Страх ли ви е от старостта?

Публикувана: 21 май 2020, 21:13 ч.
Последно мнение: 28 фев. 2023, 17:19 ч.

42 140
1 108

Уейв - Потребител

Пристрастен

# 45 22 май 2020, 10:26 ч.

Никакви мисли нямам в тази посока. Освен онези 3 кг, които упорито не мога да смъкна, заради забавящия се метаболизъм.
Имам и нови бръчки, ама те са от усмивки, така че нека са повече.
И аз като Агента, мисля поне още 20 г активно да живея, работя и да се развивам.
На 47 съм, детето абитуриент, нов мъж, нова къща и нов живот дори мисля да си сътворя. Здрава съм и съм убедена, че поне до 80 няма да имам сериозни драми със здравето си. За другото - каквото и да дойде, знам че е част от живота..и че е важно аз да се съхраня душевно, а с това и ментално. За всичко друго има спортна и козметична индустрия, които доста алтернативи дават за облекчение..)

Виж целия пост

VickyTaylor

Потребител

# 46 22 май 2020, 10:27 ч.

Много ме е страх и изобщо не се справям с тези мисли. Понякога нахлуват в съзнанието ми съвсем нахално и безпричинно и ограбват съня ми. Мисля, мисля. Не искам да остарявам, не искам да губя любимите си хора, не искам децата ми да изхвърчат от гнездото, оставяйки ни сами в чистите си и подредени домове. Не искам да пия по шепа хапчета за куп болежки, които загатват за себе си още от сега. Казват ти- "стягай си д- то, защото ще бъда най- лошият ти кошмар, ще съм грозен тормоз за остаряващото ти и немощно тяло. Бръчките и побеляващите коси не ме притесбяват, макар да са знак, че крачиш все по- бързо към неизбежното.
Моля се единствено човекът до мен да е добре, за да си бъдем опора един другиго.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 47 22 май 2020, 10:37 ч.

Не, изобщо не ме е страх, вече с 8 години съм надживяла майка си. На 53 съм, с видими белези - отпуснат контур, бръчици тук-там, които rejuvenate не е успял да тушира. И преди не бях суетна, но с годините хептен ми мина. Огледалото никога не ми е било приятел, сега още по-малко, предпочитам компютъра и книгите, т.е. всичко, което кара мозъка ми да се упражнява. Животът е хубав, но и такъв, какъвто сам си го направиш, аз моя не го усложнявам със суета.

Виж целия пост

UnbreakableFlower

# 48 22 май 2020, 10:44 ч.

Цитат на: VickyTaylor в пт, 22 май 2020, 10:27

Много ме е страх и изобщо не се справям с тези мисли. Понякога нахлуват в съзнанието ми съвсем нахално и безпричинно и ограбват съня ми. Мисля, мисля. Не искам да остарявам, не искам да губя любимите си хора, не искам децата ми да изхвърчат от гнездото, оставяйки ни сами в чистите си и подредени домове. Не искам да пия по шепа хапчета за куп болежки, които загатват за себе си още от сега. Казват ти- "стягай си д- то, защото ще бъда най- лошият ти кошмар, ще съм грозен тормоз за остаряващото ти и немощно тяло. Бръчките и побеляващите коси не ме притесбяват, макар да са знак, че крачиш все по- бързо към неизбежното.
Моля се единствено човекът до мен да е добре, за да си бъдем опора един другиго.

Същата съм и аз.... на 27г. , дори още нямам дете и си мисля всички тези неща, които и ти. Само че започвам със "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама" ....
Но при мен всички се случи последните 3 години след като починаха баба ми и дядо ми и ги видях в светлина, в която няма да мога никога да забравя и за това сега изпитвам такъв страх към старостта. И за разлика от повечето, аз дори се надявам да не доживея до 75... поне да не изпитвам всички тези ужасии изпитали баба ми и дядо ми ..

Виж целия пост

Неизвестна16

Ентусиаст

# 49 22 май 2020, 10:46 ч.

Не ме е страх толкова от старостта, колкото от това, в което ще ме превърни. Уплашена съм от мисълта, че няма да бъда физически активна, психически и емоционално здрава и че няма да мога да посрещам нуждите си.
Не искам никога да съм в тежест на децата и внуците ми, защото знам колко е трудно - майка ми гледаше баба ми 7-8 години, още когато бях малка, след прекарани 3 инсулта и счупена тазобедрена става. Виждах как се радвоява между това да и осигурява необходимото, но и да не пренебрегва мен и брат ми. Това нямаше как да се случи обаче. Беше трудно в двустаен апартамент да живеем петима души. Рождените ми дни бяха кратки и скромни, а на почивка сме ходили семейно два пъти. Точно от това ме е страх, ако нещо се случи с мен и не мога да се справям сама.
На 25г съм, знам, че е рано и за част от вас абсурдно, но понякога и тези мисли се прокрадват в мен. Не искам да губя повече хора и не искам един ден да страдат за мен. Невъзможно е и това е кръговратът на живота, на това не е причина да ми е неприятно и болезнено.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 50 22 май 2020, 10:46 ч.

Цитат

UnbreakableFlower
Само че започвам със "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама" ....

Децата не ги раждаш да ти правят компания, а да съзадеш нов живот, на който да връчиш свобода, когато е време.

Виж целия пост

UnbreakableFlower

# 51 22 май 2020, 10:49 ч.

Цитат на: bratan в пт, 22 май 2020, 10:46

Цитат

UnbreakableFlower
Само че започвам със "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама" ....

Децата не ги раждаш да ти правят компания, а да съзадеш нов живот, на който да връчиш свобода, когато е време.

Много задълбаваш в нещата Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Потребител

# 52 22 май 2020, 10:50 ч.

Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.

Виж целия пост

Потребител

# 53 22 май 2020, 10:52 ч.

Много хора правят деца, за да има кой да ги гледа на дърти години. Но гаранции няма, че ще ги гледат. Може да си хванат парцалите в чужбина или бог знае къде и да забравят, че имат родители. Аз не разчитам много, много на това, че децата ми ще се грижат за мен (ако изобщо имам). Въпреки, че добре, че баба ми има 3 деца, 3-ма внука, та да може от 6 човека поне 1 да й помага (аз). И това е някаква стратегия... правиш 3-5 деца и се надяваш поне 1 да се смили над теб като остарееш.

Виж целия пост

UnbreakableFlower

# 54 22 май 2020, 10:56 ч.

Цитат на: _limonche_ в пт, 22 май 2020, 10:50

Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.

Може ли да вникнете малко повече в това, което съм написала или всички решавате да се хванете за това ??? Аз компания си имам, не ми трябва дете за "компания". Как да ви обясня, че моята баба и дядо бяха на смъртно легло и собствената им дъщеря не влезе дори да ги погледне !!!!
Ето за това разсъждам така. Изяжте ме с парцалите ако искате, но аз мисля, че това се случва прекалено често и колко и да ви се иска да си мислите, че няма да се случи с вас, шанса е огромен. Предпочитам да умирам сама без да имам дете за което да тъгувам, че ме е оставило сама, от колкото да го имам и да се мъча допълнително заради това, че ме подминава като саксия в дома ми !

Виж целия пост

S

# 55 22 май 2020, 10:57 ч.

Всички искаме да остареем, но никой не иска да бъде стар. Вече съм на Христовата възраст и все по- често започнах да се заглеждам в огледалото. Дали заради многото свободно време, или защото напоследък трябваше да разбера по трудния начин, че животът е много крехък, но се замислям за старостта и ме е страх.
Не зная дали специално в моето семейство е така (или това е характерно за българина) , но винаги се е смятало, че щом човек се пенсионира, то животът му вече е отминал.
Живея в Германия от няколко години и като гледам баби и дядовци на по 70- 80+, които не се спират и имат по- добър социален живот от мен, направо ме е яд на себе си Animal Sheep

Animal Sheep

Свекърва ми стана “баба” на 60 и ѝ беше доста кофти, понеже не искаше да ѝ се казва “бабо”. А пък нейната майка стана прабаба на 87!!!! И беше шокирана, понеже се мислеше за млада, за да е ПРАбаба...

Виж целия пост

Потребител

# 56 22 май 2020, 10:58 ч.

Цитат на: Неизвестна16 в пт, 22 май 2020, 10:46

На 25г съм, знам, че е рано и за част от вас абсурдно, но понякога и тези мисли се прокрадват в мен. Не искам да губя повече хора и не искам един ден да страдат за мен. Невъзможно е и това е кръговратът на живота, на това не е причина да ми е неприятно и болезнено.

С губенето на хора имам сериозен проблем аз. Хващам се, че понякога ми изниква в главата, че остаряват, минават си годинките и искрено ме е страх. Не съм подготвена въобще за момента, в който майка ми и дядо ми ще си отидат, ама грам не съм в мир с тази мисъл. Въобще не го гледам философски това, разбирам, че е нормално и това е животът на рационално ниво, ама на емоционално - не го приемам на този етап все още.

Виж целия пост

A

Ветеран

# 57 22 май 2020, 10:58 ч.

Леле, много катастрофично звучи. В момента не ти е дошло времето за дете, затова така мислиш. А може и да не раждаш - никой не е казал, че непременно всички трябва да имат деца.
Естествено е децата да пораснат и да станат самостоятелни, но това не означава, че ще те оставят сама. Ти оставила ли си сами своите родители? Сигурно поддържате връзка, виждате се, чувате се. Това оставяне сами ли е?

Виж целия пост

Пристрастен

# 58 22 май 2020, 11:02 ч.

Цитат на: UnbreakableFlower в пт, 22 май 2020, 10:56

Цитат на: _limonche_ в пт, 22 май 2020, 10:50

Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.

Може ли да вникнете малко повече в това, което съм написала или всички решавате да се хванете за това ??? Аз компания си имам, не ми трябва дете за "компания". Как да ви обясня, че моята баба и дядо бяха на смъртно легло и собствената им дъщеря не влезе дори да ги погледне !!!!
Ето за това разсъждам така. Изяжте ме с парцалите ако искате, но аз мисля, че това се случва прекалено често и колко и да ви се иска да си мислите, че няма да се случи с вас, шанса е огромен. Предпочитам да умирам сама без да имам дете за което да тъгувам, че ме е оставило сама, от колкото да го имам и да се мъча допълнително заради това, че ме подминава като саксия в дома ми !

Няма как и на теб да ти се случи същото, спокойно.

Виж целия пост

Потребител

# 59 22 май 2020, 11:09 ч.

Цитат на: UnbreakableFlower в пт, 22 май 2020, 10:56

Цитат на: _limonche_ в пт, 22 май 2020, 10:50

Е, това не го разбирам "за какво ми е това дете, като след 20 години ще си хване пътеката и ще остана сам сама".
Много хора обаче мислят така егоистично.
Детето не ти е компаньон, домашен любимец или част от интериора, то е жив човек със собствен път и свои потребности да гради свои живот, кариера, семейство..
След това не изчезва безследно, виждате се от време на време, радваш се на внуци.

Може ли да вникнете малко повече в това, което съм написала или всички решавате да се хванете за това ??? Аз компания си имам, не ми трябва дете за "компания". Как да ви обясня, че моята баба и дядо бяха на смъртно легло и собствената им дъщеря не влезе дори да ги погледне !!!!
Ето за това разсъждам така. Изяжте ме с парцалите ако искате, но аз мисля, че това се случва прекалено често и колко и да ви се иска да си мислите, че няма да се случи с вас, шанса е огромен. Предпочитам да умирам сама без да имам дете за което да тъгувам, че ме е оставило сама, от колкото да го имам и да се мъча допълнително заради това, че ме подминава като саксия в дома ми !

Ако едно дете не се сети да погледне родителя си на смъртното легло, значи същият този родител е сбъркал някъде генерално във възпитанието на детето си.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Фотокниги - Слънцето напече 10 тема фотолюбителят започва вече

93 942
541

Фотография

Какво ще направя, когато всичко това свърши?

13 121
136

Актуални теми и общи дискусии

Анкета: Влияние на противоепидемичните мерки заради пандемията от коронавирус в България

7 223
0

Лични финанси

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.