Не искам да съм шофьор

Нали. Викаш утре като и удари пулса и кръвното  на двеста и сгази човек, що пък като има книжка.....

Такива хора аз още не съм виждала. Нормално е всеки нов да се стресира, но се научава в един момент, всички сме били така. Младо момиче да ми вдига кръвно 200 и да гази хора, няма. Има препили, дрогирани, и т.н.

Мдааа, сводките на МВР са  пълни с дангалаци с книжка отпреди 6 месеца, повярвали си че са Бога на пътя.
Авторката разбира се не е от тия, ама не бих заплашвала човек който има страх от шофиране.

Да, бе, няма, преди няма месец на влизане в едно село шофьорка с тримесечна книжка удари 4 баби до един дувар, две загинаха.

Е те тия имат обратния проблем - прекалено ммого са си повярвали. Истината е някъде по средата и то от 21 год. нагоре. Тогава долу-горе и акъла идва по на място.

Анастасия, аз ти се чудя защо въобще си се мъчила и защо позволяваш на мъжа ти това насилие.
Просто трябваше да му кажеш, че не искаш да караш кола и това е.
Има хора без коли и с деца и се оправят.
Да, удобно е. Но може и без нея.
По-добре без кола, отколкото от страх да спретнеш някоя катастрофа.
Има хора не стават за шофьори.
Всъщност по-скоро е въпрос на някакви страхове.
Когато човек иска нещо, нищо не може да го спре.
Все едно да не разбираш бъкел от химия, но някой "умник" да те насилва да учиш химия в университета.


Малко е психопат мъжа ти.
Тормози те, манипулира те и явно успешно.
Въобще разбирате ли се?
На такива приказки аз бих отговорила "Ми хайде да се разведем, че да не се разочароваш повече. И ти си ми разочавание"
Нещо такова.

То и ти си проблемна. Проблемът ти е, че си мека мара и позволяваш да те мачка.
Убедена съм, че това го позволяваш и на други хора.

Иначе човека е прав за едно. Удобство е.
Сега ти дали си способна да преодолееш тия неща, си е твоя работа.
Подхода му обаче не струва. То и той не струва.
Чудя се защо въобще си с човек, който те мачка.

Аз не мога да карам.
Но ми е идвала идеята да се науча. Но ме е страх. Да не стане някой сакатлък.
Има го и финансовия момент.

Имам книжка над 10 години, която никога не съм ползвала. Един такъв ръб като на авторката успя да ме отврати от шофирането и до там бях.
Не отричам, че е полезно умение, но никак не е задължително, особено ако живееш в центъра на голям град.

Бях в положението на авторката, когато преди 10г ММ ме накара да взема книжка. Тогава бях на 30+ и ме беше страх да се возя, камо ли да шофирам. Приех го като предизвикателство и реших да му докажа (както и на себе си) , че щом всеки тъпак може да има книжка, то и аз мога. Попаднах на страхотен инструктор и успях от първия път. Много се гордея с това, заедно с отказването на цигарите. Сега си карам и ми е много приятно. Така, че не виждам нищо нередно, че мъжът ѝ я надъхва и смятам, че е прав за карането на детето и т.н. Изобщо не разбирам защо го изкарахте такова чудовище горкия.

Къде видяхте надъхване?
Той е казва, че невъзможността и да изкара книжка е неговота най голямо разочарование в живота.
Или четем някакви различни теми.
Дете няма. Все още.

Авторката, чуда ти се - защо му се връзваш на ТМ?
Как ли пък ще ми вика, ще сипе реплики за рокля и тролей и подобни.
Мъж е, глава на семейство и е длъжен да ти осигури пари за такси когато се налага. Не винаги е удачно да возиш дете с ГТ, ако е болно или подобни.
Аз съм като тебе - и курса, и изпита изкарах, но не исках да карам кола в софийската джунгла. С всяка година наблюдавам все повече неумели весели самоубийци и  млади курволети с големи коли. Ми те завой трудно вземат,  ама пердашат напред.
Качена съм на кола още с изписването ми от родилния дом преди над 50 г. После дълги години с майка ми сме имали персонален  шофьор със служебна кола. Пораснах и всички гаджета и съпрузи също са били моторизирани. Никой не се позволи да ми се налага да шофирам. Детето си изгледах - пеша, с гр. транспорт или таксита. Ами оживяхме и двете. И в момента 2 -3 коли са на мое име. Скъпия постоянно сменя коли, хоби му е. Но никога не е постъпвал като твоето "злато".
Извода от целия ми роман е - като не искаш и не ти харесва не правиш нещо. Бъди спокойна и уверена в себе си. Не си по-малко значима ако не шофираш.

Мъжът на авторката ако решина пусне пределите на каляската си и се качи в 9-ката, щот тя върти около Витошка, та ще остане с отворена уста колко красиви момичета ще срещне.
Само да не забрави да си купи билетче предварително и да си сложи маската.

Това има ли продължение? Откъде е? Нещо въртящо се в интернет, песен, лично измислено?

Ако чуя от устата на мъжа ми, че съм
най-голямото му разочарование заради една книжка .... определено ще преосмисля взаимоотношенията ни! Аз изкарах книжка защото мъжа ми кара курс две години То не беше влизане в казарма, мързел да научи листовките - мрънках, но осъзнах, че ако аз взема книжка ще се амбицира да не изостане. Та без никакво желание за шофиране се записах на курс. Бях пълен ужас в тая кола - изобщо не знаех за какво се използва скоростния лост. Липса на всякакъв интерес към шофирането. В школата смених няколко инструктора, двама ме разреваха многократно. Бях сигурна, че от мен шофьор няма да стане. Взех книжка 20 минути преди мъжа ми и поради липса на кола не бях шофирала 2 години. Като купихме кола, той вече тренираше на едни служебни. Карах един месец с него, но той е супер спокоен. Каквато и простотия да съм направила не е повишил тон или т.н. Но шофирането в въпрос на желание. Според мен инструктора не те е предразположил добре за да се чувстваш уверена и спокойна. Сега не слизам от колата между другото ... за жалост имахме много лоша катастрофа и след това дълго време не исках да шофирам, но успях да го преодолея до известна степен. Имам приятелка която няма книжка и води абсолютно нормален живот без кола Винаги с преди мен на заниманието на децата макар, че идва от другия край на града с градски транспорт, а аз живея на 10 минути с кола Въпрос на лична организация Най-тъжното в случая е, че най-близкият ви човек не ви разбира Дано успеете да се справите с тази ситуация - желая ви успех!

Аз не карам по здравословни причини, трудни неща доста минах и дете изгледах.Приятели имат 2 деца и двамата не карат.Рядко е , но и това го има.Този мъж ...Как ще водиш детето на лекар, на детска...той не смята да взима участие така ли?А ти що не му изискаш да изкарва по 5 бона месечно , за да си уредиш ежедневието без неговото участие?
С тези подхвърляния за тролея пък съвсем изпростява..ами да ти дава за такси..
Не знам утре , да не му се видят и малко парите, които изкарваш, щото хубавите жени , нали..
Ами ако надебелееш след време, да не му се разминат очакванията пак..кво правиме? Държи се ужасно с теб.

Позволила си самочувствието ти да зависи от мнението на този човек - грешка. Спомни си какво друго си постигнала и се опри на него. И дори само това, че си хубава жена. Това, че не си шофьор, не те прави по-малко стойностен човек. И дай заслужен отпор на ТМ. Не се  обяснявай - Не искаш и точка. Ако само за това сте заедно - прав му път, да си намира шофьорка с вече взета книжка. Научи се да отстояваш себе си.
  И аз изкарах курсовете, но не взех книжка. Сигурно съм била голямо разочарование за татко, но той никога не ми го каза. Две деца отгледахме с ММ - и двамата без книжки.