Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)

В Япония никъде не намерихме сирене. Синът ми е там от пет години и къде ли не търси! Има синьо сирене, но не и фета. Виж кисело мляко има навсякъде. Като кажем, че сме от България и веднага казват “ а, да! Кисело мляко”.
Вярно е, че са ксенофоби, но има и много мили хора. Избягват да общуват с чужденци, защото им е трудно да учат чужд език и се смущават, ако не разбират за какво става дума. Това е вярно и за млади хора. Веднъж попитах на английски една групичка гимназисти във влака, коя е следващтата спирка. Настана такова смущение, че съжалих.
Японците много се изненадват като разберат, че не само говорим на български в България, но и азбуката ни е българска.
Веднъж в един къмпинг в Бавария, седим с мъжа ми и вечеряме салата домати и краставици. Наблизо иззад живия плет надникна един баварец и ни пита откъде сме. След малко се примъкна при нас и донесе куп бири. Поканихме го да седне, а на него очите му все в салатата и пита “тези домати откъде ги имаме”. Стана ми смешно и казах, че си ги носим от България, което си беше така. Той предложи да ни даде колкото бира искаме, срещу доматите. Казах му, че са от една седмица, но ще му ги подаря всичките, защото вече се прибираме. Явно им се носи славата на нашите домати.

Всички американски роднини и приятели на мъжа ми, които да идвали тук нагъват Шопска салата и си облизват ушите. Дори и от най-пласмасовите зеленчуци са възхитени. Мъжът ми примерно не знаеше какво са сезонни плодове и зеленчуци. И пролетта ми купуваше грозде. Като заминах зад океана ми стана ясно - там целогодишно има от всичко, но пъпеша в тарелка нарязан, ако не пише че е пъпеш, ще помислиш, че е краставица. Никакъв вкус и аромат. На фермерските им пазари може да друго, но в обикновен магазин, храната е отвратителна.

Включвам се и аз с две историйки:
  Семейно сме на почивка на Крит , малък бутиков хотел .В  шест от седемте стаи - пенсионери , които според мен говореха на нидерландски, в седмата стая - ние тримата от БГ. Заговаряме се на Английски със собственичката , която познаваме . Малко по-късно , на плажа, симпатична двойка от съседите -пенсионери ни  заговаря - на немски език - за времето , острова, плажове и т. н. Логично ни питат откъде сме , в момента , в който казахме че сме от БГ - спонтанната реакция беше неловка пауза и споглеждане. На въпроса ми какво знаят за БГ,   по-неделикатната от двамата - дамата , директно ни каза  че българите които е виждала са доста по- ниски и тъмни от нас и имали лоши зъби….Попитах я откъде точно са, отговориха ми че са от Белгия . " О, защо говорите на някакъв особен диалект? " -възкликнах аз, " Не говорехте ли на Френски всички там?" , продължих да си отмъщавам, знаейки отлично че са Фламандци  и не се обичат особено  с френско-говорещата Валония. Само да отбележа, че не бяха необразовани хорица - дядото беше бивш банкер, а тя - домакиня - учила изкуства.
   Втора случка - миналата година в Страсбург, влизам в пекарна за макарони- ноември, аз съм с яке с огромна яка от естествен косъм и....от вратата някаква женица весело подхваща: "Здравствуйте, добро пожалавать….." Дали заради кожената яка, дали заради славянската ми визия- но определено ме взе за рускиня. Синът ми деликатно ѝ обясни на френски, че сме българи, а не руснаци, а тя милата му казала "....Не бяхте ли една държава до '89?" и това Французойка, от сърцето на Европа.

Ее, руснаци и кожи са си като дупе и гащи, нормално да е помислила такa
С приятелка ТУРКИНЯ, ама руса, естествено руса и бяла, се разхождаме из Истанбул. Заговориха я на руски, като почна тя на турски, магазинера беше шаш и половина

Когато бях в Гърция, в началото на 90-те години, с моя приятелка не можехме да убедим едни гърци, че не сме рускини. Репликата беше - "българките са ниски и черни, а вие сте високи и руси". Не знам колко българки бяха виждали, при това ние сме горе-долу среден ръст.

maya_alex, за съжаление мина доста време и вече ми се губят имената на магазините. Надявам се да си намери скоро че знам какво е да си далече от вкъщи задълго и да ти липсват хубавите български вкусотийки!

Така и така пиша..Като бяхме в Дъблин посетихме St. Michan's Church. Това е една много забутана църква с мумии отпреди няколко столетия, които изглеждат "пресни" и са впечатлили Брам Стоукър толкова че да напише Дракула. Бях писала доклад по темата и затова много държах да отидем точно там. Не е особено известна дори в Ирландия и няма почти никакви туристи.
Влиза се с гид и бяхме аз, мъжа ми и двойка ирландци. Аз доста поразпитах гида за допълнителни информация покрай темите ми от доклада и той направо се шашна как някой от България знае за тази църква, че чак и пита такива неща. Много се зарадва и реши да ни разказва още сигурно 20 мин. Каза ни че знае че сме далече географски, за футболния клуб Левски и знаеше дори няколко футболисти, за София и Пловдив като градове.

Момчето от другата двойка пък беше дошло за да види църквата, защото правел пешеходни турове и искал да включи не много известно място, а приятелката му работела в един замък на касата. Много се впечатлиха че знаем английски толкова добре и смятаха че е много странно. Бяха чували за България и София, но само това.
Все пак, покрай това че явно не бяха виждали други българи и се заприказвахме покрай църквата, момичето каза че ако минаваме през онзи замък да кажем че тя ни праща и да влезем с намаление. Беше много мило.

В Ирландия също ни приемаха добре, но мисля че някак не свързваха това че сме от източна Европа.

Разбира се, че са знаели, че сте от Източна Европа. Просто ирландците са изключително дружелюбни и мили и ако харесат някого, въобще не ги вълнува от къде е. Допаднали сте им, направили сте им добро впечатление - на Емералдовия остров подобно познанство съвсем ествествено може да приключи в местния пъб на по чаша бира.

Може, така го усетихме. Иначе и аз много харесвам Ирландия и хората там и като отидохме, бяха точно толкова весели и забавни както очаквахме.

Ай така се раждат легендите. Всъщност има много повече разнообразие в плодовете и зеленчуците , в сравнение с България да речем. Има и непласмасови, но са в пъти по-скъпи от обикновените.

Сещам се сега в малък музей в Англия как се бях втренчила в една мумия, не бях виждала наживо. И дойде там отговорникът на този район, пита ме от къде съм и заключи, че явно в България езикът е английски. Не, обяснявам, български се говори - е как така, а английски как научи 😆 Беше много учуден, може би не беше срещал много чужденци. Неговият английски също беше с акцент, вероятно беше от англоговоряща африканска страна, дошъл в ЮК и може би затова концепцията човек да говори още един език му се стори странна. Британците, които познавам, обикновено са учили я френски, я немски поне в училище.

За Швейцария. Сума ти клиенти са ми казвали: "О, България я знам, Букурещ е столицата, нали?"
Друг хит е: "Вашият мъж как ви разрешава да не носите фередже? Вкъщи носите ли?"
Когато бяхме на банкет и казах, че не пия алкохол, шефката ми ме погледна със съчувствие и каза: "Разбирам, забравих, че си мюсюлманка". Казах, че българите не сме мюсюлмани, но тя не ми повярва.
Шопската салата и баницата не ги харесаха особено, но кюфтета и руска салата обожават и си ги искат всеки път, когато дойдат нагости. Таратор познават като Тцацики от Гърция и го харесват. Дразнещо е също, че и шопската салата я знаят като гръцка салата.

Ха, не се бях замисляла как слон звучи подобно на swan. Има заигравка, да.
От французи съм чувала стандартните "О, България, столицата ви е Букурещ?", преди двайсет години ми се хилеха и за проститутките по магистралите. Френски професор ми каза, че нашата история е много по-сложна и динамична, сравнена с тяхната. То царства, то робство, картата ни през вековете се била променяла драстично постоянно. Беше впечатлен. Същият обожава пълнени чушки с кайма и ориз, сърми, таратор. Боза - не, разбира се.
С един чех преди две години едва не стигнах до бой, настояваше да ми говори само на руски. Аз руски, обаче, не съм учила. Не можело да ме го знам, ха-ха, при нас всички го били учили. Всички, ама от предишното поколение.
Питали са ме дали не съм португалка, така им звучал езика.

Сега се сещам, че имах един приятел поляк, който веднъж ми писа, че е възхитен от българският химн, на мен ми стана много приятно Иначе той не знае български, но се е поинтересувал за химна ни и така.

Точно това казах, при цялото ми уважение не ме ли разбра? Казах, че имат от всичко и че вероятно има и хубави храни, които не съм намерила.

Вас в чужбина ви заговарят на руски, мен в Созопол. Бях с приятеля ми там и една вечер си търсим ресторант за вечеря. Приближаваме се към някакъв ресторант и управителката директно започва със "Здраствуйте!" и обяснява нещо на руски. С приятеля ми се спогледахме и прихнахме, а аз ѝ казах "Аз съм българка, той е германец. И двамата не разбираме руски." Тя се сконфузи, но на мен ми беше по-скоро весело. Приятелят ми е северен тип, а и аз съм със светла за българските стандарти коса, пък и както бяхме почервенели от слънцето явно съвсем минавахме за руски туристи.

Между другото цацики не е таратор, а салата Снежанка. Няколко пъти купих такава в Германия, но тук наблягат повече на млякото и по-малко на краставицата, та започнах да си я правя сама.