Страх ли ви е от старостта?

  • 50 250
  • 1 108
# 240
Може би за външността се  страхуват тези, които имат какво да губят. Били са хубави, обект на внимание, заглеждали са се по тях. Аз съм много доволна, че отмина целия тоя период на кокетничене. (Не се интересувах нито от мода, нито от гримиране, нито от излизания). След това идва момента на равносметка. Лъсва това, което си всъщност и какво си постигнал.. Чувствам се прекрасно на годините си. Хич не ми дреме дали ще ме харесват или не. Пътят е целта!
Виж целия пост
# 241
Uncommon, аз съм написал, че седемте смъртни гряха докарват болести, а не че се са единствените причинители на болести. Болести идват както отвътре, така и отвън. Има стрес, чуми, отрови, генетични болести идващи от предците... Няма значение колко дзен си, ако си гасил пожара в Чернобил. Моля те да мислиш. Освен това, няма как да знаеш какво всъщност е било вътре в този йога.

Аз също не харесвам оптимисти, това е залитане в друга крайност, а е много важно човек да открие баланса ск. It is what it is.
Виж целия пост
# 242
Съгласна съм, че позитивизмът зависи от това, което ни поднася животът. И характерът зависи от това, което ни поднася животът.
Съгласна съм с теб
За мен е важно обаче, когато живота ме събори да мога да се изправя, а това с гняв, злоба и песимизъм не става. Задълбава се още повече в проблема и попадаш в един омагьосан кръг. Реализъм и позитивна настройка, че за всяко нещо има разрешение, дори и то да не е това което искаш пак е по-добре, отколкото да се търкаляш на дъното самосъжалявайки се.
Виж целия пост
# 243
Напротив, не можеш да си представиш понякога тези уж отрицателни емоции какъв мотив могат да бъдат. Скоро пораднах във фейса на едно от онези лексиконни клишета, което беше в смисъл, че човек не стябва да се предава по две причини - за да не достави удоволствие на тези, които чакат да се предаде, и за да продължи да живее.
Виж целия пост
# 244
Да, Анди , но да не забравяме, че всеки човек се мотивира и черпи сила  по различен начин.
То и за това рецептата за всички не е еднаква.
Виж целия пост
# 245
Човек черпи сила от всичко, което му е под ръка - положителни, отрицателни - все тая. По филмите как е - желанието за отмъщение от страна на главния герой му дава достатъчно мотив да живее след първоначалното отчаяние и депресия. Ние си мислим, че само положителните, благородните неща дават на хората импулс да оцеляват. Предполагам, че поне половината мотиви са "отрицателни", обаче не звучи някой да си признае.
Виж целия пост
# 246
В моя живот най-силен мотиватор за постижения са били негативните ми емоции. От страх да остана без пари си намерих работа още като студентка, от тревожност да не стана като родителите си записах висше. От чувство за вина се старая да съм по-добър човек. Затова казвам, че негативните емоции невинаги дават лош резултат. Когато съм била доволна и щастлива не съм искала да променям нищо. Повечето вечно щастливи хора рядко имат особени постижения в живота, защото са доволни с това, което имат и нямат нужда от нищо повече. В другия случай просто са алчни. Неудовлетворението ни кара да променяме себе си, средата си и да търсим нещо по-добро.
Виж целия пост
# 247
Същата тази моя баба казваше: Всичко трябва да е с мярка.
Виж целия пост
# 248
При мен пък паниката, страхът, безсилието и тревожността почти винаги са ме карали да избера грешния подход. Винаги след, като премисля нещата откривам вярното решение за дадения момент/ситуация. Той не винаги ми харесва, защото е по трънлив и изисква усилия, но се събирам и действам. Ако продължа да се паникьосвам и тревожа просто забивам.
Мисля, че малко се оплетохме в теориите за песимизъм/оптимизъм.
 Rockstar  баба ти е била мъдър човек.
Виж целия пост
# 249
Това с позитивното мислене не става с напъване. Необходима е промяна на по-дълбоко ниво. Да не го разбираш и да му се дразниш също е част от пътя. И е една крачка по-напред от това да не ти прави никакво впечатление.
Виж целия пост
# 250
Колко дълбоко? Вече доста въпроси се натрупаха към теб. Попитах те за това как стана номерът за мислите, че не било от мозъка? Сега да питам и за дълбокото ниво. Разказвай!
Виж целия пост
# 251
Не съм много убедена, че позитивните мисли могат да бъдат програмирани. Да, можем да се стараем и да работим над тях, но като цяло до голяма степен зависят от комбинацията от житейски опит и от нас самите. Когато животът те е смачкал сериозно, е трудно да игнорираш негативизма. За мен има просто хора, които успяват да прикрият реалното си аз, което в случая не е препрограмиране.
При мен също както при Уейв негативните емоции ме тласкат напред. Убедена съм, че съм това, което съм днес, заради всичкия шит, през който се наложи да мина през изминалите 10-12 години. Преди това, живеейки в комфортната ми среда, нямаше никакво израстване.
Виж целия пост
# 252
Аз по-скоро говорех за бъдещето. По-добре ми е да си мисля: Всичко ще се нареди по най-добрия начин за мен. Отколкото - ей сега си такова онаковата, ще остарея, ще погрознея, ще се разболея и ужас, ужас.
Виж целия пост
# 253
Сега... Колко ли хора си казват "Леле колко кофти бъдеще ме очаква!" - ей така, обобщаващо.
Като цяло всички очакваме следващите години да бъдат по-шарени и по-хубави от предишните, но когато има конкретна заплаха за нещо, мислиш за нея и търсиш варианти да я избегнеш.
В конкретиката е хубаво да имаш правилна преценка и да прецениш, че нещата евентуално няма да се развият по мед и масло. А не да помпаш ентусиазъм и да сееш клишета: "Това на мене няма да ми се случи!"
Виж целия пост
# 254
Andariel, ти питаш не за да разбереш друга гледна точка, а от любов към спора. Като въпроса какво му е на кОпането, че ходим на фитнес. Пък мен не ми се влиза в полемики, който разбрал, разбрал.
За мозъка като "материален носител"- ако те интересува, гледай в тубата видеата на Tom Campbell и Bruce Lipton- физик и биолог, обясняват по интересен начин (ако си отворен към нови идеи и разбираш английски) живота, вселената и всичко останало. Това обяснение почти напълно резонира с моята представа. И вярвам, че ще дойде ден да бъде доказано по емпиричен път.
За дълбочината- като ти се случи, ще разбереш, сега колкото и да разказвам, ще е само преливане от пусто в празно (във видеата на физИка се засяга и тази тема).
Най-ценните знания за живота идват отвътре, не отвън.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия