Въпрос по БЕЛ у теб възниква, мигом знаещ тук откликва - бързо, точно обяснява и така те улеснява

  • 48 728
  • 748
# 705
Бъдеще в миналото си е редовна глаголна форма (щях да направя нещо). Ако в посочения пример допълваше миналото предварително (бях+минало причастие), щяхме да имаме условно наклонение.

Имах предвид, че при повелителното наклонение искаш някакво действие да се случи или да не се случи, което предполага проекция в бъдещето, а не минало глаголно време.
При условното наклонение комбинацията е сегашно-бъдеще или минало-бъдеще в миналото (при нереализирано условие).
Виж целия пост
# 706
Да, така е, имах предвид, че на пръв поглед нещо може да изглежда безсмислено, но да се подчинява на някаква не толкова явна логика.
В академичната граматика определят тази употреба като модална, при която се изразява желание, съжаление по отношение на минал момент, а "формите на минало предварително време изразяват "деликатно" повелително наклонение".

Скрит текст:

Виж целия пост
# 707
В цитирания от теб текст "деликатното" повелително наклонение като че ли е в малко по-различна употреба - въпреки миналото предварително време, моментът за реакция не е безвъзвратно отминал:
"Да беше купил и една биричка, а?" (разбирай, "Миило, я скокни да вземеш и една биричка!").
Някак с това възклицание не ми звучи деликатно, по-скоро ми е в духа на "Що не взехте достатъчно за всички, шапшали такива?". Т.е., клоня към изявително, но ако някой езиковед има по-конкретно виждане, не бих спорила.
Виж целия пост
# 708
Еее, това е малко по-различна употреба. В случаите, които си цитирала, може да се поправи това, което не е станало така, както на говорещия му се е искало. Но по-горе има и "необратими" действия – "да не оставил едно детенце поне, да бяха ме съдили поне, да бях се родил тогава" са доста по-различни от "да беше скокнал да вземеш една биричка", тоест "все още имаш възможност да се поправиш. Явно има нюанси.

Какво е "шапшал"?
Виж целия пост
# 709
Шапшал е човек, който не го слуша главата. Шашав е аналогично.
Виж целия пост
# 710
И аз съм по-скоро за повелително. "Да беше" направил нещо - свършило се е вече, но е трябвало, щяло е да бъде по-добре да го направиш, т.е. изразява се някаква повелителност, макар и вече да няма как да бъде изпълнено. Както писа Ditto, в случая усложнена с допълнително значение.
Виж целия пост
# 711
Предишният скрийншот, който дадох, е от обясненията за употребата на минало предварително време. Този е от обясненията за повелително наклонение, тук уточняват, че тази особена употреба може да се отнася както за миналото, така и за бъдещето. Отново от академичната граматика ("Граматика на съвременния български книжовен език", БАН, 1983 г.):

Скрит текст:

За изявителното наклонение има само около половин страница, няма никакви особени, допълнителни употреби, нюанси и т.н.

Какви неща давали по олимпиадите...
Виж целия пост
# 712
Преразказ на "Чорба от греховете на отец Никодим". Разказът е написан в 1 лице, минало свършено време. Как трябва да се преразкаже- също в мин.свършено или в сегашно историческо време и пак от 1 лице. Никакви указания от учителката. Заданието е дадено дистанционно. Да отбележа, че детето /6 клас/, беше болно и не е присъствало в час, където може и да е коментирано нещо по принцип за преразказите.
Виж целия пост
# 713
Би трябвало да се очаква да е от името на неутрален разказвач...
Виж целия пост
# 714
Благодаря.
Виж целия пост
# 715
В 6.клас се учи създаване на сбит преразказ, ако пишат такъв - сегашно историческо време. Нека разпита какъв точно преразказ трябва, за да се ориентира за времето.
Виж целия пост
# 716
.
Виж целия пост
# 717
Някой може да ми се смее, но има моменти , в които изключвам.
В изречението ,, Ще ти напиша писмо . “ какво е “ти” ? Нещо не ми прилича на лично местоимение или е?
Лично местоимение е, кратка форма на "на теб/е".
Виж целия пост
# 718
Има ли разлика в смисъла и каква в:
В миналото хората вярвали в..
В миналото хората са вярвали в...
Виж целия пост
# 719
Първото е преизказно наклонение на минало свършено време а второто - минало непопределено време.
С първото се изразяват действия, на които разказвачът не е свидетел, а  разказва за тях по думите на другиго.
Второто изразява действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене.
Бих казала, че в дадения пример е правилно да се употреби преизказното наклонение; като форма то често се среща освен в приказките и в исторически текстове, като алтернатива на сегашно историческо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия