В малко населено място е още по-необходима колата. Чета ви и се чудя - животът ви само от работа до вкъщи ли се състои ? Така да станете в събота и спонтанно да решите да идете до някой водопад наблизо - до 50 км ? Екопътека, забележителност, Сърбия дори (за софиянки) ? Където не става с метро или такси ? Аз го правя често и дори не мога да си представя да се лиша от такива дребни удоволствия, защото.....и аз не знам защо. Животът е толкова кратък, и не се върти само около НДК и вашия град.
Виж целия пост
Не искам да съм шофьор
- Публикувана: 30 юни 2020, 16:50 ч.
- Последно мнение: 1 май 2026, 12:58 ч.
# 570
27 апр. 2026, 15:17 ч.
# 571
27 апр. 2026, 15:25 ч.
А, те, някои, си казаха, че мъжете им ги карат. 
Не ма'ат крачоли само по площада на НДК явно.
Виж целия пост
Не ма'ат крачоли само по площада на НДК явно. 
# 572
27 апр. 2026, 15:34 ч.
а..не аз си ходя и до други места с колата, просто споменах, че не ода на работа с колата, защото ми е по-бързо и удобно
Виж целия пост
# 573
27 апр. 2026, 16:04 ч.
Имам книжка от 2005, издадена в чужбина.
Трудно ми беше кормуването, не зубренето, там бях спец.
Изкарах я под натиск от съпруга, който оптимистично смяташе, че кака ви ще се юрне по пътищата.
Не, нищо подобно.
Получавах огромен стрес от каране. Съпроводен от забележки от съпруга, нервни естествено.
В резултат казах край, няма да карам.
Което и направих. А бях в хубава среда, с хубава кола, автоматик, ръчните скорости ме нервеха неимоверно...
Но спрях да карам, всъщност почти не съм карала за тези 21 години. Може би 10-20 часа.
От години смених страната, съпругът почина, книжката остана, но никога не проявих желание да карам. Неимоверен стрес и паника.
Бъдете снизходителни към хората, нежелаещи да кормуват. Те си знаят защо и имат много добри причини.
Виж целия пост
Трудно ми беше кормуването, не зубренето, там бях спец.
Изкарах я под натиск от съпруга, който оптимистично смяташе, че кака ви ще се юрне по пътищата.
Не, нищо подобно.
Получавах огромен стрес от каране. Съпроводен от забележки от съпруга, нервни естествено.
В резултат казах край, няма да карам.
Което и направих. А бях в хубава среда, с хубава кола, автоматик, ръчните скорости ме нервеха неимоверно...
Но спрях да карам, всъщност почти не съм карала за тези 21 години. Може би 10-20 часа.
От години смених страната, съпругът почина, книжката остана, но никога не проявих желание да карам. Неимоверен стрес и паника.
Бъдете снизходителни към хората, нежелаещи да кормуват. Те си знаят защо и имат много добри причини.
# 574
27 апр. 2026, 16:05 ч.
На мен лично не ми се е случвало да вземам такива спонтанни решения, поради простата причина, че последните години все имам някакви ангажименти за събота и неделя. Много рядко ми остава време и за кафе с приятелка (в моя град - тук са ми повечето приятелки), от много време се каня да ходя на спорт - има и точно срещу нас и все отлагам. Ако имам повече свободно време, първо бих искала да се видя с приятелките си, които са ми близки и да се наприказваме, та макар и е нашия малък град; пред това да ходя из горите сама. Мен ще ме е й страх честно казано, преди години на една екопътека едвам се спасихме с приятелки от овчарски кучета. И вече сред природата не тръгвам без да има поне един кавалер с нас.
Виж целия пост
# 575
27 апр. 2026, 18:17 ч.
Ако сте ок да използвате градски транспорт, без да изисквате от половинката Ви да Ви е такси и без да натяквате, че не го прави, не виждам проблем. Познавам такива семейства, в които и двамата възрастни не са шофьори, свикнали са да използват градски транспорт и да ходят на почивка с автобус/влак/самолет.
Лично за себе си не мога да си го представя. Ежедневните ми маршрути години наред са включвали детска градина/училище, работа, пак градина/училище, спортни и други занимания, междуврвмнно да се напазарува някъде, за което с градския транспорт не бих могла да спазя часовете по никакъв начин. Вече дете рядко развозвам, порасна и използва градски транспорт, в центъра с кола не припарвам, но все още доста активно си използвам колата, особено когато времето ми е кът, а и определено ми дава свобода.
И аз в началото по същия начин вдигах пулса и изпадах в паник атаки, но бях наясно, че това ми трябва, за няколко месеца всичко си дойде на мястото и вече над 20 години съм активен шофьор. Свиква се с шофиране по малки улички в квартала, на по-кратки разстояния в началото и като цяло познати места, най-добре с друг шофьор на пасажерското място.
Виж целия пост
Лично за себе си не мога да си го представя. Ежедневните ми маршрути години наред са включвали детска градина/училище, работа, пак градина/училище, спортни и други занимания, междуврвмнно да се напазарува някъде, за което с градския транспорт не бих могла да спазя часовете по никакъв начин. Вече дете рядко развозвам, порасна и използва градски транспорт, в центъра с кола не припарвам, но все още доста активно си използвам колата, особено когато времето ми е кът, а и определено ми дава свобода.
И аз в началото по същия начин вдигах пулса и изпадах в паник атаки, но бях наясно, че това ми трябва, за няколко месеца всичко си дойде на мястото и вече над 20 години съм активен шофьор. Свиква се с шофиране по малки улички в квартала, на по-кратки разстояния в началото и като цяло познати места, най-добре с друг шофьор на пасажерското място.
# 576
27 апр. 2026, 20:23 ч.
Само не разбрах, защо не е ок да е такси мъжът в семейството, но за жената е съвсем ок? Имам предвид развозване на деца и пазар.
пп. Мога да шофирам, но не обичам и предпочитам градския транспорт.
Виж целия пост
пп. Мога да шофирам, но не обичам и предпочитам градския транспорт.
# 577
27 апр. 2026, 20:24 ч.
Веднага ще ти отговоря - не съм от типа, който ще изгуби (за мен) 2 часа, за да пие кафе в някой друг град/държава, само и само да не е в лошата София през уикенда. Може би така съм научена, нашите нямаха кола, но тогава и ГТ беше далече по-редовен, дори и без метро.
Което не означава, че не ходим на такива места, но на ММ му харесва да шофира. На мен - не чак толкова.
През уикенда ходя при внучката ми, с кола - половин час, с ГТ - 1. Понякога ми е кеф просто да се возя, този "изгубен" час едва ли го запълвам с нещо полезно, за цената да не говорим.
Виж целия пост
Чета ви и се чудя - животът ви само от работа до вкъщи ли се състои ? Така да станете в събота и спонтанно да решите да идете до някой водопад наблизо - до 50 км ? Екопътека, забележителност, Сърбия дори (за софиянки) ? Където не става с метро или такси ?
Което не означава, че не ходим на такива места, но на ММ му харесва да шофира. На мен - не чак толкова.
През уикенда ходя при внучката ми, с кола - половин час, с ГТ - 1. Понякога ми е кеф просто да се возя, този "изгубен" час едва ли го запълвам с нещо полезно, за цената да не говорим.
# 578
27 апр. 2026, 20:31 ч.
Ама аз искам да ида някъде без мъж бе, хора ! С приятелка, или дори сама. Вие вечно ли сте залепени за тия мъже ? Никъде ли не ходите сами ? Добре ли ви е вечно да сте зависими от някой друг ? Ами ако не е свободен, не е на кеф или просто не иска да идва пък точно на това място ? Направо не ви разбирам, честно. И времето, прекарано в удоволствия и на път - никога не е изгубено. Сега схващам как има хора, никога нестъпвали в Търново например. Ужас.
Виж целия пост
# 579
27 апр. 2026, 21:42 ч.
Ето как автомобилът повишава качеството на живот. Не толкова с бързина на придвижване, която в градски условия може и да е под тази на обществения транспорт. Но пътуваш капсулован в уюта на своя бит, комфорт и компания. И си почиваш от половинката (щото е с другата кола).
Виж целия пост
# 580
27 апр. 2026, 21:45 ч.
За децата всички са такси до един определен момент, няма деление на мъж/жена
За тях пък свободата идва, когато започнат сами да използват градския транспорт, вместо да чакат да дойде мама или тати. За мен не е ок мъжът да е постоянно такси на жената,, това имам предвид в предишния пост, не на децата, а постоянно да има мрънкане за "закарай ме на работа/на мол/на фризьор/маникюр/зъболекар и т.н." Ама знам ли, може пък и мноого добри жени да има и да си заслужава да се изтърпи, тук мъжете да кажат
Виж целия пост
Само не разбрах, защо не е ок да е такси мъжът в семейството, но за жената е съвсем ок? Имам предвид развозване на деца и пазар.
пп. Мога да шофирам, но не обичам и предпочитам градския транспорт.
пп. Мога да шофирам, но не обичам и предпочитам градския транспорт.
За децата всички са такси до един определен момент, няма деление на мъж/жена
За тях пък свободата идва, когато започнат сами да използват градския транспорт, вместо да чакат да дойде мама или тати. За мен не е ок мъжът да е постоянно такси на жената,, това имам предвид в предишния пост, не на децата, а постоянно да има мрънкане за "закарай ме на работа/на мол/на фризьор/маникюр/зъболекар и т.н." Ама знам ли, може пък и мноого добри жени да има и да си заслужава да се изтърпи, тук мъжете да кажат
# 581
27 апр. 2026, 22:07 ч.
Според мен, не е от това. Едно време нашите имаха кола, но тя си се ползваше по строго "предназначение" и не толкова за "глезотии". Не сме пътували кой знае колко с нея, както се приема за съвсем нормално в наши дни (да се мърда от София през уикенда, да се кара по нощите и т.н.).
И въпреки че, реално, по тази линия не съм имала близък досег с колите, към днешна дата обожавам да шофирам и оценявам независимостта, която ми дава личният автомобил.
Какви са били навиците на родителите ми, мен лично не ме интересува особено – то си е друга епоха направо.
Аз само си спомням какъв гърч ми беше по спирките като ученичка – определено е един от най-кофти спомените от детството ми.
Апропо, навремето се отказах да уча в най-добрата столична гимназия, в която успях да вляза, защото беше буквално на другия край на София и щях да имам огромни проблеми с ежедневното придвижване дотам и обратно.
Виж целия пост
Може би така съм научена, нашите нямаха кола, но тогава и ГТ беше далече по-редовен, дори и без метро.
Според мен, не е от това. Едно време нашите имаха кола, но тя си се ползваше по строго "предназначение" и не толкова за "глезотии". Не сме пътували кой знае колко с нея, както се приема за съвсем нормално в наши дни (да се мърда от София през уикенда, да се кара по нощите и т.н.).
И въпреки че, реално, по тази линия не съм имала близък досег с колите, към днешна дата обожавам да шофирам и оценявам независимостта, която ми дава личният автомобил.
Какви са били навиците на родителите ми, мен лично не ме интересува особено – то си е друга епоха направо.
Аз само си спомням какъв гърч ми беше по спирките като ученичка – определено е един от най-кофти спомените от детството ми.
Апропо, навремето се отказах да уча в най-добрата столична гимназия, в която успях да вляза, защото беше буквално на другия край на София и щях да имам огромни проблеми с ежедневното придвижване дотам и обратно.
# 582
28 апр. 2026, 02:11 ч.
За мен, всеки трябва да си прецени. Не виждам защо трябва някой да кара насила и с притеснение, ако не му е нужно и носи неприятни усещания. Работила съм далече от къщи, сменях три превозни средства и пътувах около 1 час при късмет. Тогава нямах ни кола, ни книжка, нито шанс да се сдобия, за кола се чакаше с години. Бях свикнала, не ми пречеше. Сега ходя навсякъде с кола, не съм се качвала в ГТ отпреди ковида. Наистина е удобство за пазаруване или да отидеш някъде, където има възможност за паркиране. Но за различните хора, в различни периоди от живота и нуждите са различни. За едни колата е удобство и свобода, за други - бреме и излишни разходи.
Виж целия пост
# 583
28 апр. 2026, 02:51 ч.
Не би трябвало да я насилва... Може би трябва да му каже директно, че се страхува и недай си боже при инцидент цял живот да го бори съвестта, че я е натискал. Моят син е на 30, също искам да изкара книжка, но виждам, че нещо го спира и увърта. Не го натискам. Ако пожелае сам, ще го подкрепя. Баща му го блъсна кола и остана на място.
Виж целия пост
# 584
28 апр. 2026, 04:48 ч.
Обичам да се смесвам с тълпата, както на улицата, така и в транспорта. Затова и никога не бих станал известен (то не, че има опасност), защото този вид свобода автоматично се губи. Няма начин да зарежа напълно да кажем метрото, заради индивидуалното пътуване с кола. Но друго си мисля по темата, тя е на 6 години и конкретният случай отдавна е изгубил актуалност, само че въпросът е принципен. Ако на някой не му се кара кола, а партньорът дудне и натиска да вади книжка и да шофира, то тия отношения са почнали да се пропукват. Дали ще се счупят не е напълно сигурно, но ако днес намиламе и налагаме едно, то шансът е утре да правим същото с друго. Къде остава естественият закон на любовта, онзи, гласящ, че никога не бих те накарал/а да правиш нещо дори и на йота против волята ти, защото те обичам по-силно от егото си. Отдето следва, че дори зад най-битово прозаично прагматичното питане във форума се крие вибрация в тъканта на време-пространството, която кънти с честотата на неизказан вик "няма любов!" Следвайте ме за още превъплъщения на обезглавени мухи в глобалистични истини.
Виж целия пост
Препоръчани теми