Страх ли ви е от старостта?

  • 50 693
  • 1 108
# 495
Не прочетох цялата тема, но това ми се е забило в мозъка-"Старостта е по-страшна и от войната! "-казано от жена, която е преживяла войната.
Виж целия пост
# 496
Не прочетох цялата тема, но това ми се е забило в мозъка-"Старостта е по-страшна и от войната! "-казано от жена, която е преживяла войната.

Хм, интересно! Може ли повече подробности. Коя е тази жена?
Виж целия пост
# 497
Не прочетох цялата тема, но това ми се е забило в мозъка-"Старостта е по-страшна и от войната! "-казано от жена, която е преживяла войната.

Хм, интересно! Може ли повече подробности. Коя е тази жена?

Не знам коя е жената, моя приятелка е собственик на дом за стари хора.Тя ми го беше споделила преди години/около 5/, дори тогава съм го публикувала във фб профила ми.
Всекидневно имам наблюдения над стари хора/над 85 годишни/ кои в добро здравословно и що годе прилично финансово състояние, други на другата крайност и само едно си казвам-Бог да е с мен!
Виж целия пост
# 498
Е хайде сега пък и вие! Нека сме оптимисти, може и да умрем по-млади, преди пък съвсем да грохнем.
В моята работа хората масово умират на около 60 г,., малко преди да се пенсионират. Както си ходят на работа и така, ту инфаркт, ту инсулт, един на 53 г.умря от корона вирус, повечето от рак, ама за около 3-4 месеца скоротечно.
Моя приятелка умря на 73 г., както си продава вестници, беше си с прическа и червило сутринта, когато я видях, на другия ден видях некролога на будката. И аз се изненадах и си пожелах същото за себе си. Да не тежиш на никого, да си на работа, да имаш пари, да не се молиш за нищо...
Виж целия пост
# 499
Аз чак толкова млада не искам, определено. Айде, да не сме лакоми, но поне 70-75. А имам и малки деца все пак, малкият е на две, аз - на 44.
Колега адвокат умря от пневмония също в разгара на корона-кризата внезапно на петдесет и малко (може би също 53), но не беше от корона и не беше в София - едва ли е същият, ми е мисълта.
А иначе то има и степени на старческа и болестна безпомощност. За късмет, ако мога така да се изразя, и двамата ми родители починаха сравнително внезапно на 81 и 82 години по време, когато бяха вече болни, но за щастие не още неспособни да се самообслужват (в смисъл, поне до клозета да ходят и да си изядат яденето). Баща ми беше по-добре физически, но вече западаше откъм памет и характер след няколко инсулта, майка ми беше в кондиция умствено за възрастта си, но по-зле физически. Горе-долу и така може. Само тежка деменция или залежаване и безпомощност да няма.
Свекърът ми и той почина бързо, за десетина дни в болница, дотогава беше на крака, но на 66 години. Ако може поне малко повече, е по-добре.
Виж целия пост
# 500
Една позната от провинцията, както си беше заспала (на около 80), така просто не се събуди. Дай Боже всеки му, когато му дойде времето да е по този начин,  безболезнено. Иначе, за по-хубаво ти място, след това, дано да е така. Единствено ме обзема някаква мъка и неприятно чувство, че където и да е, може би няма да съм вече с любимите ми хора. Но, по-добре да ценим всеки миг, в който ние и близките ни сме здрави и сме заедно.
Виж целия пост
# 501
Ех, много крийпи стана темата.

Не искам да приличам на нито един от старите хора, които виждам и познавам. Но знам, че по някакъв начин ще приличам на всичките. И това не ми харесва на старостта.

А сега се нервирам за глупости. Много стрес, много напрежение усещам около себе си. Ако можеше в младите си години да сме по-удовлетворени...
Виж целия пост
# 502
Аз пък исках да умра млада и красива.
Не ме влече старостта по начало.
Виж целия пост
# 503
Не бързам да мра. Ако може да чукна стотака ще е супер. В нашият род всички живеят дълго, та не е невъзможно. От смъртта ме е страх повече от старостта. След смъртта не искам да ходя на никакви хубави или лоши места. Предпочитам идеята, че със смъртта всичко свършва. Причината да ми се живее са близките ми хора, най-вече деца.
Виж целия пост
# 504
Мен обратно, от смъртта не ме е страх.
Вярвам, че душата продължава да съществува.
Виж целия пост
# 505
Близките ви хора съвсем скоро ще ви последват в отвъдното и ще сте цяла вечност заедно. Други близки вече ви очакват там. Необясними са ми терзанията на някои, че не искали да умират, защото нямало да са с близките си. Точно обратното е.
Виж целия пост
# 506
Мен би ме било страх от идеята, че душата продължава да съществува незнайно къде. Далеч от близките ми хора. Може би без дори да ги помня. Предпочитам идеята, че всичко свършва със смъртта.
Никой не се е върнал да каже, че е на по-добро място заедно с близките си.
Виж целия пост
# 507
Няма нужда да ходи и да се връща. За това си има цяла наука - теология, но само с учене не може да придобиеш знание за тия неща.
Виж целия пост
# 508
Никой не може да придобие знания за тези неща, тъй като няма как да бъде доказано каквото и да било. Всеки вярва в това, в което му се иска.
Виж целия пост
# 509
Мен от смъртта не ме е страх, а от старостта. Предпочитам да умра към 50тата си годишнина и повече да не се мъча. Даже и толкова ще ми е много.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия