Въпроси на интервю за работа

  • 25 347
  • 376
# 120
Аз пък ще ти кажа обратното - винаги съм искрена, все пак аз ще я работя тази работа и аз, ще прекарвам дните си с тези колеги, та ми е важно да ме приемат такава, каквато съм. Заучените клишета са лесно разпознаваеми и не носят точки. Не се заучават клишета, а се вниква какво искат да разберат за кандидата с конкретните въпроси. Та така. Успеваемостта ми на интервюта е 100%, освен в случаите, когато искам повече пари. Е, поне беше. Вече минавам в една възрастова група, в която търсенето става по-трудно.
Виж целия пост
# 121
За да те вземат на работа,трябва да лъжеш?
Абсолютно не. Няма никакъв смисъл, мисля, че е ясно защо.
На най-хубавата работа, която съм имала отидох и казах истината. Буквално беше въпрос след въпрос дали знам нещо и 95% отговаря с не. Казах, че точно заради това съм там, да уча, защото не знам тези неща. Върхът беше, че на края на интервюто им казах, че съвсем скоро ще правим инвитро. Взеха ме, изпълних всичко, което казах, че и отгоре. Оценяват ме и има огромна разлика в усилията, които полагаш когато си харесваш работата.
Ето сега, млад екип сме, няма никой над 32 и идва дама на интервю, изключително подготвена, по CV свръх квалифицирана, но с няколко червени лампи (много често смяна на работно място, с езикът не е чудесно положението) и какво правим? Тази жена няма да се чувства добре в нашата компания, ние глупости си говорим по цял ден. Освен това работата ще ѝ е изключително скучна.
Виж целия пост
# 122
Чакай, чакай - кои бяха червените лампи? Как от честа смяна на работата и слаб език реши, че няма да се чувства добре в компанията ви, в която си говорите глупости по цял ден? Това си е дискриминация по възраст в най-чист вид. Видели сте и егн-то и хоп - тази няма да се впише. Най- забавните ми колежки са били винаги по-възрастни, а самата аз общувам страхотно с по-млади колеги. Някои се вкисват още на 20. Е, сега има един момент, дето по цял ден се говори за пюрета, детски градини и прочее, които са ми едно голямо НЕ. Но това си опира до човека, не до възрастта.
Виж целия пост
# 123
В екип от все 25+- годишни, най-отраканата и устатата колежка беше на 50+. Другата на 60+ не й отстъпваше Grinning Ние младите се дивяхме на глупостите, които ръсеше по цял ден, пък не бяхме някакви смотаняци.

Темата е за въпроси от интервюиращи, но аз ще ви споделя един интересен въпрос от кандидатстващ. Една жена на интервюто пита шефката дали може да получи аванс, сега. Тези дни, преди да почне. Ако не бях там, щях да помисля, че е шега някаква. Е, сигурно жената е била на зор, ама някак си е странно да искаш аванс от работа, за която още не са те избрали да почнеш.
Виж целия пост
# 124
Чакай, чакай - кои бяха червените лампи? Как от честа смяна на работата и слаб език реши, че няма да се чувства добре в компанията ви, в която си говорите глупости по цял ден? Това си е дискриминация по възраст в най-чист вид. Видели сте и егн-то и хоп - тази няма да се впише. Най- забавните ми колежки са били винаги по-възрастни, а самата аз общувам страхотно с по-млади колеги. Някои се вкисват още на 20. Е, сега има един момент, дето по цял ден се говори за пюрета, детски градини и прочее, които са ми едно голямо НЕ. Но това си опира до човека, не до възрастта.
Ама вие май избирателно четете. Няма сега да започвам да разказвам как е минало интервю, а и нямам право да навлиза в подробности. По държанието се разбира горе долу какъв човек е, естествено може и да грешим. Това с вписването в екипът е на второ място, въпреки че е изключително важно. Не става въпрос толкова за възрастта колкото за типа човек. Като сложиш на едно място липса на предизвикателства и липса на хора, с които да говориш на теми, които теб те засягат, за мен лично не се получава добър резултат.
И много моля, не ми слагайте думи в клавиатурата. Няма никаква дискриминация. Да не кажа, че в момента мисля само за това дали тя ще се чувства ок, а не дали ще се справя с работата.
Виж целия пост
# 125
Вписването в екипа е много важно. Аз, затова питах как стана връзката, че няма да пасне, не слагам думи, споделям собствените си наблюдения.
Виж целия пост
# 126
Да не кажа, че в момента мисля само за това дали тя ще се чувства ок, а не дали ще се справя с работата.

Дали тя ще се чувства добре с вас, си е лично неин проблем. Много хора работят на места и с хора, които не им харесват, но въпреки това си вършат съвестно работата, защото са отишли да изкарват пари, а не да се забавляват.
Но защо ми се струва, че повече се притесняваш вие как ще се чувствате в нейно присъствие, дали няма да ви развали забавленията. Simple Smile
Виж целия пост
# 127
Ще споделя впечатления от старата ми работа - с колегите се разбирах чудесно, работата искрено ми харесваше и я вършех с удоволствие. С някои от тях си останахме приятели и дори се чуваме хайде да не кажа всеки ден - поне 3-4 пъти в седмицата. Но... Заплатата ми беше толкова ниска, че не ми стигаше да покривам разходите си и то само моите лични разходи. Успявах да напълня хладилника 1 път след заплата и до там. Ако не беше бившия ми мъж да ме подкрепя финансово, едва ли щях да остана дълго време там (1 година). Но останах само и единствено заради колегите и самата работа, която ми харесваше.  В крайна сметка напуснах, защото не ме оцениха като служител и казаха, че заслужавам само 50лв отгоре, защото не ми трябвали пари, след като си имам мъж. Е, вече и мъж нямам, но там не бих се върнала само заради отношението на шефовете.
Виж целия пост
# 128
Има ли значение кое ти харесва и кое не,ако си вършиш работата?
има голямо значение.
Ако не я харесваш и я вършиш, след време ще си много отегчен и ще търсиш друга работа, която ти носи радост. Освен това ще я вършиш, но не така, както би я вършил някой, за който тази работа е идеалната, например той ще дава повече от себе си, може да измисля нововъведения, да я оптимизира, ще представя фирмата по-добре (според мен, защото отвътре ще излъчва, че той се е слял с работата си). А този, който не я харесва, ще я върши на минимума, който му гарантира да няма проблеми с мениджъра и да му плащат.
Виж целия пост
# 129
Радостта от работата е заплатата.Няма как да харесваш неплатена работа и да не харесваш платена.Хората работят за пари.С харесване и удовлетворение в магазина не дават.Наистина ли собствениците не го разбират или се правят на луди?Или ,,да дадеш всичко от себе си",вярвате ли,че някой ще се впрегне да даде всичко от себе си за чужда фирма?
Виж целия пост
# 130
има хора, за които работата е по-важна от парите, в смисъл, биха избрали по-малко платена работа, която им носи удоволствие, или имат цел да са в тази област, отколкото по-високо платена работа, която не им харесва.
има и такива, за които единственият показател при избор на работа е заплатата.
Виж целия пост
# 131
има хора, за които работата е по-важна от парите, в смисъл, биха избрали по-малко платена работа, която им носи удоволствие, или имат цел да са в тази област, отколкото по-високо платена работа, която не им харесва.
има и такива, за които единственият показател при избор на работа е заплатата.

Хаха....добър виц. Единствено може да изберат по-ниско платена, но по-спокойна  работа или друго като близост на офиса,  възможност за излизане от работа и подобно.
Обичам да правя торти примерно,  но дали ще ида да работя в сладкарски цех за минимална заплата?
Виж целия пост
# 132
Има и такива за които раб. време е най-важно,всеки си има приоритети.Но едва ли на някой му е приоритет просперитета на чужда фирма.Така,че много от описаните тук въпроси са ненужни и ще получат лъжлив отговор.
Виж целия пост
# 133
Като човек, който прави доста интервюта, за мен е важно човек да е искрен и да не говори с клишета. Същото важи и за мотивационните писма. Не ми се четат две страници клиширани фрази защо трябва да наемем някого. Ако е написано кратко, точно и ясно... и най-важното - за конкретната позиция, то винаги прави впечатление. Веднъж поканихме на интервю момче, което имаше мотивационно писмо от точно 2 изречения...
Лично аз не смятам ситуация, в която се изрежда какво ще се прави на позицията и после да питаш човека какво от това му харесва и кое не. Не мисля, че кандидатът може съвсем правилно да прецени повреме на интервю. По-скоро разпитвам за предишен опит, с какво точно се е занимавал, кое му е доставяло удоволствие, кое - не... и защо. Разбира се давам колкото се може по-подробно обяснение за задълженията свързани с позицията, за която интервюираме. Защото в крайна сметка процесът е двустранен - ние интервюираме, но и нас ни интервюират. Качествени кадри трудно се намират, затова смятам, че и работодателите трябва вече да си правят труда да печелят хората, а не да чакат перфектният служител да им падне от небето 
Виж целия пост
# 134
Защото в крайна сметка процесът е двустранен - ние интервюираме, но и нас ни интервюират. Качествени кадри трудно се намират, затова смятам, че и работодателите трябва вече да си правят труда да печелят хората, а не да чакат перфектният служител да им падне от небето 

Добро обобщение. Жалко, че малко шефове имат това мислене.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия