Любители на котки - Тема 146

Така борим жегата днес

Ноеми,
Честито на седмокласника
За котето - аз не бих го носила на приятелка, това не е куче. Смяната на дома е огромен стрес за котката, вероятно ще прекара цялото време криейки се. По-добре приятелката ти или някой близък да минава през ден да сменя водата, да сипва храна и евентуално да чисти тоалетната, отколкото да разкарвате котката. И най-вероятно всяко носене ще е свързано с огромен стрес, не мисля, че ще го помни с хубаво, че да я носиш при всяко ваше отсъствие и да се надяваш да помни и да свикне. Пак казвам - това не е куче, разликата в начина на мислене и възприемане на подобна промяна е огромна.

Здравейте, от известно време ми прави впечатление че котешката тоалетна мирише ужасно. Особено по малка нужда, да се чудя възможно ли е да е признак за проблем с бъбреците? Писанка е женска и кастрирана. Не съм сменяла марката която ползвам и чистя и сменям редовно

Адамса, храната да си сменяла наскоро. Някаква нова марка?! Често тоалетната мирише от несполучлива храна. За друго не се сещам.

Ноеми, честито на синчето ти. Браво! Постижението му определено е повод за гордост.
За Джинги - няма проблем за три дни да е самичка. Нищо няма да и стане. Оставяш на две - три места купи с гранули и вода. Пълниш тоалетната повечко и готово.
Ако е за повече дни, по добре някой да идва да я наглежда, може един път на ден или през ден, да и сменя водичката и да и слага храна, а и да изчисти тоалетната. Мая сме я оставяли за около 4-5 дни сама, но средно за около 3 дни. За три дни даже не разбира, че ни няма, виж за пет дни като беше самичка милата, много се беше затъжила за нас.

Ноеми, поздравления на сина ти! Браво!
Аз не бих занесла котето другаде да го гледат, ще се страхува и крие през повечето време. По-добре е накой да идва у вас, за да почиства тоалетната и да сменя водата и дава храна. Така ще се чувства най-добре.
Ние върнахме малкото бебе на нашата приятелка, която го подари на дъщеря ми. Плакахме и двете с нея, много бързо се привързахме. Много любвеобилно котенце, но определено заслужава да е в друг дом, без да го стресираме. Клео отслабна половин килограм за 5 дни. Започна да й пада козината. Криеше се и хъскаше, дори вода не искаше да пие. И това при условие, че изобщо не сме ги събирали двете. Само го чуваше и надушваше. Много ни беше трудно и тъжно, но сме отговорни за Клео и нейното здраве - физическо и психическо, както и за това на Фреди (така го кръстихме). Жената от развъдника каза, че имат такива котки, които не приемат други и според нея, докато Клео не поостарее и за нея най-важно да е съня и почивката, няма да може да имаме друго коте.

Много благодаря за отговорите (и честитките), момичета! Проблемът с Джинги е, че ние ще бъдем на море 15 дни. Не е ден, не е два. Толкова време сам самичка... не знам как би й се отразило А не мога и да не заведа децата на море, защото имаме коте.
Вие какво правите в такъв случай?

Родителите ми оставят на съседа ключ, когато се налага. Естествено трябва да е човек, на когото имаш доверие. Ако нямаш близък съсед, то някой приятел. Аз така гледах веднъж 5 котки на приятелка. Ходех веднъж на 2-3 дни, не е толкова голям ангажимент.

Ами то не е до ангажимента, а да не се чувства Джинги зле така...

Момичета, преди малко Джинги се изака на леглото на сина ми . А стаята му се намира точно до банята, където е котешката тоалетна, вратите са отворени. Няма причина да не стигне до банята. Досега никога не го е правила. Идеи на какво може да се дължи?

Може дазвучи налудничаво, но поне част от котките успяват да ми четат мислите. И ако сега много мислите и дискутирате как ще заминете и ще я оставите сама, може да я е стресирало. До сега съм виждала и чела да котки, пишкали демонстративно където не трябва, но за акане не съм.
А за оставянето без човек - котките са си самодостатъчни. Много по-добре е някой да я обгрижва всеки ден или през ден, отколкото да я стресирате, като я заведете някъде другаде. Те са Ве(териториални животинки и се чувстват комфортно само на познати места.
Вече втора котка при мене няма проблеми да бъде оставена сама без хора и на обгрижване от приятелки. Но е добре преди това да се запознае с човека, който ще се грижи за нея, за да не се стресира излишно.

Ама все пак, ако я оставя 15 дни сама не е ли ужасно много? Дори и да идва човек да я обгрижва веднъж дневно...
А мен може ли да ме забрави за 15 дни?

Добър вечер, дами!
Леле, от кога не съм писала ...
Първо - Ноеми, браво на синчето! Все с такива успехи да те радва

Сега да се оплача, че Сиси си нарани опашката преди дни незнайно как. Дори бях решила, че е счупена ... Утре сме на лекар (наложи се да изчакаме уикенда, защото вета при който трябва да я заведем е с намалено работно време, приключващо преди моето или на ММ ), но за тези няколко дни започна да я движи макар и не както преди.
Сега съм й обещала, че ако се отърве от операция, със Съни че получат това


За храненето и даването на вода на бездомни - вероятността да се заразят от водата е в пъти по-малка от това да се заразят при физически контакт.
Всеки си решава как да действа ама подобно насаждане на вина и обяснения как видиш ли някой е виновен за смъртта на котка, защото й е оставил вода е ... Безумно, най-малкото. За мен, например, бездействието е много по-сериозна причина за смъртните случаи, от колкото купата с вода.
И не, че нещо ама разни кофти текстове, обясняващи за това как малките котета умират, какво се случва с телата им и т.н. следва да са в скрит текст. Не всеки изпитва екстаз като си представи подобна гледка, а и не трябва да се забравя, че темата се чете и от деца ...

Ноеми, котките не са като кучетата. Те сами си се отглеждат. Важното е да има храна, прясна вода и чиста тоалетна. И някой да я наглежда. Но не е необходимо да има постоянно човешко присъствие. Те котките са си самодостатъчни, припознават дома за своя територия, а "слугите" са просто допълнение към нея и са добре дошли. При кучето е обратно, то припознава и обиква стопанина си, а дома е бонус. Връзката е куче - стопанин - стопанина отсъства - кучето тъгува. Котка - дом - смяна на дома - котката тъгува и трудно свиква. Котките са териториални животни, за тях най важното е да са си на тяхна "земя", стопанина е от второстепенно значение. По тази причина са и достатъчно самостоятелни и независими. Мая е свикнала да я водим при свеки и там си се чувства като във втория си дом. Ама свека много я глези и обгрижва и тя там е царкиня. Нямаме проблем с територията, но имаме проблем с пътуването. Колкото по голяма става, толкова по трудно понася пътуването. Като беше малка спеше като пън, но колкото по пораства, толкова по не и понася да я водим извън града. И най интересното е, че усеща, когато сме в града с колата и когато излезем извън града и се започва едно непрестанно мяукане до безкрай, плези езика, диша тежко, направо ужас. А последните пъти започна да се изпишква и изаква в клетката. Не мисля, че е нарочно, просто много се стресира. Покрай нея и ние. Каквото и да правя не мога да я успокоя по време на пътуване. И затова, когато ходим за уикендите при свеки, не вземаме Мая с нас, макар свеки да се "сърди", защото я обича и иска да и се порадва. Когато отиваме за по дълго време (празници, почивка), тогава вземаме Мая с нас. По принцип избягвам да и нарушавам рахата, че не и понася особено. Един път я водихме с нас на бунгало. Аууу, никога повече! Милото ми животинче. Козината посърна, не ще да яде, не ще да ака, ходи на прибежки, в чудо се видях. Та, такива ми ти работи с котките.

Ноеми, и аз съм пред същата дилема. Няма да ме има 4 дни и се притеснявам Фифата да не ме забрави или да се сърди. Цанила съм една приятелка и мъжът й да идват всеки ден да й дават храна, вода и да иправят тоалетната. Че съм и разъчала да си играят с нея и да я галкат. Те ми се смеят, но мъжът й много обича Фифи и понякога идва смо, за да си играе с нея, та се надявам, че дваамата ще гледат котето. И аз знам, че котаците с самодостатъчни и могат да са сами. Това, което ме притеснява лак да оставя прозорците и вратите. Не могат да са отворени, но пък е топло.

Миналото лято заведохме Барни за един месец при свекърва ми (ситуацията с глезенето е същата като при Мая). Там е спял на нашето легло през целия период на отсъствието ни - това по повод връзката коте-стопанин . Не ни забрави, но когато отидохме да си го вземем, имаше един час по-особено поведение, да ни покаже, че не е доволен, че ни е нямало. Пътуването обратно към София много трудно му понесе, първия час тежко дишаше и мяукаше, заспа, едва след като му завих клетката  с одеало.  Повече не сме го командировали, по Нова година пренасяме свекъра и свекървата у нас.

Дъщеря ми се премести да живее много близо до нас, така че ако ми се наложи пак пътуване, а няма време да местим баби, бих я  натоварила нея с котешкото хранене и почистване.

Благодаря, момичета! Мен ме притеснява основно това, че отсъствието ни не е кратко, 2 седмици е. 3-4 дена е ок, ама половин месец...
Има кой да идва да се грижи, но не е само до водата и манджата въпроса...