна отношенията, които имахме, чувствата ни, хармонията ни. Какво мога да направя???
Виж целия пост
# 92
Здравейте,

вече ползвах чужда тема, за да попитам за мнение, но ще съм благодарна да чуя и професионално такова.

Имам деца от предишна връзка, след година от раздялата имам нова връзка. За партньорът ми това също е връзка след развод. Всеки живее в собствено жилище. Виждаме се като си нагаждаме ангажиментите. Това, което се опитвам да разбера и в разговори с парньора е поведението, но продължавам да не разбирам е факта, че когато тийнеджърката е при баща си той категорично на 100% е там без желание да излизаме или да се събираме. Тийнейджърката регулярно прекарва време с двамата си родители, ние се познаваме, прекарвали сме време заедно, но това тотално нежелание примерно две седмици за излизане ми е трудно да разбера.
Нямам представа как да реагирам, не съм запозната с такива ситуации.
В началото не беше точно така ми се струва. Водили сме разговори през спийкър всички заедно, някак напоследък дори и телефонните разговори се прекратяват щом се появи тийнейджърката. Все едно парньорът ми се крие. Или поне такова ми е усещането. Опитвала съм да попитам има ли причина без да задавам въпроси тип разпит, но така и не съм получила някакво релевантно обяснение или причина.


Благодаря ви предварително.
Виж целия пост
# 93
Здравейте, благодаря за възможността да споделя моята болка и проблем и да получа обратна връзка .  Поста ще е малко дълъг но искам всичко да се разбере правилно.

Преди 5 години ( 2016 ) срещнах моята любов в Лондон.

Не заживяхме заедно от самото начало тъй като тя живееше в друга къща със сестра си, нейният приятел още 2 сестри и техните приятели. Голяма къща място за всички . Когато решихме да се преместя при тях в нейната самостоятелна стая и да се включа със сметките  другите две сестри не бяха ОК и се изпокараха . Тогава аз си намерих собствена квартира близо до тях и така отново спах при нея , вечеряхме и все едно живях там. Не след дълго се изнесохме аз моята половинка , сестра и и нейният приятел в друга къща. Всичко беше супер , сестра и забременя, но по средата на бременността се случи нещо много кофти което никой не бе очаквал някога да се случи. Приятелят на сестра и беше арестуван за някакво старо провинение и лежа близо 3 г в затвора. Тогва, което е  нормално дойде тяхната майка да живее при нас и да помага за бебето, което скоро трябваше да се роди. Така аз се озовах в една къща с приятелката ми , майка и и сестра и на която и предстоеше да ражда. Дойде момента в който сестра и трябваше да ражда , роди и вместо таткото аз отидох да ги взема от болницата . Справяхме се някак си и в началото всичко беше ОК но не след дълго започнах да опознавам майка им все повече и повече и много от нещата които правеше , държанието и и като цяло всичко започнаха да ме дразнят. Няма да описвам подробностите как съм живял и какво съм търпял..... Къде с леки караници къде с премълчаване се оправяхме, докато един ден майка им  ме намеси в нейна интрига и аз трябваше да излъжа приятеля на майка и без аз да искам това, но се случи и това беше първия път в който майката ми падна в очите ... пак разправии караници но крайна сметка простих.

След известно време с моята приятелка се сгодихме и направихме опит за бебе в който тя забременя но след преглед се установи че имамкуха бременност и трябваше да направи принудителен аборт . Беше тежко за всички. Направихме каквото трябва и изчакахме почти година за да опитаме пак. През цялото това време ние живеем заедно със сестра и и майка им в Лондон. И разбира се отново се приместихме в по голяма къща, като цялата мъжка работа по преместване на багажи след това сглобяване на мебели и т.н беше моя грижа.

През 2019г моята приятелка ми роди прекрасен син и така хората в къщата станахме +1.  Започнах да имам проблеми с майката и чат пат със сестра и но всеки път се оправяхме по някакъв начин. Малко по малко аз започнах да ставам по нервен, защото извинете ме ама никак не е лесно мъж да живее нормално с приятелката си тъщата си и балдъзата си + 2 деца. И отделно навсякъде сме всички, по почивки някъде из Европа , когато сме в Бг..общо взето 24/7 ...Приятеля на сестра и се върна и го уредих на работа която беше извън страната за няколко месеца и го нямаше пак . След това той се върна но сестра и му каза да се изнася и че се разделят а те са от 15 г заедно с дете на 3 г

Ще спестя много подробности, докато през 12.2020 точно ден преди Бъдни вечер на моята приятелка не и беше нещо добре но се получи лек спор... тогава майка и се показа от нейната стая и започна да ме сочи с пръст и със заповеднически тон ми каза
 “ спри да я тормозиш, ще съжаляваш ...” в отговор на което аз и казах да не се меси и след това просто казах .... “ за пореден път ми падна в очите ...” и тази жена като полудя и ми казва
“на кой казваш ти курва и боклук ако можех да те одуша щях да те одуша ”  ... 😳😳😳

Станаха големи караници. На следващия ден 24.12.20 просто не исках да седна на масата с тази жена и отново стана скандал...  и така до средата на Януари аз не говорих с никой и те не говориха с мене .

След това решихме с моята приятелка да рестартираме всичко между нас поне и така и стана . Всичко беше супер за около месец имам предвид между мен и приятелката ми ( като за всичко това аз съм жертвал да търпя поведението на майка и и от време на време на сестра и ... ) беше ОК докато един ден просто казах на приятелката, че вече не издържам и искам да се махнем само ние и малкия някъде може и на близо до тях и просто да си имаме наш дом, а тя ми каза, че на този етап не искала защото искала да бъде до майка си и сестра си и те до нея и моето поведение не било хубаво и че през последните 2 години аз съм я бил пренебрегвал... Нищо че вече 5 години живея по начин по който тя иска за да е тя щастлива уж. Тези етапи ги чакам от самото начало защото първо трябваше да построят къща и тогава , след това стана етап да завършат висшето в УК и тогава завършиха и сега последната караница беше през средата на април защото пак нещо си спорихме и говорихме и майка и се появи от втория етаж а ние мислехме че сме сами. Аз се ядосах и казах че не е правилно така да стои и да слуша лични разговори при положение че много добре знае че си мислим че сме сами ... пак скандали и от април до сега ние с моята приятелка сме съквартиранти с дете ....

Не се целуваме
Не се прегръщаме
Не се докосваме по никакъв начин
Не правим секс ... нищо

Освен да си говорим общи неща и нешо заради детето .

На няколко пъти вече и казвам че искам да си спасим връзката защото ние много се обичаме по принцип но тя не може да осъзнае че когато живеем с роднини и особено такива като майка и винаги има проблем . За нея аз съм проблема ... казах и да посетим онлайн семеен консултант просто да опитаме но тя не иска .

Тя ми поставя условия :

1. “Или оставяме да живеем така докато не си оправиш отношението към мен и моето семейство или прави каквото искаш !!”
Тоест или ще живеем така както аз кажа или се махай щом искаш ... аз така го разбирам .

На няколко пъти и казах да седнем и да говорим всички да намерим консенсус да обсъдим ситуацията но тя не иска ...

Условие 2:
“Ако напуснеш къщата забрави за мен ... “
Аз имах надежда че ако се махна малко и ги оставя за първи път сами от 5 години че ще преосмисли малко нещата и след това да се оправим но тя явно е решила така .

Извива ми ръцете и ме кара да се чувствам супер тъпо, защото имаме дете все пак и аз не искам всичко градено до тук да се срине просто така. Боря се и искам да знам че съм опитал всичко за да спася връзката и нормалното израстване на нашето дете .

Този месец ше стане на 2 годинки . А аз продължавам да живея с мама и кака на приятелката ми ... по принцип не са лоши хора просто не искат да осъзнаят че ако живеем отделно ще ние много по добре .

Вече казах че се изнасям следващия месец . Само с баща и не съм говорил но те са разделени с майка и от над 20 години и с него сме на здравей здрасти защото въпреки че с майка и са разделени те си се чуват и виждат всеки ден по камера и отделно като сме в Бг . Исках да говоря с него но незнам дали е добра идея мисля че това няма да помогне ...

Затова реших да споделя за да видя мнение на професионалист . Спестих доста защото нещата са много но мисля че д/г схванахте .

Ще се радвам на мнения.... толкова много ги обичам и нея и синът ми а тя ми казва че съм я бил пренебрегвал .... нешо градено с толкова любов и желание сега ще рухне само защото искам да живея самостоятелно с нея и малкото ни лъвче . За нея аз съм проблема и щели сме да живеем отделно когато съм бил почнал да се държа както трябва и да я уважавам ...

Само че как да и обясня че някои мои действия и изказвания са вследствие на поведението на майка и или сестра и и че последните караници са заради майка и .... аз и обяснявам че искам ние двамата да възпитаваме нашият син а не ние двамата + кака и мама защото така не става .... баткото постоянно удря малкия взима му играчките и аз нямам право да се обаждам защото веднъж го направих и се скарах на баткото и бях нападнат инот трите жени ....

Много ми е тежко и съм на кръстопът.
Виж целия пост
# 94
Здравейте!
Имам много токсични отношения с родителите си. Те ме ревнуват от мъжа ми, обиждат него и роднините му непрекъснато пред мен, а пред него се държат лицемерно. Дълго време мълчах, но в последните години споделих с него, от което той се засегна много, и с право. Толкова ми е дошло до гуша да слушам грозни приказки по адрес на човека, когото обичам, че вече нямам желание да се виждам с родителите ми, избягвам ги. Нараняват ме вербално непрекъснато, вменяват ми чувство за вина и дълг към тях, манипулират ме, ограничават свободната ми воля, налагат се. Вкопчили са се в мен като удавници и имам чувството, че ще потъна с тях и няма да мога да изплувам, ако не ги пусна. Моето лично щастие и здраве не ги вълнува, важното е да съм до тях винаги и да не ме делят с никого.
Едно дете съм, родителите ми са загубили сестричката ми като бебе, след което поради хирургическа интервенция не са имали шанс за друго дете. Осъзнавам, че те имат психологически проблем, че трябва да посещават терапия, но да ги убедя изглежда невъзможно.
Има ли друг изход освен да прекратя (временно или постоянно) взаимоотношенията си с тях?
Виж целия пост
# 95
Здравейте, аз съм Валя на 20г. Имам дъщеря на 3г ,разведена съм вече от 2 години и имам нужда от съвет за моята дъщеря, както и за себе си. Значи, дъщеря ми е много нервна почва да бъде неспокойна , капризна , не яде почти по цял ден. Проблемът е че има случаи които не мога да се справя с нея ,много си държи на своя инат и тва нещо ме затруднява и каквото и да правя нямам никакво влияние върху нея , нещата са сериозни , защото е твърде много нервна , и много бих искала да ме посъветвате какво да правя ,как да се справя с нея защото тва нещо ми омръзна наистина е нещо прекалено , много се притеснявам за нея и бих искала мнения , благодаря ви предварително 🙂
А аз също имам проблеми с нервите , много бързо избухвам чисто просто понякога не мога да се позная ,нито съм спокойна и тва нещо ми влияе много сериозно психически както и физически . Чувствам се много самотна понякога животът ми омръзва , почти нямам сила и тва от ден на ден надделява, всеки ден едно и също и плюс малката , много ми се насъбра последните дни . Имам нужда от съвет което да ми помогне да се справя , надявам се да ме разберете как се чувствам , благодаря ви предварително 🙂
Виж целия пост
# 96
Здравейте, имам следния проблем.

С моя приятел сме 6г. вече заедно, а от 5 живеем заедно. Като цяло отношенията ни са доста добри,но последно време започнахме да се разминаваме и да се отчуждаваме един от друг. От година вече искам да си имаме бебе, но той не желае с предтекст, че не е сега момента млади сме още за деца,че ни трябват повече пари и какви ли не оправдания.Родителите ни,близките ни и приятелите ни също му обесняват това и че е време да си имаме детенце, че нещата с времето се променят и не трябва много да се чака. Той не приема чуждо мнение и си е прав за него щом не иска дете няма да има и това е.
От това нещо започнахме да имаме проблеми, да се караме, искаме различни неща той си мисли, че ще го оставя щом не иска да си имаме бебе сега и драматизира много и започна да се съмнява в мен. Също така и сексуалния ни живот започна да запада от това.
Да спомена той е на 28г., а аз съм на 24г.
Моля за съвет какво да направя в тази ситуация обичам го много и не искам да се разделяме заради това, но не искам и да чакам прекалено дълго, за да си имаме бебе.
Виж целия пост
# 97
Здравейте, имам следния проблем.

С моя приятел сме 6г. вече заедно, а от 5 живеем заедно. Като цяло отношенията ни са доста добри,но последно време започнахме да се разминаваме и да се отчуждаваме един от друг. От година вече искам да си имаме бебе, но той не желае с предтекст, че не е сега момента млади сме още за деца,че ни трябват повече пари и какви ли не оправдания.Родителите ни,близките ни и приятелите ни също му обесняват това и че е време да си имаме детенце, че нещата с времето се променят и не трябва много да се чака. Той не приема чуждо мнение и си е прав за него щом не иска дете няма да има и това е.
От това нещо започнахме да имаме проблеми, да се караме, искаме различни неща той си мисли, че ще го оставя щом не иска да си имаме бебе сега и драматизира много и започна да се съмнява в мен. Също така и сексуалния ни живот започна да запада от това.
Да спомена той е на 28г., а аз съм на 24г.
Моля за съвет какво да направя в тази ситуация обичам го много и не искам да се разделяме заради това, но не искам и да чакам прекалено дълго, за да си имаме бебе.

Здравейте, Lora.B.

Разбирам притеснението Ви и наистина разминаванията, които имате в момента, са доста неприятни и за двама ви. Препоръчвам откровен, открит и спокоен разговор, в който да споделите как всеки един от вас вижда връзката ви след 5, 10, 15 години. Дали ще присъстват деца, дали ще има брак или не, как се виждате заедно, виждате ли се заедно и т.н.

Ако все още не сте, изяснете дали той не иска да има деца КЪМ МОМЕНТА или ИЗОБЩО - това е много важен въпрос. Ако не иска в този момент, разберете кога би искал, нека даде някакъв период/време като ориентир. Ако не иска изобщо, помислете какво бъдеще имате заедно и дали връзката Ви ще има потенциал лично за Вас, ако нямате дете.

Успех и любов,
Петя
Виж целия пост
# 98
Здравейте!
Имам много токсични отношения с родителите си. Те ме ревнуват от мъжа ми, обиждат него и роднините му непрекъснато пред мен, а пред него се държат лицемерно. Дълго време мълчах, но в последните години споделих с него, от което той се засегна много, и с право. Толкова ми е дошло до гуша да слушам грозни приказки по адрес на човека, когото обичам, че вече нямам желание да се виждам с родителите ми, избягвам ги. Нараняват ме вербално непрекъснато, вменяват ми чувство за вина и дълг към тях, манипулират ме, ограничават свободната ми воля, налагат се. Вкопчили са се в мен като удавници и имам чувството, че ще потъна с тях и няма да мога да изплувам, ако не ги пусна. Моето лично щастие и здраве не ги вълнува, важното е да съм до тях винаги и да не ме делят с никого.
Едно дете съм, родителите ми са загубили сестричката ми като бебе, след което поради хирургическа интервенция не са имали шанс за друго дете. Осъзнавам, че те имат психологически проблем, че трябва да посещават терапия, но да ги убедя изглежда невъзможно.
Има ли друг изход освен да прекратя (временно или постоянно) взаимоотношенията си с тях?

Здравейте, MermaidR,

Да, има изход! И той е свързан с поставянето на ясни лични граници и отстояване на личното щастие, избор, решения. 

За добро или за лошо, никой от нас не избира родителите си. Те имат своята история, своето детство, своите причини за определено поведение. Това което можем да им даваме е уважение, любов и приемане такива каквито са, без да сме длъжни да живеем според техните представи!

От там нататък нашето здраве, щастие, личен живот и действия са наша лична отговорност, а не отговорност на родителите ни. Възможно е да се чувствате длъжна, задължена да сте до тях, предвид загубата на сестричката Ви и невъзможността им за друго дете, но Вашият личен живот, бъдеще, решения, избори - зависят само и единствено от Вас и от това какво Вие прецените за редно. Към родителите дължим уважение, но това не означава, че сме длъжни да сме съгласни с тях, че сме длъжни да споделяме цялото си време, внимание и живот с тях. Тук идва ред на поставянето на нашите лични граници, отделянето, зрялостта и нека фокусът да е върху това. И не забравяйте - само от Вас зависи Вашето щастие!

Успех,
Петя
Виж целия пост
# 99
Здравейте, аз съм Валя на 20г. Имам дъщеря на 3г ,разведена съм вече от 2 години и имам нужда от съвет за моята дъщеря, както и за себе си. Значи, дъщеря ми е много нервна почва да бъде неспокойна , капризна , не яде почти по цял ден. Проблемът е че има случаи които не мога да се справя с нея ,много си държи на своя инат и тва нещо ме затруднява и каквото и да правя нямам никакво влияние върху нея , нещата са сериозни , защото е твърде много нервна , и много бих искала да ме посъветвате какво да правя ,как да се справя с нея защото тва нещо ми омръзна наистина е нещо прекалено , много се притеснявам за нея и бих искала мнения , благодаря ви предварително 🙂
А аз също имам проблеми с нервите , много бързо избухвам чисто просто понякога не мога да се позная ,нито съм спокойна и тва нещо ми влияе много сериозно психически както и физически . Чувствам се много самотна понякога животът ми омръзва , почти нямам сила и тва от ден на ден надделява, всеки ден едно и също и плюс малката , много ми се насъбра последните дни . Имам нужда от съвет което да ми помогне да се справя , надявам се да ме разберете как се чувствам , благодаря ви предварително 🙂

Здравейте, Valentina asenova,

За жена на 20г. наистина е трудно да отглежда своето дете сама, без помощ и подкрепа. Всъщност не стана ясно има ли някой, който Ви помага в грижите за малката - Ваш родител, близък, приятел?

В емоционален план нашите деца са като наши "огледала" - те отразяват нашето емоционално състояние. Това ясно проличава и в разказа Ви - приликата между Вашето безпокойство, тревожност и тези на дъщеря Ви, приликата между нейното поведение и Вашето.
 
Съветът, който мога да Ви дам, е промяната да тръгне от вас, т.е. да обърнете внимание и да помислите в посока как най-напред Вие бихте могла да си помогнете , кое можете да промените в живота си, за да Ви стане по-леко, как можете да се погрижите първо Вие за Вашето лично щастие и спокойствие. Това ВИНАГИ се отразява и на нашите деца, които сякаш "попиват" всичко, което виждат, чуват и разбират от мама. Когато Вие бъдете спокойна, това ще помогне и на дъщеричката Ви да бъде такава, защото няма по-въздействащо нещо от личния пример!

Пожелавам Ви успех и много щастие,
Петя
Виж целия пост
# 100
Здравейте. Ще се включа и аз с моя проблем.. ..Много обичам приятеля си, имаме връзка от 2,5г като последите 6-7 месеца живеем заедно. В началото се виждахме веднъж, два пъти месечно и любовтта и страстта ни бяха изключително силни. В последствие решихме да заживеем заедно и в началото всичко беше идеално. До миналата седмица, когато беше в друг град (където живеят децата му от бившата му съпруга) и не ми вдигна телефона в 9 вечерта ( за първи път досега) звънна след час, сънен и каза, че решил да не вдига......Освен това в последно време охладня, държи се резервирано и търси недостатъци в мен, общо взето каквото и да правя- всичко го дразни....Качила съм била килограми, много му идвали грижата и загрижеността ми, като не бил вкъщи много често съм му звъняла,....итн Интимни отношения също нямаме от известно време, което ми е твърде подозрително, тъй като той е доста сексуален. Хармонията в отношенията ни също изчезна, постоянно търси за какво да се скара с мен....Отрича да има друга жена, а мен точно на тази мисъл ме навежда сривът в отношенията ни. Не съм кой знае колко ревнива, не му проверявам телефони и фейсбуци и не искам да се ровя, просто искам да си върна отношенията, които имахме, чувствата ни, хармонията ни. Какво мога да направя???

Здравейте, crowly,

Ето няколко идеи и предложения от моя страна:

- Помислете за началото на връзката Ви. Върнете се назад в онзи период и си спомнете какви бяха тогава отношенията ви. Помислете за най-малките детайли като например - за какво най-често си говорехте, той какво правеше, Вие как реагирахте тогава на неговото поведение, кои бяха нещата, които обичахте да правите заедно, кое ви беше много приятно и хубаво, как прекарвахте времето си и т.н.

- Отговорете честно на себе си дали и как точно двамата сте се променили като отношение един към друг, какво липсва в момента по между ви, какво бихте искали да бъде ...

- Прекарвайте повече качествено време заедно, за да повишите близостта по между си - организирайте си повече общи дейности, активности, спорт, разходки, всичко онова, което знаете, че е приятно и за двамата.
 
- Погрижете се за засилване и подхранване на женската си енергия, има много начини за това, потърсете и изберете този, който най-много Ви допада и резонира.

- Споделяте, че от 6-7 месеца живеете заедно и в началото всичко е било идеално. Тогава не спирайте да бъдете същата тази интересна, любяща и желана партньорка, каквато сте! Simple Smile

Накратко - за да си върнем отношенията, които сме имали преди, едно от нещата, които можем да опитаме, е да бъдем отново хората, които сме били, когато сме имали тези отношения. Simple Smile

Пожелавам Ви занапред още много споделени моменти на любов и хармония с приятеля Ви,

Петя Г.
Виж целия пост
# 101
Здравейте,

вече ползвах чужда тема, за да попитам за мнение, но ще съм благодарна да чуя и професионално такова.

Имам деца от предишна връзка, след година от раздялата имам нова връзка. За партньорът ми това също е връзка след развод. Всеки живее в собствено жилище. Виждаме се като си нагаждаме ангажиментите. Това, което се опитвам да разбера и в разговори с парньора е поведението, но продължавам да не разбирам е факта, че когато тийнеджърката е при баща си той категорично на 100% е там без желание да излизаме или да се събираме. Тийнейджърката регулярно прекарва време с двамата си родители, ние се познаваме, прекарвали сме време заедно, но това тотално нежелание примерно две седмици за излизане ми е трудно да разбера.
Нямам представа как да реагирам, не съм запозната с такива ситуации.
В началото не беше точно така ми се струва. Водили сме разговори през спийкър всички заедно, някак напоследък дори и телефонните разговори се прекратяват щом се появи тийнейджърката. Все едно парньорът ми се крие. Или поне такова ми е усещането. Опитвала съм да попитам има ли причина без да задавам въпроси тип разпит, но така и не съм получила някакво релевантно обяснение или причина.


Благодаря ви предварително.

Здравейте, скъпа Анонимна,

Нормално е да се чувствате объркана и да не знаете как да реагирате в тази ситуация. Аз бих препоръчала друг подход при изясняване на този въпрос. Попитайте партньора си какво можете да направите, за да се сближите с тийнейджърката и да подобрите отношенията си с нея. Кажете му, че държите на тези отношения, че те са важни за Вас и че се чувствате объркана и имате нужда от неговата подкрепа и насока, като нейн баща. Нека той да се включи и да съдейства за сближаването.

Предполагам, че за него също е важно вие двете да се разбирате и да сте в добри отношения, така че това най-вероятно би зарадвало и него. Можете също да му споделите усещането си, че сякаш се крие, но нека не е през обидата и обвинението, а през любовта и грижата.

Пожелавам Ви успех и много хармонични отношения с него и с децата ви,

Петя Г.
Виж целия пост
# 102
Здравейте,
Когато започнах да се срещам с мъжа ми той беше просто прекрасен, когато през средата на бременноста ми стана коренно различен човек ( по това време почина и баща ми). Просто е мъка да съм с него, той нито ме уважава, нито ме цени, не ми обръща внимание, обижда ме, сексуален живот нямаме, просто имам чувството, че съм тук само за да гледам детето и домакинствам. Има страшно много неща още, но ще стане много дълго. Като цяло майка му му е на първо място ( тя живее с нас) , след това детето, мен ме няма никъде. Нито има какво да си кажем, нито нищо. Не знам какво да правя, когато се опитвам да говоря с него, той не иска и казва, че това което казвам са глупости и спира да говори въобще с мен. На всичкото отгоре и замина командировка за 4 месеца в чужбина, без въобще да си идва. Имам чувството, че нито му пука за мен, нито за детето. Все няма време, все е изморен, все не може. Като си беше тук през почивните дни главно си седеше в друга стая и си цъкаше на телефона. Обмислям развод, но наистина се надявам да има начин да си останем семейство, благодаря Ви! 😊
Виж целия пост
# 103
Здравейте, благодаря за възможността да споделя моята болка и проблем и да получа обратна връзка .  Поста ще е малко дълъг но искам всичко да се разбере правилно.

Преди 5 години ( 2016 ) срещнах моята любов в Лондон.

Не заживяхме заедно от самото начало тъй като тя живееше в друга къща със сестра си, нейният приятел още 2 сестри и техните приятели. Голяма къща място за всички . Когато решихме да се преместя при тях в нейната самостоятелна стая и да се включа със сметките  другите две сестри не бяха ОК и се изпокараха . Тогава аз си намерих собствена квартира близо до тях и така отново спах при нея , вечеряхме и все едно живях там. Не след дълго се изнесохме аз моята половинка , сестра и и нейният приятел в друга къща. Всичко беше супер , сестра и забременя, но по средата на бременността се случи нещо много кофти което никой не бе очаквал някога да се случи. Приятелят на сестра и беше арестуван за някакво старо провинение и лежа близо 3 г в затвора. Тогва, което е  нормално дойде тяхната майка да живее при нас и да помага за бебето, което скоро трябваше да се роди. Така аз се озовах в една къща с приятелката ми , майка и и сестра и на която и предстоеше да ражда. Дойде момента в който сестра и трябваше да ражда , роди и вместо таткото аз отидох да ги взема от болницата . Справяхме се някак си и в началото всичко беше ОК но не след дълго започнах да опознавам майка им все повече и повече и много от нещата които правеше , държанието и и като цяло всичко започнаха да ме дразнят. Няма да описвам подробностите как съм живял и какво съм търпял..... Къде с леки караници къде с премълчаване се оправяхме, докато един ден майка им  ме намеси в нейна интрига и аз трябваше да излъжа приятеля на майка и без аз да искам това, но се случи и това беше първия път в който майката ми падна в очите ... пак разправии караници но крайна сметка простих.

След известно време с моята приятелка се сгодихме и направихме опит за бебе в който тя забременя но след преглед се установи че имамкуха бременност и трябваше да направи принудителен аборт . Беше тежко за всички. Направихме каквото трябва и изчакахме почти година за да опитаме пак. През цялото това време ние живеем заедно със сестра и и майка им в Лондон. И разбира се отново се приместихме в по голяма къща, като цялата мъжка работа по преместване на багажи след това сглобяване на мебели и т.н беше моя грижа.

През 2019г моята приятелка ми роди прекрасен син и така хората в къщата станахме +1.  Започнах да имам проблеми с майката и чат пат със сестра и но всеки път се оправяхме по някакъв начин. Малко по малко аз започнах да ставам по нервен, защото извинете ме ама никак не е лесно мъж да живее нормално с приятелката си тъщата си и балдъзата си + 2 деца. И отделно навсякъде сме всички, по почивки някъде из Европа , когато сме в Бг..общо взето 24/7 ...Приятеля на сестра и се върна и го уредих на работа която беше извън страната за няколко месеца и го нямаше пак . След това той се върна но сестра и му каза да се изнася и че се разделят а те са от 15 г заедно с дете на 3 г

Ще спестя много подробности, докато през 12.2020 точно ден преди Бъдни вечер на моята приятелка не и беше нещо добре но се получи лек спор... тогава майка и се показа от нейната стая и започна да ме сочи с пръст и със заповеднически тон ми каза
 “ спри да я тормозиш, ще съжаляваш ...” в отговор на което аз и казах да не се меси и след това просто казах .... “ за пореден път ми падна в очите ...” и тази жена като полудя и ми казва
“на кой казваш ти курва и боклук ако можех да те одуша щях да те одуша ”  ... 😳😳😳

Станаха големи караници. На следващия ден 24.12.20 просто не исках да седна на масата с тази жена и отново стана скандал...  и така до средата на Януари аз не говорих с никой и те не говориха с мене .

След това решихме с моята приятелка да рестартираме всичко между нас поне и така и стана . Всичко беше супер за около месец имам предвид между мен и приятелката ми ( като за всичко това аз съм жертвал да търпя поведението на майка и и от време на време на сестра и ... ) беше ОК докато един ден просто казах на приятелката, че вече не издържам и искам да се махнем само ние и малкия някъде може и на близо до тях и просто да си имаме наш дом, а тя ми каза, че на този етап не искала защото искала да бъде до майка си и сестра си и те до нея и моето поведение не било хубаво и че през последните 2 години аз съм я бил пренебрегвал... Нищо че вече 5 години живея по начин по който тя иска за да е тя щастлива уж. Тези етапи ги чакам от самото начало защото първо трябваше да построят къща и тогава , след това стана етап да завършат висшето в УК и тогава завършиха и сега последната караница беше през средата на април защото пак нещо си спорихме и говорихме и майка и се появи от втория етаж а ние мислехме че сме сами. Аз се ядосах и казах че не е правилно така да стои и да слуша лични разговори при положение че много добре знае че си мислим че сме сами ... пак скандали и от април до сега ние с моята приятелка сме съквартиранти с дете ....

Не се целуваме
Не се прегръщаме
Не се докосваме по никакъв начин
Не правим секс ... нищо

Освен да си говорим общи неща и нешо заради детето .

На няколко пъти вече и казвам че искам да си спасим връзката защото ние много се обичаме по принцип но тя не може да осъзнае че когато живеем с роднини и особено такива като майка и винаги има проблем . За нея аз съм проблема ... казах и да посетим онлайн семеен консултант просто да опитаме но тя не иска .

Тя ми поставя условия :

1. “Или оставяме да живеем така докато не си оправиш отношението към мен и моето семейство или прави каквото искаш !!”
Тоест или ще живеем така както аз кажа или се махай щом искаш ... аз така го разбирам .

На няколко пъти и казах да седнем и да говорим всички да намерим консенсус да обсъдим ситуацията но тя не иска ...

Условие 2:
“Ако напуснеш къщата забрави за мен ... “
Аз имах надежда че ако се махна малко и ги оставя за първи път сами от 5 години че ще преосмисли малко нещата и след това да се оправим но тя явно е решила така .

Извива ми ръцете и ме кара да се чувствам супер тъпо, защото имаме дете все пак и аз не искам всичко градено до тук да се срине просто така. Боря се и искам да знам че съм опитал всичко за да спася връзката и нормалното израстване на нашето дете .

Този месец ше стане на 2 годинки . А аз продължавам да живея с мама и кака на приятелката ми ... по принцип не са лоши хора просто не искат да осъзнаят че ако живеем отделно ще ние много по добре .

Вече казах че се изнасям следващия месец . Само с баща и не съм говорил но те са разделени с майка и от над 20 години и с него сме на здравей здрасти защото въпреки че с майка и са разделени те си се чуват и виждат всеки ден по камера и отделно като сме в Бг . Исках да говоря с него но незнам дали е добра идея мисля че това няма да помогне ...

Затова реших да споделя за да видя мнение на професионалист . Спестих доста защото нещата са много но мисля че д/г схванахте .

Ще се радвам на мнения.... толкова много ги обичам и нея и синът ми а тя ми казва че съм я бил пренебрегвал .... нешо градено с толкова любов и желание сега ще рухне само защото искам да живея самостоятелно с нея и малкото ни лъвче . За нея аз съм проблема и щели сме да живеем отделно когато съм бил почнал да се държа както трябва и да я уважавам ...

Само че как да и обясня че някои мои действия и изказвания са вследствие на поведението на майка и или сестра и и че последните караници са заради майка и .... аз и обяснявам че искам ние двамата да възпитаваме нашият син а не ние двамата + кака и мама защото така не става .... баткото постоянно удря малкия взима му играчките и аз нямам право да се обаждам защото веднъж го направих и се скарах на баткото и бях нападнат инот трите жени ....

Много ми е тежко и съм на кръстопът.

Здравейте, Jonson23,

Аз Ви благодаря за откровеното и подробно споделяне на Вашия проблем. Разбирам болката Ви и колко е трудно в такава ситуация, особено след като сякаш Вие сте единственият, който се бори за тези отношения и иска те да се подобрят.

Много пъти съм казвала, че съжителството с две и/или повече поколения на едно място е изключително предизвикателство за поддържане и опазване на границите между отделните семейства и много често тези граници напълно се сливат или липсват. Докато четях имах усещането, че сякаш семейството не сте Вие, жена Ви и детенцето Ви, а вие тримата заедно с майката, каката и всички останали. Именно това сливане на границите е причина за липсата на сексуален живот и усещането сякаш сте двама съквартиранти с дете.

Напълно подкрепям желанието Ви за отделяне на Вас тримата, което Вие многократно сте опитвали и искали да се случи, но по ред причини то все още не е факт. Все пак, казали сте, че се изнасяте следващия месец, което вероятно ще даде резултат в отношенията Ви занапред. "Когато решихме да се преместя при тях в нейната самостоятелна стая и да се включа със сметките  другите две сестри не бяха ОК и се изпокараха" - струва ми се, че още от самото начало цялата идея да живеете всички заедно не е била добре приета от нейните роднини. Просто прекратете това възможно най-скоро, тъй като явно начинът, по който са се случвали нещата до сега, не работи в полза на връзката Ви.

"Тя ми поставя условия" - тези "условия" по-скоро ми приличат на манипулация, а тя в дългосрочен план никога не води до позитивен резултат. Актът на "изнасянето" не е отказване от любимите Ви хора, а опит за самостоятелно и пълноценно семейство!

Накратко ето моите препоръки:

- Излезте от ролята на жертва на тази фамилия и вземете живота на Вашето ново семейство в ръце чрез личен пример като намерите ново място, на което да бъдете с Вашата Любов и сина ви. Дори отначало да не са съгласни да дойдат с Вас, нека знаят, че винаги има място и условия за тях, нека знаят че са желани, очаквани от Вас и добре дошли винаги при Вас. Актът на "изнасянето" не е отказване от тях, а опит за самостоятелно и пълноценно семейство! Това действие "чупи" опита за манипулация и дава възможност за градивна и пълноценна крачка напред.

 - Не поемайте чужда отговорност! Много е трудно да се борите за връзка, в която другия партньор не е сепариран от родители/близки. Такива хора са емоционално и психически незряли (без значение на каква физическа възраст са) и имат затруднение в това да поемат отговорност за собствената си връзка и живот. Но това не означава, че трябва Вие да сте част от това и да поемате отговорност, която не е Ваша! Напротив! Това, което можете да направите, е да се фокусирате върху Вашия живот, живота на сина Ви и Вашето ново семейство и това най-добре може да се случи чрез личен пример, след като многократно сте опитвали по най-различни други начини. Но това дали Вашата Любов ще се промени е нейна задача, отговорност, не ваша!

- Потърсете подкрепа във Ваш близък, роднина, родител или най-вече в самия себе си, вместо само в баща й или някой друг от нейното семейство. Това би могло да се отрази до някаква степен благоприятно на баланса на ниво система. 

"За нея аз съм проблема ... казах и да посетим онлайн семеен консултант просто да опитаме но тя не иска." - Това, че тя не иска, не означава, че Вие нищо не можете да направите и че трябва да стоите със скръстени ръце и да чакате тя да си промени мнението. Вземете нещата в свои ръце и поемете отговорност за щастието си. Ако тя държи на Вас толкова, колкото и Вие на нея, рано или късно ще осъзнае мотивите Ви и решението Ви.  За щастие Фамилната и брачна терапия работи успешно дори и само с един от партньорите! Разбира се, по-ефективно е, когато и двамата са склонни да работят за връзката си, но тази терапия работи също добре и индивидуално, така че не е нужно да губите повече време и да чакате тя да се съгласи. Промяната може да започне от Вас и най-хубавото е, че ще се отрази и на отношенията Ви с близките около Вас хора.

Пожелавам Ви много вяра, любов и успех,

Петя Г.
Виж целия пост
# 104
Здравейте!🙂 Искам да ви споделя нещо и ако може да кажете вие как бихте постъпили? С съпруга ми сме вече 2 години заедно и чакаме момиченце отначало той много ме обичаше , но аз така и не можах да кажа майко на свекърва ми , защото съм много притеснителна опитах 2,3 пъти , но не можах.. Майките ни са вдовици и двете , но той много се ядоса че не казвам майко и постоянно ми викаше за всичко.. Когато разбра ,че съм бременна спря да ми крещи  , но други неща ме дразнят! Работи и дава всичките си пари на майка си и тя се разполага с нейната и неговата заплата  с тях пазарува храна , за бебето комезметики  балони глупости ,ток и тн.. За него си оставя да се поддържа за работа а на мен нищо не дава.. Не мисли ,че може нш да ми се преяде че съм бременна ..Тя ми оставя5,6 лева на ден да готвя и ако останат стотинки си вэимам по нещо ..Мисля ,че е редно да ги дели поне на 3 .. Опитах да говоря с него за това ,но той е много нервен и не мога с него да говоря не ми позволява и аз само мълча и се сърдя и не ме пита защо ..Не му пука че съм тъжна на пук даже се смее и лигави като малко дете ,а когато майка му е тъжна се чуди как да я развесели и му се скапва целият ден докато не я види усмихната ... Той ме кара да ходя с нея навсякъде без да пита искам или не за да не се чувства сама .. Прекарвам живота си с нея а не с него все едно съм женена за нея ... Споделя всичко само с нея и тя каквото каже това е! И не иска моето мнение за нищо и мисли че ще е мъж под чехал ако хората и близките му видят че много ми държи ... просто мечтите ми за хубаво семейство са разбити и не знам как да постъпя неискам да го напускам ,защото прекалено много го обичам и не бих могла с никой друг ...

Здравейте, мила lidiqsashova,

Щом не желаете да напускате съпруга си, опитайте се да му покажете колко ценна, важна и прекрасна съпруга сте, като станете първо такава за самата себе си. Като начало спрете да правите нещата, които Ви нараняват и карат да се чувствате зле, без чувство на вина! Не забравяйте, че Вие сте тази, която е отговорна за собственото си щастие, а не другите,  те само отразяват това наше отношение към самите нас.

"Прекарвам живота си с нея а не с него все едно съм женена за нея" - за съжаление, освен че Вие имате такова чувство, прави ми впечатление и че самият той сякаш е "женен за нея", което прави връзката по между Ви изключително сложна за отработване, длъжна съм да го кажа. Много голямо разместване на ролите и объркване кой кой е. Начинът, по който се разпределят финансите (между него и майка му), важността, която тази жена има в неговия живот в емоционален план  ("когато майка му е тъжна се чуди как да я развесели и му се скапва целият ден докато не я види усмихната").  Това са все показатели за много силна зависимост!

Това зависимо и съзависимо поведение, всъщност е на няколко нива. От една страна между мъжа Ви и майка му, от друга страна между Вас и мъжа Ви, а освен това индиректно между Вас и майка му. Добрата новина е, че от такова подчинено и зависимо/съзависимо поведение МОЖЕ да се излезне. Не толкова добрата новина е, че изисква доста усилия и не винаги семейната система издържа на това и може да го понесе.

Все пак, ето някои препоръки от мен, които евентуално биха могли да подобрят начина, по който се чувствате, но без по-сериозна терапия или работа със специалист, е много трудно да се постигне някаква промяна тук.

- Това, че съпругът Ви е нервен, не означава, че Вие трябва да мълчите, търпите и да се съгласявате с неща, които Ви нараняват и Ви карат да се чувствате зле. Като начало, започнете да показвате и отстоявате мнението си с любов, спокойствие, но и с категоричност, покажете, че с някои неща сте съгласна, но не с всички и това е напълно нормално! ​
- Поговорете с  мъжа си за това как си представя той връзката Ви занапред, след раждането на дъщеричката Ви.
- Разберете дали той би искал да продължите да живеете по същия начин заедно с майка му и ако да, помислете как Вие бихте издържали тази ситуация, ако продължи още 3-5-10-15 години и дали бихте искали дъщеричката Ви да расте в такава среда?
- Не забравяйте, че нищо не е на всяка цена и нищо не струва повече от щастието на Вас и на бъдещото Ви момиченце.
- Направете всичко по силите си, за да запазите връзката си, но и обърнете внимание дали не сте единствената, която се бори за тази връзка. Също така, ако след като сте опитала всичко възможно, отново няма резултат, попитайте себе си какво правите все още там и кое е онова, което не Ви позволява да продължите напред.

Пожелавам Ви много сила, любов и успех по пътя,
Петя Г.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия