"Смешно" ли е раждането?

  • 311 466
  • 1 072
# 360
dessy encheva,  hahahaей това с котката е върхът Joy  Peace .
Виж целия пост
# 361
А ако случайно някой има някакви притеснения и си мисли само черни неща за този момент. Да вметна, не съвсем по темата, но . . . след две раждания . . . не мисля, че съм приключила  Laughing . . с тях . .
Виж целия пост
# 362
Аз раждах в самостоятелна родилна зала и не съм имала контакти с други родилки нито в предродилна, нито в родилна зала, но от моето си раждане помня, че заплашвах в един момент "АЗ си тръгвам, не мога повече", а мъжът ми отговаряше - стой още малко тука, а след малко заедно с тръгваме, обещавам  Laughing
Виж целия пост
# 363
Е нека и аз да се запиша! От мен да знаете - акушерките раждат най-смешно! Аз съм такава, а като знам какво беше......  newsm62 , а какви истории съм чувала  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Раждах нормално - и нали знам абсолютно как става работата влизам в предзала гордо-гордо /нали знам как се диша, как се напъва... нъцки то едно е на друг, друго при теб/ пък и всички акушерки ги знам, докторите всички мои хора ха- ха... абе идилия. Започна се със задължителната клизма  ooooh! и колежката чак се престара- киснах в WC-то ....леле!!!! Задължителната ромка до мен- вече напъваше - хем лягаше, хем скачаше от леглото като почваше напъна - едвам я удържаха  newsm53 . Та за мен - почнаха се болките - а пък аз си мисля - ама това ли било, че то нищо не е! След два часа вече не бях на това мнение, като тайно и не, чак толкова тайно си блъсках главата, аджаба защо не легнах за секцио - споко това е нормална фаза по време на раждане. После когато разкритието ми беше около 7-8 см вече преживявах болките клекнала до леглото с лъснало дупе  Simple Smile и срам не срам - признавам си повиках си малко, даже една мацка с близнета която беше за секцио /по желание/ ми каза - "Боже като те гледам, добре, че избрах секциото" а аз хем ме боли хем и се извинявам, че съм я среснала и да не ми обръща внималние! Simple Smile Не знам защо, но ми беше много приятно да си вися в тоалетната сама - та там стоях сигурно 1 час, а акушерките се скъсаха да ме търсят - срам - карат ми се жените, а аз тихичко "Ами там  ми беше по-спокойно"  Mr. Green Mr. Green...Какво да ви кажа! Вече съм на родилното легло и напъвам - "Като щангист - казва едната лекарка" А аз хем напъвам, хем в акъла ми е: "Ами аз трябва да си купя Риванол - като ми цъфнат хемороидите, а аз съм забравила" - питам лекаря, който ми водеше раждането, а той- Абе ти сега раждаш ли или хемороиди цериш ?????? след секунди бебка направо изхвръкна и Риванолът беше забравен!!!!! Тогава не ми беше смешно, но сега.... newsm62 newsm62 newsm62 newsm62 newsm62. Не мога да кажа, че не е боляло, но вярваите болките се забравят почти веднага /освен хемороидите  Mr. Green /. Всяка една болка си заслужаваше!!!
Виж целия пост
# 364
Аз раждах в самостоятелна родилна зала и не съм имала контакти с други родилки нито в предродилна, нито в родилна зала, но от моето си раждане помня, че заплашвах в един момент "АЗ си тръгвам, не мога повече", а мъжът ми отговаряше - стой още малко тука, а след малко заедно с тръгваме, обещавам  Laughing


 hahaha hahaha hahaha Това ми хареса!  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 365
Браво, браво Party чакаме още истории Mr. Green
Виж целия пост
# 366
и аз съвсем скоро ще раждам след по-малко от 2 месеца на много ме е страх и се замислям за секцио е след като и моето съкровище се появи и аз ще разказвам
Виж целия пост
# 367
Здравейте, мили мами!
Много се смях на случките ви и ме накарахте с умиление да си спомня как раждах малката си дъщеря - на 14 февруари преди доста години. Тогава раждаемостта беше изключително ниска, в предродилна зала бяхме 3 - две с второ дете бяхме в една зала, а задължителната циганка, първескиня - в най-далечната зала, че много крещяла и досаждала на медицинските тела.
Сутринта идва новата смяна лекари и акушерки. Докторите идват и вместо "добро утро" - "Честит Трифон Зарезан!". Акушерките идват и вместо "Добро утро!" - "Честит Св. Валентин". Всички се събраха при нас, че беше много студено и включиха печка. Глезеха ни, че беше празник, че не викаме, много се смяхме.
Една акушерка не знам защо реши да ме утешава - да не се притеснявам, ако пак родя момиче, щели да си бъдат приятелки, щяла съм да минавам с по-малко дрехи... а бе щуротии. Аз слушах, слушах, то ме боли... и в един момент й викам: "Много хубаво ми говорите, ама елате, ако родя момче - тогава ще трябва да ме утешавате". Тя направо онемя. Голям смях беше.
Виж целия пост
# 368
Айде и аз да се включа.  Grinning
Още началото на 9 месец имах голям зор да раждам, че ми беше писнал тоз корем и всеки ден лягах и ставах с мисълта "днес ще раждам"! Да ама не! По този повод на мъжото му беше писнало това очакване и баш на термина ми реши да ходи на палатка с компания и то на майната си....    hahaha bowuu Както и да е, това е друга смешка, но друг път ще разказвам.

Вече съм в болницата. В предродилна сме 3 късметлийки. Аз умирам от кеф, че трета влязох, а съм с най-голямо разкритие и мислено им се чудя тея пък какво се гърчат и скимтят. И мен ме боли яко ама все още търпя.  Naughty Да ме видите след около 30 минути как се гъна и огъвам от болка и само дето не си отхапах ръката от зор. Взех, че оцелих обаче готината смяна и лекарите и акушерките си говорят разни смешки, мен ме напушва див смях, едновременно ме боли и изкарвам един такъв странен звук смесица м/у болка и смях и такава физиономия, че лекарят се стресна и дойде да ми пука мехура та да раждам по-бързо  Joy
Слагат ме на магарето ама мене вече толкова ме боли, че ми се мре. Идва анестезиолога (един готин батко) и ми слага упойка. Когато упойката подейства, от щастие му изстрелях "Мноооооого те обичам!!!". Бях толкова искрена, че целият екип залегна под масата от смях. Толкова ми беше хубаво, че им обещавах как ще ги черпя всичките и колко обичам анестезиолога! Общо взето Макси се роди 15 минутки по-късно Simple Smile
Виж целия пост
# 369
два дена се гърча на стола пред ПЦ-то и не мога да се отлепя за да дочета най-страхотната темичка на която съм попадала.
аз лично от първото раждане нямам забавни спомени, единственото с което се забавлявам е това, че аз влезнах в предродилна в 10.45 сутринта на 28.09 и родих в 15.15ч на същия ден, но по едно време бях решила че се е стъмнило, на всички доктори са им свършили смените и са си отишли и съм сама в цялото крило. толкова ме беше страх че са ме забравили че направо не можех да се осъзная. няколко месеца след това се осетих че няма как да се е стъмнило по обяд  Embarassed Embarassed Embarassed
имам и едно интересно сблъскване с една туркина във втора градска, където бях в патология при настоящата ми втора бременност. та в отделението гледката беше такава: ние - 2 моми4ета с втора бременност останалите с опити за първа, понасящи какви ли не инжекции и други гадости за да могат да имат поне едно беб4е, а мадамата в 9-ти месец с високо кръвно и 10-та бременност, с 9 живо родени деца, 5 от които дадени в дом майка и дете............ #2gunfire #2gunfire #2gunfire #2gunfire #2gunfire
та тя се изказа така :
- на вас ви се е припикало а вие ста решили че ви се е доебало и ето ви резултата.......
тя го каза на нас?????????? newsm78 newsm78 newsm78 #Crazy #Crazy #Crazy newsm78 newsm78
надявам се до няколко дена да мога да се включа с нещо по-интересничко за моят втори опит  Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост
# 370
и аз съвсем скоро ще раждам след по-малко от 2 месеца на много ме е страх и се замислям за секцио е след като и моето съкровище се появи и аз ще разказвам
ако няма причина за секцио - раждай си нормално преживяването ще е най-незабравимото нещо в живота ти.
 Когато ни преместиха след като родихме /раждах с още една мацка/ в отделението, неонатологичната акушерка ми разказа как е родила тя.....лелееееееееее страшна работа. Та разказва ми тя......още когато я почнали болките, тя пощурила мъжа с, че не ще да ражда и това си е /човека се бил пищисал  Shocked Shocked Shocked Shocked Shocked/ Когато най-накрая я убедил да отидат в родилното /тя не искала, защото работила там от години  Mr. Green/ - разкритието били 4-5 смм. Болки нечовешки, викове и писъци - неистови - даже била заглушила и ромките и те я били гледали уплашено ей така  smile3556 smile3556 smile3556 и й повтаряли мале булка ти се едно ше мреш ма....  smile3551 а върха бил когато разкритието стигнало 7-8 см - завряла се нашта под леглото и там вой, рев, че даже и планинските мечки можели да й завидят. И понеже това става преди години -къде ти братко упойки - епидурални и други такива, обезболяващи ...  no  натурално раждане  smile3521- налагало се да съберат целия екип, та даже и екипа на съседното отделение, че да я изкарат от там. След няколко минутки и хоп - бебе  smile3522.
Самата тя ми го разказва и се смее жената - вика: Още ме бъзикат колежките и лекарите, легенди се носят за мен. И наистина бях чувала нещо такова ама все не можех да се сетя за коя става въпрос.....
Ако се сетя още някоя история ще пиша.....
Виж целия пост
# 371
Eeee,spukah se ot smiah! Laughing
Виж целия пост
# 372
Когато майка ми отишла да ме ражда имало една жена, която тичала бремена по коридора и викала "Отказвам се, докторе отказвам се, неща Ви бебето, неща Ви нищото,отказвам се".
Култови реплики на ромките: "Докторе имам котаракции". "Махни ми катедрата"-катетъра
Виж целия пост
# 373
Браво мами !И тази вечер се посмях доста!
Виж целия пост
# 374
здравейте и от мен  аз се наситих на ромки три дена подред ме смъкваха  в предродилна на системи та в деня който раждам ме включиха  на с-ми пак а до мен ромка (5 раждане) и ме успокоява -не се притеснявай то не боли в един момент като запищя тая ми ти женица докторе умирам и го пита докторе колко разкъсване имам Joy вече ще я водят към родилната маса и искат торбата и с памперси превръзки а тя няма акушерките бъркат в джоба и а там една кутия цигари #Crazy а  ето нещо и от моето раждане вече със  седем-осем см разкритие и викам на доктора -не може ли да помогнете с ръка за по бързо разкритие а той се обръща към мен ех моето момиче много филми си гледала  след като родих идва позната лекарка и казва -ами то сигурно още едно бебе има в корема той бащата едър мъж майката и тя едричка а бебето  3.150 кг аз със ококорени очи викам и че това е всичко  атя се смее ..........забравя се всичко и притеснението и болката и страха от неизвестното като види човек своето бебче
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия