Страх ли ви е от старостта?

  • 50 543
  • 1 108
# 840
Има и такива, които на 85-90+ не са на легло, а умират внезапно. Но да, и другото го има. Стринката на баща ми доживя до над 90, но полусляпа, почти глуха и трудно подвижна. Бяхме ходили с баща ми да я видим - казваше, че иска да умира. Разбираемо и тъжно, когато продължи дълго. И пак поне можеше да ходи с чужда помощ, не я болеше май нищо и с акъла си беше, но за нея субективно не знам дали е по-добре последното, за другите - да.
Тези дни мернах, че на 94 години починал най-възрастният вписан (действащ) адвокат у нас. Не знам от какво, но явно не е бил дълго на легло, с деменция и т.н. Колега адвокат беше споделил новината във ФБ. Писах му: "дай боже всекиму". Ама не дава всекиму. Късмет. Всеки се надява да го има.
Виж целия пост
# 841
Е, никой не говори за 92 години, от 60 да 85 горе долу. После вече си зависим.

Не бива да се слага точна граница на зависимост, защото един човек може да получи инсулт, да се парализира и да стане зависим още на 50, 60 или 70г, а друг да плува и да кара колело на 95г. Свекърите и баща ми са над 88г, независими всичките и доста активни. Бабите ми умряха стари, с акъла си, независими до края, като едната надживя 100 години. Единият ми дядо беше як като бик, работеше, но се разболя, легна и след месец почина.

Няма ред в тези неща. Лично аз желая да бъда евтаназирана ако се парализирам или вече не съм с акъла си, независимо на каква възраст се случи. Старостта не ме плаши никак, но не искам да вегетирам в инвалидна количка или на легло и да сера в памперси, гледайки в тавана.
Виж целия пост
# 842
На моя мъж баба му стана изцяло зависима няколко месеца преди да навърши 96 г.
На негов приятел бабата почина няколко месеца преди да отбежели 100 г.
Виж целия пост
# 843
Все пак, нека споменем и другите примери. Моята баба беше изцяло зависима и с Алцхаймер още на 70-71. Дядо ми с инсулт беше на легло 11 месеца преди да си отиде на 73. Всички  искаме да умрем бързо, на възраст над 75, а дотогава да сме самостоятелни и в кондиция, но често не е така.
Виж целия пост
# 844
Клинт Истууд е над 90 и снима филми. Брус Уилис на 60+ дементен.
Виж целия пост
# 845
Свекърва ми е на 85+.
Напълно самостоятелна.
Всеки ден излиза на разходка в близкия парк, пазарува си, готви си, твори. Скоро ще издаде поредната си стихосбирка.
Все така дейна и с акъла си да е! Hands Pray
Виж целия пост
# 846
Чак пък страх. Важното било да избуташ до 75, после било лесно 😁Една гимнастичка на 95 за пример

Виж целия пост
# 847
Все пак, нека споменем и другите примери. Моята баба беше изцяло зависима и с Алцхаймер още на 70-71. Дядо ми с инсулт беше на легло 11 месеца преди да си отиде на 73. Всички  искаме да умрем бързо, на възраст над 75, а дотогава да сме самостоятелни и в кондиция, но често не е така.

О, ужасно! 💐. Точно от това ме е страх. Моят мъж не приема евтаназията по религиозни причини. Надявам се децата ми да ми съдействат, но те са пасивни и все още не разбират особеностите на старостта. На всичкото отгоре тук активната евтаназия, по желание, не е разрешена, а пасивната - седиране и оставяне без оводняване и хранителни вещества ме ужасява. Не искам да воня на разложено с дни и не съм сигурна, че седиране е достатъчно за да ме обезболи. 

Мисля, че с увеличаване на продължителността на живота, евтаназията по собствено желание ще стане възможна и законна.
Виж целия пост
# 848
Майка ми веднъж ми каза, че си е осигурила място в старчески дом, когато не може вече да се обслужва сама. Прозвуча ми ужасно, бих искала аз да ѝ помагам, но тя е твърдо решена, че не иска да е в тежест.
Виж целия пост
# 849
Старост без ментален капацитет е ужасяващ проспект. Леля ми почина на 87г, като последните 5-6г бяха непоносими, особено за майка ми, която се грижеше за нея, защото е доста по-млада и защото леля ми няаше наследници и не беше помислила за старостта си.

От др страна, определено разбирам и колко проблемно е да се одобряват каквито и да е евтаназии, поради много сериозните рискове от злоупотреби, така че няма лесно решение освен минимализиране на стресови състояния и целенасочена грижа за собственото здраве и благоденствие. Всичко останало е второстепенно.
Виж целия пост
# 850
Майка ми веднъж ми каза, че си е осигурила място в старчески дом, когато не може вече да се обслужва сама. Прозвуча ми ужасно, бих искала аз да ѝ помагам, но тя е твърдо решена, че не иска да е в тежест.
Това, което ме плаши повече от евентуалното ми съществуване като смръдлив зеленчук, е да унищожа живота на децата си с грижи по мен. Всичко което се изисква от обгрижващия, физически и психически, често не се осъзнава напълно от близките. Не съм раждала, гледала, учила и градила за поколението ми, само за да унищожа най-ценните им години...
Виж целия пост
# 851
Да и моят най-голям страх е да не изкукам, не старостта по принцип. Само да съм с акъла си и що-годе да мога да ходя поне до тоалетната сама. Но, Божа работа.
Виж целия пост
# 852
Старост без ментален капацитет е ужасяващ проспект. Леля ми почина на 87г, като последните 5-6г бяха непоносими, особено за майка ми, която се грижеше за нея, защото е доста по-млада и защото леля ми няаше наследници и не беше помислила за старостта си.

Как да помисли?
Сега ни е времето ние да помислим. Дай съвет.
Виж целия пост
# 853
Да имаме доходи, с които да може да се плащат необходимите разходи, вкл за гледачка, а не да тежим и финансово на децата си. В смисъл да не чакаме само на пенсия. Друго не се сещам.
Виж целия пост
# 854
Да си осигуриш старините е при нужда да е възможна не само гледачка,но и пребиваване в приличен старчески дом.Така ,че по никакъв начин времеви или финансов да се обременяват роднините.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия