"Смешно" ли е раждането?

Тая темичка е най-страхотния лек срещу "черните" мисли и страхове, които ни обхващат накрая, браво. Така ви се радвам, че всичко е минало и бебчовците са добре. Да видим ние как ще "вземем изпита".

като се "Запътих " да раждам .. първо ме приеха защото ми изтекоха водите .. та не отидох веднага в "родилното " . когато ве4е имах силни контракции и 4 см разкритие ме преместиха на монитори ве4е в родилното .там оба4е мъжа ми не можеше да идва с мен . и ето - карат  ме с леглото към мониторите и санитаря казва на мъжо 4е е до тази врата .. от там съм сама .. аз казвам " аиде ще се видим след 4ас - трима ще сме " и така .... след 8 4аса се появихме с Гергана . кои ти знае 4е било толкова време раждането . то едно разкритие 4аках ..едни работи .
 при самото раждане идва един лекар и 2 акушерки - голем смях падна с тях .. големи маитапи ..  и като доиде момента аз викам - кога да напъвам ..а те ми се смеят и викат " ти си по4ивай .. ние сами ще я извадим  ..ха ха "   а едната сестра я кръстих памела андерсон  щото беше излязла все едно от порно филм4е за мед сестри - с една къса манти4ка , едни разкоп4ани коп4ета и руса коса ... и като ми се метна отгоре (имаше малко усложнение )... само килотките дето не и се видяха
  и това ве4е при излизането от болницата - аз постоях там то4но 5 дни ..ама на камерата с доста измъ4е и възмутен тон обяснявам как 10 !!! дни свеж въздух не съм дишала ...

Раждахме 5 жени по едно и също време, на 4 ни предизвикаха раждане сутринта, та се бяхме поопознали от предишния ден. Та 4 бяхме по-дребнички, аз поне съм 150 сантиметра от където и да мериш Като влизах в родилна акушерката говореше как трябвало да отслабва, как била качила много и тем подобни. Та тая женица като тръгнах да ми слагат епидуралната - аз рева че си искам упойката по-бързо, тя ме води под мишка и се мери с мене. Последва някаква дива радост, че е по-висока (да не говорим за по-слаба ) при което всички лекари умряха да се хилят. Същото последва с още едно от майчетата, тогава вече бях с упойка и се засмях и аз Като родих тя дойде нахилена до ушите да ми обяснява как това и е един от на-хубавите и дни, защото установила, че е слаба и сравнително висока и общо взето била много на кеф
Имаше и други моменти, ама да не става много дълго

Страхотна темичка

Обещах си да я прочета пак след 8 месеца

Мога само да преразкажа за моето раждане. Мама бързо, без много болки и без шевове ме е родила. Това се случва в една арабска държава, във френска болница - аз съм си 100 процента българче, просто там са работили нашите - та в тази болница имало един коридор и от двете страни дебело стъкло, от едната страна бебета със сини шапчици, от другата с розови. Идва татко да ме види преди да е видял мама и се пули и оглежда внимателно бебоците със сини шапчици - а те всичките едни мургавииии. Докторът го оставил да се мъчи малко, после го потупал по рамото и без думи просто е посочил другата страна - розовите шапчици.
Горкичкият тати, сигурно много се е надявал на момченце.

И аз добре се посмях, докато ви изчета. 

Ето и моите забавни моменти:
От първото раждане- бях с епидурална, ама като рекоха докторите, че не напъвам достатъчно май и още нещо ми дадоха, защото почти нямам спомен как родих и чувах гласа си отдалеко как обяснявам на доктора, че съм в Космоса и летя с някакъв кораб, а той ми вика:"Ами така е, като четеш много фантастика". И другото, което си спомням е, че в просъница галех по главата доктора, заел позиция между краката ми и мъчещ се да извади бебето, целия плувнал в пот, а аз му викам:"Оле, миличкия, аз ли те изпотих така" и чувам дружен кикот. После усетих как изведнъж коремът ми хлътна и почувствах невероятно облекчение и съм заспала. Тъкмо излизам от упойката и още замаяна, а някаква санитарка ме пита как се казвам и ми подава телефон- свеки пита родила ли съм (съпругът ми не беше в България тогава) и колко се е родило бебето. Отговарям, че не знам и сега ще попитам. Санитарката услужливо ми казва данните, а аз докато ги повтарям в слушалката и с любов възкликвам "ха, ниска и дебела като баща си"(тази реплика още не ми е простена от свеки )
По- късно в стаята- бяхме 5-6 момичета и на повечето им слезнала кърмата, а бебетата се носеха на 3 часа (в Шейново) и ги боли. Никой обаче няма помпа, нито знае как да се изцежда на ръка. Една от нас обаче за втори път станала майка и явно веща по въпроса си се цеди и си тананика. Ние я гледахме, гледахме, пък я помолихме да ни покаже как се прави. А тя с невярващ поглед, "Ама не знаете ли? Лесно е- все едно доиш козичка" Ха, де  никой освен нея не беше доил козичка и това обяснение не ни помогна.

Второто раждане си беше класика (за което хич не съжалявам)- никакви упойки, никакви обезболяващи, само някакво хапче във влагалището за предизвикване на раждане, че нямах никакви контракции, а околплодните води ми бяха изтекли  17 часа преди това. Този път съпружеското тяло плътно с мен присъства на раждането. Контракциите като зачестиха почна да боли, ама се търпеше. Като стигнах момента с напъните обаче и реших, че не мога повече. Акушерката вика да напъвам, аз напъвам, ама бебето още вътре. И всеки път вика "хайде този е последен" В един момент бясна викам на мъжа ми: "Край! Повече никакво раждане!". И на следващия напън малкия бонбон излезна. Още не бяха отрязали пъпната връв и аз оповестих, че другия път ще раждам секцио. А когато на сутринта (родих в 21.30) на визитацията ме попитаха още ли искам да раждам със секцио се засмях и казах, че не, пак ще си раждам нормално.  Та така е, болката наистина бързо се забравя и остава само хубавото.

Весело и леко раждане на всички, на които им предстои 

Много яка тема. Не мога да спра да се смея .
А сега и аз да разкажа нещо. Преносих бебка и се наложи да предизвикат разждането. Лежим си с едно момиче - аз в самото начало, а тя с 8 см. разкритие. В един момент акушерките и държат краката и й  казват да напъва, тя охка, а на моето лице е изписан ужас. В момента, в който една от акушерките каза "Напъвай, моето момиче, виждам главата на бебето", аз станах по най-бърия начин и веднага в коридора. Треперя като лист от страх. Определено успях да ги изненадам. Едва ме върнаха вътре. Твърдо бях решила да чакам в коридора.
 След това лежа в стая до родилна зала (задължителните 2 часа) и слушам как друго момиче ражда. Казват й че има момче и сестрата (по-възрастна жена), която записва данните я пита знае ли вече как смята да го кръсти. Тя казва че щом е момче ще го кръщава на свекъра, но той пък се казвал Георги а тя не харесвала това има. Пълно мълчание. Тя продължава да разсъждава на глас "Какво ще кажете  мога да го кръстя Григор." Пак мъчание, пък и за какво да се бъркат хората. В един момент тя заявявя "Не, сетих се, ще го кръгтя Грегъри.", в резултат на което сестрата, която я чака да реши окончателно за името заявява: "Ааааа, не,  аз това хубаво момченце Грегори няма да го запиша", хвърля папката с листите и напуска залата. 
Колегите после й се смяха много.

Много смешна темичка.
Когато преди години раждах в България малката ми щерка беше пълен купон. Изтекоха ми водите в къщи. Аз знаейки от предишното раждане, че има време (а и Майчин дом е на 5 мин от къщи) първо минах през банята (душ за освежаване и "опресняване на фризурата"-нали трябва да си гладко избръсната (иначе санитарката идва с тъпа самобръсначка в една ръка и инквизиторския инвентар за клизма в другата) . Мъжа ми щеше да се побърка от притеснение. След около час бяхме в приемно отделение. Докато докторката ме преглеждаше, санитарката чакаше за клизмата със садистична усмивка. Не я огря. Оказа се,че съм с...8 см разкритие и шах и паника-директно в родилна зала. Родих като по учебник, но след "обработката" с йод-бензин когато извиках "Докторе духай", целия екип само дето не умря от смях. Израждащия ме доктор само успя да каже "Много неща са ме карали да правя на родилки, но не и това"

Родих с операция. Педиатърката взе бебето и ми го подава над главата да го видя и ми казва "Мамче, вижте си дъщерята". А аз питам: "Къде е?" (коктейл от наркотици + 4 диоптъра без корекция в момента)

1- во раждане:

Мъжа ми отказа да присъства и отиде да взима мамчето си....
В предродилно бяхме 2. На мен ми сложиха системата 1/2 час преди нея. За да не я уплаша се стараех да пъшкам тихичко и като мине контракцията й казвах- не се притеснявай, не е чк толкова зле колкото изглежда...

2-ро раждане:

Водите ми изтекоха в 6.00 сутринта и веднага- контракции начесто.
Събуждам мъжа ми и му казвам "Бързо да тръгваме!"
А той: "Чакай, да се позабавим малко, ще събудим д-ра и ще се ядоса...". А аз още малко и ще родя...
Докато отидем в болницата стана 7.00, акушерката едва ми направи клизма и ми написа картона. Мъжа ми- аз ще отида на работа и после ще дойда, а аз- стой тука, ей сега раждам!
Родих в 7.30, а д-ра само се прозяваше докато чете вестник.

2-рото раждане на сестра ми:

В края на 8-ми месец. Боляло я сутринта и изгонила мъжа си да ходи във Варна, че да не я гледал. Обажда ми се- а ние на кафе: Имам много силни болки, д-рката каза да взема едикакви си хапчета- донесете ми ги.
Спокойно си изпихме кафето и отидохме да й носим хапчетата.
Тя ни посреща с думата- прокървих.
Водим я в спешно, оттам в патология, дойде дежурната д-рка и вика: Момиче, раждаш! Дано не родиш в асансьора към родилно! Бързо!

Празнуваме бабинден заедно...че почти я изродихме.

на мен въобще не ми беше смешно. по скоро бях полуумряла от ужас как ще ме режат . и тъй като слагането на спиналната упойка нещо се закучи, аз съвсем сериозно обмислях варианта да си тръгна, но ме почнаха преди да се реша.

Заболя ме корема от смях 
Страхотна темичка!!!
Пожелавам на всички и на себе си - всяка майка да може да опише тук своето раждане!!!

Абе момичета направо сам се побъркала от смях ,от един час хълцам като пощуряла ,а иначе до три през ноща не си легнах само и само да дочета всичко.Направо ми се ще да отида да родя и втроро,но засега не бързам.Темичката е върхът.

Записвам се за следя най-сладката темичка. Снощи до 2.00 ч четох и се превивах от смях.  При нас също имаше интересни моменти. На нас най-забавно ни беше като тръгвахме към болницата, понеже някак си психически нещо не бяхме готови за този момент, а и много бързо дойде уговорения ден. В деня на раждането имахме майстори, слагаха ни климатик до 5 след обед, а аз ще раждам в 20.00 ч и взех да си мисля че тия хора скоро няма да си отидат и няма да мога да ида да раждам, което до някъде ме успокояваше.После идва мъжът ми да ме взима (беше на работа) към 18.00 ч. седим и си мислим: "Къде отиваме сега? Дай да си стоим в къщи. Виж колко е хубаво да си бременна" и всякакви такива. Вече тръгваме и по стълбите се спираме и двамата готови да се връщаме и да си остана бременна. В болницата нямаше много интересни моменти. Не знам защо, но на мен ми беше адски смешно, а трябваше да се преструвам, че са ми изтекли водите и че ме боли. Да ама пусто като не става. Дори когато ме качиха на магарето се пукнах от смях, а анестезиолога ми вика "Смешно ли ти е мойто момиче, смешно ли ти е? Ей сега" А като се събудих се късах от рев, кой знае защо. На другия ден дойдоха 3 нови майчета и трите с лакирани нокти и анестезиолога ги базикнал, че първо минали през маникюристката и после да раждат. Ами това е което се сещам сега, ако има нещо друго пак.
Леко раждане на бъдещите найчета

Голем кикот
Мойто раждане си тръгна на шега на майтап от самото начало.В един прекрасен петък към 6 следобед ми почват едни крайно регулярни контракции на 10мин.Аз обаче си знам,че първескиня бързо не ражда и си викам Кротувай,има време.Така се и оказа на сутринта контракциите си бяха все същите,а аз продължавам да си мълча и да се правя на 5 за 4.Обличаме се с мъжа ми и се занасяме на кръщане в Драгалевския манастир.Аз снимам кръщенето с едната ръка,а с другата все си поглеждам часовника на телефона Все така интервала продължава да е 10 мин.Отидохме след кръщенето на една полянка да се почерпим,седя си аз на дървенета пейчица,а мъжа ми вече ме гледа съмнително,какво аджеба правя с този телефон.Прибираме се у нас и към 17ч контракциите вече са на 7 мин.Аз викам ще звънна на акушерката.Каза ми да отида за запис.В болницата ми казват,че имам контракции,викам си добре,че ме информираха...Пълно изглаждане и скъсяване на шийката,разкрите-йок,нъц Върнаха ме.Прибрахме се към 20ч и в 21ч на мен почват да ми текат водите.Живеем с майка ми и баща ми,та пратих баща ми да прибере благоверния от съседите,че от мен течаха разни води и не ми се стоеше на врата Приемат ме в болницата в 22ч,нахлузват ми една нощница като палатка,а аз влизам да раждам 56 кила.В болницата на собствен ход не можах да влезна,контракциите ми през 2 мин и почти се застъпват.Надявам се,че белким до към 6 см съм го дойарала.Да,ама не тоя вторник,а другата сряда-Осм и успокоителния глас на доктора "А,оттук нататък поне 14часа" Еми викам си колкото толкова.Лягам си в предродилно и викам на акушерката да ми остави лампата светната,че искам да чета.Вметка влезнах да раждам с книга 700страници и акушерката ме пита "Ти да не мислиш.че цяла година ще раждаш ,я вика по-добре поспи,че утре ражданете те чака"Спи ти с контракции през 2 минути.Аз обаче упойки и системи не ща,че умирам от ужас от игли.Та лежа си аз и като ме гепи контракцията си вкам"Ей сега ще мине,минава,минава,МИНАВА"По едно време акушерката ме проверява дали спя,викам още не,а тя поспи,поспи.До едно време контракциите минаваха,ама 1.30 влезнах в една дето до 2.15 не пуща.В един момент усещам напъни.Нито клизма ми е правена,нито някой ме е проверявал за разкритие пак.Всичко прекрасно,ама около мен бутон няма,пък мен ме е срам да викам Добре,че мацката дойде и ми вика заспа ли,а аз - раждам.Тя вика нали за това си дошла,а аз - не,бе жена,имам напъни.Тя вика напъни имаш друг път-ти ако я беше докарала до там щеше да крещиш и да се потиш от болко(раждах на 22 години и те бяха решили,че ще взривя болницата) Вика тя доктора,а той ме кара да се обърна да е провери,да ама сърдита и понеже ме боли и викам "Ще чакате,сега ме боли "Обърна ме човека и като се разщъкаха като мравки около мен-пълно разкритие,бебе на път.Айде в родилно,акушерката вика дръж се за тия ръчки и дърпай като напъваш.Аз обаче продължавам с умностите - няма да дърпам,ще бутам,всички дърпат аз ще бута.После ми викат напъвай като при запек,да ама аз запек никога не съм имала,ама явно ми дойде отвътре,та с 3 напъна родих прекрасната си дъщеря.Бъзици и смешки имаше още хиляди,но ще кажа само още ,че стана много дълго.Като родих още преди да ме зашият се обаждам на мъжа ми и му казвам"Честито,мило,имаш си дъщеяр,роци се 3.010 и 49 см,и двете сме добре",отговора беше"Добре" и ми затвори После на всички обянявал,че не съм му казал колко се е родил бебето.А на сутринта като дойдоха да ми вземат кръв и аз замалко да припадна от ужас,а лаорнтката чак не можа да повярва,че аз съм тази дето снощи родила без упойка и без а гъкне,тач ак и доктора пита

Страхотна темичка! Чак ми се насълзяват очите от смях.

При мен нямаше много смешни моменти. Вече преносвах 4 дни и имах някакви нерегулярни контракции,но понеже беше петък реших да отида до болницата да ме прегледат и да чуят тоновете на детето. Обаждам се на мъжа ми, който беше на работа и му казвам да дойде да ме закара до болницата. А той ми вика " Можеш ли да изчакаш че отиваме да обядваме с колегите." И аз съответно викам "няма проблеми, иди се наобядвай." След малко обаче той се усетил за какво става въпрос и ми звъни да каже че тръгва. Доста се беше шашнал.