Страх ли ви е от старостта?

  • 50 225
  • 1 108
# 90
Страх ме е да, много даже.
И от старостта, и от смъртта. Знам, че са неизбежни, но се ужасявам от мисълта.
Гледам как ми се променя лицето, започнаха да се появяват и бели косми по главата. Искам да съм си вечно млада ама няма как да стане. Нервите и стреса също допринасят за по-бързото стареене, а аз имам доста и от двете, за съжаление.
Виж целия пост
# 91
Смятам, че изпитвам съвсем нормален и обоснован страх от болести и смърт.
По отношение на външния вид, не съм чак толкова суетна, но все пак полагам повече грижи, отколкото на младини,  в т.ч. и за здравето си.
Виж целия пост
# 92
Уейв,ако си здрава старостта няма да ти попречи да бъдеш щастлив.Просто трябва да се грижиш за здравето си,да не се ядосваш за глупости(това много изтощава психически) и да се радваш на живота,защото той няма да продължи вечно.
Виж целия пост
# 93
Когато навърших 23 започнах да се "депресирам" заради възрастта ми и старостта, която следва. За мен тогава "30" беше кошмар. Когато станах на 30 малко се успокоих и видях, че няма нищо страшно от тях, но сега наближавайки 40 отново се връща онова усещане за отминаваща младост Pensive
Страх ме е от старостта и от смъртта.
Виж целия пост
# 94
И мен ме е страх, но пък се моля да остарея, т.е. да си поживея още дълго. И по-скоро повече ме е страх от душевната старост. От майка ми, от свекърите съм чувала реплики, че след 50 всеки ден е подарък и живота си е отишъл за тях.
След 50?!? Не им вярвай! Grinning Мога да те уверя от личен опит - между 30-35 и 50-55 няма никаква разлика.

Това, което ме притеснява, е отслабването на паметта и намаляването на когнитивните способности след 80. Контактувам с един юрист - изключително интелигентен и ерудиран мъж, който скоро навърши 85. Въпреки че чете непрекъснато, все още пише статии и монографии по определени въпроси, вече се усеща известно забавяне в мисленето му. Особено когато му обяснявам някои нови функции в компютърните програми, които ползва. Налага се да му повторя по 2-3 пъти нещо, преди да успее да го осмисли. А преди 15-20 години го схващаше от половин дума...

Насявам се, когато ми дойде времето, да умра с ясно съзнание. Или, ако не дай боже, започна да развивам сенилна деменция, да успея да се самоубия преди да е напреднала до степента на пълен разпад на личността. Както постъпи Тери Пратчет преди няколко години.
Виж целия пост
# 95
В сериала Откраднат живот една от героините си изгуби разсъдъка и се самоуби. Беше много тежко да гледам всичко това. И за мен е адски страшно това да почнеш да забравяш, да не си себе си.

Виж целия пост
# 96
Има една прекрасна книга на тази тема - „Цветя за Алджърнън“ на Даниел Кийс. За съжаление още не е дигитализирана. В читанка-та е качена само съкратената и версия под формата на разказ. Може би тези дни ще я сканирам и обработя и след това ще публикувам тук линк за сваляне.
Виж целия пост
# 97
Нито ме е страх от старостта, нито от белите коси или бръчките. Нормална част от живота са, и скоро дори стигнах фазата, в която не ме влече дори да си боядисвам белите кичури. Гледам се в огледалото, много съм различна, но не страдам от това.

Мога да те уверя от личен опит - между 30-35 и 50-55 няма никаква разлика.
Напълно съгласна.
Виж целия пост
# 98
Има една прекрасна книга на тази тема - „Цветя за Алджърнън“ на Даниел Кийс. За съжаление още не е дигитализирана. В читанка-та е качена само съкратената и версия под формата на разказ. Може би тези дни ще я сканирам и обработя и след това ще публикувам тук линк за сваляне.

И не само това, ми и никъде я няма. Ни нова, ни стара. Аз я четох преди няколко години, взех я назаем, искам да си я купя за моята библиотека и тц - няма. А питам на всеки щанд с книги 2ра ръка, който видя.
Определено подкрепям препоръката. И наистина си е по темата.
Виж целия пост
# 99
Притеснявам се и от старостта и от смъртта.
Чета духовна литература и особено ми помогна книгата на Доктор Brian Weiss "Many lives many masters". Тази книга много ми помогна да разбера, че не умираме. Само се преместваме от едно състояние в друго. Умираме в физическия свят и се раждаме в духовния. После пак ще дойдем тук на земята, за да си научим и другите уроци.
Виж целия пост
# 100
Егати депресията. Гледам да не го мисля много. Виждам проблеми в себе си, които майка ми ги имаше на над 40. Но съм ок с това. Както се затварям вкъщи понякога и го играя добрата домакиня и мама, така мога и да не се прибера 2 дни. Парти енимъл на 29 още върви понякога 😁Надявам се детето да ми е здраво. За нищо друго не ми пука чак толкова.
Виж целия пост
# 101
Няма ли кой да каже на тия хора, че сексът след 40 става в пъти по-добър? Сега мога да потвърдя, че и след 50 е супер.
Виж целия пост
# 102
Шарки, даа! ❤
Виж целия пост
# 103
аз съм от дълголетен род. Прапрадядо ми - по майчина линия- е живял 96 г, прадядо ми - 89 (при два инфаркта) Вторият му син - също 96 г, лично го познавах и последните години само недочуваше малко иначе си беше с акъла. Баба ми - неговата сестра си е жива и здрава, 89 навърши. Е, малко недовижда  ама това е дреболия, за човек на нейните години.  В бащиния ми род и баба ми и дядо ми караха до 80 г. Според мен човек има ли век - има си лек. Така че възрастта не ме плаши, приемам нещата филосовски.

А смъртта пък хич не ме плаши, не я приемам като постоянно състояние. На принципа на будистите съм -вярвам, че се прераждаме.
Виж целия пост
# 104
Не се страхувам, нито от старостта, нито от смъртта.
Ясно ми е, че всичко се променя в тялото ми - бръчки ще се появят, коси побеляват, сланинки вероятно и пр.
Страхува ме единствено да не бъда по никакъв начин в тежест на детето си и онзи горе да е милостив към мен и детето ми, когато реши, че е време да ме прибира.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия