Страх ли ви е от старостта?

  • 50 693
  • 1 108
# 465
Да даде Господ да доживееш дълбоки старини и да се смееш на суетността си да не можеш да мръднеш сутрин, да не можеш да си прочетеш вестника или нещо по- страшно... ама няма страшно, де, важното е душата да е млада, другото, както казваш, е суета!
Виж целия пост
# 466
Да бе!
Душата и тялото са различни неща.
И е голяма драма, когато тялото не се подчинява на желанията на душата.
Но вие си философствайте и си вярвайте.
Виж целия пост
# 467
То пък щото няма суета в стремежа към 'млада' душа. Като не може отвън, поне отвътре.
Виж целия пост
# 468
Не мисля, че има стремеж към млада душа. Душата ти или е млада или не. Има такива хора, на преклонна възраст има какво да си кажеш с тях, не само разговори за болежки и манджи, дотолкова, че дори не ти прави впечатление възрастта им. Срещала съм такъв 78 годишен мъж, освен дето си говорих с него за какво ли не, добре изглеждаше, с едни такива живи сини теменужени очи, просто не го възприемаш за стар. Тогава с цел да го похваля, изтърсих, че и като мъж може да го погледнеш тоя човек, та ми се смяха тия, дето им го казах, но така си беше, абе точно човек с млада душа и качества. И по тв веднъж гледах някакъв 90-годишен, ами той направо за 70-годишен можеше да мине с начина си на мислене и говорене, а и както изглеждаше. Така и не го изнамерих кой беше, а тогава се канех да търся по програмите.
Ако си умрял в кожата си, няма как да изглеждаш добре "отвътре", ще си бъдеш в унисон с външния изглед. Между другото имах позната на позната /добре звучи/, много тъжна и мълчалива жена. Та моята позната ми каза тогава, че е била голяма хубавица на младини и така и не се примирила с остаряването и загубата на хубост. Понапълняла жена беше, нормално изглеждаща за възрастта си, ни грозна, ни красива, тогава вероятно над 60, хубаво се обличаше, но.... някак не ставаше. А с моята позната, университетска преподавателка, имахме разлика може би 30 и повече години, изобщо не усещах никаква дистанция, все едно беше на моя акъл. И интересна като човек, приятно беше с нея, без да е някаква красавица, даже леко мъжкарана можеше да мине. Не се вълнуваше много от парцалки, моди прически, но беше интересна. Винаги нещо ново научавах от нея, умен, интелигентен и много начетен човек. Пиша беше, защото я няма вече, почина. Просто четох темата, та се размислих и отидох в спомени.Simple Smile
Виж целия пост
# 469
От старостта не се страхувам.Аз съм за съзнателната старост,а не да да живея и да страдам от деменция или да съм на памперси.
Виж целия пост
# 470
Аз го написах това, защото въобще не разбирам от остаряване на душата, за мен няма такова нещо и противопоставянето 'старо тяло-млада душа' ми е суетно проявление. Младостта, макар и на невидимото, така да се каже, е на пиедестал. Тегли се към младостта, но по-достижимата, идеализира се, ползва се за компенсация, един вид няма пълен разпад, отвътре съм жив, нищо, че тялото ми се приближава към смъртта. Срещу физическото остаряване не се върви, промените са сигурни, а винаги може да се каже, че някой има млада душа. Така го виждам, може да е и иначе.

А скучни хора има на всяка възраст. Тези, които споделят за болежки и манджи, са с такива интереси. За състоянието на душата им не мога да съдя. Но са ми интересни различните възприятия, за някои неща не ми беше хрумвало.
Виж целия пост
# 471
Чувала съм  иза млад човек да се казва, че е стара душа.В случая комплимент, че е зрял в постъпки и мисли.Ама за млада душа у стар човек не ми звучи като комплимент, напротив.
И аз познавах една към 90 годишна ,дето преспивах у тях като ходя командировки, синът бе шеф на мъжа ми  и той идваше у нас, та  и не ходех с празни ръце, но тази жена общуваше   и  се интересуваше от живота повече от наборите ми тогава ,млада бях.Удоволствие бе  и за двете ни. Също и тук имаше една такава ,дето спирах с нея да си говорим.С много млади също, млади от мен имам предвид, но и с доста хора нямам какво да си кажа и ми е досадно с тях.
Дори мисля че говорим за дух, защото е различно от душа, поне аз ги различавам.
Не  е страшно да униваш, бързо да се съвземаш, не сме роботи все пак и  стардаме понякога, но да се отпуснеш отдадеш на тъгата постоянно, да ти тежи животът  е друго.Каквото да се случва, така сме устроени да го понесем и  да продължим.Важно е да се обичаме каквито сме и приемаме, да приемаме различията с другите за нормални, и да живеем.Каквото ни  е поднесъл животът си е наше.
Виж целия пост
# 472
Мен ме е страх от старостта. Постоянно гледам снимки на разни модерни баби и много им се радвам.
Виж целия пост
# 473
Не помня на кой бяха думите- родих се стар, но ще умра млад Simple Smile
Та, ей тъй и аз.
Виж целия пост
# 474
Страха от старостта е всъшност страх от това,че тялото ти вече не те слуша,главата също.Най големия ми ужас е да се залежа и да се налага деца или чужди хора да ме обслужват.
Винаги съм си мислила,че бог или създателя,или както го наричате е много жесток.Не може ли да си живееш,както си си живял, и като ти дойде времето просто да заспиш завинаги.
Виж целия пост
# 475
Страхът от старостта е страх от бъдещето и от неизвестното.

Но няма да се плашим толкова, ако знаем, че ще бъдем здрави, прави, свежи, подвижни, приятелите и роднините ни ще са същите като нас, ще си пътуваме, спортуваме и ще си готвим и пеем по цял ден.
Виж целия пост
# 476
по принцип думата "щастие" е относителна.  И все пак ако си имал хубав живот, дом жена, съпруг/а, любящо семейство и си отидеш без болка - например просто да заспиш и да не се събудиш или най много да те заболи за миг,  бих приел, че човекът е умрял щастлив.

Уви, има много хора, които умират в бедност, мизерия, болка, скръб или пък някаква тежка болест ги топи с месеци или дори години.
Виж целия пост
# 477
Да, ама това е определение точно "по принцип" и се сипва малко на килограм. Много хора имат дом, жена, дете, работа и не се чувстват щастливи.

Защото нямат беенве.
Виж целия пост
# 478
"Отиде си щастлив" е такова клише! И толкова лишено от смисъл, че и най- големите философи не могат да го напълнят с такъв.
Виж целия пост
# 479
Щастието е само моментно състояние. Не е възможно да си нон-стоп щастлив. Почти всички, ако не и всички, са перманентно нещастни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия