"Смешно" ли е раждането?

Еее, попиках се да се хилотя.. 
Поздравления за авторката!  Велика тема е това!

Заболя ме коремчето от смях   

Темата е просто СТРАХОТНА.
Сега ще ви разкажа някои от моите смешни моменти (поне на мен сега ми е смешно). Раждах със секцио, като преди това 2 седмици лежах в патологията. Там се настаних с 2 сака- 1 със спалното бельо и 1 с моите вещи. В деня на операцията ми донесоха още 1 сак- с нещата за бебчовците. Като ме видя лекарката колко багаж съм помъкнала така се оцъкли и ме попита "Тоя багаж целия ли е твой?" "Ти колко време смяташ да останеш?" Вземи си само най- необходимото, а другото го върни. "Отговорих и, че това са само най- необходимите ми неща"  .  Като някои от вас аз също се нагласих да раждам с бикините. Като видя тая (беше отвратителна) където ми слага катетъра и като се развика: Какви са тия гащи? Тук никои не носи гащи? Аз мигах- мигах и ги свали (зачудих се какво им пречат, като няма да раждам естествено и после разбрах). На това присъстваше и анестезиоложката. Като ме вкараха в операционната и ме накараха да си съблека нощницата, за да ми бият упойката, отдолу изскочи и сутиена ми. "Лелеееееее, че и сутиен сложила. Абе, моето момиче- ти не знаеш ли, че тук такива работи не се нося" Че от къде мога да знам. Да не раждам всяка година. Качиха ме на магарето и възникна проблем. Главата му счупена и моята увисна.  10 мин се мъчиха да я оправят, но не можаха. Накрая ми подложиха главата с някаква кутия (като от инструменти). Като изкараха първото бебе то веднага изплака, ама аз за по- сигурно попитах "Добре ли е детето". Отговора беше "Ами да, не го ли чу , че изплака". "Аз чух, ама за всеки случай да питам". Смяха ми се , защото при втория Бебов диалога беше същия. След 2 мен. получих въпроса "Видя ли в колко часа се родиха?"  . Хем се ядосах, хем ми беше смешно. След като свърши операцията ми казаха да се преместя вече на легло "Е, как да стане като краката ми хич ги няма"  .
Като ни настаниха вече по стаите и като ми донесоха бебетата се получи смешна ситуация. В стаята бяхме 3 жени и имаше 3 кошарки. Донесоха бебетата на другите мами, а от моите само единия. На другия ден донесоха и второто ми момче. Тогава сестрата доста сериозна и замислена каза: "Такаааа, 3 майки, 3 кошари и 4 бебетаааа..... Ами това къде ще го сложим? Отговорих й, че ако няма по- добро предложение ще ги сложим в 1 кошара". 

Дано съм ви разсмяла поне малко. Сега след почти 7 месеца от този Велик ден голяма част от преживяването ми се струва смешно. Трудните моменти някак си са се изпарили. Пожелавам на всички бъдещи мами най- леките раждания и най- здравите бебета.

Здравейте момичета  както обещах, се се опитам да разкажа за моето раждане и всичко около него. На 18 август (понеделник)  (2 дни след термин) отидох при доки на контролен. Разкритие никакво и никакви други индикации за скорошно раждане, а бебчо обърнат с лице напред  Лоша работа  Тогава доки, въпреки това, че лично той е против манипулацията секцио, ми каза, че искам не искам - налага се. Има риск за бебо при нормално раждане. На мен ми беше все едно, само по-бързо да се свършваше. Каза, че на другия ден трябва да постъпя в болница, ако стане нещо непредвидено и в събота да вадим малчо от корема. отивам си аз най-спокойно във вторник в МД, а тооооооооооооо ........... Идва доки и вика: Ще те види професора и утре ще раждаш  А пък аз си мислех, че има още 4-5 дни  Видя ме професора и вика: Няма мърдане - секциото е утре. Лелееееееееееееееее, е тогава като ме обхвана една паника  Идва мъжът ми на другата сутрин, а аз му викам : Страх ме е, няма да раждам, айде да си ходим  А операцията за 12.30 на обяд  Е, нави ме някак си да остана............... От тук нататък всичко се разви главоломно. Операционна зала (ама точно като по филмите е с тези лампи отгоре), катетър (най-болезнената част), абокат на едната ръка, апарат за кръвно на другата, спинална упойка и всичко това за няма и 5 минути. Е множко ми дойде, ама поне нямах време гък да кажа  Самата операция не е нищо страшно. Слушах си докторите през цялото време, говорех си със сестрата, дето ми беше до главата и с анестезиолога от другата страна. Повярвайте ми, НЯМА НИЩО СТРАШНО. А аз все пак съм от хората, които като видят бяла престилка и са почти припаднали  Извадиха бебчо най-накрая  Що рев му ударих, ама такова щастие рядко се изпитва, да не кажа - никога. За килограмите му нито тримата доктори познаха, нито професора  Роди се 3,600кг вместо предвижданите 4,500кг, а шкембето си остана едно голяяяяяяяяяямо  Дали не са забравили някой близнак вътре  Зашиха ме и ме метнаха в реанимация, а доки вика: Обади се на майка ти и мъжът ти да идват пред реанимация  И ето ти ги двамцата след малко при мен, че и бебчо също  Вълшебник е моя доки  Тази част от разказ беше приятната  Все още нераждалите може да не четат останалата
Час и половина по-късно започват едни болки  Ама страшни  А преди това анестезиолога ми казва: 24 часа няма да изпитваш никаква болка. сложил съм ти морфин и незнам си още какво. И аз щастлива. Да, ама не  Четири момичета бяхме в реанимация, всички щастливи - аз ще мра  Казвам през сълзи на сестрата, че искам нещо за болка, а тя ми вика, че е невъзможно да ме боли  Лелеееееееееее видях се в чудо  Дойде и анестезиолога и доки и всички като изкопаемо ме гледат и се чудят какво да ме правят, а аз вия от болка. Наблъскаха ми още работи и венозно и мускулно. Чудно коктейче се получи  Преживях някак до сутринта. А на сутринта  РАЗДВИЖВАНЕ. Аз пък си бях помислила, че мъките са свършили. Но някак си и това го преживях. Лазеща почти на 4 крака акустирам в обикновена стая на 7 ет в МД, а пък доки ми е казал ВИП на 12 ет  Реших да си трая  След около час тръгвам да си видя бебо. Тук бебе, там бебе, бебе НЯМА  Полудях, повярвайте ми  Звъня на доки, той на акущерките и се разбира, че таз парантия от реанимация била преценила, че съм за 7 ет, а бебчо си ме чака на 12ет. Тогава да ми беше паднала в ръчичките  Е, преместиха ме във ВИП - цивилизация На другия ден - айде и бебчо при мен. Викам си - свърши се, всичко вече ще е наред. Да, ама не  Като се почна едно главоболиеееееее    Знам си аз, че е от упойката, ама нищо не може да се направи  Едни системи само, дето никаква работа не свършиха  Та лежах си аз 3 дни все едно с чужда глава, а мама, сестра ми и мъжът ми се грижат за мен. В събота (4ден) доки ми казва, ако се чуствам добре утр да ме изписват. Какво ти добре, главата не мога да си вдигна, ама си искам вкъщи  Идва сестрата в неделя, накичва ме с 2 системи - да ме оправила преди да си тръгна  Е, оправи ме  До вечерта кръвното ми беше 170/100 при нормално 90/60. (хипертонична криза май беше, няма много спомени за тези няколко часа) Цяла нощ по болници, инжекции, свещички......  Едва ме свестиха (в случая писпаха с диазепам) Искам да отбележа, че в 1 часа през ноща доки дойде в МД да ме види в спешното, без значение, че вече бях изписана  Тук като че ли мъките посвършиха  Махането на конците вчера ми се стори детска игра, а това, че от време на време ходя превита на 2 ми е нещо като забавление  (Забравих да кажа - целите ми ръце и крака се покриха с петна, алергия ли някаква към лекарства, не знам , ама сърбииииииииииии)
За вкъщи има ли какво да разказвам? Лудница страшна  Едва от вчера започнах да се окопитвам. Цялата ми организираност рухна пред очите ми, но предполага при вас е било същото в началото  Важното е че с малкия Преслав сме добре и всичко завърши благополучно
Може би тук е мястото да изкажа цялата си благодарност на д-р Димитър Гунев (МОЯ доки, който не пропусна нито ден да дойде да ме види, дори и когато не беше на работа), д-р Арабаджи (най-прекрасната жена в бяла престилка0 и д-р Филипов (анестезиолога). Не искам да забравям и акушерките от 5 ет и 12 ет на МД. Едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички. 

Момичета, ако ме попитате, дали бих го направила отново ще ви отговоря, че ДА, бих го направила, но първо хубавичко ще си помисля 

Няма ли раждали през последния месец?  Или на никой не му се споделя? 

Аз още не съм раждала, а ми предстои. Ще разкажа това, което знам от майка ми за моето и на сестра ми раждане. 
С мен: Майка ми имала трудно раждане и хич не и било до смях тогава. Близо два дена напъвала, ама аз не съм искала да излязя. По едно време и паднало кръвното, не знаела на кой свят е и вече нямала сили да напъва. По едно време доктора казал "Не може така вече, ще го вадим с форцепс". А майка ми както била в полунесвяст, не знам как чула и като скочила, почти седнала и се разкрещяла: "Ще напъвам, ще напъвам! Няма да ми обезобразявате дететооо!" И така след четвърт час, ща не ща съм излязла!

А сестра ми се родила с много наднормено тегло. Не си спомням колко, но е била рекордьор. Много дебела и много червена. На снимките от изписването я гледам-прилича на лъщящ розово-червен шарпей. Дядо и баба пристигнали бързо и влезли в стаята на мама. Сестра ми и била на гърдите. Дядо се навел, огледал я и казал "Ма какво е тва бе, Раче? Ма то воз грозновато?!?"
Сега е красавица, де!

Това е от мен, дано и аз да имам весели случки след 7 месеца

Една моя приятелка ражда преди няколко месеца. Лежи си тя в предродилна, а контракциите вече доста чести. И тя започва да крещи : "Умираааам ! Умирааааам" и така половин час. Минава акушерката и й казва : "Няма да умреш, миличка. Просто бебето си прави път да излезе". Обаче в този момент, нали знаете, че никакви разумни аргументи не помагат. Като видяла, че няма да умре, сменила репертоара : "Убийте мееее !!! Моля ви се убийте ме, бе хора ! Убийте ме, уморете ме, унищожете ме. Моля ви сеееее!" Акушерката пак й казва:" Никой няма да те убива, бе Ц.... Хайде ставай да те водим вече в родилна зала, че бебчо излиза."
Много се смяхме после на молбите й да я "уморят".
   

Аз първото си раждане го разказах,дано май да успея да разкажа и второто,но сега ще ви разкажа днес кумата м как е родила.
По принцип в 7.30 трябвало да я приемат з апреглед че преносвала вече 6 дена,и от къщи както си спели с кумът и синът им започнали бързите контракций и в 6 часа едва едва г-ца дочакала Доктора за да я изрозди.Тогава доктора казал" Булке ако имаш трето още щом влезнеш в 9 месец ще те приемеме за раждане,че туку виж си го родила в предродилна зала."Милата даже не можела да повярва че това й се случва с първото 10 часа е напъвала и се беше разцепила доста а сега нищо.Даже каза че й клизма не успели да й направят от бързане.Еми това е

И аз искам такова раждане,ама надали ще ме огрее.

беше ужасно, дори не искам да си го спомням! 

при шиенето имах чувството, че д-ра ме шие с дни! нямах търпение да видя половинката си, която чакаше отвън, а и той да види момата, та му казах да не се престарава! а той каза, че трябвало да са хубави шевовете, че който гледа, да му харесат! викам: "д-ре, стигне ли се дотам /до оставане по без гащи пред някой мъж/, на шевовете никой няма да обърне внимание"!

Благодаря за веселите истории,смях се и плаках много ми се иска и на мен скоро да ми предстои такъв ден...Да са ви живи и здрави дечицата и леко износване и раждане на бъдещите майки   

 : let_it_all_out: много хубава        тема  аз като  отидох да раждам ме попитаха дали  съм сигурна защото щели да ходят на рожден ден                                                                                                                                                                             

Браво, момичета!!! Страхотна тема!!!
Цвилила съм от смях 

Моите две не бяха никак смешни,особено първото,но искрено се забавлявам на вашите 

Ами, смешно е!

Преди 4 години в болницата, в която аз раждах имаше тарифа за заснемане с камера на раждането и за присъствие на бащата. Мисля, че беше по 200 лева.

Имаше майки, който плащаха за това, но стояха по 5-6 дни в болницата, където на 2 етажа имаше 1 нещо като баня без топла вода (не желаеха да плащат за хотелска стая по 25 лева на нощ- условията бяха идеални). Приоритети!!