аз раждах със секцио и съответно всичко беше толкова планирано, че нямаше място за куриози( като изключим компетентността на анестезиолога,което само по себе си е голям куриоз)
но реших да ви споделя случка, на която бях пряк слушател
лежа си в деня след операцията
не ми беше до ставане не защото не бях в състояние, честно казано, а защото точно тогава ми бяха донесли малкия император, и нали се сещате аз го гледах, той ме гледаше и никой никой не познаваше.бяхме сигурни, че сме се виждали някъде, ама...кога и как?
та отплеснах се,разчувствах се ,като си спомних за 1-те ни минути заедно
и чува се дива глъч от коридора, което нали се сещате не е нормално
заслушвам се и чувам разговор между две ромки от съсдната стая,не разговор ,а работата е пред
значи случката е състои в това, че и двете раждат по едно и също време и някоя малоумна сестра обърква бебетата
след известно време минава единият от лекарите,които са израждали и вижда смяната
веднага вика дежурната да коригира грешката
при което аз чувам
"Господ да ви убие вас,такова хубаво бяло бебе ми дадохте ,сега ми го вземате да го дадете на тая черната( не че другата е по-бяла,нали се сещате)
Аз го показах на моя,сега като се прибера с туй грозното какво да му кажа.веднага ми го връщайте"
смях,цялото отделение умира от смях
разправии, караници
после ми разправя дежурната, че въпросната ромка накрая да вземе да хване и двете бебета и казала, туй моито за това дете,което не е нейно, а туй за собственото си-ми е кръв и го обичам,грозно,грозно,ама и то човек
вземам двете
последните реплики цитирам сестрата, защото затвориха вратите на всички родилки и ни забраниха да излизаме изрично, за да не ставаме свидетели и да им правим калабалък
ама после,едвам са успели да вземат бебето на другата жена , за да и го върнат
така,че никой да не ми говори за следродилна депресия,защото жената бе изпаднала в следродилно умопомрачение
сега я гледам по улиците от време на време-гледа си грозничкото, а то въобще не е грозно,пък може и да се е разхубавило,не знам
живот.....