"Смешно" ли е раждането?

  • 311 084
  • 1 072
# 795
Ето ме и мен с разказ:

Денят на раждането, аз се разхождам вече леко изнервена от контракциите из хола и не мога да си намеря място. Звъня на любимия и му викам: Идвай от работа да ме караш към Шейново! Милият (нали ми е подреден и организиран) решил да мине пътьом да налее гориво  Joy Joy Joy Все едно ще пътуваме до Варна, не до Шейново, че ни е на 10 мин. път. По едно време се обажда и вика: Момчето от Шел вместо дизел ми сипа бензин и ще се забавя малко, ти как си? Аз крещя: Качвам се на Фабията и ще се откарам сама. А той: Никъде няма да вървиш!  Joy Joy
Касиерката на Шел през това време му се извинява, извинява и му вика: Леле, господине, каква беля направихме, а вие сте толкова спокоен.
Той: Я си представете, че жена ми чака да я карам да ражда и ще видите колко ми е спокойно!
Касиерката, като чува това, побелява като лист хартия, и се появява с едно голямо плюшено пате, което малката има и до днес. Това е и първата й плюшена играчка.


Та така..... спомени мили .........

Това е една много романтична история, класически Марко Тотев разказ, но с хубав край! Супер!

Аз сега се сещам, че ми изтекоха водихе в кухнята, докато гледахме "Стар Академи". И макар че сме на 10 мин. пеша от Тина Киркова, извикахме такси. Смешно ми беше поведението на брат ми, който остана сам вкъщи, а майка ми и мъжа ми дойдоха с мен в болницата. Милия, заобикаляше тази ми ти околоплодна локвичка все едно е помийна яма и може да падне в нея, а като сме тръгнали, дори не е посмял да влезе в кухнята, да не говорим да я почисти  hahaha

Приемащият ме екип много се смя като започнах да се събличам и измежду краката си извадих една огромна хавлиена кърпа за къпане, която бях направили като превръзка, тъй като тия ми ти води нямаха спиране, а не исках да намокря таксито... Laughing

Сега като си помисля... наистина започна забавно моето раждане  Simple Smile
Виж целия пост
# 796
Нищо смешно, освен, че аз трябваше да успокоявам мъжа ми, вместо той мен.
Събуждам го и му казвам, че трябва да тръгваме за болницата, защото ще раждам, а той ми казва, че няма да става, защото още не било време да става за работа.
Когато раждах сина си / 1988 г./ бебетата си бяха при нас и той се оказа много ревливо бебе. За четирите дни в болницата ми са се събрали  сигурно 10 часа сън. Прибираме се в къщи, гости- това, онова ..... и най-накрая лягаме да спим. По едно време се събуждам и чувам, че детето плаче, а мъжът ми си смее!!!!!!!!
Питам го аз - Защо се смееш? Не чуваш ли че бебето плаче?
А той едва успя през смях да ми каже - "Ти чу ли се какво приказваш? Аз те бутам и казвам -Кали, събуди се - детето плаче. А ти ми казваш "Това не е нашето дете!"

Е как да не се смее човекът.

А обяснението е просто. В родилния дом в стаята бяха три бебета и като заплаче някое се молиш да не е твоето / В повечето случаи си беше моето/. И аз като съм се прибрала и успокоила, че вече не само аз ще ставам, ами си имам помощ е нормално да изтърся подобна реплика.

Но вече 20 години си се смеем на нея. Laughing Laughing Laughing
Виж целия пост
# 797
Влязох в болницата за предизвикано раждане, защото преносвах вече 8-ми ден. Мъжа ми стоя при мен до 22ч, но после решихме, че е по-добре да се прибере и да се наспи, тъй като чак на сутринта ще ми предизвикват раждането и ще имам нужда от него. Тук присъствието на таткото е препоръчително, да не кажа задължително. Отиде си моя мъж (живеем на 5 минути пеша от болницата) ама след 2 часа ми изтекоха водите. Обадих му се аз веднага (естествено го събудих) и му казах да идва, водите ми са изтекли, т.е. ще раждам скоро. След малко идва една сестра при мен и ме пита искам ли да ми донесе вода с лед, да се разхладя. Казвам й: Няма нужда, след малко ще дойде мъжа ми и ще ми донесе. И тя с веселяшки тон: Ама защо му се обади на човека, ти ще раждаш утре, остави го да се наспи у вас. И аз: Ама нали ми изтекоха водите? А тя: Абе да, ама имаш сложено лекарство за подготвяне на шийката, което има действие 12 часа, тъй че ще чакаш до сутринта. Обадих му се пак (той беше взел колата и вече бил на входа на болницата) и му казах, да дойде сутринта.
Един по-смешен за мен момент: докато раждах, мъжа ми стои до мен и помага на сестрата когато напъвам. По едно време сестрата ме пита: Искаш ли да ти сложа едно огледалце да видиш колко се е показала главата на бебето? Аз казах: НЕ. После пита и мъжа ми същото, той обаче се оказа по-любопитен и отиде да види Joy И после сестрата каза, че обикновено гледката била много стимулираща за родилките и започвали да напъват по-ефективно. Е, аз не бях на това мнение. Накрая след като родих, сложиха бебето върху мен, после го занесоха да го почистят и мъжа ми отиде с тях. А докато доктора ме шиеше го попитах дали бебето е момиченце. бяха забравили да ми кажат Joy
Виж целия пост
# 798
....А той едва успя през смях да ми каже - "Ти чу ли се какво приказваш? Аз те бутам и казвам -Кали, събуди се - детето плаче. А ти ми казваш "Това не е нашето дете!"....
Е, няма начин да не се смеете на това....  Joy Joy Joy Joy то и аз се посмях доста.....да сте живи и здрави  Joy Joy Joy  bouquet
Виж целия пост
# 799

....А той едва успя през смях да ми каже - "Ти чу ли се какво приказваш? Аз те бутам и казвам -Кали, събуди се - детето плаче. А ти ми казваш "Това не е нашето дете!"....

Ох, много яко това  Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 800
 HugНевероятна темичка,особено за такива като мен,които до 2-3 седмици им предстои второ раждане,а първото ги е ужасило.
Аз само мога да съжалявам,че моята ромка се появи,чак когато при мен вс.беше приключило.
Лежа си аз с торбата пясък и релаксирам,а до ме вкарват 20-23 год. мургавела.През цялото време се молеше за момче,защото това и било 5-то раждане и все не може да го докара мъжко.
След като се роди отново момиче ромката се разплака,ужасена от переспективата,че отново ще се наложи да ражда.Една от акушерките я посъветва да смени "коча",а момичето през сълзи и вика:
-Вече два пъти съм го сменяла ма какоооо! newsm45
Виж целия пост
# 801
Вече два пъти съм го сменяла ма какоооо! newsm45
Joy  Joy  Joy Ох, горката!
Виж целия пост
# 802
Ох, на повечко от цитатите се посмях, но специално аз когато раждах въобще не ми беше до смях напротив smile3518, за второто раждане се надявам да разказвам, но трябва да мине време за да забравя какво е било!
Виж целия пост
# 803
 Бях в 5 мес.,отивам да ми вземат кръв и се заси4ам пред кабинета с още една бременна. Сестрата ни извика двете+един мъж и него го накара да влезе в другата стая, и казва: ''4акай да затворя вратата,4е той ще се събли4а''. Моята дружка и вика: ''Ааааа, нищо,ние сме виждали гол мъж.'', сестрата: ''Така ли?Виждали ли сте?'' Пък ние: ''Ами щом сме на този хал, зна4и сме виждали'' hahaha
Виж целия пост
# 804
HugНевероятна темичка,особено за такива като мен,които до 2-3 седмици им предстои второ раждане,а първото ги е ужасило.

И аз съм в тази групичка, само че се надявам да издържа още 4-5 седмици  Crazy
Единственото весело нещо при първото ми раждане беше, че бъдещия татко ме закара в болницата след като преносвах вече седмица и каза на доктора - "вземете го вадете това бебе, че ми омръзна да чакам"  hahaha

за второто раждане се надявам да разказвам, но трябва да мине време за да забравя какво е било!

сладуранка времето всичко лекувало. Нали виждаш и на мен колко време ми е отнело да се реша на второ  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 805
След един ден ще стане 1 година от моето раждане и вече е крайно време и аз да се разпиша.
Раждах със секцио по медицински причини. Две седмици ревах поради този факт и все си мислех, че нищо хубаво няма да има в моето раждане, камо ли нещо смешно.

В реанимацията за 12 часа се събрахме 6 жени. Както си спя аз по едно време чувам:
 - тц-тц-тц-тц..... - свиркане от тихо към по силно...Продължава това нещо дълго време.
В просъница чувам разговор!
- Момиче, събуди се!
момичето - Защо!
- Хъркаш, отсреща се оплаква жената, че не може да спи!
-Ахмм..
Това нещо се повтори няколко пъти... Crazy
След малко отново се събуждам от свиркане, цъкане, пуфтене и : "Гатер с гатерите! Хайде стига, тук не се спи от теб..."
Малко по-късно се чува тел разговор "Тук има една, не мога да си почина от нея, така хърка! Утре отивам във ВИП стая, това няма да го слушам повече... " Имах чувството, че разговора продължи около час! А подсвиркванията и коментарите още толкова, ако не и повече!
Майката, която хъркаше ми беше точно над главата, но така и веднъж не се събудих от нейното хъркане, виж от цъкането, свиркането и тръшкането почти не можах да спя.
На другия ден ни преведох мен, хъркащата мама и още една мама в една стая. Толкова сме се смели на тази цъкла. На другия ден я видяхме на нашия етаж, в не ВИП стая. Как ли се е тръшкала, че не може да спи. А и ако майките там са били като нас да си държат бебетата при тях.  Joy  hahaha Хъркащата мама беше голяма майтапчийка. Четири дни почти не спряхме да се смеем!

Леко и забавно раждане!   bouquet
Виж целия пост
# 806
Айде и аз,
Не кой знае колко смешно.....по скоро го пиша за да може тези на които им предстои да не се шашкат толкова  Hug
Пренасям 5 дни и отивам да ми предизвикват раждането, като всички близки си мислят, че отивам да ми слушат тоновете /нали накрая ми ги слушаха всеки ден/, та значи аз с багажа пристигам в Токуда 9.30 сутринта. Приемат ме, преглеждат ме и мойта лекалка ми казва "Ауууу, чудесни контракции" и аз се усмихвам...незнам за какво говори, и тя пак, момиче нали усещаш контракциите, и аз Ми нееееее. И тя, е как не бе 5 см разкритие имаш и чудесни контракции. Честна дума нищо не усещах. Докато ме приха, докато се качих в стаята стана 11.00, мъжа ми го пратих на работа, викам му кой знае кога ще го предизвикват това раждане, ще ти звънна. В мойта стая приеха още 1 родилка за секцио на другия ден, и аз почнах да и говоря колко спокоен човек съм и ако почна да викам /което си бях обещала да не правя/ да не се притеснява. Пукат ми водите в 11 и 20 и се почна. Крещя аз от болка, викам и на тази в стаята "Викай някой лекар, че умрях бе" и тя ме гледа странно и лежи. Ауууу, аз се дера, скъсах едно перде и по едно време идва мойта лекарка /която се оказа голям пич/ и ми вика "Що крещиш сега" и аз "Еми умирам, страшно ме боли" и тя я да те видя, прегледа ме и ме подкара към предродилна. Влизам аз там и и се моля като на господ да би бие упойка, а тя ме убеждава че не съм била подходяща и тем подобни глупости. Тогава аз я хващам за раменете и почвам да я треса, "не разбираш ли, сигурно умирааам", а тя с най-спокойния си глас, "не умираш бе пила, раждаш, имаш 10 см, след малко си готова" Но аз продължавам да се моля за малко упойка   Mr. GreenMr. Green изобщо не я слушах кви ми ги говори. В тоя момент тя ме хваща и почва да ме тресе за рамената "Момиче раждаш, качвай се на магарето, стига се пазари за упойка, не ти трябва"  Mr. Green в 12.00 родих.
На другият ден, като мина на визитация ми каза, че съм си била подходяща за упойка, ама вика "Като те гледам как се пазареши и миаше сили да приказваш с 10 см и най-силните контракции, кво да ти обяснявам, че нямаш нужда"  Mr. Green Разкошен лекар. Помня раждането си, всяка секунда......болката забравих.
Виж целия пост
# 807
-Ами, как 7-8 пъти, само 2 пъти го храних!
- Ще ви убия, такова хубаво бебе, а да го държите гладно! Вие от вчера сте се хранила поне 3 пъти, нали? До утре това бебе да е яло поне 7 пъти, че лошо ви се пише!
-Ама защо толкова често да яде?
Олелеее... горкото бебенце...  Shocked Joy
Поне ще се научи да се гримира като порасне!  4470

а това бебе като е било държано така гладно не орева ли цялата болница...щото аз не съм чувала бебе дет го държат гладно и да си спи спикойно и да не разберат всички за това...., а ако за един ден вместо 7 пъти е яло два трябва да е било стабилно гладно....
Малеее Shocked Горкия бебок, може със сън да си е надделявал над глада.
Виж целия пост
# 808
Ох, благодаря ви, момичета за веселите разкази.  newsm51 Успокоихте ме, точно като ме беше хванал страха Rolling Eyes Дано да съм спокойна и като настъпи момента и да родя леко  Praynig, както и всички майчета на които им предстои.
Виж целия пост
# 809
аз ей така цяла бременност се инатях,че няма да раждам секцио,а повечето ми познати ме убеждаваха в противното.Накрая преносвах 7 дена,слагаха ми системи и разни други техники за предизвикване на раждане,но уви бяха безуспешни.Все пак накрая се стигна до прослувутото секцио и когато излизах от упоика,чувах че ме викат да се сабудя исках да кажа,че ги чувам,но не можех и нали съм гледала много филми,реших,че щом чувам,но не виждам и не мога да отговоря...съм умряла Joy Joy а то още ни ми бяха извадили тръбата от устата  Mr. Green
Е това ме разби Laughing Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия