При Логопед: Може ли родителят да присъства на консултацията?

При четене не случайно се започва от сонорните съгласни - р, л, м, в. Първите букви са М, Н. Но детето първо трябва да се научи да издава звекак, а не да озвучава с Ъ накрая - мммм, а не МЪ. След това наглася устните за М, а произнася гласната след М и се получават сричките. Спомням си, че преди да тръгна в първи клас аз правех същото и дори не разбирах къде греша. Тръгвайки на училище бързо схванах как трябва да се образуват сричките и започнах да чета. Помагаше ми и силната памет, т.е визуално запомнях сричките, коя как се произнася, а не толкова прилагах принципа. Дъщеря ми (дислексия и дискалкулия) се научи да чете в първи клас с помощта на психолог - специалист по дислексия. При нея използваха наслагване, а не сричкуване. Сега чете гладко, рядко се старае да е що-годе изразително, повече механично чете и бързо се уморява и губи интерес. Завърши трети клас и сега я карам да чете по 10 страници на ден.

Ъ-кането е грешно озвучаване, за което заслуга имат възрастните. Те казват БЪ, КЪ, а после се чудят защо децата го правят.

Значи тогава забележката ми е за модераторите. Не могат да сложат примерно пост за дете с плоскстъпие в демата за ДЦП.

Фийона ако детето ви е наистина само със звукопроизносителен проблем не се задълбавайте в  теми на деца със СОП. Дислекцията ( дислексията) не се побеждава, използвам примера си отгоре. На плоскостъпно дете няма как сводът му да стане нормален. Намират се подходящите стелки. Обикновено проблемите са съпътствани от други а те са видими много преди това. Дъщеря ми е с ХАДВ( Хиперактивност с дефицит на внимание- проблем който наглед безобидерн може да обърне колата)  . Тя е вече голяма, винаги внимава с последните две букви или цифри които възприема разменени. Груб пример - Да кажем е написано 148 тя в първия момент го трактува като 184.

Но вие се съсредоточете върху звукопроизносителния проблем. Същата тази моя дъщеря , обикновен за онези години  логопед в ДГ , я научи да казва Р за три месеца. Аз не съм му обръщала внимание на този проблем с буквата Р . Един ден логопед ме чака след градината да я взема  и ме пита, искам ли да се оправи на детето  Р-то. Питам защо е нужно моето позволение. Тя казва - ще давам домашни които ще правите у дома. Ако не ги правите ще стане трудно ако стане въобще. Казвам - нека опитаме, ще правя каквото трябва. Два или три пъти в седмицата след занятие в шкафчето имаше тетрадка с упражнения- бяха някакви думи, поредици от думи нещо такова. Което трябваше да повтаряме до следващото занятие. За три месеца стана , даже не повярвах колко е лесно когато логиопед знае какво прави , а родителя взема активно участие.

Помня че бяха думи в които имаше Р в началото, в средата и в края. Първо по-кратки, после по-дълги. Предполагам е било като тренировка - първо по-лесното после по-трудното. Освен това я караха да прави едно като бръмчене с езика като пръстите й ,  палец и показалец ,  разполагаше  по определен начин в устата , за да се постигне бръмченето. Получаваше се нещо като Дрррррррррррррррррр или Бррррррррррррррр, като това р накрая се удължаваше ,  езикът трепти .... но все пак са минали 20 години от тогава , това са бегли спомени. Не са ни карали да прави асансьор с езика ( това го научих по-късно с другото дете),  но времената бяха такива, нямаше инструменти за бърникане и помощ как да се поставя езика в устата като сега.

Здравейте, синът ми ходи на логопед от 6 годишен до 11 годишен. Ходи при логопед от училище, не съм плащала. Логопедът държеше да присъстваме на заниманията, за да може да правим упражнения и вкъщи. Бяха през работно време и не можех да присъсвам често, но пък практиката беше такава. Посещавахме лятото и друг логопед, там също ме караха да присъствам

Синът ми ходи на логопед две години и половина - от 3,5 години до 6 години. Два пъти в седмицата. Никога не съм присъствала на заниманията. Когато се налагаше да отсъстваме, логопедката отбелязваше в тетрадката му какво и как трябва да правим. На три месеца аз и педиатърът получавахме доклад за напредъка му, макар че напредъкът беше очеваден. Когато започна, синът ми едва съставяше изречения от по три думи и говореше с много сериозни граматически грешки на всекидневни думи.

Между другото, четири години ходи на психомоторна кинезитерапия. Правили сме няколко обследвания и какви ли не тестове. Никога никъде не съм влизала с него.

Fiona 1. Навремето преди 6-7 години правиха обследване в ДГ. 5 годишното ми дете замазваше Р-то. Логопедката ми каза че това е труден звук и обикновенно се изчиства около 7та година. Каза ми да не поправяме детето. Защото за да ни угоди ще започне да Ръка а това се оправя по-трудно.
Каза ми,  че ако искам да плащам може да го вземе ама на 5 години не вижда смисъл.
Упражнението което почнахме да правим. Лягаме по гръб. Така автоматично езика се вдига и се залепя за небцето. И започваме да бръмчим като мотор. Детето ми започна да казва чудесно Р след около месец. Гледах да сме редовни с упражнението.

Страхотно упражнение!!! Благодаря, че сподели!