Страх ли ви е от старостта?

  • 50 693
  • 1 108
# 420
Всеки има право на различно мнение от твоето и това не значи задължително, че то е погрешно или глупаво.
Не си спомням аз някъде да съм заклеймила чуждо мнение като "глупаво", защото не го споделям.

Виждам, че по темата, която доста поизгуби първоначалната си идея, всеки изказал различно мнение, бива отрязван с "Ооо, не, моля ти се, сбъркала си аудиторията" или "Не си учил достатъчно по биология", "Пълни глупости", "Абсурдни съчинения" и пр.

Как пък се знае аудиторията на публичен форум, посещаван от всякакви хора? 🙄

По темата първото ми мнение отразяваше това, че старостта не бива да се възприема като страшна, защото е естествен процес. Всяка възраст е хубава.
Животът така е проектиран - да се раждаме, растем и стареем.
Разбирам хората, които се страхуват, особено като става дума за България, където пенсионерите са подложени буквално на изтребление, и ако нямат някой, който да им помага, са до там.

После се отвори приказката за връзката между заболяванията и възрастта.
Аз не отричам, че има такава, разбира се.
Тялото се износва, клетките стареят, метаболизмът се забавя...организмът отслабва. Но самите болести не се зараждат поради стареенето. Стареенето прави организма по-податлив на болестите.

Мисловният модел на човека, възприятията му за света изобщо, страховете и нагласите му, също играят голяма роля за това как ще се чувстваме както като стари хора, така и през целия си живот.

Това беше твърдението ми, което предизвика такива остри критики. А не мисля, че има защо. Не можеш да отричаш силата на мисълта - та тя определя всичко около нас, всичко е създадено от човека, защото го е измислил.
Виж целия пост
# 421
Много болести са неврогенни. Никой не спори, че тревогите влияят на здравето.
Обаче темата е за старостта и пораженията, които възрастта нанася.
Отслабване на зрение/слух, болки и скованост в ставите, вследствие на дегенерация на хрущяла, ей такива неща.
Никой не може да влияе с мисъл на тях, колкото и да му се иска.
Виж целия пост
# 422
Да, съгласна съм, тялото започва да се руши. Но има начини да се забави този процес.
Имаше един човек, не си спомням името му, който беше написал книга за това как можем да усилим зрението си, дори да свалим очилата с упражнения, например.

Медицината се е развивала в продължение на векове и едва през последните няколко десетилетия има огромен напредък.
Човешкият мозък е най-неразгаданият орган в човека. Така че, няма как да обясним всичко с науката, тя самата не е разгадала основното.
Виж целия пост
# 423
Мирзакарим Норбеков. Пробвах се преди десетина години уж,  но не го дочетох, съответно не свалих очилата. Стилът му е груб и нападателен, издразних се и запратих книгата.
Виж целия пост
# 424
Да, точно, Норбеков. Не съм чела книгата, просто се сетих за нея.
Имаше и едни упражнения за невралгия пак, негови мисля, тях съм ги правила и имаха ефект.
Виж целия пост
# 425
И аз имам книгата на Норбеков, не са лоши упражненията, но нито аз, нито дъщеря ми имаме нужното търпение и постоянство.
Виж целия пост
# 426
Не ме е страх от старост, с младежки дух я боря и очила нося с кеф!
Виж целия пост
# 427
И да го е страх човек, и да не го е страх - годините се нижат и старостта приближава. Приемам я като нещо нормално и неизбежно и гледам да не зациклям на мисли за нея или пораженията, които нанася остаряването върху кожа, коса, фигура. Не се панирам от поредната бръчка и не ме завладяват фикс-идеи с какъв крем да я залича. Някак с възрастта се чувствам по-уверена, по-спокойна,  гледаща на неща, от които преди време съм се разтрепервала, някак отгоре. Знам какво искам, знам и как да си го постигна. От моите баби имам спомени за весели жени, не оплакващи се от болежки, сигурно са ги имали, или просто обръщащи ги на майтап. Работеха си, не се спираха, някак постепенно понамалиха заетостта, но без философии, размисли и тръшкане. И така си и отидоха, без да създават грижи на някого. Дядовците и те. Майка общо-взето по същия начин старее. Не се оплаква, работи според силите си, градина гледа, втурва се да върши много неща, няма да чуеш от нея, ама стара съм, не мога. Но със сигурност при всеки човек е различно.
Виж целия пост
# 428
Страхът не е добро нещо. Не бива да ни е страх. Старостта не е еквивалент на страдания. На каквато и възраст да е човек може да има сериозни изпитания и неволи, тежести и проблеми. Дай Боже благоприятно  развитие  във всеки етап пък колкото продължи толкова ще живеем. Това само Бог знае. И да, винаги ще искаме още.
Виж целия пост
# 429
Страхът не е лошо нещо. Ако не изпитваме такива чувства, ще бъдем безстрашни.
Страх и респект са нашите защити.
Виж целия пост
# 430
Аз съм от суетните. Тази година навърших 40 и мисълта за това как ще се променя външността ми към по-зле ме тормози и трови. Старая се да съм в мир със себе си, но ми е трудно.  Да не говорим, че мъжът ми е доста по -млад от мен  и  мисълта за това допълнително усложнява нещата. Страх ме е от това, което предстои. Накратко, да, страх ме е от старостта! А не бива да бъде така....губя ценно време в лоши мисли и загърбвам същественото....
Виж целия пост
# 431
И моят е доста по-млад Simple Smile: ти изглеждаш на толкова години, колкото е половинката ти. Ако се обичате и си имате доверие, никакви външни промени няма да го отблъснат.
Виж целия пост
# 432
И моят е доста по-млад Simple Smile: ти изглеждаш на толкова години, колкото е половинката ти. Ако се обичате и си имате доверие, никакви външни промени няма да го отблъснат.
Ами половинката е на 26 . Макар на него на скоро да му дадоха 35😂 Добре, че е мъж и не е суетен като мен.
Моя колежка все ми казва:" Не е важно да изглеждаме по-млади от колкото сме а това да изглеждаме добре за възрастта си. "
Виж целия пост
# 433
И ММ беше на 26, когато се влюбихме, а аз тогава бях на 39. 14 г по-късно сме си все така влюбени.

Има и разлики - аз не съм суетна.
Виж целия пост
# 434
Обнадежди ме. Благодаря! 🤗 И все така да се обичате, ви пожелавам. И да сте здрави. Ние сме на шестата година.
Ще се опитам да загърбя суетата и негативните мисли.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия