Скрит текст:
Мини от "Анонимна" на "Реална", да те видя коя си и ще спишем, няма проблем. Офф, опитах се да дам съвет обаче звучи нелепо. Не искам да измествам фокуса от автора и неговия проблем, но няма как да не споделя моя. Отрицателен, положителен, ще се радвам ако някой даде и на мен съвет. Авторе, не си сам. И аз нямам връзка, но не съм и имала, а съм вече на 20. Много е объркано и не знам дали ще успея да го обясня както го виждам аз, ще пробвам. Имам някакъв страх да се обвържа, не знам откъде произтича, но просто ме е страх. Когато някой се опита да е по-близък с мен ставам тревожна, коремът ми се свива на топка от страх, неприятно е. Пак казвам, че не знам откъде идва това. Нямала съм травмиращи преживявания, да чукна на дърво, имам здраво и обичащо се семейство, нямам идея откъде е този мой “дефект”.
Имам приятели момчета, не е като да нямам, но просто ги държа в т.нар. Friend зона.
Като една типична жена от една страна искам връзка, но от друга ме е страх и знам, че съм си самодостатъчна.
Объркано е, но просто имах нужда да го напиша някъде, да го споделя. С приятели и близки не съм го говорила, защото не намирам подходящите думи, а и ми се струва, че трудно ще разберат какво точно се опитвам да кажа, най-вече защото както стана ясно аз самата не съм наясно. И искам връзка, и ме е страх от такава.
Възможно е това да се случва освен заради страха, но и защото съм много мнителна или защото (четох една друга тема) изискванията ми не отговарят на това, което аз “предлагам” в замяна. Не знам къде е истината. Относно изискванията към човека до мен наистина не са много и са свързани по-скоро с личностните му качества, не толкова с външния вид. А и смятам, че аз също съм до някаква степен “добра партия” - на 20 години съм, студентка съм, работя си по специалността, живея отделно от родителите си в доста добър столичен квартал, имам си собствена кола и тази на евентуалния партньор не ме интересува особено (а доста момчета тръгват да ме свалят именно с автомобилите си, явно оставам впечатление за меркантилен човек, не знам), на външен вид си имам някакви кусури според мен, които забелязвам и се старая да работя над тях, но като цяло често получавам комплименти от противоположния пол за физическите си дадености. Един приятел даже наскоро се беше изпуснал (проф.спортист е), че момчетата от отбора му ни били видели и доста го питали за мен, казвали му, че “на външен вид е идеал”.
Имам приятели момчета, не е като да нямам, но просто ги държа в т.нар. Friend зона.
Като една типична жена от една страна искам връзка, но от друга ме е страх и знам, че съм си самодостатъчна.
Объркано е, но просто имах нужда да го напиша някъде, да го споделя. С приятели и близки не съм го говорила, защото не намирам подходящите думи, а и ми се струва, че трудно ще разберат какво точно се опитвам да кажа, най-вече защото както стана ясно аз самата не съм наясно. И искам връзка, и ме е страх от такава.
Възможно е това да се случва освен заради страха, но и защото съм много мнителна или защото (четох една друга тема) изискванията ми не отговарят на това, което аз “предлагам” в замяна. Не знам къде е истината. Относно изискванията към човека до мен наистина не са много и са свързани по-скоро с личностните му качества, не толкова с външния вид. А и смятам, че аз също съм до някаква степен “добра партия” - на 20 години съм, студентка съм, работя си по специалността, живея отделно от родителите си в доста добър столичен квартал, имам си собствена кола и тази на евентуалния партньор не ме интересува особено (а доста момчета тръгват да ме свалят именно с автомобилите си, явно оставам впечатление за меркантилен човек, не знам), на външен вид си имам някакви кусури според мен, които забелязвам и се старая да работя над тях, но като цяло често получавам комплименти от противоположния пол за физическите си дадености. Един приятел даже наскоро се беше изпуснал (проф.спортист е), че момчетата от отбора му ни били видели и доста го питали за мен, казвали му, че “на външен вид е идеал”.
Добре звучиш. И аз съм повече от "добра партия". Описвайки се така, също звучи меркантилно и "предлагайки" се, в което няма лошо, казваш "аз съм това и това". Има го и момента на "пазар на плът" в житейския цикъл, т.нар. "котиране", а ти ще искаш да се "валидизираш" в няколко направления - кариерно, любовница, домакиня-майка на децата си. Какво означава "хубав квартал", че ми стана интересно?
Като искаш гадже, мъж в живота си, действаш. Няма какво друго да се каже. Толкова ли някой от "friend zone" не си харесваш? Пишеш, общуваш, запознаваш се, търсиш среда, социализиране. Сегашното поколение само пише - голямата част от общуването е писане. Задобряваш в него. Като гледам не си глупава, грамотна си. Загърбваш притеснения и действаш. Практиката ще те научи и житейският опит.
И ти и авторчето сте колкото брат ми, ама той е бръмчалник. Е, сега си има "постоянна" от няколко месеца.
Не сте единствени. Има много такива като вас момичета и момчета, даже повечето сте май такива. Веднага се сещам за 2 щерки на мои познати. Масата от "бръмчеещите" из соц. мрежи не са такива, каквито си мислите, че са. Колата не е фактор, всеки вече има, както и ти сама казваш, че ти е все едно. Е, освен ако не е Мазерати, или Бугати Вейрон. Мерцедеси и BMW-та са вече скучни и не са интересни. Еднотипни са ми и ми е писнало да ги гледам. И все черни, скука. Не, че ми пука. Я, чак и римирах.
Така ще натрупаш опит и увереност в себе си. Пак според мен, на 18 е перфектното време да се забавляваш с колкото може по-неангажиращи отношения. Казвам го като човек, който прекара точно тези красиви години в дъъъълга връзка.
