Какво знаят чужденците за България? (тема за смях и сълзи)

Аз го разбирам човека и му съчувствам. Така се чувствам в Испания. Първо, по- грозни хора на едно място не съм виждала другаде. Второ- на мен ми се сториха груби и бездушни. И срам ме е да го кажа, но Барселона е отврат град. Може би, ако имам по-дълъг престой ще си променя мнението, но едва ли.

То това малко и на неопитност бие, поне време и температури спокойно могат да се проверят, храната пък навсякъде е въпрос на вкус. И български фен само на шопска и мусака няма да си падне по чужда кухня вероятно. България си има доста положителни страни, най-елементарното - сравнително евтино е спрямо останалите страни от ЕС. Природата е хубава, по магистралата за часове си от море до планина, със самолет до доста точки на Европа е достъпно да се стигне, като толкова не ти се стои в София да речем. Или някой да ти дойде на гости. Та в тоз смисъл и рай неземен да е, пак не на всеки ще му хареса, ако пък е тръгнал с голямата кошница - съвсем.

Има хора на които никога нищо чуждо и различно не би им харесало. За тях всяка държава трябва да е като тяхната за да им хареса, всеки град , музика, мода и т.н. И най важното... Храната трябва да е същата като на мама
Не може ти да сготвиш ярешкото със ориз, щом мама го готви с картофи.

Добре, защо очаквате на всички да хареса храна, природа, манталитет? На вас всички места, където сте ходили ли ви харесват? На мен определено не, но съм имала възпитанието да не го кажа на местните.
 Храната ни се харесва много основно на идващите от по-северни страни. На юг и те си имат вкусни зеленчуци и плодове, всъщност точно в Испания повече от нас. Кухнята ни не е безумно различна или богата за да ги впечатли. Красотата пък е въпрос на вкус, може да е очаквал наистина всички да са руси със сини очи например, хора всякакви. Вярно е, че не е бил най-отвореният към нови изживявания човек очевидно, но София обективно не е красив град. Защо не е излязъл от нея не знам, но да се сравнява София с Барселона е абсурдно. Хора има всякакви, не всички са супер интелигентни, нито супер отворени към света, но наистина е хубаво да не се създават нереални очаквания. Ако бяха казали, че е евтино, природата е красива и хората са дружелюбни, вероятно нямаше да се почувства като излъгано камилче.

Да, ето Барбарела не харесва Испания, а на мен там ми е хвърлен пъпа.

На мен много ми харесва Барселона.Не съм била на друго място в Испания,но предполагам че и там като цяло би ми харесало.За сметка на това като се започне от Германия,Белгия,Холандия,Франция(не южна)-всичко ми се  струват близки- като архитектура  и строителство,някак почти еднакви ..Не съм ходила из скандинавието(освен Холандия),но подозирам че и там ще е нещо подобно  като Фландрия и Холандия,а и хората ще са със близък манталитет..Общо взето както Балканските държави си приличат,южните и те си приличат,западните и те имат много общи неща..Харесвам южните и топли държави в Европа,но живея във Белгия.

Бил съм в Холандия, също и в Дания и според мен манталитета е доста различен (като цяло ), например между датчани и германци също има значителна разлика макар че човек би си помислил че трябва да са буквално едно и също, просто със преминаването на границите (то не е точно граница ) или примерно още с качването на ферибоота за Дания виждаш направо други хора (най-вече отношението )

Възможно е,аз не съм живяла  там,за да имам преки впечатления.Така или иначе,предпочитам южняшки темперамент..Между другото, покрай езикови курсове и т.н , ми се е налагало да общувам със хора с различни националности.Имахме аржентинка,и още един курсист от Латинска Америка,но не се сещам от къде беше точно и бяха много топли ,отворени и приятни хора.Не че и от другите националности нямаше такива,но ми направиха впечатление  те специално.

Като темперамент да, южняците са по-близко до нас, също и кухнята им, доста ми харесва; за Белгия например всеки хвали бирата и шоколада, донасяли са ми като подаръци и наистина са добри

аз бих убила човек за белгийски бонбон.

Шведско е, но как съм се смяла в норвежките магазини. Много норвежци вече научиха, че това е българска дума с определено значение

Напълно съм съгласна! Аз изобщо избягвам да "правя реклама" на България.

Като споменахме София...мои познати имат зет италианец, и когато го водят за първи път в България го развеждат из София (те живеят там ), а той се мръщи, не му харесва ( а неговите родители си имат истински замък в Италия, там си живеят даже )...Та в един момент тръгват за Сев. България, и някъде по средата (на някой от мостовете ) той им казва да спрат за да види Балкана, и почва да снима и да охка от възхита и вика : ,,Ето това е! " А за нас (поне за мен ) тези баири не са нищо особено, някаква средна хубост планини.

Боже нашите планини са прекрасни.

Има огромна разлика между холандците, датчаните и немците. Няма особена разлика между датчаните, шведите и норвежците. Исландците са супер странни, а финландците са микс между Скандинавия и Балтика.
Наблюдения от 5г живот в Дания и 2 в Германия.

В Дания не правят разлика между нас и румънците. Все им изглеждаме като страшни и далечни. Нямат идея за нищо българско освен Съни Бийч, където са ходили повечето, пили са и после пак са се върнали на самолета. Имам дори познат който е работил 3 години като пъб кроул гид там и няма идея какво има извън Слънчев Бряг.
Като цяло, след като те опознаят, сякаш забравят откъде си, но не им пречи да ти говорят колко ужасни са източно европейците.
Може би само в университета, сред някои професори видях истински интерес към нас, защото имаме много силни студенти там и в разговори с тях са ми казвали че са се интересували как са нещата. Някои дори са идвали като туристи.

Много харесваха фамилията ми - Иванова. Звучеше им като супернова и мислеха че е много екзотично. Имаше много Иванови там и ни питаха дали всички сме роднини. Истински се отварят само и единствено като научиш датски. Обикновено смятат че чужденците не го знаят и открито си говорят как смятат даден човек за пълен кретен и тн. Много ми беше смешно в офиса като не знаеха че ги разбирам и по цял ден обсъждаха чуждестранните си колеги (дори и мен). После като усетиха че ги разбирам, веднага ме приобщиха към "датската" страна на нещата и изведнъж взеха да ме канят на обяд и тн.
Не са лоши хората там иначе, просто са странни.