Страх ли ви е от старостта?

  • 50 675
  • 1 108
# 375
Аз я разбирам много добре, Лес.
Старостта дори може да е много приятна, ако си се помирил със себе си, демоните си, простил си си, както и на всички край теб, които те “нараняват”, обградил си се само с хора и неща, които ти носят истинска радост и си благодарен за всичко, което имаш и което си.

П.С - вчера карах колело със 77 годишния си баща. Той си го купи наскоро сам. Електрическо, защото все пак има болежки и му е по-трудно да ходи по Витоша.
Наясно е, че трябва да е на въздух и да се движи, а не да лежи самону дома и да гледа ТВ. Кой знае, може и да срещне някоя засукана баба в парка и да си намери другарка в разходки и тн.
Минаха 2 г откакто мама си отиде, той в последната остаря с 10 от лежане и гледане в една точка. А му се живее и иска да се радва на правнуците си. И за това взима мерки - да има хубави емоции и здрав дух.
Виж целия пост
# 376
Освен от това, да съм на легло или с деменция, ме е страх да не загубя по-млади от мен любими хора. Баба ми и дядо ми имаха злата участ да изпратят и син и внук.
Виж целия пост
# 377
Не ми даваш наклон дали да си го изразявам или не, и къде.
Съгласна ли си?

Ама и ти на мен не се пробвай да ми казваш аз пък какво да правя с мненията си. И в поста, в който си ме цитирала, те иронизирах за толерантността ти.
А за това болднатото идея си нямаш каква глупост си написала. Карай!
Виж целия пост
# 378
Страх ме е, че живота е кратък или по-точно преминава с висока скорост, особенно през по- младите години. Улисани с развлечения, кариера, постигане на материални блага, а по-късно и семейство преминаваме през него като със скоростно влакче. От това ме  е страх, че при следващото ми обръщане ще са минали още 20години.....
Виж целия пост
# 379
Това е естественият страх от неизвестното, от бъдещето. И понеже сме мислещи хора, знаем, че някъде там в бъдещето е и старостта ни. А как изглежда тя, е това, което виждаме около нас. И то не е по-хубаво и по-привлекателно от това, което сме в момента - плажът ни е на 3 часа разстояние, планината на половин, купонът става с 2 позвънявания, хемоглобинът може да ни е нисък, но пък останалите показатели са добри и компенсират, приятелите имат коли, купили са си нови дрехи и нов сет за суши, сменяме си работата, срещаме нови колеги, може да изкараме ковид и безсимптомно... Пред всичко това слагаме по едно "не" и получаваме онова, от което се плашим.
Виж целия пост
# 380
Лес, а хората на 30г с рак, дето преди това и настинка не са карали с какво са виновни? Или тези на 40г, които получават инсулт или инфаркт? А ако ти се случи аневризма? Сами са си виновни, понеже....? Имат лош ген, лоша преценка, не се грижат за себе си, състояние на духа и тралалала? Да не почвам темата за болните деца.

Да, здрав дух в здраво тяло,  но приеми че  има мнооого изключения. И освен това представи си, случват се инциденти. Не бъди категорична за нищо, че не се знае какво те чака и да не се изненадаш. Типично за младите е да са самоуверени и да не вярват в старостта, болести и несгоди, затова чукай на дърво да не ти дойде до главата. Просто приеми, че не всичко в живота зависи от теб.
Аз дадох точно това като пример, че има болни млади хора, вие явно ме разбирате погрешно.
Казвам просто, че нищо не е случайно.
Вселената не работи на принципа на случайността.

Ок, Лесс, разбрахме, че сама имаш заслуги за здравето си. И сега какво?
Да ти кажа тогава - на мен здравословните ми проблеми започнаха от ражданията. Може би съм си виновна, какво ще кажеш? Може би аз съм си виновна, че не съм направила нещо? Ми, да не бях раждала, какво ще кажеш, тогава здравето ми щеше да си е цветущо като преди това!
Да, пиша ти го, за да ти светне малко какви ги пишеш. Ако изобщо имаш капка срам.
Изобщо нямам никаква представа защо си възприела така думите ми.  Извинявам се, ако си се почувствала засегната от тях, но не разбирам защо. И, да ти кажа, моето здраве не е перфектно никак.. Не смятам, че се дължи на възрастта.
Виж целия пост
# 381
Доста неща са случайни. Дори се твърди, че голяма част от еволюцията ни е плод на случайни мутации.  Думите ти звучат високомерно, малко като позитивистките послания как човек уж няма контрол, ама имал пълен контрол и общо взето само раздува самолюбието.
Виж целия пост
# 382
А на какъв принцип работи Вселената, че деца на по годинка мрат от рак? Интересно ми е каква е твоята теория за това- децата ли са виновни, че са се разболяли, Вселената ли ги е избрала, защо?
Виж целия пост
# 383
Как така нищо не е случайно. Много неща са случайни. Никой не се разболява нарочно от рак. И - не, рак не се развива, защото си много негативен.
Самото съществуване на планетата Земя е случайно стечение на обстоятелствата. Случайно е на правилното място и с правилните условия, за да успее да се развие живот на нея.
Съжалявам, че здравето ти не е перфектно, надявам се не се самообвиняваш, че сама си си виновна за това.
Виж целия пост
# 384
Доста неща са случайни. Дори се твърди, че голяма част от еволюцията ни е плод на случайни мутации.  Думите ти звучат високомерно, малко като позитивистките послания как човек уж няма контрол, ама имал пълен контрол и общо взето само раздува самолюбието.
Единственото, което казах за болестите, е че се причиняват от ума, а не от възрастта. И че няма как тялото да е добре, ако душата страда.
Вие намерихте в това мое твърдение какво ли не, чак и високомерност.
Аз наистина вярвам, че болестите до голяма степен се причиняват от начина на мислене, защото той определя и начина на хранене, активност и редица други неща. Генът също играе голяма роля.
Проблемът на хората според мен е, че много малко значение отдават на мисленето, на силата на мисълта, а в крайна сметка всичко, което ни заобикаля, е именно създадено, защото някой го е измислил - тоест превърнал е мисълта в реалност.
Не казвам, че всичко е под наш контрол, но смятам, че в голяма степен е.
Както и въпроса със стареенето, как ще се чувстваш като стар човек зависи до голяма степен от това как си се чувствал през целия си живот.

П.с. Земята не съществува поради случайни обстоятелства. Наистина ли не виждаш умисъл в това, че е създадена на правилното място с правилните условия?
Виж целия пост
# 385
Умисъл от Бога ли????
Този разговор, става все по...

Сега, има болести, които можеш да си причиниш от прекомерно тютюнопушене или затлъстяване. Можеш да го свържеш с мисълта, ако това те блазни. Но не е общият случай.

Да, ако като млад си с темперамент на нервак и на тревожен човек, надали като остарееш това ще се промени. Но отново темперамента, тревожността и психическото състояние до голяма степен се онаследява от родители и прародители.Факт. Родител с депресия предава на децата си депресия.
Виж целия пост
# 386
Да бе, майка ми беше тежко депресивна, с опити за самоубийство даже. Нито аз, нито сестра ми и никой от внуците няма такива състояния.
Виж целия пост
# 387
Ами, да, умисъл от Бога, от нещо свише, както и да го наречеш...някой е предизвикал създаването на Вселената, зараждането на живота.
Не се е пръкнала просто ей така.
Пак казвам, това си е мое мнение, не го налагам.

За наследяването - съгласна съм в известна степен и никъде не съм казвала, че не съм съгласна.
И болести можеш да наследиш от родители, и таланти. Но генът се развива, не стои на едно място, променлива е.

Всеки човек е едно малко чудо, не е копие на родителите си, ако има предаден ген, предопределен към нещо, неговите собствени гени могат да го променят и да го развият в нещо друго.

Генът е комплексно понятие, не сме ходещи парчета месо, програмирани с точна програма, която не може да бъде променена.
Виж целия пост
# 388
Това пак не е правило, сори. Клиничната депресия бърка в гена. Няма на 100% онаследяване на никоя болест. Ако прочетеш едно изречение назад ще видиш, че съм написала "до голяма степен", а не "изцяло".
Виж целия пост
# 389
лесс, хем е така, ама е на половина така. Психосоматиката е известна като фактор. Но с пълна сила работи и другата връзка - тялото просто си е бъгаво и като се бъгне нещо, то влияе на ума и изобщо на качеството на живот. Човек го усеща с пълна сила, когато се схване в кръста, примерно - тогава дори не може да мисли от болка, да не говорим да може нормално да се обслужва. Нима си го е докарал с кофти мислене, а не защото е вдигнал нещо тежко и се е прищипало някое коренче? И една такава травма ще си я влачи цял живот. А сега си представи никога да не ти мине и да не можеш да ходиш дори до тоалетната нормално, защото краката изтръпват и/или болят!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия