Да се оплача и аз веднъж или как законите в БГ предразполагат КОРУПЦИЯТА!

 И аз съм се сблъсквала с този проблем! Скоро бяхме в болница с детето и там ни казаха че трябва да направим "задължително дарение" от 500 лв. иначе няма да го оперират     ! Естествено ,че им ги "дарихме" - нямахме избор, лошото е че въпросното дарение не трябва да се преведе по сметка , а да се даде на лекуващия  !!!!! 
 

Аз съм ежедневно и от двете страни на барикадата: работя в държавна администрация и като всеки от вас си имам вземане даване с N на брой други държавни администрации.
По темата -права си, но все съм оптимист, че три неща случващи се в момента ако се приложат като хората ще подобрят нещата:
- Новия Административно процесуален кодекс, скоро влязъл в сила, според който се полагат солидни парични наказания за всеки служител просрочил работа или допуснал грешка, струваща време и пари на клиента/гражданин.
- Наредбата за административното обслужване, която е изготвена, но още невлязла в сила и според която /поне проекта/- администрацията е длъжна служебно да изисква документи нужни за случая, без да ни занимава с глупости и да ни разхожда, както и да не може да Ви разхожда от едната си сграда до другата и да Ви иска да подавате документи за издаване на друго нещо, което извършва пак тя. При неспазване се прилага горното.
-Ограничаване на личния контакт на гражданите със служителите, което ще стане с заработването/прилагането на прословутото Електронно правителство, което 5 та година вече не се случва, но просто е неизбежно да стане и като компютърен специалист непоклатимо вярвам, че в близко бъдеще просто ще заявя нещо по Интернет, служителя без лице Х, ще ми прати един емайл какво трябва да евентуално още да им пратя и след 15 дена ще си взема от служителя Y нещото без да ме интересува как точно са го направили, колко им е било сложно или трудно и от кой точно са искали информация.
Хем си права хем не. На чиновника му минават по няколко дузини на ден като теб и въпреки че с ей такива големи букви и на няколко места пише какво трябва да се носи, какво трябва да е заверено и подпечатано, половината от тия 2/3 не им се чете, не им се поглежда къде го пише, а искат да им обърнеш лично поне 20 мин внимание и да им го обясниш пак. В същото време пък други няколко чакат да изработи тяхното нещо.
От друга страна, редовия чиновник, което разбира се е негов избор, но чиновника получава макс 300 лв заплата, в добрия случай. Работодателя му - държавата е едно мъгляво понятие, което ни се пипа, ни се вижда, прекия му шеф е обикновено здраво политически ангажиран и в общия случай има съмнителни мениджърски качества. Та кръга е порочен - работодателя не му пука и не обгрижва чиновника, така че да не излизат на преден план лошите черти от характера му - "срещу 50 лв. ще стане", чиновника е обикновено над 45-50-60 годишна дама, свикнала да не се напъва много, че и да го прави и да не го прави работодателя й, няма да забележи и да я поощри. Ако се напъва много най- много останалите да й резнат солидарно крилцата, че защо да разваля общата "дисциплина" и темпо. Както казах кръга е порочен.

До тук с общите впечатления, сега личните. Работя с много млади колеги, работното време е 8 часа, но мога да Ви кажа кои хора пропускат обедната почивка и остават на работа + 2, 3 часа поне 3 дена в седмицата. Мога да Ви кажа кои хора са безкрайно търпеливи и не си мислят, че и ножа и хляба са в тях. Ще Ви кажа, че и тези хора не се задържат повече от 2,3 години, защото осъзнават, че сме шуробаджанашки народ, който поне последните няколко съзнателни поколения всичко урежда с връзки и познати- от доматите в единствения плод зеленчук по бай Тошово време, та до почти всичко в ежедневието ни днес. И също така, защото им е ясно, че колкото и да се трудят и да влагат усилия в работата си, Държавата , т.е работодателя рядко ще забележи, пък и да забележи няма как да ги поощри, защото повишенията стават с връзки, а повишението на заплатите - никак и на всякакъв друг принцип, но не и "за заслуги".

Хубавото е,че хората за който говоря са младите хора. Младите и глупави, за които това е една от първите "сериозни" работи по специалността и които си мислят, че могат да променят нещо. Значи все пак има надежда.

Лошото е, че тези хора не остават много, защото скоро се уморяват, пък и "развалят общото впечатление".

А конкретно на въпроса - разберете, че докато има кой да дава баница - има и кой да яде. Няма да спрат да Ви искат пари от където и да е, ако сте склонни да давате!

Ей на 'тва му се вика изчерпателен отговор  

Точно днес се сетих незнам защо за барчето на втория етаж в УНСС  , и ми призля леко, колко чакане съм изчакала там, колко цигари и кафета, колко гнусотии с кашкавал съм изяла, докато чакам да отвори милата администрация на моята специалност. От тези лелки ме беше страх повече отколкото от кукундрелите в аулата. Даже и подкуп не можеш да им дадеш, защото се появяват и изчезват плътно обградени от тълпа студенти. Да не говорим за отдел справки, където няколко пъти след няколко часа туткане ми издаваха различни справки за кредитите, накрая замалко да не завърша, защото един асистент не ми беше нанесъл четворката на релси по висша математика - втора част ни в книжката, ни в главната книга. Това в първи курс. А ми го съобщават в четвърти. Асистента отдавна го нямаше там, по-скоро ще скоча от петия етаж отколкото да взема да уча метод на Симпсон отново  , не бях навита и да зарежа дипломата зарадт тази дребна случка  . Един приятен човечец, доцент, с който се сближихме покрай някой и друг рушвет за да дойде най-после на консултация за дипломната ми работа,  та срещу двеста марки ми писа пет по математика човека, нищо че преподаваше мениджмънт  ...
Чиновник, доктор, сестра, учител, професор, няма никаква разлика, лошото е че държавата забива нож в гърба на всеки, всеки ден, и хората си го изкарват на останалите. Ако всеки започне да си върши работата както трябва, без да очаква моментално възнаграждение, може и да се подобри нещо. За съжаление "Пари няма - действай" вече не действа. Някой взе парите, а сега всички плащат  .

Даниту, много хубаво си го написала   
И наистина страннното е, че самите служители не знаят точно за какво става дума и не са на ясно със ситуацията.Не дай си Боже да ги попиташ нещо различно от това което извършват те самите  Гледат те "умно" и или казват "не знам" или те пращат за зелен хайвер както в моя случай.
Това казах и на младата служителка в НЗОК "Научете си урока, госпожице, и тогава  си отваряйте устата да напътствате."
Ясно ми е , че до като някой дава, ще има кой да взима и наистина всичко е порочен кръг - дяволски крък от който имам чувство, че измъкване няма 
Крепи ме надеждата, че поне за моите деца нещичко ще се промени.Дано....дай Боже...
И все си мисля, че ако всеки човек, където и да работи си знае отговорностите и дава сърцето си в работата, и вместо да те гледа начумерено, с усмивка ти обясни, че трябва да изчакаш, защото такъв е закона...нещата няма да са така черни.

Обикновено всичко това се случва, когато си на зор и няма къде да мърдаш! Или си болен, или ти трябва спешно някой документ или просто живота те е подпрял отвсякъде.Но се оказва, че това не е само в Б-я, ако това Ви успокоява мили момичета! Това е навсякъде по света и е един огромен ОКТОПОД, който ако си млад се мъчиш да го пребориш, а ако не-  се примиряваш!!

За най-голямо съжаление, всяка от нас, която е майка, волю или не, се е сблъсквала с подобно нещо. И то е по повод получаването на еднократната парична помощ за детето. Я си спомнете за тогава!

Лично на мене ми отне няколко дни редене на опашки, изчакване на обедни почивки, връщане за доокомплектоване на документацията, чукане на 100 врати, плащане на такси и незнам още какво.

Като четох ми настръхнаха косите... и на мен след около 2 седмици ми предстои нещо подобно
Дано да ми издържат силичките

Даам, в крайна сметка няма да ми ги оправят по втория начин - явно не е толкова лесно.И въпреки, че съм била в чужбина по него време, и въпреки, че не дължа нищо на практика за този период, ще се наложи да платя почти 600 лева, за да си оправя нещата бързо, а не да чакам месец за една дата   
Мразя държавата, мразя я 

Дамаянти, извинявай ако ти прозвуча рязко, абсолютно нищо лично, просто мнение.


Наскоро тръгна една кампания срещу корупция, ако не се лъжа има сайт, предполагам и телефони. Сори, но за мене е недопустимо да плачеш и да се тръшкаш и в крайна сметка пак да си цакнеш, за да ти се свърши работата. Така стимулираш процеса, защото не си единствената! Аз бих звъняла къде ли не и луди щях да ги направя. Така мисля аз! Искаме да няма корупция, мразим си държавата и накрая се връщаме пак по пътечката, по която сме тръгнали, но всеки си трайка и не иска да направи нищо. Е, за това няма оправия и вярвам, че няма да има!


http://www.nenakorupciata.org/corruption/ това намерих, има някакъв телефон и адрес

Дамаянти, има два вида отговор по твоята тема:

1. Че такива са правилата - щом трябва да чакаш 1 месец - ще чакаш. Бюрокрация има в цял сват, не само в БГ. Да си започнала събирането на документи по-рано и прочие...

2. Ето аз как процедирам в такъв случай - вървя нагоре по стълбицата  Служителя ме връща или ми отказва. Отивам при този над него, който обикновенно казва, че той не може да ми помогне, но неговия шеф може... И така докато стигна при шефа на съответната служба или службичка. В 90% от случаите той се оказва разбран човек и ме връща назад по веригата с устното разпореждане "Кажете им да ви го дадат". Служителят най-долу на веригата ме изглежда нацупено, измърморва нещо от сорта "Щом шефа казва." и свършва работата. Не ми струва и 1 лев подкуп.

На този принцип последно преди около 2 седмици се оправих в КАТ, без връзки, без подкупи. Просто тези, които трябва да свършат работа се чудят за какво да те върнат, да ти откажат и прочие. Изобщо не им пука защо ти е спешно, ти си 100-ния със спешно нещо си днес. На шефа обаче си 1-вия и ако си усмихнат и ведър човек, той с радост ще си направи добрината за деня.

Аз пък чувам, че бюрокрацията в много европейски държави е много по-сериозна, отколкото тук. Сестра ми чака в Белгия някакви документи повече от 3 месеца, и там размотават, и там се бъркат. Това не е само в България, а почти навсякъде по света.


Ох, така мразя да ходя по такива служби, че нямам думи!

 НАвсякъде има бюрокрация. Това е истината. И в чужбина е така. Много са им тромави тези институции и действията им, много 

Не че те успокоих много, ама поне да знаеш, че не само в БГ го има това нещо.

За корупцията, моето мнение е следното- докато хората получават ниски заплати, ще гледат да изкарат пари кой от където може 

Даниту, просто по-изчерпателно и задълбочено описание на бъл. администрация не съм виждала  !!!!
Аз съм бивш служител в такава администрация /РЗОК/ и точно както ти описваш ми бяха достатъчни 2-3 години да поработя там и да разбера абсурдността на бюрокрацията - при това отвътре ....

според мен не си само ти.
принудена си била от обстоятелствата.
това е истината. нищо не си направила, което да не мога да оправдая.
ужасно е, когато хора, които са почтени биват принуждавани да правят такива неща.

в Италия има голяма бюрокрация също така, някои неща изискват чакане с месеци.
няма корупция или поне не на това кокошкарско ниво.
затова хората не напират и не натискат нещата да стават по-бързо - просто няма начин.

 но има  няколко разлики:

а/ служителите знаят  процедурите и системите ( тоест, те са такива каквито са и няма вариант да те разиграват, като маймунче,  за да не си личи че и те не знаят какво се прави). всички служители ( и в Рим, и във Чезена знаят по еднакъв начин правилата).

б/ когато се налага да чакаш на гише знаеш, че човека насреща е компетентен и позитивен т.е  настроен към 'може' , а не към ' не може'
, тоест е заинтересован да уреди проблема, а не да го затлачва и тн

/ условията са добри, тоест, теглиш си номерче, сядаш, чакаш като бял човек.

г/ ако се налага пакет документи ги подготвяш предварително и няма начин някой да ти каже " Ама не тоя документ, 2 пъти копиран, не 1" . тоест, нещата са описани и ако ги спазваш по точки - минаваш безпроблемно.

това е разлика от една хаотична тежка бюрокрация ( каквато е българската) , към една пдредена тежка бюрокрация ( каквато е италианската).

Хора и човешки грешки винаги има. Но има системи, които превантират тия грешки в голям процент.

Говоря тез неща и от наблюденията си от 3те години в които съм работила, като държавен служител в 'новата' българска администрация.