Страх ли ви е от старостта?

  • 50 693
  • 1 108
# 510
Стига бе. На 50 хората не са още грохнали старци. Имам приятелка на 50. Още си обикаля заведения, почивки. Нищо ѝ няма. И дума не може да става за смърт.
Виж целия пост
# 511
Мен от смъртта не ме е страх, а от старостта. Предпочитам да умра към 50тата си годишнина и повече да не се мъча. Даже и толкова ще ми е много.
Мислите ли ,че хората над 50 са старци и се мъчат?
Виж целия пост
# 512
О, не. Просто на мен лично не ми се живее особено, и ми се струва много и до 50 да съм жива.
Има си хора весели, щастливи и на 80. Просто не се виждам и аз така. Характер, а и не съм много социална. Не се виждам обградена с приятели, семейство и социални контакти.
Виж целия пост
# 513
Аз пък искам да доживея поне до 80 г и живея с усещането, че ще съм си стилна и готина до последно. Искам да си обикалям заведенията и да си ходя на почивки до края на дните. На мен много ми се живее, но за себе си. Не искам да се пенсионирам и да се занимавам с деца, снахи и внуци като свекърва ми.
Искам да си пием по баровете с приятелките до последно.
Виж целия пост
# 514
Мен от смъртта не ме е страх, а от старостта. Предпочитам да умра към 50тата си годишнина и повече да не се мъча. Даже и толкова ще ми е много.
Ха, ха, като минеш 50, ще мислиш същото, но за 80тата си годишнина.
Виж целия пост
# 515
Трябва да съм умряла преди 15 години като чета.Вчера погребаха набор, отишъл за операция на тромб и не оцелял, дали е цялата истина, не знам, но ми стана мъчно, че времето идва.А толкова неща има още да видя  и преживея.Не ме е страх, само от болка,да не е дълго да боли и  да не стана зеленчук, дето да тежи на децата ми, без разум.
Но близките ми около 80 живяха, няма да е толкова, че имам проблеми, но нека има още ...моля се де.
И това като съм ограничена доста в общуване, дейности, като съм чела ама много за отвъдното, за душите, искам този живот да продължава и ум не го побира защо не ви се живее.Толкова съм се борила за нормален живот с всичкото му, с проблеми, ядове, здраве, и пак го обичам.Не   е  е страх, просто искам още.
Не ви разбирам.
Виж целия пост
# 516
И аз много обичам живота и много ми се живее. Много съм се борила и ще продължавам де и аз не разбирам как може да не ти се живее.
Сега аз под живеене разбирам пътувания, скитосване, не готвене и чистене у дома.
Виж целия пост
# 517
Честно да си кажа в такива моменти ми идва да дам години от своя живот, за да живее човек, който се наслаждава и наистина му се живее. Много пъти съм си го мислила и съжалявам, че не е възможно.
Виж целия пост
# 518
Уейв, не е зле да потърсиш помощ от психолог. И от това и от други твои мнения съдя, че си в някаква много сериозна депресия. Не си заслужава да губиш години живот в такива състояния.
Виж целия пост
# 519
Понякога и аз, и почти всеки човек имам дълги периоди, в които съм в дупка и ми е сиво, но и през ум не ми е минавало, че не искам да живея. Ценя всеки миг, боря се и се наслаждавам и на малките неща (колкото и клиширано да звучи). Моля се само за здраве.
Виж целия пост
# 520
Аз в момента съм в депресия / от моите/. Трудно ставам, трудно заспивам, през деня съм като дроб. От 5 работни дни 4 нищо не правя, лежа на дивана и блея в телефона. И пак ми се живее. Ходи ми се някъде, само да е извън София.
Виж целия пост
# 521
Да бе, след 2 г на 50 ще съм. Хич не ми е до старост още, напротив - тепърва ще живея и ще се забавлявам!
Виж целия пост
# 522
Angel_wing, познавам 50 год мадами, шапката ми скриват.
Не ме е страх от старостта. Познавам праотците си, жизнени, селски, отрудени хора. Аз не съм селска мома, мама ме е родила в областен град. Не съм от село, но си имам мс. Тя ходи по младите, от нея ме е страх.
Виж целия пост
# 523
Мен от смъртта не ме е страх, а от старостта. Предпочитам да умра към 50тата си годишнина и повече да не се мъча. Даже и толкова ще ми е много.

Това сериозно ли го мислиш?Аз съм на 41, а близките ми приятелки имат деца по на година-две, а са малко по-големи от мен и някак си не мога да си представя, че живота ни ще свърши след 4-5 години.
Майка ми почина на 47 , нейната майка на 45 и двете от цироза, ами не благодаря, не искам да умирам.
Всяка сутрин ставам в 4.40, в 5.40 излизам за фитнес и след това на работа, ами иска ми се поне този темп на физическа издържливост да го запазя до към 60.Както се шегувам често, много ще се ядосам, ако умра без да съм го планирала.Всичко планирам с година напред-почивки, пътувания, пазарувания за есен/зима и т.н. Фризьор и разни други уговорки отменям, ако се закъснее с по-вече от 10 минути.
Виж целия пост
# 524
За себе си си го мисля, да. Не знам защо решихте, че говоря за попринцип.
Лимонче, благодаря. Не се чувствам депресирана, по-скоро реалността при мен е такава. Наблюдавам майка си и леля си, а аз много приличам на тях по характер. Ми, ако и при мен ще е така, хич не ме блазни. И дори не става дума за погрозняването и т.н. И баба ми гледам - на 76 е, ама хич не е щастлива, че вече е стара, по-немощна, сбръчкана, малка пенсия, трябва й помощ не само финансова. Все ми вика "не остарявай, гадно е", хаха. Еми, гадно си е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия