Чак да няма любов не бих заключила. Някои хора (и по-често мъже) така разбират любовта - знаят най-добре какво е нужно и добро за човека до тях и натискат. Неприятно става, ако не чуват "не"-то му.
Виж целия пост
Не искам да съм шофьор
- Публикувана: 30 юни 2020, 16:50 ч.
- Последно мнение: 1 май 2026, 12:58 ч.
# 585
28 апр. 2026, 07:30 ч.
# 586
28 апр. 2026, 07:58 ч.
Бракът е партньорство. На мен дали би ми било ок мъжът ми да не може да закара колата на една автомивка или сервиз без мен? Ами изобщо не бих се обвързвала с такъв, защото ми е важно. Явно и на мъжът тук му е важно, ама нещо не са се разбрали досега и ето стигаме до ей такива теми. Разбирам я нея, но разбирам и него.
Виж целия пост
# 587
28 апр. 2026, 08:38 ч.
Аз също се чудя- какви мъже имате, онези, които не шофирате!
Какви са тези графици и възможности да ви возят, как съвместявате техните ангажименти с вашите....
Виж целия пост
Какви са тези графици и възможности да ви возят, как съвместявате техните ангажименти с вашите....
# 588
28 апр. 2026, 08:45 ч.
Аз вече живея на ковуникативно място в града и изобщо не шофирам. Мъжът ми не ми е такси, защото и той като мен си ползва ГТ. Но съм абсолютно на мнение, че шофирането си е полезно и е добре човек да умее. Най-малкото за извън града не може без кола. Или няма никакъв транспорт до някои места, или той е в пъти по-бавен. Но от известно време, когато се качвам все пак в колата, на такива простотии и селски изпълнения ставам свидетел, че направо страх ме хваща. Законите на джунглата са на пътя. Плюс лошата инфраструктура, направо си се напрягам като карам.
Виж целия пост
# 589
28 апр. 2026, 08:58 ч.
Ако живееш на 5 мин. от метро, което е и на 5 мин. от работата ти, от която обаче не ти осигуряват паркомясто, а наоколо е синя зона, не виждам причина да се качи човек в кола.
Децата - организирани така, че да няма нужда от кола. Фризьор и козметик - най-лесно в близост до работата, така, че да се мине, преди или след работа, а за нещо бързо дори в обедната почивка. Та може и без кола, зависи от ежедневието.
Виж целия пост
Децата - организирани така, че да няма нужда от кола. Фризьор и козметик - най-лесно в близост до работата, така, че да се мине, преди или след работа, а за нещо бързо дори в обедната почивка. Та може и без кола, зависи от ежедневието.
# 590
28 апр. 2026, 09:23 ч.
На мен ми е ясно, че нешофиращите се организират според ГТ. И заниманията на децата- също така.
И, ако е на другия край на града- отказваме се от заниманието/ училището..., защото ще си отвисим по ГТ...
Човек трябва да има опция.
Добре, че нямате стачки в ГТ, каквито има в Европа...
Виж целия пост
И, ако е на другия край на града- отказваме се от заниманието/ училището..., защото ще си отвисим по ГТ...
Човек трябва да има опция.
Добре, че нямате стачки в ГТ, каквито има в Европа...
# 591
28 апр. 2026, 10:12 ч.
Най-естественото нещо е да си организира човек, ежедневието удобно. Дори и с кола, занимание на другия край на града, отнема неоправдано много време. Когато ми е било нещо наистина важно, съм шофирала до там, не съм отказвала занимание.
Та важно умение е шофирането, но не ми е любимо, и определено го избягвам при възможност.
Виж целия пост
Та важно умение е шофирането, но не ми е любимо, и определено го избягвам при възможност.
# 592
28 апр. 2026, 10:30 ч.
И аз лично обичам да се возя до мъжа ми, който пък обича да шофира, а и е по-добър шофьор от мен, с много повече опит. Особено извънградско на мен ми е по-натоварващо. Шофирам, ако се налага, но ако не се налага, предпочитам да се возя.
Иначе съм много доволна, че при нужда винаги имам опцията да се придвижа с колата.
Отбягвам тъмните часове на денонощието, защото съм с късогледство и виждам значително по-зле, когато е тъмно.
Виж целия пост
Иначе съм много доволна, че при нужда винаги имам опцията да се придвижа с колата.
Отбягвам тъмните часове на денонощието, защото съм с късогледство и виждам значително по-зле, когато е тъмно.
# 593
28 апр. 2026, 10:37 ч.
За нощно каране и късогледство- намери читав офталмолог.
Аз съм с висок диоптър, никога не пропускам годишен преглед, че и по веднъж годишно трудова медицина, винаги съм карала във всякакви условия, но преди няколко години забелязах разлика нощно време-оказа се цилиндър.
Виж целия пост
Аз съм с висок диоптър, никога не пропускам годишен преглед, че и по веднъж годишно трудова медицина, винаги съм карала във всякакви условия, но преди няколко години забелязах разлика нощно време-оказа се цилиндър.
# 594
28 апр. 2026, 10:43 ч.
И аз си помислих същото, че е отдавна темата и не се знае, как се е развила ситуацията
Виж целия пост
Обичам да се смесвам с тълпата, както на улицата, така и в транспорта. Затова и никога не бих станал известен (то не, че има опасност), защото този вид свобода автоматично се губи. Няма начин да зарежа напълно да кажем метрото, заради индивидуалното пътуване с кола. Но друго си мисля по темата, тя е на 6 години и конкретният случай отдавна е изгубил актуалност, само че въпросът е принципен. Ако на някой не му се кара кола, а партньорът дудне и натиска да вади книжка и да шофира, то тия отношения са почнали да се пропукват. Дали ще се счупят не е напълно сигурно, но ако днес намиламе и налагаме едно, то шансът е утре да правим същото с друго. Къде остава естественият закон на любовта, онзи, гласящ, че никога не бих те накарал/а да правиш нещо дори и на йота против волята ти, защото те обичам по-силно от егото си. Отдето следва, че дори зад най-битово прозаично прагматичното питане във форума се крие вибрация в тъканта на време-пространството, която кънти с честотата на неизказан вик "няма любов!" Следвайте ме за още превъплъщения на обезглавени мухи в глобалистични истини.
И аз си помислих същото, че е отдавна темата и не се знае, как се е развила ситуацията
# 595
29 апр. 2026, 17:43 ч.
Не искам да си представя как мен ме е страх да шофирам, пък да ме нареждат...
Да дам кураж пиша.
Имам книжка от 100 години, ама желание да карам получих, като се изместихме да живеем на село.
Детето си изгледах без да шофирам.
Иии, изкарах скоро опреснителен курс.
Голям кеф да въртя геврека извънградско.
В града все още ми тупка сърцето, ама няма страшно. Ако мястото за паркиране е малко, лека полека и хоп, паркирам.
Да се има предвид, че гоня 50 и чак сега откривам свободата да съм шофьор.
Поздрави и не се отказвайте!
Виж целия пост
Да дам кураж пиша.
Имам книжка от 100 години, ама желание да карам получих, като се изместихме да живеем на село.
Детето си изгледах без да шофирам.
Иии, изкарах скоро опреснителен курс.
Голям кеф да въртя геврека извънградско.
В града все още ми тупка сърцето, ама няма страшно. Ако мястото за паркиране е малко, лека полека и хоп, паркирам.
Да се има предвид, че гоня 50 и чак сега откривам свободата да съм шофьор.
Поздрави и не се отказвайте!
# 596
29 апр. 2026, 22:09 ч.
Аз също не слизам от колата, но в центъра ако трябва да слизам предпочитам да оставя колата в мола, оттам на метрото и за 10 минути съм на НДК. Много по-удобно и бързо.
Та човек може и да комбинира транспорта, стига да е рационално.
Но от кола не бих се лишила.
Мога и пеша да ходя до работа, но си имам избор , а това хич не е малко.
Виж целия пост
Та човек може и да комбинира транспорта, стига да е рационално.
Но от кола не бих се лишила.
Мога и пеша да ходя до работа, но си имам избор , а това хич не е малко.
# 597
1 май 2026, 12:58 ч.
Аз бих почнала да шофирам, ако се сдобия с къща в провинцията. В такива случаи наистина хем е наложително, хем човек може да се усъвършенства на спокойствие в извънградска среда. Говоря за село далеч от София, другото ми е излишен стрес, който не искам да си причинявам, освен ако не иде реч за спасяване на животи.
Виж целия пост
Препоръчани теми