Не искам да съм шофьор

Ами добре че е така, че иначе, и без това им е каша в главите в началото.
Аз ще кажа само, че понякога  и инструктура е виновен.
Моите дъщери, бяха почти на края на курмуването, и се оплакаха, че не се чувстват сигурни, по още няколко причини,поисках смяна на инструктор,  и веднага усетиха разликата.

При нас беше в процеса на кормуване, се обявяваше и дата за листовки. Което е по-добре, защото някои ситуации и знаци се очаква да си ги срещал. Аз имам силна фотографска памет и помня какво съм виждала и правила, за това и разписвах и все още каквото трябва да уча го разписвам.
В университета съм си взимала изпит на теми, само защото помнех как ми изглежда страницата.
И винаги при нужда съм могла да се обърна към инструкторката.

Съвсем наскоро сменихме цялата школа.
Още по средата, след взимането на теорията изведнъж се поискаха 300лв отгоре, при условие, че беше платено 50% и имахме договор с твърда цена. Това беше януари, преди войната.
Като питах защо, отговора беше, всичко се вдига..накрая се съгласи да не иска нищо повече от това което той самия е написал в договора, но беше видимо изнервен човека, мега наглец.

Накрая на кормуването, казаха, че не е готова и така си беше. Искахме допълнителни часове и изненада, те бяха малко над два  пъти по-скъпи от конкуренцията или 55евро за час, срещу 25евро на час в съседни школи. Естествено това вече не беше вписано и можеше да каже и три пъти повече, ако иска, но не познаха.

Та платих 75евро за да се запише в друга школа и след 7-8 допълнителни часа отиде на изпит и взе книжката.

55 евро на час!!!!! Да не ги учи на висша математика!

Какъв е този ваш мъж??? Що за натиск е това, отврататително. Аз не шофирам, макар че имам книжка, защото ме е страх, мъжът ми ме кара на работа, и през ум не му е минало да ме насилва. Добре си помислете за дете от такъв човек, който ви докарва паник атаки, нервен тик и тотално мачкане... ако с един човек не можете да сте себе си, тогава за какво?

Имам въпрос към дамите, които не искат да шофират. Смятате ли се за равни с мъжете?

Може някоя жена да не е вечно и завинаги с шофращия си мъж. Здрав разум е да има шофьорски умения и да живее в съвремието. Да, не е задължително. Но би било доста полезно за самата нея.

Дори по-добра в много неща, но не и в шофирането

П.п. Преди да имам мъж не ми е пречело, че нямам кола, оправях си се с градски транспорт, такси и крака

Сигурно тогава не си имала и дете. Да гледаш дете без кола за мен би било прекалено натоварващо.

Сега чакам да порастне малко и ще видя дали ще ми е нужна.Засега не съм имала тежест, ако се усетя , че ми трябва, планирам да изкарам, ако не - не.

Просто 2000 лева не ми се дават без нужда, не са малко.
Може толкова неща да купя на детето за тия пари.

Аз от началото на месеца шофирам с бебето, осмелих се и просто буквално е свобода да не си зависим от друг човек.
Не се спирам, всеки ден сме нанякъде.

Абсурдно е да ви се вменяма да правите нещо такова отговорно, когато не искате. Взех книжка в периода, когато бяхме разделени, защото имах нужда от автомобил  (не живеем в центъра на Сф). Пробвах се, биваше положението, но не ми беше удоволствие. Върна се и нуждата ми отпадна. Натиска ме, отказвам. Не е моето! Ползвам ГТ и таксита при нужда. И разхода ми е по-малък от този за втори автомобил. Първо - ГТ в Сф си е чудесен за по-голяма част от града. Много пъти и по-бърз в пиков час. Второ - има таксита при необходимост. Оня ден ползвах в Сф, ми половин час пътуваме с таксито. Срещу 40 мин с ГТ. Не намирам съществена разлика, че да е драма трамвая.

Разбира се, в едно семейство е достатъчна една кола и единият да шофира. Обаче изцяло без кола да гледаш деца ми се струва много голямо предизвикателство.
В София съм съгласна, че е станало ужас. Обикалям по половин час и повече, когато съм на гости в Дружба или Младост 2. Малко са късметлии с парко места и гаражи. Всяка улица е паркинг, всяка градинка - също. Кошмар.

Според мен, не всеки става за шофьор и ако не става по-добре да се откаже, вместо още един потенциален убиец на пътя. В това число говоря и за мъжете. Моя мъж не шофираше; имам и един друг познат, който не шофира, но пък съпругата му е активен шофьор. И с малко дете, някак се оправихме без кола. Не знам дали помните преди години, в един родопски град, спирачките на една дама бяха отказали и бяха загинали две пенсионерки. Жената беше на 43, отскоро шофьор, беше отрицателна за алкохол, наркотици, всичко. За мен това е най-големия ужас, който може да ти се случи, да станеш убиец неволно.                      Иначе колата е удобство да, още повече в наши дни, когато до все повече места не може да се стигне с обществен транспорт. Имам в предвид разни красиви хотелчета извън населените места, природни забележителности и т.н. Има дори градове, които са на 30-тина километра един от друг и няма никакъв обществен транспорт между тях. Вчера водихме морското свинче на лекар в съседен град -в едната посока с влака, в другата с такси. Но няма да карам шофьорски курсове - имам проблеми с очите, късогледство, далекогледство и висок диоптър астигматизъм. С очила съм, но корекцията не е на 100 процента. Плюс това много ми играе кръвното понякога. Лятото като бях в болница, събрах двете граници и паднах в коридора. Ами, ако бях зад волана на кола тогава? Дъщеря ми също няма грам желание за книжка за сега. А нейните съученици само чакат да навършат възрастта, за да започнат курсове.

На всеки може да му прилошее зад волана – дори на напълно здрав човек. Това не е аргумент да не караме, все пак.
А вероятността да станеш неволен убиец... Мда, отново е валидна за всеки шофьор, с опит или без, няма какво да се лъжем.