"Смешно" ли е раждането?

Момичета, Благодаря че я има тази тема!
Изчетох я от горе до долу и някак сега съм много по-спокойна,
жалкото е че тук няма да има някоя ромска съгражданка, която да ме разсмива по между другото.
на мен ми предстои раждане тези дни и дано да има нещо с което да се включа после и аз.

 

Ех, как не съм я видяла по-рано тази темичка  . Не успях да изчета още всичко, ама да разкажа и моите преживелици.
Отидох сутринта в родилно, щото през нощта имах контракции - беше един ден след термина. Ама на записа в родилно, който ми направиха нямаше нито една. Успокоиха ме че все пак ми е време да раждам и ме пратиха да си лежа в патолгия. Следобеда контаркциите започнаха отново и към 7ч вечерта се засилиха. Казах на сестрата, а тя ми вика "Ако можеш потрай до 8ч". Тогава се сменят лекари, а през деня дежурен беше лекар, известен с огромните си ръце.  . Та чакам си аз чинно да мине 8ч, след което отивам да ме погледне лекарката. И тя: "Ами ти как търпя досега бе! Имаш си пълно разкритие." Пък аз какво, лежа си там, охкам си тихичко и си гледам телефона - демек измервам интервала през който са контракциите. Погледнаха ме на ехографа. Обаче изглеждаше, че бебето е обърнато с лицето напред. И докторката вика, че ще ме прати и на рентген, защото може да се наложи и секцио. Направиха ми клизма и се обадиха на долния етаж да подготвят рентгена. Та седя си аз в тоалетната и отвсякъде ми е гадно, а отвън ми викам "Хайде, че рентгена чака". Ама аз като не мога да мръдна  дори:bad-words:. После "бръм, бръм" с една количка на рентген. Оказа се че бебо си е точно както трябва - гледа си назад. Някъде след час родих. Освен лекарката имаше и две акушерки, една млада и една възрастна. Докато ме измъчваха напъните, преди да ме качат на магарето, едната най-спокойно си четеше вестник. Само от време на време на време проверяваха как съм. След раждането, се наложи да ми направят 2-3 шева. Докато лекарката се занимаваше с това, по-младата акушерка започна да попълва някакви документи. Каза и лекарката някакви латински термини, ама тя горката така и не разбра как да ги запише. Постоянно питаше кое как се пише. На мен ми беше страшно смешно. Нали вече всичко беше минало успешно и нищо не ме болеше.  . Ей, толкова пъти го преправяха това дето трябваше се попълни в документите. Лекарката докато ме шиеше все надничаше в листите и коментарът винаги беше "Ама не се пише така". Накрая доста  съкратиха писанията и май акушерката успя да ги запише що годе правилно. А по-възрастната постоянно я бъзикаше, че на нищо не ги учат вече в института.
На по-следващият ден пък на сутрешна визитация минава лекарят, който е бил резервен дежурен за нощта в която родих. Гледа ме странно и вика "Хм, аз заради тебе ли не спах цяла нощ". Оказа се, че са му се обадили, че може да бъде извикан по спешност в болницата за операция. И той чакал човека, обаче никой не си направил труд да му се обаде, че аз още преди полунощ съм родила. 
Та такава беше и моята одисея. За бебе номер 2 ще се отчета след месец и нещо.

Пренасях вече осем дни, а от 5 дни имах контракции, които нощем ставаха силни и болезнени и почти не можех да спя Въпреки тях, нищо не се случваше и когато наистина се започна, 4 часа спорих с мъжа ми, че не раждам, а това са фалшиви контракции 
Около десет вечерта започнаха болки, обаче аз нали си свикнах с тях и реших да не обръщам внимание. Сутринта трябваше да ме приемат в патологията за пренасяне и реших че трябва да си хапна като за последно, че като се сетех за болничната храна Е, сготвих спагети и седнахме да хапнем. Аз с болките, обаче тъпча и не спирам  Само скимтя от време на време, но си изядох две порции, а за капак и диня и пъпеш хапнах  Докарах се в едно състояние - лежа на леглото и пъшкам от преяждане и контракции. Тогава Пламен започна да засича и се оказа че са на 5 минути. А аз - абе, ще ми мине Малко след преяждането слава Богу, ме хвана разстройство, та малко се поосвободи място и поне можех да дишам По едно време контракциите станаха на 4 минути и все по-силни, та се отправих към банята да се изкъпя и да му "угодя" да минем през болницата "за всеки случай". В банята станаха на 2минути  Е, отидохме до приемния кабинет, където се оказа че съм с 3см разкритие и набързо ме приеха. А една акушерка ужасно ме издразни понеже й казаха, че пренасям и сутринта щели да ме качват в патологията. Тя веднага мързеланата вика "ми да се прибира, 3 см нищо не са, утре ще си я приемат горе". А аз -  "няма как да стане, имам контракции през 2 минути", та млъкна кокошката. Това беше единствената акушерка, която ме издразни. Целия персонал с който имах контакт в Тина Киркова беше супер.
Направиха ми клизма (което си беше 100 пъти по-малко ужасно от колкото си го представях). Минах през тоалетната и банята и ме настаниха в предродилна. Там имаше още 2 момичета, които спокойно си лежаха. Акушерката искаше да ме включи на монитор и аз изведнъж осъзнах че съм без гащи под нощницата, а трябваше да я вдигна. С неудобство (от къде пък ме обхвана такъв срам в родилното) съобщих че съм без гащи Тя се засмя и вика "тук само персонала е с гащи". Посъветва ни да поспим докато контракциите са по-леки, че след това ще ни трябват сили. То спи ли се? Не че ме е боляло много, даже никак, а просто бях развълнувана и нетърпелива. Никак не се страхувах и бях много спокойна - супер странно ми се стори  Е, взах да разпитвам момичетата в стаята и като се почнаха едни приказки, много ясно че не спахме изобщо. Към 5 сутринта дойде още една родилка, та се заеха всичките легла. Някъде по това време ми се спука мехура и изтече малко вода. В 6 ни светнаха лампите и заявиха "не спахте нали, айде сега вече и да искате няма да спите". Д-р Савова беше дежурна и дойде да ни преглежда преди да й свърши смяната. Имам много положителни впечатления от нея - държеше се много добре с всички. Прегледа ме и каза че според нея съм задължително за индукция с окситоцин, заради пренасянето, нерегулярни контракции и понеже водите ми са леко зеленикави  Мехурът ми бил пукнат високо и течеше по малко. Понеже бях пациентка на д-р Гогова, чиято смяна започваше след малко не посмяха да ми сложат система. После разбрах колко мъки ми спести това че съм си избрала лекар. Когато тя пристигна и ме прегледа бях с 5см разкритие, 50% изгладена шийка, нерегулярни контракции и главичката на бебето беше високо Каза ми да се разхождам, дано главичката слезе, че нещата не вървят добре и отиваме към секцио. Веднага се втурнах в коридора и без това не ме свърташе. Тръгнахме с едно от момичетата от предродилно. И нея искаха да я сложат на окситоцин, но тя отказваше и учудващо за мен докторите се съобразиха че иска да опита да роди съвсем естествено. Оставиха я и за да ускорим раждането кръстосхвахме коридора насам натам, а в двата му края спирахме и правехме едни йогистки клякания за по-бързо разкритие. Докато обикаляхме в родилното една санитарка даже ни викна да закусваме кифли, а ние й казваме - "няма как, още не сме родили, сега работим по въпроса". След малко пристигна Гогова с Григорова (шефката на родилното) и доктора, който ме прие в отделението. Викнаха ме за преглед, за да се изкаже и Григорова за моя случай. Прегледа ме жената и каза че няма да стане нормално раждане - не можеха даже да напипат главичката на бебо, толкова високо беше Много ми стана мъчно В тоя момент правеха едно секцио, аз трябваше да съм следващата. Сложиха ми абокат и система, от която  започнах да треперя (знаех че е нормално и не се притесних) и най-ужасното нещо от цялото раждане - катетъра  Тия хора не могат ли да го слагат след упойката - за 1 минута работа е  Ужасно ме щипеше, същевременно контракциите ми доста се засилиха, а за капак бебето ме риташе в пикочния мехур и купона беше пълен   Обливах се в пот от всичките неприятни усещания и си мислех какъв късмет имам че изчакаха Гогова да вземе решение какво да ме прави. Ако бях и на система с окситоцин щеше да е нетърпимо направо.
Нямах търпение да започнем, че да се свършва с всичко накрая. Най-после доживях да тръгнем към операционната - преместих се на ужасно тясната маса, сложиха ми упойката - не боля изобщо, но усетих как вкарват иглата, просто някак налягането се променя в гръбнака. Веднага почувствах затоплянето и най-хубавото нещо - спрях да усещам гадния катетър  Анестезиолога беше страхотен - през цялото време ми говореше за да ме разсейва и наистина успя. По едно време си лафех и с него, и с Гогова, даже се шегувахме. Чу се някакво изпискване на апаратурата и анестезиолога ми казва "като чуеш тоя звук, значи нещо се е прецакало", а аз  и сестрата "шегува се, разбира се". Казваше ми какво правят и как да дишам, най-вече когато вадеха Сами. Доста се озориха - голямо дърпане падна и по едно време почти не можех да дишам - трябваше да си задържам дъха за да го извадят по-лесно. Показаха ми го веднага и бързо го отнесоха да го измият преди да го видя отново. Но той си беше толкова хубав и без да го мият. Чувах го как плаче и съвсем скоро го донесоха увит в пеленка. Акушерката го сложи до главата ми, а аз бях потресена колко е беличък и съвършен. Просто не вярвах че такова сладко и оформено човече е излязло от мен.  Целунах го по бузката и се разплаках. Отнесоха го, а за мен започна неприятната част - от вливането на окцитоцина доста трудно дишах - носа ми се запуши, гърлото ми пресъхна и едва си поемах дъх. Зашиха ме и ме преместиха на количката. Заведоха ме до някаква стъклена врата, където докторката беше инструктирала Пламен да ме чака. Видяхме се през стъклото, но нямах много сили да говоря, а и треперех. Той се притесни като ме видя горкия. После са му показали и Самуилчето и той успял да го снима даже без да размаже снимката Закараха ме в реанимацията и там започнах да чакам да отмине упойката. Нямах много време да се свестявам, почти веднага телефона зазвъня Постепенно си раздвижих краката, треперенето спря и за моя радост не започнах отново да усещам катетъра. Болеше ме, но нищо особено, очаквах да е по-страшно. Операцията беше сутринта, вечерта вече можех да сядам в леглото, а преди това вече се обръщах наляво и надясно (е около 10 минути ми отнемаше). Най-ужасното беше това лежане по гръб - не издържам - започва да ме боли гръбнака и място не мога да си намеря. Всичко изтърпявах само заради мисълта, че скоро ще си видя детето и през цялото време благодарях на Господ за това щастие. Искаше ми се да може всички да го преживеят. На сутринта щом ни позволиха да ставаме направо скокнах и си измих очите и зъбите. Два пъти излизах до входа на родилното да се видя с мъжа ми. Като нов човек се чувствах. В 12.30 отидох в неонатологичното да питам как е Сами. Добре беше и веднага си го взех и започнахме с опитите за кърмене  Много лесно мина всичко - дали защото се бях подготвила за много по-страшно, защото бързо се възстановявам или защото през цялото време не се уплаших, а бях спокойна че всичко ще се нареди, или чист късмет - не знам. Във всеки случай бих родила пак без страх и притеснение.

Много хубаво и трогателно си разказала, Аелия, върна ме назад към моето раждане, да е жив и здрав малкия Сами!

Aelia  разказати наистина е много хубав    Да ти е живо и здраво момченцето!

 Aelia    страхотен разказ

като ви чета и малко се успокоявам и на мен ми предстои през декември раждане и дано да ви разказвам и аз .
   сега ще ви разкажа един случай който знам от леля си когато тя е раждала навремето...... една циганга била одила и мъжа и бил под прозореца на родилното и си говорили... тОИ Я ПИТАЛ   ....НА КОГО ДА ГО ТУРЯ МАААААААААААААА   ... а тя му казала ..на майка ти на майка ти .... искала да каже да го ккъстят на майка му .. а един друг манго занесал на жена си гащи и пак долу под прозорците опънал с двете ръце гащите и казал... айше туй ша ти стане ли ма 

Много свежи разкази и случки. Като ви чета и се разтоварвам истински, откъсвам се от притесненията и мислите около бременността!

Страхотно разказче наистина, щях да се разплача направо
Като ви чета се успокоявам, на мен ми предстои раждане октомври и редовно следя темата. Балгодаря ви момичета

А аз понеже бях за планово секцио -и като дойде момента толкова се уплаших,че започнах да треперя цялата -не можех да се контролирам.....и тем сестрата от екипа ми вика -трепери си колкото искаш,само внимавай да не паднеш от масата! После вече те бяхя почти готови а аз още в съзнание и започнах да им викам-ей да не ме срежете преди да заспя?!

Момичета,големи сте сладурки.Много готина темичка!Мен от сега ме е страх ,но като ви чета и разбирам,че всъщност не е толкова страшно,а и като си видиш бебчето всичко друго е без значение!

Аз в деня на раждането се хванах да мия прозорци/естествено още не знаех,че това е Денят /. И от сутринта ме наболява кръста,но аз си търпя и си мия. Чак към 12 вече болките се усилват и аз се обаждам на мъжа " май имам контракци,след 2-3 часа ще си викна такси до болницата". Скъпият обаче веднага си бие камшика и пали колата.В 13ч пристигаме в болницата,в 13:15 ме прегеждат- 8 см разкритие . Д-р Георгиева беше на смяна  .Веднага ме прати в родилна зала,без клизма,без тоалет... И ме пита-"Ти защо чак сега идваш? Още малко и щеше да родиш на пътя!", и аз- "Ами трябваше да си измия прозорците" . Обаче най-смешно беше когато ме караха да напъвам-нали ми е за първи път и идея си нямам какво правя,слушам акушерките- "напъвай силно,главата към гърдите,напъвай,напъвай...сега отпусни" и аз отпускам с всичка сила и "бам" главата отзад в магарето,и така 5-6 пъти.По едно време им казвам"Чакайте,малко,стана ми лошо-виждам звездички А акушерката ми се смее- "Ами тогава спри да си блъскаш главата!"

 
Големи сте сладури всичките

Ох, Eli.....  голям смях падна.... 

Е няма такъв смях