"Смешно" ли е раждането?

  • 311 093
  • 1 072
# 225
И на мен ми стана весело!Браво! Hug
Родих секцио по спешност и незнам как но последното което ме пита анесезиологът беше кой номер обувки нося,след което през време на операцията съм говорела за обувките си #Crazy #Crazy #Crazy #CrazyЕ как пък съм говорела newsm78 И след като ме събудиха си спомням ясно,че ми казват"Честито момиченце",а аз с целия си акъл им казвам"Това вече го знам,а има ли коса"?? smile3532
Екипа просто "падна"-казват другите питат има ли всичко друго, а ти какво???? #Crazy
Но естествено това ще е било от упойката,защото после не помнех почти нищо,с кого съм говорила и т.н
Виж целия пост
# 226
Страшна тема. smile3501 Поздравления за автора й и за всички мами, които са писали.  bouquet На мен ми предстои раждане сле около 3 месеца и определено се окуражвам, качто чета историите ви, че вече започва да ме хваща шубето по-малко. Simple Smile Ще ви следя с интерес и се надявам и аз да разказвам с усмивка след няколко месеца. Praynig
Виж целия пост
# 227
Не е смешно, страшно приятна емоция е..........
Виж целия пост
# 228
Не знам дали е смешно, но определено е забавно.
Първия път: отивам с контракции на 5 мин. с 3 см разкритие - като по учебник. Приемат ме, настаняват ме на леглото, включват апаратурата и .... контракциите спират. Беше към 2 ч. сутринта. И после съм заспала! Събуждам се сутринта в 8 - дошла новата смяна и правят визитация. Мирише на кафе, та ми се доплака. И си мисля: къде се насадих сега, нямам никакви боли, тези ще вземат да ме пъхнат в някое отделение да си чакам да ми дойде времето за раждане, а можех сега да съм си в къщи и да си пия кафенцето... А те идват при мен, поглеждат ме и казват: 7 см разкритие - ще пукаме мехура, за да изтекат водите. И след 2 часа държах едно прекрасно момченце.

Втори опит: същата постановка, контркации, разкритие, приемане в болницата и ... спиране на контракциите  Laughing  Смях. Наоколо мами - идват, раждат и си отиват, а аз си вися там. Докторите бяха много готини, бъзикахме се с тях - аз тъкмо се бях върнала от море и си представяте гледката: огромен кафяв корем и по една бяла ивица отгоре и отдолу (защото не намерих цял бански, който да ме побере). Докторите си умряха от смях. По едно време взех да се разхождам по коридора. Те ме питат: боли ли те, а аз им отговарям: не, скучно ми е..  Най-после ми сложиха система и ме "вързаха" в леглото, та родих. Чак на обяд.
Имаше и друг смях. Една циганка раждаше с мен. Тя беше дошла преди мен, но нямаше контракции и беше вдигнала високо кръвно, та решиха да и направят секцио. Обаче смяната беше много натоварена - за 7 часа родиха 13 мами. И циганката си чака реда за операцията. А отвън - катуна. И направиха скандал на докторите: защо като тяхната булка е дошла първа, не е родила вече, ами другите я "препреждат"? Какво да им отговориш?!!
Виж целия пост
# 229
Когато раждах голямата си дъщеря имаше една мама която пееше народни песни докато роди в 12ч.Тогава спря да пее и се смя със глас.После разбрах,че мъжът й идвал всеки ден и викал отвън " - И да родиш момче,че иначе след девет месеца пак ще си тука "
Е,момче беше!
А една друга лежеше до мен и контракциите й бяха зачестили,каза на акушерката,да отвори прозореца ,че иска да скочи.
Акушерката й каза ,че няма смисъл ,тъй като бяхме на първият етаж.
Голяма веселба!!!
Виж целия пост
# 230
Здравейте,на мен и също ми предстои раждане и темата страшно много ме развесели.Доста мои страхове отпаднаха. newsm10
Виж целия пост
# 231
Ей, бая зор видях, докато прочета цялата тема, ама голям смях падна. Добре, че нямаше никой около мен, че какво щяха да си помислят... #Crazy.
Ето и моите перипетии: На мен през цялата бременност не можа да се види какво ще е бебето. Всички си мислехме, че ще е момиче, незнайно защо.
Отидох на преглед 11 дни преди термина и доктора казва: А, че ти имаш 3 см разкритие, още тая вечер сигурно ще родиш. И аз - в шах. Разтрепераха ми се колената. А нямах никакви болки. Идвай, казва, утре в болницата, ако не родиш довечера, на преглед. И аз понеже не родих, отидох на другия ден със все багаж, защото си викам, ами то се почна, какво да се разкарвам само напред-назад. Изкарах цял ден в болницата без никакви признаци на раждане. А лекарят ми казва, гледай да родиш най-късно утре (петък), че в събота съм на сватба извън града Mr. Green. Дойде петък и ме сложиха на системи, но нямах пак почти никакви болки. И понеже без нея не може, на съседното легло викаше една циганка, която между другото беше на 14. Оооох, болииии, повече тука няма да дойдааааа. А акушерката й казва: Ами, догодина пак си тука, ще видиш Mr. Green. Както и да е... Като почнах вече да раждам (прескачам контракциите, че от тях освен спомена за болките само синини ми останаха) лекарите викат напъвай, все едно ще акаш. И аз напъвам, ама очите ми ще изскочат Shocked. Лекаря казва: Недей така бе, жена, долу напъвай, ще останеш без очи. А бебо не ще да излиза. И като ме почнаха двамата лекари: единият натиска корема отгоре, другият следи какво става отдолу, после се разменят... Ей, какви синки имах после на корема... В крайна сметка се оказа, че пъпната връв била по-къса - а мен изкараха виновна Confused. Като изкараха бебчо и док казва: А, ей къде му били топките!
А на мъж ми му бяха казали, че ще родя за около 6 часа и той отишъл да глътне въздух. Аз съответно родих за 4 и той като се върнал му казали: Честито, имате момче. Той се опулил и казал: Ама да нямате грешка, ние чакахме момиче... Joy
След това ме настаниха в следродилно, на другия ден станаха големите наводнения, етаж и половина от болницата се наводни (Марица преля), останахме без ток и топла вода, студената не ставаше за пиене, а преди да ми донесат фенерче гледах бебо през нощта на светлината на телефона си, която никак не е силна. Въобще голям екшън беше - поне е сигурно, че никога няма да го забравя.
Виж целия пост
# 232
Доста се развеселих като прочетох тази тема JoyТака съм се стреснала от това което ми предстои,че се бях побъркала,но тази тема ми оправи настроението за сега Wink
Виж целия пост
# 233
Страшно весела темичка  Joy скоро и на мен ми предстои раждане и се надявам и аэ да имам повод да пиша тук!!!
Виж целия пост
# 234
Пожелавам Ви да родите като мен Grinning
голям страх беше през бременността,наслушах се на неприятни истории и прочие,много плачех ,много ме беше страх Laughing
и така ,пресрочих си термина с няколко дни -голямо чакане голям стрес,телефони звънят,всички те питат и те нервят,аз си поплаквам таиничко в  стаята и излизам и се правя на смела.
въпросният ден нито болка ,нито отпадналост,нищо,ама нищо ,гледах слави и заспах,мъж ми ме събуди да се преместя в спалнята .Отидох до банята да се приготвя за сън и забелязах мъничко петънце -прокървила съм,замълчах си  Grinningвикам ще ида  и щ си легна  и ще чакам да ме заболи да започнат контракции ..ще чакам.легнах и скочих направо -страхотни напъни Laughingно не болезнени а разтроиство Grinningама страшна работа -нямах нужда от клизма после Laughingказах на таткото  да тръгваме към шеиново от младост ,беше някъде към 1 часа вече/нощес/По пътя до там отново нямах никакви болки ,никакви.Приеха ме и аз почнах да приплаквам на сестрата че искам епидурална упоика а тя ми се смее  и нищ о не казва,прегледаха ме и се оказа че съм с 6см разкритие  и съм стигнала до там без никакви болки ,включиха ми системата и след 20мин родих-това беше . GrinningПочти нищо не разбрах Докато таткото се прибере до Младост4 аз бях родила и му се обадих по телефона ,а тои горкия не вярва Grinningи ми вика шегуваш ли се  Grinning
Виж целия пост
# 235
И аз родих бързо, та няма какво да разказвам, но смешното е от таткото. Остави ме той в Св. София и си тръгна. То защо го направи ама нейсе живеем на близо. Прибрал се той седнал пред мастиката, дето си сипа и не успя и една глъдка да пийне преди да тръгнем към родилното. Пийва човекът за кураж, събрал го за норматив и му дошла гениалната идея, да включи камерата, да се увековечи. И след всъпителното слово следва гениалното изречение - Сега е 1 часа, Недка е в родилното, към 11 часа е заведохме да ражда, ще  видим какво ще направи. Е според мен освен да родя нямаше друго какво да направя. В интерес на истината вече съм била родила и след малко му се обадих.  Laughing
Виж целия пост
# 236
Браво майчета страхотна тема   bouquet , много ме отпусна, на места се смях със сълзи а мъж ми само ми прави забележка да не взема да го родя  Joy  Joy  Joy

п.п ИСКАМ ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
Виж целия пост
# 237
Ми смешно е, аз съм доста пресен случай.Родих секцио със спинална упойка да отбележа.  Като вече не чувствах нищо от кръста надолу почнахме да се майтапиме с лекарките. По едно време зад паравана се издигна лек дим и аз питах какво е.Лекарката ми отговори че почва да реже  с електрическия нож за барбекюто пържолки и др. дреболийки.  Майтап. После като  бебето ме зашиха доста бързо-бродерия , при местенето дойдоха 8 души да ме вдигнат.Те ми сгъват краката, а аз не усещам нищо.Абе майтап е откъдето и да го погледнеш.По едни време си помислих - е сега и да искам не мога да избягам.Тази упойка е страхотна обаче. След операцията  не е много майтап ама айде сега да не изпадам в подробности!
Виж целия пост
# 238
Ох, мацки, не можах да прочета всичко, но се поотпуснах малко с вашите историйки!
Завиждам ви на духа - стискайте ми палци аз да не се изложа като кифла  Simple Smile Иначе като
има кой да те разсмива сигурно наистина е по-лесно!
Виж целия пост
# 239
Joy Браво на всички, това беше най-полезната тема, която съм чела скоро   bouquet От разни страшни истории и собствени страхове вече свят ми се виеше, но със сигурност разказите тук ще ми направят раждането поне по-поносими, ако не леко /не си знам прага на търпимост  Embarassed/ Дано имам какво и аз да ви разказвам след още малко време... Желая на всички чакащи майчета леко и безпроблемно раждане, а на баш-късметлийките и смешно!  Party 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия