За мен самотата е просто обстоятелство-дали около теб ще има други хора,или не.Самотата обаче може да бъде и приятел,по-добър от всички хора на света.
Казвам го от личен опит.Имала съм много псевдоприятели и,чесно казано,сред тях бях най-самотна.После ги разкарах.Научих се да преценявам с кого какви отношения мога да имам и досега не съм намерила човек,с когото да мога да се сприятеля.Честно казано,не страдам особено.Не се чувствам самотна.Ако някога срещна човек,с когото можем да станем приятели,ще съм щастлива.Но ако тово не стане,пак ще съм щастлива.
Ако сте ме изтърпели дотук,сигурно си мислите,че съм депресиран и/или откачен аутсайдер.Да,аутсайдер съм.Откачена?Може би,не знам.Депресирана?В никакъв случай.Щастлива съм и за нищо не съжалявам.
Всъщност аутсайдерите са много щаснливи хора(с някои изключения).Те са свободни от предрасъдъци.Те са опознали и приели себе си.Те нямат нужда да търсят помощ от другите,защото могат да се справят и сами и са силни.ХУБАВО Е ДА СИ АУТСАЙДЕР.
Това е,което исках да ви кажа.Благодаря,че ме изтърпяхте.☺