"Смешно" ли е раждането?

Страхотна темичка!!!  Жалко, че не мога да добавя смешна история. Попаднах на една сънена акушерка и сигурно ме е проклинала, че я събудих.

Ооооооооооооооо, бъди сигурна.......

Относно акушерката погваме тя за "тоалет" слага ме на магарето за клизма и аз разпитвам "за пръв път ми сега това боли ли" тя мълчи малко, след това ще ми слага катетър и аз пак "ама боли ли" тя се изнерви и ми каза "абе момиче тук хубави и приятни неща няма" и аз  явно се усети какви ги разправя и добави " е с изключение на бебето"

Ами да се включа и аз 
От изтичането на водите до раждането минаха точно два часа Като ме приеха в болницата бях с два см разкритие и ме сложиха на тонове. А до мен пристига едно девойче, в пети месец посред нощите, с някакви болчици милото и да му чуят тоновете Лежиме си двете, а аз вече не знам къде да се завра от болка - боли та се къса, а аз си викам, леле ако на 2 см така боли никога няма да издържа до пълно разкритие, направо ще си умра там на тоновете Ама то не, че боли толкова, ама мен ме изплаши мисълта, че това са само 2 см Та по едно време започвам да се изпускам и да поохквам, а на момичето очите започват да стават все по-големи Кво ли си вика - леле кво ме чака А междувременно ме е срам да викам, щото си мисля, че е срамота на 2 см да овикам болницата, ще ме набие някоя акушерка посред нощите По едно време влиза една акушерка, а аз се правя, че съм супер свежарка, та даже и се усмихвам. Та жената в момента, в който ме поглежда и започва да вика на докторката да дойде бързо Идва доките и проверява - о чудо, то не били 2, а цели 9 см разкритие - бебето тръгнало А аз бях толкова доволна като чух, че тези болки не са началото, а края на раждането След малко моят син се появи - едвам ме дотътриха до родилна зала За малко да си родя по коридорите, срам
Но най-срамната част беше, когато на другия ден, понеже аз бях единствената родилка за нощта, при смяната на докитата, санитарката дето беше проспала всичко и предаваше смяна на другата си колежка и вика: Аааа, тая нощ беше спокойно - само една имаше, дето май циганка - за два часа родила- Циганска им работа

Циганска работа, циганска работа, ама по добре така, отколкото да се мъчиш часове наред.Аз с първото бях така, докато се разсъня и вече трябваше да раждам.Обаче с второто бяха мъки неистови два дена-плътно!Тогава ме спаси само смеха-за това един съвет от мен-колкото и да ви боли(щото то ще боли), мислете си как ще си гушкате съкровището като се появи и какви прекрасни моменти ви чакат заедн!Повярвайте ми-така се понася по леко.
|Хайде, леко и безавариино раждане на всички бременни мами и ще чакаме после да разкажете....

До скоро и аз си мислех че нямах нищо смешно при моето раждане.Да,но се сетих едно хем смешно,хем не толкова смешно изказване.След като родих,на сутринта роди и едно момиче.Но се наложило да извадят бебето с форцепс.Гледката не беше прекрасна (интимната ).Като се поосвести ми вика-"Имаш ли огледалце да се погледна,че си правя коламаска и да не шокирам много козметичката".А аз "По добре не се поглеждай "-знам ли,да вземе да и стане лошо от това което ще види.След час си призна:"Аз се погледнах",а аз не смея да кажа нищо," и се зачудих едната са ми я отрязали или другата се е подула".А аз не мога да се изсмея даже.

И аз да разкажа малко.Първо момичета всички болки се забравят още като се покаже хубаво главата и акушерката ви помогне като издърпа сакровището. Иначе ако някои ви каже че не боли това означава че ви лъже но пък горе главата не е болка за умиране търпи се.Моето раждане започна в 1-30 вечерта на 2 септември тази година с контракции на 15 минути ,мъжо спи две не вижда аз се разхождам от стаята на терасата и обратно охкам и пъшкам.След 20 минути тръгваме за болницата като ми се струваше че е още рано но пък като ми е първо и викам да сам си там аз за по сигурно.Номера с клизмата си е доста гаден но устисках като по чудо защото пак през цялата бременност имах разтроиство и направо си мислех че няма да имам нуйда от клизми.След това в предродилно цяла вечер си говорихме с една акушерка понеже беше неделя и маи всичко живо спеше си бях с контракции до сутринта без да ме прегледа лекар.На сутринта ме преглейдат и кво аз имам само 3 см разкритие естествено система веднага за да родя по бързо и болките се усилиха невероятно много като вазникна и проблем с тоновете на бебчо които се изгубиха изведнъж и всички наскачаха околко мен да ме приготвят за операция което мен ме устроиваше напълно защото болките бяха станали непоносими и аз си крещях наволя встаята. но ми се размина операцииката като през цялото време крещях и питах на кого трябва да си платя за да ме одрежат и да ми спрат болките наи накрая,вече премаляла и започва някакъв глас до мен да ми вика напъваи естествено аз надувам бузи но не и там кадето трябва сас 100 зора на другия ден в 11-15 излиупих малкия и с появата му на бял свят изкрещях на екипа .Направо ми ебахте маиката  и всички се изцъклиха и викат браво бе всички ни благодарят че сме ги отървали ти на нахрани набързо.Така че смело маичета лесно маика не се става но пък затова е наи хубавото нещо което ще ви се случи през живота всичко друго бледнее пред това. 

Докато четох,се сетих и аз,макар че беше отдавна.
Вече бяхме си легнали  мъжа ми,когато усетих,че ми изтичат водите.Станах и отидох в банята,а моя мъж хвана една дебела книга да разпознавал признаците.И ме пита ,викайки от стаята:"Има ли кървениста слуз?",аз отговарям с "да".Нашия звъни на доктора и вика в слушалката:"Имаме кървениста слуз,водите изтекоха!"Докторът нареди да тръгваме към болницата и мъжо бърза ли бърза,та подвиква :"Хайде по-бързо.Какво правиш там?" А аз отговарям:"Чакай малко,да се обръсна." На което моят ми вика:"Абе хайде бе,кой ще те гледа сега!"

Привет и благодарности на всички за хубавата тема 
Ще я следя с голям интерес!

Даааааааа, при мен се получи особено забавно. Приеха ме ден след термина за предизвикване на раждането, че плацентата беше много стара вече. Сантиметър разкритие и никакви признаци за започващо раждане. В 21:30ч ми сложиха таблетка "нещо си", а това "нещо си" се оказа доста добро, та в 0:30ч вече контракциите бяха на 1-2мин, но много кратички и слаби. Започна се, връщане назад няма... Дойде лекарката ми да провери - 1,5см, слаба работа... Каза, че ще ми сложи още едно хапче в 5:30ч сутринта и може би ще родя до обяд на следващия ден. Олеле, дълга работа. Все пак бях щастлива, че бебчето ми ще се появи на датата, която си бях харесала. Оставиха ме да спя. Добре, обаче те контракцииките малко по малко се засилваха, а аз стоя и си засичам, нямам търпение да стане 5:30ч, че да видим накъде отива работата. И през цялото време си мислех - то сега добре, търпи се, ама какво ли ще става след като ми сложат и другото хапче... ще си измоля една упойчица май. И продължавам да си засичам контракциите - силнички, но все така кратки (незнайно защо бях решила, че трябва да са по-дълги, а при мен траеха не повече от 30сек). И през цялото време си измислях "забавления" - да погледам през прозореца, да се разходя в коридора, да посетя едното място (това последното е особено забавно)... Ами какво да ви кажа, чакам си да стане 5:30ч и екшънът да започне. Така и не го дочаках това 5:30... Към 4:30ч вече реших да се обадя на акушерката да видим какво става, че те много зачестиха тези ми ти контракции. Тя буквално долетя и хайде в приемната да видим какво става. Лекарката беше вече там, бръкна ме и олалааа - "тя готова". Ами сега?! - хайде клизмата, таман съм се разкекерчила вече на магарето (не ми я направиха по-рано, че мислеха, че има мноооого време). Показаха ми тоалетната, душа, казаха ми, че мога да се поизмия след това, ама да държа максимално дълго, че да се изчистя максимално добре. И аз слушам и изпълнявам. Държа си, държа си, държа си и аха да се засиля към тоалетната и упс... изтекоха ми водите, че като почна и да ме напъва, ахаа да го изтърся бебчето в тоалетната. Не мога да сваря да викам, ама викам лекарката, че само нейното име знам. Акушерката долетя и аз обяснявам какво става, ама съм по голо "д" (че гащите ми на леглото в приемната, а нощницата я съблякох, че нали ще се поизмия "след това".) и така съм се гепила за мивката, че трудно можеше някой да ме откачи от там. И бързам да обяснявам, че не съм свършила работата, за която влязох в тоалетната. Да ама се оказа, че няма време да чакаме и хайде набегом (пак подчертавам - по голо "д") към родилна зала (10тина метра от врата до врата, добре, че беше много рано сутринта и нямаше никой по коридорите) и хоп на магарето. Не знам дали минаха и 10мин, няколко напъна и хоп - малкото ми човече се появи на бял свят. Все се чудех по време на бремеността дали ще имам достатъчно кураж да родя нормално, даже не съм мислила, че ще устискам без упойка (въпреки, че държа на болка), а то докато се усетя и хоп, вече гушках малкото си момченце. Чаааак тогава ме хвана онази ми ти клизма - някъде между раждането на бебето и излизането на плацентата. Срам не срам... То една приятелка както каза - едно дете да родиш, после нямаш срам от нищо и от никой. Звъня на таткото, той не може да повярва, че нали го чакахме "човека" чак по обяд, той долетя, пуснаха го да ни види (в родилна зала си стояхме, нямаше други засилили се да раждат след мен), изгониха го преди да е дошла новата смяна, че такива посещения хич не са разрешени, започнаха да щъкат нови лица нагоре надолу и по едно време познайте какво - едната санитарка събрала гащите и нощницата ми, носи ги и ми вика "тези ваши ли са?". Че като се сетих за фиаското, че като ме напуши на смях...
Откарах си някъде два часа и половина на магарето, бяха ми донесли телефона та прозвъних целия свят (в 6:30ч сутринта, но никой не ме нахока). Лежах си кръстосала по турски краката, за което акушерката все ми се чудеше като идваше да наднича памперса. Дойде време да ме настанят в стая, а без да искам се вредих с вип (раждах в МД Варна). Идва една акушерка и ме пита - можете ли станете. Ами че как да не мога. Нахлузих си набързо нощницата, хванах здраво памперса да не се изхлузи по коридорите и да лъсна пак, че този път вече имаше доста движение. Акушерката ми взе багажа от стаята, където бях настанена предната вечер, заведе ме до новата стая и след половин час някъде ми донесоха и бебчето.
Не знам дали ще ви разсмея с разказа си, дали ще ви успокоя и вдъхна кураж, но знам едно - вътрешната нагласа е изключително важна. Не казвам, че не боли и не казвам, че става бързо. Просто казвам, че раждането ще мине по един или друг начин, по-добре се настройте позитивно и давайте смело напред.
Извинявайте, че стана толкова дълго...

Ето я и моята история, от юни тази година - всичко беше много смешно, аз от сутринта станах нахилена и цял ден щастливо си засичах контракциите ... вечерта към 6 и половина решавам, че мъжът ми достатъчно вече е работил и мога да се запътя към Шейново. Обаждам му се, обяснявам много спокойно какво става, казвам му, че има достатъчно време да се засилят още контракциите, да не бърза и да не се пребие някъде - той пристигна след пет минути, карал по тротоарите ...

После в предродилна си писахме смс-и през пет минути, аз го успокоявам "не се притеснявай, всичко е нормално, лекарите са опитни, ще мине бързо" ...

Накрая ми сложиха някакъв хормон в системата, за да предизвикат по-силни контракции, те изобщо не закъсняха. След всяка контракция ми ставаше толкова весело - само им виках на лекарките "Повече никога, отвратително е, само да ми дойде този моя мъж - точно като по филмите ще го ухапя" и всичкото това през смях, просто не мога да си затворя устата - само кикот и бръщолевене. Егати водевила! Накрая ме кръстиха Веселата родилка. Още ми е смешно:  "Храбрият шивач", "Веселата Родилка" .....

На всички бъдещи мами пожелавам моето весело раждане и здрави бебоци.

е това с циганката ме умори-бебо безмалко да прорита

Темата е страхотна!
За мен почти цялто беше забавно, надявам се и вие да го оцените така! Станах си сутринта с контракции. Измих си зъбите и си мислех "сега сядам първо да се наям като хората пък тогава тръгвам!"  Една приятелка ми разказа, че умряла от глад и аз да не си изпатя така ... ядене за норматив! Майка ми лалосва покрай мен за рибата (на никулден става всичко), а на мен в главата ми "яж по-бързо, че контракциите са на често (на 3 мин бяха). Казах и какво е положението чак като се наядох естествено! Няма да си провалям плановете! Шашна се жената, пребледня, прежълтя ... Викнахме такси, че нашата кола я няма, а и мъж ми на работа (защо ли да му се обадя?!) и предупредих какво е положението - да ми пратят някой врял и кипял. Дойде човека и най-спокойно ми обясняваше как и жена си карал така в последната минута, да не съм се кахърила и междувременно кара в насрещното, мина два пъти на червено и др. такива подробности  Стигнахме навреме, всичко мина бързо и леко. Качвам се на магарето и лекаря пита: " каква е тая пипирудяната нощница ма?"  Викам защо бе докторе какво не ти харесва? Родих за 3 контракции и опищях света за 7 бода (много си ме беше страх от това шиене пусто!) На другия ден поръчвам на мъжа ми какво да ми донесе като идва и част от поръчката са гащи, с обяснението "тези дето ги купувах скоро, големите!" Та донесе ми човека - прашки ... 3 чифта! На колежката по легло мъжа и донесе минерална вода вместо поръчаната храна, а на приятелката ми (засякохме се заедно) мъжа и донесе чаршафи за еднокрана употреба вместо дамски превръзки  и беше пропуснал поръчаните гащи изобщо! Та пратихме мъжа ми да и купува с инструкцията "Казваш на продавачката че искаш бабешки гащи за родилка!". Казал човека, а продавачката като го емнала на рогата "Бабешки а?! Тя да те чуе родилката ще ти каже на тебе едни бабешки...!" 
После един гларус ми отнесе кашкавала от прозореца, но това е за друга тема 

ами не че е смешно ама тъкмо ме вързаха за масата-секцио-и ми сложиха маската и хоп тока спря  ..път доктора вика-Дайте малко водка че няма време

2 дни преди да родя валя страхотен дъжд,та когато ми изтекоха водите беше 4 часът сутринта.Будя мъжът ми,и му викам-нещо ми тече-а той се пули в тъмното да види стените къде тече.