"Смешно" ли е раждането?

Екстра темичка,ей!






Здравке,не това е темата,бе мила,отиди на книгата за оплаквания,тука сме на друга вълна!!!


А ето и моята история: В предродилно до мен в Майчин дом една жена ражда,а мъжа й лекар при нея, че и един семеен приятел-стажант (техен) при тях. Двамата я хванали от двете страни под ръка,разхождат я насам-натам и й говорят: Дишай...задръж...задръж...издишай... и т.н.
А аз самичка чакам, ли чакам...
Идва една младичка акушерка и аз я питам на висок глас: Ами за мене поне един стажант няма ли да се намери?


По едно време когато контракциите ми вече бяха на по 5 минути се надигнах и осъзнах,че косата ми яко се е сплела на тила щото не си я бях вързала.Реших, че ще посрещна детето си в приличен външен вид и започнах да се реша.Да, ама тя като сплетена бавно напредвам, та ме свари следващата контракция седнала се реша, аз обаче не пускам гребена, боли,започвам да стена не много силно, но едната акушерка ми вика: Ми не се скуби толкова,по-полека,бе!


И понеже раждах около 24 часа, смениха се три смени лекари и акушерки...На втората смяна идва един професор и10-тина студента.Първо ме бръкна за разкритие професора.
А-а-а-а, бая ме заболя! Имаше ръце като лопати!
Той вика на една студентка миньонче:- Сега вие, колежке!
 Аз малко се постегнах,ама като я гледам такава една мъничка, викам си няма да ме заболи толкова!
А-а-а-а-а-а-а-а-а,още повече ме заболя!
Професора към един високичък студент:- А сега вие, колега!!!!!
 
 Че като им викнах да се махат от тука, аз да не съм опитно зайче, никой да не ме пипа повече и други работи дето няма да ги разказвам тука.....
 
Та така, през по-голямата част от престоя ми там аз разсмивах останалите.

Понеже вече ми се спи изчезвам, но като се сетя още нещо ще пиша пак!

Здравейте и от мен!Значи при нас всичко започна с подготовка за гледане на мача от световното Аржентина:Мексико.На мен ми оставаха 40 дни до термин, така че спокойно си хапнахме, след което аз си полегнах на дивана и загледах мача с интерес, защото се хванах на бас с мъжа ми кои ще бият( не се заблуждавайте че нещо разбирам от футбол, знам какъв цвят е моя отбор и като доближи другата врата почвам да викам). И така по едно време усетих, че ми изтекоха водите и викам на мъжо:" Ставай, че водите ми изтекоха!".А той си мислел, че се бъзикам нещо и ми вика: "Ама ти луда ли си, какви води са ти изтекли, аз разбрах че бременните в по-късни месеци се изтърват, ти сигурно си се напикала!"
Та доста време отне да му обясня, че не съм се напикала, след което последва паника от негова страна, а аз бях супер спокойна.
И все пак спечелих баса.
А и при нас в болницата имаше смешни случки, на една жена от моята стая и дадоха чуждо дете да кърми и то на 3 ден.

Да се включа и аз. Аз съм се родила много трудно и накрая се е наложил форцепс, та майка ми не ме е видяла веднага. Когато акушерката ме е донесла за първи път съм била със смачкана глава от форцепса, с хематоми и цялата в косми. Първите думи на майка ми : "Това грозното бебе не може да е моето. Връщайте го!" И акушерката ме върнала. Ама след малко пак ме носи на майка ми. Какво да прави жената, грозно, грозно, ама нейно. 
А когато баща ми ме видял за първи път :"Марче, извинявай бе, ама това бебе много грозно"

сега като чета и се сещам и за едно недоразумение по моя вина което предизвика големи емоции .седим си със съпруга ми още преди да се роди детето и аз си мисля,че трябва да му обясня ,че не всички бебета се раждат белички и с розови бузки обаче започвам разговора така:
"Скъпи,като се роди детето да не се учудиш ако е черничко,защото може и да не е бяло" 
последвалия поглед от страна на мъжо ме накара да се замисля,че може би не съм се изразила правилно... горкия какво ли си  е помислил в този момент после много се смяхме

Паднах от смях!\ П\редставям си погледа.

Момичето, с което ни подготвяха за секцио си беше сложила телефона и цигарите на корема и с тях роди ! А като извадиха моя бебок почнаха да се чудят като съм такъв дребосък , откъде се е взело това голямо бебе! А Григорова ми вика: Хайде догодина да дойдеш за момиче, но да смениш майстора, че този прави момчета !

и беше ли се обръснал,като се видяхте

Ами ние се видяхме чак на изписването и естествено той беше избръснат и изтупан.

Това го прочетох като "герой на мача"

И аз да се изкажа .
След 20 часа без води и голям зор не родих , и айде секцио. Леле , ми като се паникьосах. Идва няква стажантка май беше да пише документ алергична ли съм , не помня даже вече какво и ме пита "към това алергична ли си ", аз : "не", "към онова алергична ли си".....и накрая и казах "бе към нищо не съм алергична , водете ме към операционната" , ама тя не се отказа до последно

После вече много спеч, на масата преди да ме упоят ме видяха , че съм бъзла и не трая на болка и сигурно доста са ме пообсъдили докато са ме кълцали, защото после излизам от упойката, ама извън времето и пространството, и ми казват, че си имам "красив, висок и строен мъж" и аз "ми като баща си", те се хилят, после аз : "вие сте факири" , а те пак се хилят и "айде сега пък сме факири"....

После ще ставам след секциото за 1-ви път и казвам на акушерката "ама ще ми трябва помощ" и тя беше една сопната и "ми освен да ти викна кран" то верно, че бях с тегло като за кран, ама все пак...

В мойта стая доведоха една мама, много сладка, страшни спомени имам с нея. Голям смях падаше, ама нали конците опъват като се смееш и като имаше нещо смешно по телевизията и двете само се поглеждаме, почваме да се смеем на ум и спираме телезиора, а акушерките ни питаха "вие за какво сте дошли тука бе, само се хилите, не ви ли боли" . Ми боли ни , ама ни беше и смешно

Нашия татко събрал тайфата да почерпи и аз се обаждам "ей, ние тука се мъчим да се кърмим, а вие" и те "ми и ние се кърмим, ама с бира"

Сещам се за една случка и аз.
Вече родила, си лежа в леглото /това се случва на втория ден/ и си говорим с момичетата.  Идва на свиждане мъжът на една бърборана и тя почва да го инструктира, как да се подготви горкият за изписването: Да си облечеш костюма! И да се изкъпеш!... Човек да си помисли, че този хич сапун не е помирисвал.

Копирам си разказа от отчетните че да не пиша пак същото!Общо взето весело раждане беше и пак бих повторила многократно!

Здравейте пак от нас!
За раждането кво да ви разправя?В неделя сутринта ми падна тапата и се започнаха контракции на 5 минути!Така се свивах цял ден и виках че няма да раждам днес!Има време!Да ама НЕ!И по едно време вече ми станаха адски болките и викам айде обаждай се на лекарката да видим кво става!Отидохме взехме я от тях и айде в Весела,преглед,4 см разкритие,бързо се обаждам на анестезиолога да идва!Обаче вдига жена и казва ами той го нямааааа,забравил си е  джиесема!Аз почвам с обяснения че сме се уговорили и че ще раждам и имам разкритие готово за упойката!А тя вика ами вие тук ли сте ей сега слизам!И дойде!Вика ами той е някъде отишъл ей сега ще го намерят аз съм другия анестезиолог!Както и да е!
Дойде лекаря!Отидохме в родилна зала да слагат упойката!Това към 17 часа!
Наведи се, аз не се навеждам,абе момиче наведи гърба и не шавай,аз не мога корема пречи и как да не шавам!Вика ей сега ще усетиш ухапване от комар и няма да шаваш!Аз като го усетих и се дръпнах на пред!тОЙ НЕ МОЖА ДА СЛОЖИ НИЩО И ПАК,СТОЙ КЪДЕ БЯГАШ,ЩЕ СЛаГАМЕ ЛИ УПОЙКА ИЛИ НЕ!Аз викам айде сега ще седя!От тртия път я сложи упойката де!Мале като видях иглите кви са дълги и големи!Ама вече я беше сложил!
Отидохме в предродилна и легнах!
Сложиха ми окситоцин,като ме хвана упойката!И се започна бъркане за разкритие!Лекарката си беше навряла ръката и изглаждаше шийката и правеше разкритие!Аз напъвах като усещах контракция,но болка не усещах!И след малко каза имаме 10 см!
Към 18.30 ме изместиха пак в родилна и там вече казаха ще имаме бебе след малко вижда му се косата-черна!
Айде напъвай!
Как да напъвам то не е лесна работа!Аз напъвам те викат не напъваш!Взимам въздух и напъвам те пак нищо не съм правила!В същото време викам че не искам да ме режат,а те че не напъвами ще ме оставят да мине упойката та да взема да напъвам!Аз крещя неее ще напъвам!
 Анестезиолога се качи на едни стълби до мен и взе да ме натиска,аз напъвам той натиска ама пак не съм напъвала според тях!
В залата бяха 15 човека да ме гледат как не напъвам!На нашите казали че ще трябва май те да раждат вместо мен!Аз виках че неща да ме режат само!И така после и лекарката ми ме натискаше,аз напъвах,и изведнъж нали знаете дето сте раждали,как го усещаш че е на изхода и седи там,викам ей сега ще излезне!Седи между кокала на изхода и не мърда тая глава!
Ама аз се амбицирах и напънах и изкочи като тапичка! Навряха и една тръбичка и изплака в 19 часа!Юлия!Бебка малка сладка!Дадоха ми я да си я видя и си я нацелувах!Нищо не ме болеше, ноказаха че съм се разкъсала много и ще ме шият,защото не съм искала да ме резнат,сега било много разкъсано!Шиха ме,усещаше се,аз им казах че май на живо ме шият,а анестезиолога вика че ако е на живо щях да съм на тавана!
През цялото останало време между тези неща,си правихме бъзици и мохабет с докторите!Като не напъвах викаха да напъвам все едно съм в тоалетната,а аз виках че в тоалетната е по удобно,така легнала не мога!И те се смяха че ако искам в тоалетната,те къде щели да седят вътре в нея ли под мен?
По едно време водка исках да ми дават да пия!
Абе горе долу смях и радост че малка бебка се роди!
Много ми е хубавка и сладка!
Хайде това беше!Стига ви толкова!

Ще си събудя детето от смях с тази тема и ще викам някоя майтапчийка да ми го приспива на ново.
 Много сладка тема. Поздравления на авторката.

 Аз бях много оптимистично настроена и въобще не знаех какво ме чака. Беше много забавно, но подхвърлени майтапчета според ситуацията за повдигане на настроението.
 
 Сещам се обаче за разказа на майка ми, като е раждала сестра ми. Първо раждане, далечната 1978. Млада мама 18-годишна не знае за какво става на въпрос. Започват и контракциите, а тя гледа телевизия. Баба ми я почва "Ставай, Ванче, да ходим в болницата". Майка ми обаче стои и чака. Почват контракциите на по-често и тогава най-накрая се решила да ходи в болницата. Нагласили багажа и таман да тръгнат, майка ми се върнала да си лакира ноктите на ръцете, че как така ще ражда нелакирана. А баба ми пак я юрка: "Тръгвай, Ваньо, ще родиш в къщи" ама мама не та не. Маникюра трябва да е перфектен.

 

Много весела темичка!  А тъкмо днес настроението ми беше паднало под нулата и ми е криво цял ден. Остават ми няколко дни до термин и както бях спокойна, сега ставам малко нервна. Надявам се и аз да имам да разправям нещо смешно от моето раждане. 

По повод "нервността" на мъжете и лафа "какво е твойто раждане пред моя махмурлук", се сетих, че майка ми казваше как преди изписването, Ангел се преоблякъл поне 4-5 пъти, ту с дънки, ту с костюм...и разни др. тоалети, да речеш, че на парти ще ходи, а на мен бяха забравили  да вземат дрехи...

Ами, моето не беше чак смешно, но не беше и страшно, доста по-страшно се оказа кърменето в началото и първите дни у дома с бебето. До последно не вярвах, че раждам, защото ми казваха, че контракциите били слаби, а и само 4 часа бяха минали, а знаех, че първо раждане продължава повече. Та ме беше срам да викам, само си пъшках леко, пускаха ме от системите и ходех по 100 пъти до тоалета(организма се е чистел, ама кой да ти знае), и като ме поведоха към родилна зала тръгнах, колкото да не им скърша хатъра, щото не мислех, че раждам. По това време мъжо празнуваше РД на брат си, Калина се роди в същия ден и в същия час като брат му, а майка ми стоеше в студа пред болницата и пушеше цигара от цигара.
После бях в стая с едно от момичетата, с които бях в една стая преди да родя, Росито, умирах да се хиля с нея. Тъй си се хилехме- аз с ръка на оная си работа, че ми опъваха шевовете, а тя с ръка на шевовете от секциото и.
Имахме съседка в съседната стая, ромка беше май, ама така и до края не ни стана ясно. Та въпросната разказваше на всички как не се била къпала откакто е влязла в болницата, страх я било да не и стане нещо, а Росито я бъзикаше, че можела да ръждяса. Смърдеше това момиче, не се траеше. 
А иначе, приятелка ми разказваше, как като раждала тя, вече в родилна зала, имало едно момиче, което като видяло магарето и тръгнало да си ходи. Казала:"А, не, аз на това няма да се кача, тръгвам си!" И със сащисаните сестри се подгонили около магарето. После на всеки напън викала:"Пуснете ме, бе, хора, пуснете ме да си ида!"
А етърва ми разправя как в болницата в родилна зала, докато тя раждала, една ромка я шиели и тя нареждала:"Ший, бе, докторе, цялата ме заший, да няма как да го вкара, да му изсъхне дано!" На 20 и няколко години и било 5 дете.