Като всеки човек ме е страх да не загубя самостоятелността си, да не стана зависима и да не съм в тежест на децата си. Иначе всичко друго приемам нормално като част от цикъла раждане-живот-смърт.
Виж целия пост
Страх ли ви е от старостта?
- Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.
# 106
22 май 2020, 22:53 ч.
Скоро ще я има 
Вече сканирах първите 150 страници, като паралелно ги обработвам във Photoshop (ротация до напълно хоризонтално положение и регулиране на Levels за максимална четливост), до сутринта ще са готови всичките. След това следва OCR с FineReader 15 и първо четене в него с изчистване на грешките при разпознаване. После - ескпорт в Word и форматиране. След това - конвертиране в FB2 и оформяне на метаданните бележките под линия като хиперлинкове. Накрая - втори прочит с шрифт, предназначен за страдащи от дислексия, в който разликите между подобните букви са особено значими - за откриване на отделни букви, разпознати неправилно (например "но" често се разпознава като "по" и синтактичната проверка в Word не го открива). Накрая добавям корицата и книгата е готова. Надявам се до неделя вечер да съм я завършил...
Може би ще представляват интерес за теб и другите две книги, които обработих и качих тези дни - "Мементо" на Радек Йон (най-добрата и реалистична книга, писана някога за живота на наркоманите) и "Синдромът „Cri du chat“" на Ричард Калич - малка по обем, но изключително тежка, защото изследва най-тъмните кътчета на човешката душа.
Виж целия пост
И не само това, ми и никъде я няма. Ни нова, ни стара. Аз я четох преди няколко години, взех я назаем, искам да си я купя за моята библиотека и тц - няма. А питам на всеки щанд с книги 2ра ръка, който видя.
Определено подкрепям препоръката. И наистина си е по темата.
Определено подкрепям препоръката. И наистина си е по темата.
Вече сканирах първите 150 страници, като паралелно ги обработвам във Photoshop (ротация до напълно хоризонтално положение и регулиране на Levels за максимална четливост), до сутринта ще са готови всичките. След това следва OCR с FineReader 15 и първо четене в него с изчистване на грешките при разпознаване. После - ескпорт в Word и форматиране. След това - конвертиране в FB2 и оформяне на метаданните бележките под линия като хиперлинкове. Накрая - втори прочит с шрифт, предназначен за страдащи от дислексия, в който разликите между подобните букви са особено значими - за откриване на отделни букви, разпознати неправилно (например "но" често се разпознава като "по" и синтактичната проверка в Word не го открива). Накрая добавям корицата и книгата е готова. Надявам се до неделя вечер да съм я завършил...Може би ще представляват интерес за теб и другите две книги, които обработих и качих тези дни - "Мементо" на Радек Йон (най-добрата и реалистична книга, писана някога за живота на наркоманите) и "Синдромът „Cri du chat“" на Ричард Калич - малка по обем, но изключително тежка, защото изследва най-тъмните кътчета на човешката душа.
# 107
22 май 2020, 23:09 ч.
Имаше един филм “Смъртта и прилича” с Мерил Стрийп, в който главните героини са обсебени от това да бъдат млади и приемат една отвара, абе трябва да се изгледа. Малко е фантасмагьорски, но наистина добре показва, че човек не трябва чак толкова да се вторачва в това да изглежда млад.
Виж целия пост
# 108
22 май 2020, 23:13 ч.
Като спомена филм по темата, веднага се сетих за The Skeleton Key...
Виж целия пост
Имаше един филм “Смъртта и прилича” с Мерил Стрийп, в който главните героини са обсебени от това да бъдат млади и приемат една отвара, абе трябва да се изгледа. Малко е фантасмагьорски, но наистина добре показва, че човек не трябва чак толкова да се вторачва в това да изглежда млад.
Като спомена филм по темата, веднага се сетих за The Skeleton Key...
# 109
22 май 2020, 23:57 ч.
Това е сигурно. Доста пъти вече е доказано, например от деца на 3-4 който помнят предишните си семейства къде са живяли и т.н.Това ,че някой продължават да не вярват е тяхно право и аз го уважавам.
Виж целия пост
аз съм от дълголетен род. Прапрадядо ми - по майчина линия- е живял 96 г, прадядо ми - 89 (при два инфаркта) Вторият му син - също 96 г, лично го познавах и последните години само недочуваше малко иначе си беше с акъла. Баба ми - неговата сестра си е жива и здрава, 89 навърши. Е, малко недовижда ама това е дреболия, за човек на нейните години. В бащиния ми род и баба ми и дядо ми караха до 80 г. Според мен човек има ли век - има си лек. Така че възрастта не ме плаши, приемам нещата филосовски.
А смъртта пък хич не ме плаши, не я приемам като постоянно състояние. На принципа на будистите съм -вярвам, че се прераждаме.
А смъртта пък хич не ме плаши, не я приемам като постоянно състояние. На принципа на будистите съм -вярвам, че се прераждаме.
# 110
23 май 2020, 00:47 ч.
Вече сканирах първите 150 страници, като паралелно ги обработвам във Photoshop (ротация до напълно хоризонтално положение и регулиране на Levels за максимална четливост), до сутринта ще са готови всичките. След това следва OCR с FineReader 15 и първо четене в него с изчистване на грешките при разпознаване. После - ескпорт в Word и форматиране. След това - конвертиране в FB2 и оформяне на метаданните бележките под линия като хиперлинкове. Накрая - втори прочит с шрифт, предназначен за страдащи от дислексия, в който разликите между подобните букви са особено значими - за откриване на отделни букви, разпознати неправилно (например "но" често се разпознава като "по" и синтактичната проверка в Word не го открива). Накрая добавям корицата и книгата е готова. Надявам се до неделя вечер да съм я завършил...
Може би ще представляват интерес за теб и другите две книги, които обработих и качих тези дни - "Мементо" на Радек Йон (най-добрата и реалистична книга, писана някога за живота на наркоманите) и "Синдромът „Cri du chat“" на Ричард Калич - малка по обем, но изключително тежка, защото изследва най-тъмните кътчета на човешката душа.
Ехеее, страхотно! "Синдромът Cri Du Chat" не я ли пусна като загадка в темата за отгатване на книги? Ама май беше с друг ник, пак подобен? Ако си ти - изчетох ти отзива и ме грабна определено, та ще ги свалят 2те препоръчани)
Виж целия пост
Скрит текст:
Скоро ще я има И не само това, ми и никъде я няма. Ни нова, ни стара. Аз я четох преди няколко години, взех я назаем, искам да си я купя за моята библиотека и тц - няма. А питам на всеки щанд с книги 2ра ръка, който видя.
Определено подкрепям препоръката. И наистина си е по темата.
Определено подкрепям препоръката. И наистина си е по темата.
Вече сканирах първите 150 страници, като паралелно ги обработвам във Photoshop (ротация до напълно хоризонтално положение и регулиране на Levels за максимална четливост), до сутринта ще са готови всичките. След това следва OCR с FineReader 15 и първо четене в него с изчистване на грешките при разпознаване. После - ескпорт в Word и форматиране. След това - конвертиране в FB2 и оформяне на метаданните бележките под линия като хиперлинкове. Накрая - втори прочит с шрифт, предназначен за страдащи от дислексия, в който разликите между подобните букви са особено значими - за откриване на отделни букви, разпознати неправилно (например "но" често се разпознава като "по" и синтактичната проверка в Word не го открива). Накрая добавям корицата и книгата е готова. Надявам се до неделя вечер да съм я завършил...Може би ще представляват интерес за теб и другите две книги, които обработих и качих тези дни - "Мементо" на Радек Йон (най-добрата и реалистична книга, писана някога за живота на наркоманите) и "Синдромът „Cri du chat“" на Ричард Калич - малка по обем, но изключително тежка, защото изследва най-тъмните кътчета на човешката душа.
Ехеее, страхотно! "Синдромът Cri Du Chat" не я ли пусна като загадка в темата за отгатване на книги? Ама май беше с друг ник, пак подобен? Ако си ти - изчетох ти отзива и ме грабна определено, та ще ги свалят 2те препоръчани
) 
# 111
23 май 2020, 00:53 ч.
Завърших университет преди 4 години. Изключително много се кефех, че попаднах в група със свестни момичета, които не се притесняваха да идват на лекции без грим и прическа. Заедно започвахме деня с кафе и всеки час се разсънвахме и очовечвахме все повече. Беше ми писнало от модните дефилета в гимназията, където непрестанно слушах коя ставала в 5 сутринта да си изправя косата с пресата и на коя колко ѝ струва чантата.
Сега съм на 27 и леееко ме е страх от остаряването. Даже страх е силна дума, по-скоро чувство на некомфортност че не знам какво предстои. Но вместо да седна и да се тръшкам, че не искам да остарявам, се заглеждам по спретнатите и модерни баби и се надъхвам и аз да бъда такава и внуците ми да се гордеят с мен.
Преди 3 - 4 години си открих първите бели косъмчета на веждите, докато ги скубах. Преди година реших да не се боядисвам повече и да си оставя естествения цвят на косата. И оп - изненадаа - няколко бели косъма баш на слепоочията, където най-много си личи, особено като се вържа на опашка. Намръщих се малко, но ги отскубнах. Да си гледат работата. Мимически бръчки имам от 10 годишна. В рода на майка ми е така - ген. Не пуша, не се излагам на слънце твърде дълго, и винаги ползвам слънцезащитен крем с фактор 50. Ям хубава храна. Каквото зависи от мен - го правя. Харесвам си бръчките. Те са част от мен.
Предполагам, че след 10 години може да мисля по друг начин, но за сега разсъждавам така.
Хубаво е и като си правя равносметка колко по-улегнала съм сега, в сравнение с преди 5 и 10 години. И това ме изпълва с оптимизъм, че след 10 години ще съм бета версия на сегашното ми аз, и като цяло ще съм по-полезна на света.
Виж целия пост
... Когато ходя в университета, задължително се глася много, че там е като модно ревю.
Сега съм на 27 и леееко ме е страх от остаряването. Даже страх е силна дума, по-скоро чувство на некомфортност че не знам какво предстои. Но вместо да седна и да се тръшкам, че не искам да остарявам, се заглеждам по спретнатите и модерни баби и се надъхвам и аз да бъда такава и внуците ми да се гордеят с мен.
Преди 3 - 4 години си открих първите бели косъмчета на веждите, докато ги скубах. Преди година реших да не се боядисвам повече и да си оставя естествения цвят на косата. И оп - изненадаа - няколко бели косъма баш на слепоочията, където най-много си личи, особено като се вържа на опашка. Намръщих се малко, но ги отскубнах. Да си гледат работата. Мимически бръчки имам от 10 годишна. В рода на майка ми е така - ген. Не пуша, не се излагам на слънце твърде дълго, и винаги ползвам слънцезащитен крем с фактор 50. Ям хубава храна. Каквото зависи от мен - го правя. Харесвам си бръчките. Те са част от мен.
Предполагам, че след 10 години може да мисля по друг начин, но за сега разсъждавам така.
Хубаво е и като си правя равносметка колко по-улегнала съм сега, в сравнение с преди 5 и 10 години. И това ме изпълва с оптимизъм, че след 10 години ще съм бета версия на сегашното ми аз, и като цяло ще съм по-полезна на света.
# 112
23 май 2020, 02:03 ч.
Да бе, аз съм... Явно някои от модерас... пардон - модераторите в клюкарника страдат от ампутирано чувство за хумор, така че ми се налага през няколко дни да си регистрирам нови никове, когато БАН-ват старите... Което не плаши душите наши Все пак, преди четвърт век съм писал имплементации на TCP/IP протокола, така че да ми спрат достъпа до форума е най-меко казано трудна задача... 
Но е досадно, че не получавам известия за нови постове в темите, в които съм писал със стари никове.
Радвам се, че книгите ти харесват. Разпространявай ги, особено "Мементо". Чух, че в чешките училища тя вече е включена в учебната програма. Дори един тинейджър да я прочете и да се замисли, преди да посегне към дрогата - все ще е от полза...
Виж целия пост
Ехеее, страхотно! "Синдромът Cri Du Chat" не я ли пусна като загадка в темата за отгатване на книги? Ама май беше с друг ник, пак подобен? Ако си ти - изчетох ти отзива и ме грабна определено, та ще ги свалят 2те препоръчани )
) Все пак, преди четвърт век съм писал имплементации на TCP/IP протокола, така че да ми спрат достъпа до форума е най-меко казано трудна задача... Но е досадно, че не получавам известия за нови постове в темите, в които съм писал със стари никове.Радвам се, че книгите ти харесват. Разпространявай ги, особено "Мементо". Чух, че в чешките училища тя вече е включена в учебната програма. Дори един тинейджър да я прочете и да се замисли, преди да посегне към дрогата - все ще е от полза...
# 113
23 май 2020, 02:42 ч.
Caps.Lock,
Виж целия пост
Скрит текст:
Едната ми леля работи в център за рехабилитация и социална реинтеграция на зависими. Видяла съм за какво иде реч. Тя над 15 години вече се опитва да помага. Тъжно ми е дори само, когато ми разказва. Все пак харесвам истински книги, макар да са тежки и да те mindfuck -ват.
Ще ме извиняваш за въпроса, но съм любопитна - какво ти харесва тук, което те кара да се регистрираш всеки път наново?
Ще ме извиняваш за въпроса, но съм любопитна - какво ти харесва тук, което те кара да се регистрираш всеки път наново?
# 114
23 май 2020, 07:34 ч.
Мен ме е "страх" от душевната старост. От емоционалната старост и изтощение преждевременно. На 23 съм и се чувствам така - стара. Всички ми казват, че животът предстои и всичко е пред мен, но може би е депресивен период. Като цяло имам поводи да се чувствам така - лични са, така че моля ви не ме упреквайте. Просто споделям. Нямам много приятелки или поне се надявам, че все още не съм ги открила. Т.е. на моята възраст. Имам една и то не мога да кажа, че ми е много близка. Работя - с няколко жени, по-големи от мен с 10 години, имам и едно приятелско семейство, също доста по-големи от мен. Надявам се скоро да се почувствам млада отново и да имам желанието за живот, което трябва да ми прилича на тези години. На никого от вас не пожелавам да се чувства така. НА никого не пожелавам да се страхува от старостта. Физическата старост приемам като нещо нормално, като цикъл, в който всички ние неизбежно се намираме. Всяка възраст има своите хубави моменти. Споделям моето мнение
Виж целия пост
# 115
23 май 2020, 07:55 ч.
Уейв, защо се ужасяваш? Нямаш ли майка, баба? Единственият начин да живееш дълго, е да остарееш. Просто минаваш през всички роли. Опознаваш живота от всичките гледни точки. Както е казал Шекспир, животът е сцена, а ние сме актьори.
Не знам дали на някого би прозвувало утешително, ако някой му каже да не се бои от старостта, защото може да не я доживее.
Радвай се на ДНЕС.
Виж целия пост
Напоследък се замислям за старостта. Искрено ме ужасява. Знам, че е неизбежно, но искам да попитам как се справяте с мисълта, че остарявате? Гледайки се в огледалото и виждайки как се променяте - сбръчквате се, появяват се петна, увисвате, побелявате. Откакто си мисля за това имам чувството, че ще се побъркам. Аз съм далеч още от това, но хич не ме успокоява. 
Като гледам възрастните хора навън и изпитвам съжаление и даже някаква фобия. Виждам в какво ще се превърна някой ден - немощна, безпомощна, болна, сбръчкана... 
Като гледам възрастните хора навън и изпитвам съжаление и даже някаква фобия. Виждам в какво ще се превърна някой ден - немощна, безпомощна, болна, сбръчкана... Не знам дали на някого би прозвувало утешително, ако някой му каже да не се бои от старостта, защото може да не я доживее.
Радвай се на ДНЕС.
# 116
23 май 2020, 08:02 ч.
А пък София Лорен казва: Старостта е привилегия, дадена не на всеки!.
Виж целия пост
# 117
23 май 2020, 08:06 ч.
Заобиколени сте от много по-сложен свят. Вярно, че и възможностите са повече, но подводните камъни са многократно повече. По време на моите по-млади години наркотиците въобще не бяха познати. При положение, че съм завършила Художествена академия, която минаваше за един от най-разюзданите университети, съм чувала само за едно момиче наркоманка. Тя беше гадже на един мой приятел и от него знам, че е пиела някакви хапчета в комбинация с алкохол и така се е дрогирала. Вярно, тук-там по някой се напиваше, но това е било най-големият грях. Не бих казала, че това е добре, но студентите не работеха тогава. Нямаше и къде. Хващала съм спорадично някоя частна работа с рисуване. Но и издръжката не беше скъпа, да не говорим, че нямаше скъпи и красиви дрехи, или бяха много малко и беше трудно да се добереш до тях. Общо-взето животът беше много по-опростен и безопасен. (въпреки, че не бих го сменила за сегашното време, никога)
Е, моят живот до 20-та година премина през интересно време: Чернобил, Перестройка, митинги, купони, режим на тока, редено по опашки в ранни зори, липса на храна, заплата стигаща за 11 бири и кутия мухлясала Стюардеса, мутри навсякъде, наливен алкохол в гаражи и павилиони, наркотици навсякъде (много приятели си заминаха), приватизация, безработица....
Беше забавно.
Много добър сбит преразказ и ми припомни много неща, трябва да го запаметя някъде.
Виж целия пост
Защо мислиш, че на сегашните млади ни е по-трудно, Пони? Стана ми интересно.
Заобиколени сте от много по-сложен свят. Вярно, че и възможностите са повече, но подводните камъни са многократно повече. По време на моите по-млади години наркотиците въобще не бяха познати. При положение, че съм завършила Художествена академия, която минаваше за един от най-разюзданите университети, съм чувала само за едно момиче наркоманка. Тя беше гадже на един мой приятел и от него знам, че е пиела някакви хапчета в комбинация с алкохол и така се е дрогирала. Вярно, тук-там по някой се напиваше, но това е било най-големият грях. Не бих казала, че това е добре, но студентите не работеха тогава. Нямаше и къде. Хващала съм спорадично някоя частна работа с рисуване. Но и издръжката не беше скъпа, да не говорим, че нямаше скъпи и красиви дрехи, или бяха много малко и беше трудно да се добереш до тях. Общо-взето животът беше много по-опростен и безопасен. (въпреки, че не бих го сменила за сегашното време, никога)
Е, моят живот до 20-та година премина през интересно време: Чернобил, Перестройка, митинги, купони, режим на тока, редено по опашки в ранни зори, липса на храна, заплата стигаща за 11 бири и кутия мухлясала Стюардеса, мутри навсякъде, наливен алкохол в гаражи и павилиони, наркотици навсякъде (много приятели си заминаха), приватизация, безработица....
Беше забавно.
Много добър сбит преразказ и ми припомни много неща, трябва да го запаметя някъде.
# 118
23 май 2020, 08:47 ч.
О, да... припомних си аналоговите телефони с шайба, при които дубликата ако го ползва, чакаш да затвори- трябваше да има сигнал "свободно". Беше празник, когато докарат бананани на "плод-зеленчука" и се редяхме на огромни опашки за ограничени количества. Дебнехме да пуснат дамски превръзки в аптеката, иначе ползвахме памук и лигнин (а понякога и те липсваха). Имахме 1-ва и 2-ра програма (след 17.30 ч.). Не ни допускаха в училище без престилка и пионерска връзка... И колко още неща, които днес звучат абсурдно и нелепо.
Наистина притесненията за старостта са безпочвени- много от нас няма да я доживеят. Пък и всичко е в главата- илюзия на егото. Прочетете Силата на настоящето на Екхарт Толе.
Виж целия пост
Наистина притесненията за старостта са безпочвени- много от нас няма да я доживеят. Пък и всичко е в главата- илюзия на егото. Прочетете Силата на настоящето на Екхарт Толе.
# 119
23 май 2020, 08:52 ч.
Ама какви бръчки на 27 , бе. Ей ша доа и ша ви разстрелям, да знаете!
Виж целия пост
Препоръчани теми