По-близки хора, разбира се или поне такива, с които се познавате достатъчно.
Хората много се изродиха и всеки вече е плиткообиден, все се засяга от най-малкото, сакън да не го помислят за беден или нуждаещ се, или да го нарекат мизерник. Едно време се сещам как дори сред съседите и съученички, майките ни си разменяха, услужваха и подаряваха всичко. Без срам, без излишни драми. Един не ползва нещо, предлага го - ако друг му намира полза, взема. Чисто и просто.
Скоро колежка се местеше от един град в друг и отидох да ѝ помогна с багажа. Не сме приятелки дори. Подари ми сума ти неизползвани неща, които не бяха разопаковани, в срок на годност (уточненията, за да не каже някой, че се е освободила от боклуци). Купила ги, не ги ползва, аз ги ползвам, вземам ги, защо да ги хвърли или да ги мести до друг град, където да ги хвърли. Просто е практично. И природосъобразно в голяма степен.
Аз също го правя и предлагам онова, което не ползвам.