Уменията, които развиваме са по желание и най-вече въпрос на възможности на личността. И е хубаво да носят удоволствие и удовлетворение, а не да служат на друг, за да е доволен той.
Не искам да съм шофьор
- Публикувана: 30 юни 2020, 16:50 ч.
- Последно мнение: 1 май 2026, 12:58 ч.
# 121
2 юли 2020, 11:21 ч.
Много силно думи, голяма червена лампа. Утре като имате дете и него ли ще се опитва да стимулира с подобно мачкане?
Виж целия пост
Защото казва: "Най-голямото ми разочарование в живота е, че ти не стана шофьор", а мен това ме обижда и ме мачка психически.
# 122
2 юли 2020, 12:15 ч.
Ако не искате да сте шофьор, по-добре недейте. Виждала съм една такава дама - опасна е и за себе си и за околните, въпреки че вече е над година зад волана. Тя просто няма интерес да стане по-добър шофьор, насила кара. Мъжът Ви в основата си е прав, че с кола и на Вас самата ще Ви е по-лесно.
"Най-голямото ми разочарование в живота е, че ти не стана шофьор"
Той не може да разбере, че не искате да сте шофьор не от лигавщина и превземки, че "има кой да Ви вози" (и това го има като реален случай). Той има ли някакъв страх, от гондоли, виенски колела, парашутизъм, кану каяк? Обяснете му, че е точно такъв страх, като неговия, направете асоциация. Понякога е трудно човек да си представи как така друг го е страх от нещо.. В никакъв случай не ставайте активен шофьор насила, пък и на днешно време има таксита, няма да останете с дете на дъжда!
Виж целия пост
Здравейте,
Миналото лято започмах да карам курс за шофьори в София по силното настояване на моя мъж. Аз не бях много ентусиазирана, но той като дългогодишен шофьор ми обясняваше, че с течение на времето ще се отпусна и ще се справям.
Да ама не! Всеки час кормуване за мен беше АД: вдигах пулс до много над 120, цялата треперех и нямах търпение да сляза от колата. Моя мъж не приемаше това много добре - обвиняваше ме, че съм несериозна, а това далеч не е така.
Изкарах часовете и дойде времето за първия изпит - попаднах на един от ДАИ, които се държеше изключително подигравателно с мен. Скъса ме още на 10-тата минута. После втори изпит, после трети изпит и накрая се отказах. Между временно изкарах БЧК и моят мъж ми взе кола, която аз казах, че няма да карам.
След третото скъсване се сринах психически, защото се отписах от школата (взех си документите) и приключих окончателно с кормуването и с чужди амбиции да съм шофьор. Това е периодът, в който имах нервен тик и няколко паник атаки през 2-3 дни.
Аз не желая да съм шофьор!
Но проблемът е там, че моят мъж иска. Напада ме и ми прави психо атаки: как ще водиш детето ни на доктор, как ще се возиш ако ми се налага и т.н., а аз дори и да имам книжка няма да си возя детето си (още го няма), защото имам фобия. Другото, не спира да ми повтаря как съм дала 800лв на вятъра и понеже имам право в рамките на 1г да си взема изпита, а тя ще изтече на 1 август и от сега всеки ден ми повтаря да се запиша и да взема книжка.
А аз започвам да треперя, да ми се вдига пулса и усещам, че се задушавам... как да му обясня, че не се лигавя, а че просто аз не искам да шофирам?
Благодаря!
Миналото лято започмах да карам курс за шофьори в София по силното настояване на моя мъж. Аз не бях много ентусиазирана, но той като дългогодишен шофьор ми обясняваше, че с течение на времето ще се отпусна и ще се справям.
Да ама не! Всеки час кормуване за мен беше АД: вдигах пулс до много над 120, цялата треперех и нямах търпение да сляза от колата. Моя мъж не приемаше това много добре - обвиняваше ме, че съм несериозна, а това далеч не е така.
Изкарах часовете и дойде времето за първия изпит - попаднах на един от ДАИ, които се държеше изключително подигравателно с мен. Скъса ме още на 10-тата минута. После втори изпит, после трети изпит и накрая се отказах. Между временно изкарах БЧК и моят мъж ми взе кола, която аз казах, че няма да карам.
След третото скъсване се сринах психически, защото се отписах от школата (взех си документите) и приключих окончателно с кормуването и с чужди амбиции да съм шофьор. Това е периодът, в който имах нервен тик и няколко паник атаки през 2-3 дни.
Аз не желая да съм шофьор!
Но проблемът е там, че моят мъж иска. Напада ме и ми прави психо атаки: как ще водиш детето ни на доктор, как ще се возиш ако ми се налага и т.н., а аз дори и да имам книжка няма да си возя детето си (още го няма), защото имам фобия. Другото, не спира да ми повтаря как съм дала 800лв на вятъра и понеже имам право в рамките на 1г да си взема изпита, а тя ще изтече на 1 август и от сега всеки ден ми повтаря да се запиша и да взема книжка.
А аз започвам да треперя, да ми се вдига пулса и усещам, че се задушавам... как да му обясня, че не се лигавя, а че просто аз не искам да шофирам?
Благодаря!
Ако не искате да сте шофьор, по-добре недейте. Виждала съм една такава дама - опасна е и за себе си и за околните, въпреки че вече е над година зад волана. Тя просто няма интерес да стане по-добър шофьор, насила кара. Мъжът Ви в основата си е прав, че с кола и на Вас самата ще Ви е по-лесно.
"Най-голямото ми разочарование в живота е, че ти не стана шофьор"
Той не може да разбере, че не искате да сте шофьор не от лигавщина и превземки, че "има кой да Ви вози" (и това го има като реален случай). Той има ли някакъв страх, от гондоли, виенски колела, парашутизъм, кану каяк? Обяснете му, че е точно такъв страх, като неговия, направете асоциация. Понякога е трудно човек да си представи как така друг го е страх от нещо.. В никакъв случай не ставайте активен шофьор насила, пък и на днешно време има таксита, няма да останете с дете на дъжда!
# 123
2 юли 2020, 12:40 ч.
Някои хора просто не могат да шофират поради липса на такива способности на хардуерно ниво (така да се каже). При тях по-добре е да не се опитват, защото резултатите могат да са трагични. При авторката обаче проблема е по-скоро страх от липса на увереност. Ако има достатъчно желание всичко е преодолимо. Нека се опитва с мъжа си да шофира из разни паркинги, по пусти селски пътища или някъде другаде, където няма трафик докато се отпусне и свикне с колата. След това и трябва търпелив инструктор, който да не я нахака веднага в натоварения трафик, може да кара часове в началото в неделни дни или вечер след като движението олекне. Нека установи от къде точно идва страхът и, и да тренира това, което и е най-трудно.
Естествено за целта трябва да има желание, ако приема всичко като насилие от страна на мъжа и, нещата няма да се получат гарантирано.
Виж целия пост
Естествено за целта трябва да има желание, ако приема всичко като насилие от страна на мъжа и, нещата няма да се получат гарантирано.
# 124
2 юли 2020, 12:52 ч.
Дали този разочарован мъж ще има нужното търпение за целта?
Виж целия пост
# 125
2 юли 2020, 12:59 ч.
Зависи от него самия. Като не става с един подход, се пробва с друг. Всичко опира до желанието на авторката.
Нужна е много вътрешна мотивация, за да се преодолеят тези страхове.
Виж целия пост
Нужна е много вътрешна мотивация, за да се преодолеят тези страхове.
# 126
2 юли 2020, 13:21 ч.
Емоки, нещо не ме разбра. От самолет се вижда, че мацката кара с кеф и лекота, ако ще и Камаз да е. Нещо, което няма как да се случи никога с авторката.
Виж целия пост
# 127
2 юли 2020, 14:50 ч.
Точно така е, но не е на всяка цена. Човек има право да се страхува, да бъде неуверен, да не се справя и пр. Има право да се отказва и да не довежда определени дела докрай, ако това е свързано с крайно неприемлив резултат на удовлетвореност. Изобщо имаш право да си несъвършен. И ако това не се нрави на човекът до теб...то това е негов проблем.
Виж целия пост
Всичко опира до желанието на авторката.
Нужна е много вътрешна мотивация, за да се преодолеят тези страхове.
Нужна е много вътрешна мотивация, за да се преодолеят тези страхове.
# 128
2 юли 2020, 15:47 ч.
Аз пък не мисля, че има човек, който да не може да се научи да шофира. Все пак и хора без никакво образование се научават. Явно авторката е с високо чуство за отговорност и за това я е страх, защото си дава сметка за евентуланите последици при едно сериозно ПТП. Много от хората, особено по-младите, които взимат книжка даже не се замислят колко отговорно е да седнеш зад волана и за това са значително по-спокойни на изпита, от тези които не искат да са причина за нечие нещастие. Шофирането изисква едновременна координация на ръце, крака, обработка на визуална информация от основнотоно и от периферното зрение, обработка на информацията от ушите. Всичко това в началото създава голям стрес у човека, че няма да се справи. Но пак казвам, всичко е въпрос на тренировки.
При мен ако не беше подкрепата от ММ и постоянното му повтаряне да не се отказвам, че ще се справя, нямаше да стана шофьор, определено насила ме записа на курса, но сега съм му изключително благодарна за това.
Е той може би съжалява, защото му окопирах колата и той ходи пеша, ама де не е настоявал.
Виж целия пост
При мен ако не беше подкрепата от ММ и постоянното му повтаряне да не се отказвам, че ще се справя, нямаше да стана шофьор, определено насила ме записа на курса, но сега съм му изключително благодарна за това.
Е той може би съжалява, защото му окопирах колата и той ходи пеша, ама де не е настоявал.
# 129
2 юли 2020, 15:58 ч.
Дори и това да е причината, важното е, че тя не иска да бъде шофьор! Независимо от причината.
Виж целия пост
Явно авторката е с високо чуство за отговорност и за това я е страх, защото си дава сметка за евентуланите последици при едно сериозно ПТП.
Дори и това да е причината, важното е, че тя не иска да бъде шофьор! Независимо от причината.
# 130
5 юли 2020, 01:30 ч.
Нито шофирам (по причини аналогични на тези на авторката), нито говоря английски (но съм лингвист с други два езика и знам още 3 пасивно) - да взема да се гръмна ли?!?
Много неуместни заключения.
Виж целия пост
В 21 век да не можеш да шофираш (не е задължително да го правиш, но да можеш) е като да не говориш елементарен английски.
Много неуместни заключения.
# 131
5 юли 2020, 07:41 ч.
Моят съвет също е, щом си стигнала до тук, да вземеш книжката, а после не е задължително да караш. След време може да получиш необходимата подкрепа и правилно отношение от някой друг и шофирането да ти стане интересно и приятно. И аз мисля, че и да не е шофирането, мъжът ти ще намери други неща у теб, от които да недоволства - т.е. имаш проблем с него, не толкова с шофирането. А аргументите, с които те мачка - как можело с рокля да се качиш в тролей, - са направо... зле.
Виж целия пост
# 132
5 юли 2020, 10:11 ч.
Нито шофирам (по причини аналогични на тези на авторката), нито говоря английски (но съм лингвист с други два езика и знам още 3 пасивно) - да взема да се гръмна ли?!?
Много неуместни заключения.
Най добре 
Хората които не шофират са втора ръка, както се видя от ССФ.
Виж целия пост
В 21 век да не можеш да шофираш (не е задължително да го правиш, но да можеш) е като да не говориш елементарен английски.
Много неуместни заключения.
Хората които не шофират са втора ръка, както се видя от ССФ.
# 133
5 юли 2020, 10:11 ч.
И аз бих препоръчала на авторката да се напъне и да вземе книжката. После ако има желание да кара, ако не, не.
Аз след раждането имах някакви паник атаки като се налагаше д пътуаме някъде с кола. Шофирането ме избави от тях, Някак по-спокойно ми беше, когато аз контролирах нещата.
Виж целия пост
Аз след раждането имах някакви паник атаки като се налагаше д пътуаме някъде с кола. Шофирането ме избави от тях, Някак по-спокойно ми беше, когато аз контролирах нещата.
# 134
5 юли 2020, 10:19 ч.
Това не го разбирам- жената обяснява как изпада в паника, как дори не помни какво е ставало по време на кормуването, но тук упорито й се набива, че трябвало да се напъне и да си вземе книжка!?
Разчита се, явно, на това, че като се яви едни 10 пъти, като нарине една камара пари, на изпитващите ще им писне, ще си затворят очите и ще пуснат кормуваща самоубийца по пътищата.
Разбира се, няма никакво значение, че тя при всяко качване в колата преживява ужас.
Виж целия пост
Разчита се, явно, на това, че като се яви едни 10 пъти, като нарине една камара пари, на изпитващите ще им писне, ще си затворят очите и ще пуснат кормуваща самоубийца по пътищата.
Разбира се, няма никакво значение, че тя при всяко качване в колата преживява ужас.
Препоръчани теми