Страх ли ви е от старостта?

А според мен - животът ни зависи от това, което ни поднася характера..)

Особено чуждият, нали? Собственият си е супер.

Ммммм.... не бих могла да кажа, че животът ни зависи от характера. Характерът не поднася нищо. Той няма свойствата да поднася. Той само реагира.

Оо, яко ни поднася и още как. Можеш да реагираш много различно на различните ситуации и оттам нещата в бъдеще се нареждат различно.

Е хайде, постоянно чуваме за някакви хора, които имат слава, талант, охолство и любов в излишък, но умират млади, предрусали от депресия.  Човек сам регулира нагласата си към външната среда.

Пример мога да сам с стадиите на мъката.


Човек минава през тези етапи, но ако е постигнал съответното ниво на своето емоционално развитие и воля, може сам да реши дали да измине целия този неприятен път или да избере много по-лек начин за справяне със ситуацията.

Нали знаеш - леност, алчност, завист, чревоугодничество, похотливост, гордост...

Еее, bratan, чак пък волево да се избира.. Всъщност нали си наясно, че всяка една емоция е биохимичен процес? Отделяне на хормони и невротрансмитери - серотонин, допамин, неоадреналин, фенетиламин, окситоцин и прочие, и прочие. Ниски нива на серотонин - заповядай депресия, ниски нива на неоадреналин - умора и отпадналост и обратното, налЕ. Окситоцинът обаче не само спомага раждането, ми и привързването. Знаеш ли, че се отделя при гушкане? Затова се успокояваме, когато ни прегръщат. Твърди се, че така се и привързваме един към друг хаха.
Та..от биологична гледна точка или по-скоро биохимична - колко пък да имаме контрол над всичко?
Имай си колкото си искаш висока емоционална интелигентност (оф, даже я имам тая книга у нас) и пак тоталният контрол, в 100% от ситуациите, е мираааж

Не, не, говорим за различни неща.
Ако можехме със силата на характера си да редим в бъдеще различните ситуации, ехее...

А пък  bratan изобщо не разбрах къде ми се е включил и на кой мой въпрос отговаря с таблица.
Млади и успели хора, умират предрусали и в депресия? Това в какъв смисъл ми го казваш? Аз съм се изказвала по темата ли?

Страх ме е от теглото на старостта, от болката, с която трябва да живеем ежедневно с всяка минаваща година, загубвайки близки и приятели, осъзнавайки каква прашинка сме във вселената и във времето... Страх ме е от болестите, които идват със старостта....
Страх ме е и от смъртта, че ще дойде преди да съм изживяла най-големите си мечти.

Кой е говорил за тотален контрол? Няма такова нещо, само някои будистки монаси са постигнали такава висша степен на контрол (която те определят като обективно равнодушие).
Предпочитам да не стигаме до концепцията за щастие на Шопенхауер и за свободната воля на Ницше, че ще стане ужас

Esme, върнах се назад и констатирах, че съм те цитирал съм те правилно. Ама май вече си сънена

Определено ме е страх. Аз съм суетна. От около 10-ина години взех да се притеснявам от бръчките. От друга страна съм против интервенциите. И си карам така - с бръчки и петънца (ужасявам се от много пластове грим). Засега се харесвам естествена, даже много, даже повече от преди 10 години, но мисля, че ще се депресирам след още няколко години и ще започна да правя по някоя и друга процедурка. Инфантилна съм, така че смятам, че ще съм колоритна бабка. Само да имам компанийка и ще си ми е ОК.

От бръчки и мен ме е страх, но повече ме тревожи отпусната кожа. Неминуемо и до това се стига.
Имам приятелка 50+, избягвам да я слушам как след 50 положението ставало страшно.
А е мнооооого хубава и много младолика .

Първо, не ме квалифицирай като сънена. Това е в разрез с форумните правила.
Второ - виж какво изречение си съставил.
И трето, може да си ме цитирал, но абсолютно извън всякакъв смисъл и логика. Написал си нещо като ала бала портукала, пльоснал си някаква таблица и като казах, че не намирам връзка с моето изказване, единственото обяснение е, че си ме цитирал правилно. Аз това ли те питах?
Ами не е правилно, но ми е все тая. Загубих интерес и не ме интересува какво си искал да казваш.

Не, не ме е страх, само да сме здрави, без  заболявания, екстра ще ми е, то пък една младост, само борба за оцеляване, работа,  бременност, деца, проблеми , на младини пък любовни проблеми, какво да учим, за да имаме работа, омръзна ми, не се връщам на 20 за нищо на света, на 60 ще съм най - добре.....особено психически. Едно време, като отивах на училище завиждах на баба как си седеше в къщи и си гледаше телевизия.

Братане, това, което казваш за рака, е обидно, грозно и погрешно. Това ли би казал на малко дете, болно от рак, когато те пита защо му се е случило? Разбирам, че искаш да изтъкнеш себе си, колко си правилен и устойчив, и се надявам самочувствието ти да остане ненакърнено, но все пак има теми, към които човек трябва да подходи с малко повече смирение.

За йога и позитивно мислене, и как са панацея: имаше един известен възрастен йога учител, в момента не мога да намеря името му, наистина много отдаден, който също почина от рак. Кой от седемте смъртни гряха да му припишем? Завиждал е, мразил е някого, чревоугодничел с ориз, ? Човекът си беше чиста светлина.

Четох една книга нявремето, oт Martin Seligman, психолог. Та човекът е направил изследвания на оптимистите и песимистите. Дава на "обектите" множество задачки, като контролира сложността така, че броя на правилните и грешни отговори да е горе-долу 50:50. След това кара хората да оценят себе си, според тях колко правилни и грешни отговора са дали. Ами, оказало се, че оптимистите казват 60:40 или 70:30 в полза на верните отговори, докато песимистите се оценяват съвсем точно, 50:50.
Един счетоводител или лекар не може да е оптимист, те трябва да са реалисти винаги, което не значи, че не може да се забавляват и да си живеят живота, бидейки де факто песимисти.

Аз всъщност пиша на Уейв, защото тя повдигна темата. Миличка Уейв, ти очевидно трябва да си осмислиш въпроса за старостта, защото всеки иска да си е млад и здрав. Но я си представи една падаща звезда - закачена е била за небето с кабърче, то се е откачило и в момента тя лети надолу в пълния си блясък. Ами ето, това е животът. Летиш нанякъде, струва ти се, че няма край, но всъщност този полет е твърде кратък. Дай си възможност да му се насладиш сега, радвай се колкото можеш повече и не го мисли толкова. Каквото има да става, ще стане и без нашия контрол. Я си представи, че Земята се блъсне в метеор и се разпадне: тогава за какво си се притеснявала за старостта?