Пътят към успеха - как да изградим здравословно самочувствие? Попитайте Ана-Мария Георгиева

Здравейте, Ана-Мария! Първо благодаря за отделеното време!
Винаги съм имала задръжки в комуникацията си с хора, но не знам къде се корени проблема. Трудно инициирам разговор и предпочитам повече да слушам, отколкото да говоря. На моменти ми е трудно да се изразявам правилно и обикновено това ме сдухва и избълвам някакви тъпотии, колкото да кажа нещо. Също така осъзнах, че в последните години загубих връзка с приятели и познати, понеже не ги търся активно и в един момент явно на тях им писва все те мен да търсят.
Наясно съм, че е най-добре да работя системно с професионалист, като вас, но все не успявам да отделя време и средства за това.
Имате ли някакви общи насоки, които да ми дадете? 🙏

Здравейте, Lollo!

Благодаря Ви, че се свързахте с мен и Ви поздравявам за куража да потърсите съдействие.

Казвате, че винаги сте имали задръжки в комуникацията си с хора, но не знаете къде се корени проблемът.

Обикновено, когато имаме наблюдението, че "винаги" сме имали конкретен проблем, това означава, че е мисловна нагласа, идваща от детството ни.

Помислите си чий е този глас, който Ви казва, че трудно инициирате разговор или на моменти Ви е трудно да се изразите правилно?

От Вашето подсъзнание ли идва, или е глас, който Ви напомня на ситуация от детството?

Много често, ако имаме родител, който е критичен към нас, или ако в ранните години от нашето израстване не сме се чувствали разбрани или приети в приятелските или учебни кръгове - ние продължаваме да се чувстваме като "outsider" или да губим връзка с приятели или познати.

Това, което Ви съветвам, е да си помислите какво е било поведението на Вашите родители около Вас, когато сте били дете?

Чувствали ли сте сте уверени в себе си да споделите Вашето мнение пред родителите си?

В училище имали ли сте страх или притеснение от това да представяте материал пред съучениците си?

Помните ли случка от детските си години, когато сте били смъмрени или критикувани за Вашето мнение?

След като установите чий глас чувате, когато се самокритикувате, започнете да си казвате:

"Според кого ми е трудно да се изразявам правилно?"
"Според мен или това е глас на някой друг?"
"Има ли ситуации, в които се чувствам спокойно и ми е лесно да комуникирам?"
"Как мога да си дам позволение да изразявам своето мнение без страха от това какво мислят останалите за мен?"

Ако английският език не е бариера, Ви препоръчвам да изгледате моето видео https://youtu.be/LH770_iiHE8 или този безплатен тренинг: levelupyourimpact.com

Надявам се тези начални съвети да са Ви били полезни.

Споделете коментар, ако имате още въпроси.

Аз съм насреща.

С уважение,

Ана-Мария

Здравейте, Ана-Мария!
Прочетох отговора ви по-горе и изгледах видеото, което предложихте - много полезно, благодаря!
Искам да ви попитам, можете ли да ме насочите към повече подробности, как се преодолява този “бий се или бягай” механизъм, който се е изработил в съзнанието от детството? Като ви слушах и си дадох сметка, че е точно този навик, който ме държи в постоянна тревожност, без рационална причина.
Благодаря предварително!

Sensaya,
Аз боря моментите на тревожност с благодарност. Доказано е, че човек не може да бъде едновременно благодарен и тревожен. Започвам от малки неща. Примерно: "Благодарна съм, че днес заваля дъждец и разхлади и сега мога да отворя прозореца си и да вдишам прекрасния свеж въздух, идващ от вън". И стигам до големите.

Здравейте НЛП коучинг би ли ми помогнал за изграждане на самочувствие?