Панически страх от жизненоважна операция

Рисковете от операцията явно са ти обяснени. А казаха ли ти ако не се оперираш, какво ще стане?
Това за ужасно болезнена - не знам, те без упойка ли ще го правят? Ако е ужасно болезнена, ми се струва, че ще бъдеш "добре обезболен" - това е докторски лаф. Нали се сещаш, че ако е толкова болезнено, ти само ще подскачаш и нищо няма да могат да свършат.
Да ти кажа, на  мен ми се наложиха някакви операции, не съм си мислела изобщо за усложнения, а че това е последното, което виждам - някакъв тъп таван и до там. Не ми е минало през ум да се вайкам, направо си бях тръгнала душевно за оня свят. Имай предвид, че всеки се страхува, и доста от страховете са точно панически. Една жена искаше да бяга от болницата, представяш ли си. Не си сам/сама, всички минават през тия притеснения и си виждат "живота като на лента".
Гледай добре да претеглиш плюсовете и минусите, защото, ако правилно разбирам от какво се боиш, то колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-добри са ти шансовете за оцеляване и продължаване "напред".
Стискам палци.

Всъщност никой не ми обясни нищо, дори до последно не ми казваха , че ще ми правят торакотомия, разбрах го пред вратата на операционната.За рисковете се информирах сам в интернет.
Дори не ми казаха колко време ще съм в болница и колко време ще се възстановявам.Дори не ми казаха какво смятат да правят по време на операцията..
Казаха че ако не го махна ще се разрстне и ще започне да притиска околните структури, друго не ми казаха...

Първо чакал си доста време , имаш време да обиколиш за 1-2 други мнения . Ако имаш финанси може да се насочиш към Турция или Германия за коментари и операция там. Може би сега с малко трудности може за Турция , за Германия не знам.
Тук обикновено искат първо да режат и после да видят какво е ... Най важно е да се знае , че наистина трябва операция и от 1 път да мине , да не те режат няколко , че и това става.

Относно операциите - ми то какво страшно - ти си спиш . В най - лошият случай няма да се събудиш , което е проблем за близките ти не за теб  ... Това е моята философия ..  Няколко операции съм имала , минават и заминават . Всяка боли по 1-2 седмици и след време забравяш какво е било .
Сега остава риска да попаднеш на кадърен лекар - при мен и най=добрите понякога не са се справяли и съм стигала до втора операция ... така че и това си е до късмет.
Проучи лекарите още 1-2 мнения и по-добре да се прави , от чакане и повече страх нищо няма да се промени.

Това също ме притеснява, какво ще режат, защото при мен може и ребро/ребра да махат, а това е кошмар за мен!Може и друго да решат , не знам..
В болницата те взимат, режат, после идват и ти казват какво са ти правили.Това е ужас за мен.

Наистина, защо не питаш за второ мнение другаде?
Тази болница, в която беше, добра ли е, има ли добра репутация?

В Токуда бях, уж най-добрия хирург бил.
Бях на консултация във ВМА , казаха че ще трябва да се маха, но пак нищо не ми обясниха, но пък и аз от шок и страх губя образ и картина...
Просто не ми се мисли как ще отида на операция втори път...
Точно в деня когато трябваше да ме режат детенцето ми имаше празник по случай 1ви Юни, не издържах психически, станах и отказах , исках да се прибера вкъщи и да го гушна....

Добре де, като губиш говор и картина защо не ходиш по прегледи и консултации с някой близък или с някой приятел? Ти като се панираш и млъкнеш той/тя поне ще се сети да задава въпроси и да получи отговорите, които те вълнуват. Страничните хора всъщност доста по-адекватно реагират и виждат/питат за неща, за които ти не би се сетил в такъв момент.

Това е невъзможно, подписват се един куп документи,включително и информирано съгласие

Напиши си на един лист всички въпроси, които те интересуват.
Като идеш на лекар - питай. Има лекари, които не обясняват, ако ти не попиташ. Явно си попаднал на такъв.
Освен това при постъпване в болница са длъжни да те информират и да получат информираното ти съгласие за процедурите.
По това, което казваш - нещо в медиастинума - няма как да се влезе там без торакотомия. И те уверявам, че има къде-къде по-болезнени операции.
Сестра ми има две операции на бял дроб в Токуда с торакотомии. Върнаха я от оня свят. Ако това може да бъде някакво успокоение за теб.
Решавай бързо какво ще правиш, че в медиастинума няма много място, има важни органи и не може да се чака.
Успех ти желая! И спокойствие!

Според мен плати си , ако трябва отиди пак при съшите лекари с въпроси и с друг човек с теб , който да говори и да пита.
Аз бях в онкологията не знаеха какво ми е и казаха , ще режем и ще видим . Дори след скенер не ми казаха диагноза . Имах подут лимфен възел.
После в Токуда - един лекар ми каза , ще махнем това, ще махнем и половината щит. жлеза и ще видим какво е .
После стигнах до друг лекар - оказа се рак на щит. жлеза и я изрязаха + лимфни възли ...  След това се оказа , че не са махнали всичко , но при този рак нещата се развиват много бавно и не е страшно. Но , ако бях в онкологията щяха три пъти да ме режат сигурно.
И при мен искаше да реже всеки от днес за утре , а се оказа че въобще при този вид рак не е толкова спешно.
Така че трябва да си потърсиш мнения , да видиш кой какво предлага . Кой какво очаква да се случи или някакви гаранции . Трябва да питаш колко е спешно - едно е да е живото застрашаващо за 2-3 дни , друго е да имаш 2-4 седмици да потърсиш мнение .
Прочети в чужди сайтове какво пише за подобни симптоми и как се процедира. Има фирми , които предлагат консултации и операциите да са в чужбина , сега обаче ситуацията е много кофти . Там ще е по-скъпо , но ако нещата се направят както трябва си заслужава. (и в чужбина няма на 100% гаранция , че всичко ще е ок )
Лекарите не дават никакви обещания ... но все пак трябва да ти кажат какво да очакваш - най-добро и най - лошо .... настоявай за повече инфо . Не може ли биопсия да се вземе преди операцията ?

Много полезен съвет е да ходиш с друг човек на консултация.
Имах една позната, която като ходеше на консултация (рак на панкреаса), започваше да плаче. Но мъжът й си имаше списък от въпроси и ясен акъл, така че той изнасяше тежестта на разговора, задаваше въпросите по списък. Ако щеш вярвай, после той й разказваше какво са говорили! Тя до такава степен блокираше, че не можеше изобщо да вникне. Но тя ми казваше, и че не иска да вниква, не иска да знае, иска само мъжът й да проучи (а той наистина много четеше) и да й каже какво е добре за нея.
И той го правеше!

Добре де, аз не виждам реален избор в тази ситуация. Страх Ви е от операцията, но не Ви е страх, че нещо във Вас си расте, притиска кръвоносни съдове, скоро може би бял дроб или гръбначен стълб? Ако отлагате, според Вас операцията по-лесно ли ще мине като това нещо порасте още?

На 23г. ме оперираха първо, после на 25г. Нито веднъж не ме е боляло (а не сядам на зъболекарския стол без упойка/не търпя). Едната операция беше коремна, другата гръдна. След втората дори парацетамол не съм пил. Съвременната медицина има огромен набор от средства да потисне всякаква болка.

Ако наистина изпитвате такъв ужас - говерете с лекар да ви изпише успокоително за периода преди операцията.

И каква е целта на темата ти? Ти си решаваш искаш ли да живееш. Личи се, че те тресе яка паника и губиш връзка с реалността. Няма кой да ти помогне, ако ти не си помогнеш сам.

Като начало спри да ровиш в нета,а се обърни към доверен лекар/може и двама.