Проблеми с дъщеря ми

  • 46 090
  • 1 610
# 330
То пък щото на работите за по няколко хиляди няма стрес, налЕ... Grinning
Не ѝ се работи по принцип, смешно е възрастен човек да се оправдава като малко дете.
Виж целия пост
# 331
От както не работя, се чувствам много добре. И мама, и тати се радват за мен. Виждат ме усмихната, отпочинала... щастлива. Правя приятни неща. Живея добре. Радвам се на живота.
Защо да е трудно за нея, като може да е лесно?
Виж целия пост
# 332
Всяко нещо в живота идва с цената си.....рано или късно.
Виж целия пост
# 333
Така е. Включитолно по отношение на престоя на гадна работа с гадно отношение. Човек прави това, което може да си позволи. Ако към момента може да си позволи да не работи - не работи. Това не е някакво откритие, а част от живота. Ако не може да си позволи да не работи - работи. Принуден е да работи, а колкото по-голяма е принудата, толкова по-малко избор има човек за избор на работа, което пък обичайно е свързано с гадна работа за малко пари и гадно отношение. Това също не е някакво откритие, а част от живота. Отношението на трети лица няма никакво значение дали одобряват или не одобряват. Тук не обсъждам вътрешното желание за работа, а единствено материалния фактор.
Виж целия пост
# 334
А пропиляната в бачкане младост, при възможност да не е било така, е твърде висока цена.
Виж целия пост
# 335
Всички работи ли са гадни?
Моята например не е. Интересна, вдъхновяваща, понякога пътувам... Мечтаех си да работя това от шести клас, когато прочетох една книга. Главният герой имаше моята сегашна професия.
Оттогава си го поставих за цел, учих доста и я постигнах. Началото беше трудно, едва намерих работа за супер ниска заплата. Една година така. После постъпих където съм сега и дето се казва, започна възходът. Smirk
Работата винаги ми е била един от късметите в живота - доходна и удовлетворяваща. Напълно съм независима и мога да си позволя каквото душата ми иска (с уговорката, че мойта душа не иска яхти и пр.). Joy
Искам за дъщеря ми същото. А ако мъжът й се случи богат, ок. Нямам против. Joy
Виж целия пост
# 336
Не всички, но достатъчно много. Обясних го в поста си - зависимостта на принудата и качествата на работата.
Виж целия пост
# 337
Ами... да си избере каквато й харесва? Smiley
Виж целия пост
# 338
Тя е избрала вече - може да си позволи да не работи - не работи. Ходи си на немски, на фитнес, пътува.
Виж целия пост
# 339
Зависимостта от мъж може да е същата като зависимостта от работата - не е най-прекрасният, обаче стоя при него, защото ме издържа и не се налага да работя. Като си намеря по-готин и по-богат, ще го зарежа.
Виж целия пост
# 340
Работата винаги ми е била един от късметите в живота
То хубаво, ама професията би трябвало да е въпрос на избор, не на късмет. Повечето хора не са късметлии.
Ето, ти си сменила още на първата година. Имала си гръб и подкрепа. А в едно семейство в Долно Уйно, където има 2000 безработни и 20 работни места, и хората са лелки, чичковци и старци, които треперят да нямат дупка в ТК - кой ще те подкрепи да напуснеш, ако не е ок работата?
Много се идеализира вършенето на труд срещу заплащане като някакъв показател за някаква зрялост и човечност, и не знам какво още. А то нищо не показва. Просто нещо, което го има.
Виж целия пост
# 341
Напуснах, защото отидох на новата работа. Никакви дупки в стажа.
Не бе, не идеализирам. Пробвам се да кажа, че не винаги е мъка.
И да, знам, че в провинцията е много зле. Признавам, че там е трудно...
Виж целия пост
# 342
Не е само в провинцията, и в София е така. Има няколко бранша, които са с добри условия, но останалото е доста неприятно. Да не забравяме, че по икономическата логика работната сила е ресурс, а в България е най-евтиният и най-неглижиран ресурс. Повече грижи се полагат за кравите, отколкото за хората.
Виж целия пост
# 343
Галинор, фантазираш. Селата с по 2000 души население са основно около големите градове и трудоспособното население всеки ден пътува за работа. Такива големи села по отдалечените краища отдавна няма.
Милиони млади хора по света всяка година завършват образование и започват да работят, защото няма мама, тате, баба, дядо, гадже, които да издържат.
Виж целия пост
# 344
Това с големите градове важи за Германия и Охайо, не за България.
В България има един голям град, който събира всичко от селата и околните градчета и това е София. В Русе и Пловдив са сервитьорки и общаци, в Бургас и Варна са сезонни сервитьорки и общаци.
Други такива сбиращи големи градове няма, макар да има областни и общински центрове. А точно в селата около тях населението е предимно в пенсионна възраст, та каква работа?

За милионите младежи имаш право, че не учат от трудолюбие. Трудолюбието е абстрактно понятие. И ще става все по-абстрактно с навлизане на технологиите, колкото и старото поколение да сочи с пръст, че архитектът, чертаещ от къщи, само си клати краката (пример от темата). В днешно време няма полска работа за семейно вършене, или ако има - не е привлекателна. Затова всеки се сили да завърши някаква глупава специалност - ей го, и лирическат героиня е ПР ли, какво беше - за да не ходи на нивата. Чунким през 1907ма, че даже и 1947ма населението все уроци е учило и лекции е посещавало, ами не е сипвало на прасетата и е ползвало хурката и чекръка за хоби.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия