Мило ми е всеки път като я чуех... макар да ми е ясно, че не е съвсем истина!
Защото нали имаше някакви инициативи да се помага на възрастните хора. Направо я бяха засегнали на възраст. Тя е на 75 и им обяснила, че е в отлична форма и може тя да помага, а не някой на нея
Майка ми си ходи в ежедневието с грим, червило, прическа, обици и това е всеки ден.
Помагах й да слезне от метрото, на 87 каза, че е. Разказа ми, че й бил тежък живота, сега е сама. Едвам ходеше, къде беше тръгнала, не знам. Не е хубаво да си стар, няма какво да се лъжем.
В магазина да прочета цена, че не виждат, да покажа нещо къде се намира, не че и аз много се ориентирам, понякога питам служителки и откриваме търсеното. Оня ден едно деденце - не може да си сложи стотинката за количката, аз вземам количка от съседния ред, той се пънкяви, погледна ме, но нищо не каза. Е, аз попитах какво става, той се оплака, сменихме двайсетте стотинки, влязоха. Нищо работа, но за тях е затруднение. И, наистина понякога се случва и за себе си да ти разкажат, ами изслушвам, какво да правя. Понякога благодарят и така. Няколко пъти съм свидетел как се отказват на касата от продукти, защото не им стигат парите. Предлагам да ги дам, не са някакви суми, просто стотинки или левче някъде. Само една жена се съгласи, после беше ходила в магазинчето/квартално/ да пита къде да ме намери да ми ги върне, магазинерката ме осведоми. А и казах още тогава, че няма нужда. Останалите просто не поискаха, една върна шоколад. Или за дете взет, или пък за нея, може да и се е прияло. Не е възможно в тоя живот всеки сам само за себе си да мисли и да се оправя някак, винаги има ситуации, когато се нуждаеш от някого или нечия помощ. Препоръчани теми