Проблеми с дъщеря ми

Ох, много е сложно. Две деца съм изгледала  но при едното понякога работи едно, а при другото друго. Понякога нищо не действа и при двете 🤑🥵🥳. Имало е периоди, в които едното нищо не ще да прави, а другото е перфектно, едното е палаво, а другото кротко. Няма панацея.

Андариел никому не налага избора си, а просто го обяснява.

По подразбиране приемаме, че мъжете са по-агресивни заради тестостерона и защото културата позволява мъжете да проявяват повече агресия безнаказано. Обаче жените са поне също толкова агресивни, а често и много по-жестоки.

Всеки решава, че неговият избор е най-добър, но жените са и странни създания - дори когато нещо не се казва по конкретно нечий адрес, тутакси могат да решат, че се отнася конкретно за тях и се започва. Хайде, истерията тук е всеобща, така че сме си лика-прилика. Всяка смята, че е най--най-най, каквото и да декларира формално. И е нормално де, не съм изненадана.

Анди ,извинявай ,аз теб мислех за най-най  съдейки от написаното и многото постове, пълната категоричност,отношението на другите към теб.Разочарова ме малко, защото не си онази  над нещата ,широкоскроена и даваща съвети.В този момент ми се струва ,че ти имаш нужа от такива.Съжалявам че го казвам,но ти не спираш да упрекваш другите.
Наистина се мислех за недоразвита пред теб, сега декларираш ,че сме заедно всички едни и същи ,едноразвите сме.Това е добре за мен.,да сваля малко  тежест на неудовлетворение.

Всеки може да си мисли за мен каквото си иска, няма как да отговарям за чуждите мисли. Аз съм такава, каквато съм. Никого за нищо не съм упрекнала, а това, че моето мнение за моя си живот и моите си решения някои възприемат като упреци към себе си, това вече какво общо има с мен? Не съм казала на никого тук как да живее. Описала съм неща, които са най-често срещаните - те съществуват независимо от това дали съм ги написала аз или някой друг. Факти са, има хиляди данни за това. Конкретно за агресията, има изследвания стотици относно момчешката и момичешката агресия, начинитте, по които едните и другите я проявяват, и честно, сравнението хич не е в положителна светлина за момичетата. А момичетата после се превръщат в жени.
Хубаво, давай съветите насам, щом имам нужда от такива. Ще ги прочета.

Всеки мисли каквото иска, ти също.
Целият разговор е спор между теб и другите, така се оказа, та всъщност ти се дето  настояваш да ти приемат мнението.
И да ти кажа ,то бе валидно по мое време, когато раждах децата си , и видях отгошението към жените в обществото,и в частност семейството, се молех да нямам дъщеря и втория път..Дано не е  възможно от молби да стават промени и да се осъществяват .
Но вече момичетата стават агресивни жени , та наближава да се изравнят силите.В кухнята на семейството-също.
Някак ти е нелепо да твърдим обратно на твоето и  сякаш и обидно като неразбрана.Но да говоря за моите решения-да копаят от 13 годишни на нива , за теб ще е шокиращо.Само че трябва и алтернативата да се отчете-какво става ако не се трудим по единствен възможен за нас начин да изкараме повече за да се издържаме.
Защото не всеки е  материално осигурен.И като стане да се разболее  някой от семейството, дета трябва да осигурява силно, нямаш избор.
Но и да имаш днес ,утре може да се случи друго и да се наложи оцеляване.На всеки може да се случи.
Та твоя начин може да е неприложим за мен и   е неприложим.Като съм искала да изуча деца, се е налагало да си опмагаме всички заедно.Те на нас за да изкарваме за тях.
Но продължаваш да убеждаваш с твоето добро.
И ти е обидно ,както на мен би било , като съм неразбрана.

Та с дългото обяснение, съвет - приеми , че и другите имат право и са прави.Защото само на думи го приемаш  и това е спорът .Иначе нямаше да редактираш постове.


Анди ,не бой се за жените, бима ги да се оправят ,все повече.Но обикновено положителните примери не се разглеждат, това не можаш да си обясня ,защо  гадното  е ценно и се раздухва, продава.Повече емпатии събира.На положителния пример не се обръща внимание.

Изобщо не настоявам да ми приемат мнението. Както виждаш, всеки се надпреварва да ми опонира, пита и какво ли не. Цялата тема исках да я приключа още вчера по обяд, ама не, та не, трябваше всеки да ми интерпретира мнението, да ме пита и не знам какво. То не бяха свободни съчинения по мои мнения, то не беше чудо! Като не иска някой да знае и като не се интересува - да не ме пита и да не ме коментира! Просто е! После съм налагала мнението си! Ми, не ме питайте тогава, как ще ви наложа нещо, което не ви е важно и за което не се интересувате и не питате? Ето, и сега - какво правим с теб в момента - ти се опитваш да ме убедиш как си налагам мнението, а в същото време коментираш мнението ми. Какво да направя - да отговарям и коментирам, когато се отнася за мен или да не отговарям и да не коментирам? Хайде, кажи какво да направя и ще го направя!

Темата е избягала от същността си.

Замислих се за следното. Ако едно дете е на 30+, а родителите на около 60 години - нормално е при тях да почнат разни леки здравословни проблеми и т.н.

Наистина ли някоя от вас си вярва, че за детето й е по-добре да живее с възрастен родител, с неговите оплаквания и затруднения, отколкото с партньор или съквартирант/ка?

Защото "не бих никога си пратила детето да живее другаде, ако вкъщи си му е най-добре" за мен означава, че има майки, които искрено вярват, че е възможно вкъщи да си му е най-добре..?!? Сериозно ли? Вярвате си, че вашата компания би била по-добра от тази на други млади хора/гадже и т.н.? Учудващо е доста това.

Ама като се сетя за майката, която стана дама на сина си на бала, май почвам да схващам...

Параноични – също.

хората имат различни мотиви, за да направят или да не направят нещо. Ако едно дете/млад мъж или жена, иска да жевее самостоятелно, то няма как да го вържат вкъщи ни с подкупи, ни със заплахи, ни с изнудване, ни с материални ограничения - в един момент все ще се изнесе. Обратното също - ако не иска да се изнесе - няма да се изнесе. Това "добре" може да означава сто неща - материално ми е по-лесно, емоционално ми е по-лесно, не искам да живея сам, не мога да живея сам, спестявам пари за екскурзия, искам да дразня майка си с присъствието си, не искам да освобождавам терен... В тази дума всеки влага различно. Също като в онази серия от реклами на ДСК - искате да готвите, искате жена ви да готви, искате гадже с мотор, старата кола за нищо не става... Това от гледната точка на младия човек.

И понеже детето "не иска да освобождава терен" и "спестява пари за екскурзия" то може да си остане завинаги у дома.

Може, защо да не може? Кое може да я накара да не може? Това, което по конкретния случай ми възниква като въпроси е какво е обяснението от страна на момичето - защо иска да си остане вкъщи или защо не иска да се изнася. Всеки един от тези въпроси е отделен и има свой отговор. Според мен не е толкова важно дори самото изнасяне или неизнасяне, колкото да се разберат, да се изяснят като семейство, майка и дъщеря.

Има такива хора. Една моя позната живее с приятеля си. На НГ се събрали с нкакви връстници- скучно им било, нямало какво да си кажат. На другия ден отишли при родителите й- много им било приятно, забавно, говорили си, голям купон. После заминаха на почивка някъде си. Там имало някаква обща маса отвън, заварили пак някакви възрастни хора и пак супер забавно им било.

И кой е твърдял подобно нещо?

YSt, за различни неща говори Бианка. На мен също ми е забавно с майка ) . Зевзек е тя, с брутално чувство за хумор. Искрено добре си изкарвам с нея, когато й ходя на гости или пътуваме заедно. Това е едно. Да живееш с родител изцяло е съвсем друго нещо - тогава вече вероятно няма да ми е чак толкова забавно .При твоята приятелка ключовото е, че всъщност живее с гаджето си. Между това да живееш с някой и просто да му ходиш на гости, има огроооомна разлика.

Живеенето с родителите ми е по-приемливо за хората на възраст от 20 до 30 години.
Но за мен притеснителното е да се живее с родителите от 30 до 40 годишна възраст.
Тук силно намаляват шансовете да се създадат семейства с деца, особено за мъжете.
Има голям риск да останат стари ергени и стари моми.
🙄🤓
Познавате ли мъже на възраст 30 до 40 години и нагоре, които още живеят с родителите си?