Не искам да съм шофьор

Пенсионирах се без книжка. Работата ми е била  на пешеходно разстояние от вкъщи  или със служебен транспорт. Развозването на деца, а и на мен, мъжът ми е приемал съвсем нормално като едно от домашните си задължения. Най-много съжалявах, когато по време на водната криза в София, се налагаше да нося туби с вода на гръб, а колата стоеше пред блока /мъжът ми беше в продължителна командировка/. Ако имаше как да шофирам по празни улици нямаше да се колебая и миг, но съм страхлива, ненаблюдателна, а с бързи реакции /т.е. ако някой ме натисне отляво, ще се "спася" в дясната лента преди да погледна какво има там./  И всяка скорост над 90 км/ч според мен е нездравословна. Преди време предложих да взема книжка, за да се прибираме с колата вечер от гости /аз не пия, мъжът ми -да/, но реакцията му беше: "Ако смяташ да шофираш - давай! Ако, обаче, мислиш, че ще се качваш в колата само няколко пъти годишно, няма да ми стиска да ни возиш."

Държахме дъщерите ни да се научат да шофират преди да заживеят самостоятелно. И двете не са ентусиазирани шофьорки. На едната й се налага да го прави /все още си търси широко място за паркиране/. Другата - живеят в град, в който градският транспорт е много добре уреден, а поддръжката на кола - скъпа и са без кола. Преди години блъсна на магистралата едно куче и това допълнително намали  ентусиазма ѝ. Въпреки това съм убедена, че ако ѝ се наложи ще го преодолее.

Що се касае до градския транспорт в София- дори и мъжът ми, който е с професионална книжка  от 18-годишен, предпочита метрото или колелото си  пред "удоволствието" да търси място за паркиране в центъра. От което не следва, че може да си представи живота без кола .

Та, обобщавам: Добре е да имаш това умение, но не е фатално ако  си без него. На мястото на авторката бих се опитала да си взема книжката, ако трябва и с много допълнителни часове по кормуване. Възможно е постепенно да стане по-уверена и даже да ѝ хареса, възможно е да си прибере книжката за години, но  след време да й се наложи да я използва, и тогава да й потрябват допълнителни часове. НО идеята това да стане само, за да угоди на мъжа си и да му спести някакви ангажименти за в бъдеще ...- не би трябвало да са такива отношенията между двама души, които се обичат и подкрепят.

Аз имам едни съмнения за причините за "голямото му разочарование". Познавайки си добре стадото и да предположим, че жената е доста красива и мъжете я заглеждат. Причината за яда му може би няма да е тази, че тя няма да може да вози детето (което още го няма) ако се налага по лекари, градини, училища. Причината много вероятно да е друга, да е адски ревнив и да не му допада идеята неговата любима да ползва градски транспорт. Тези подмятания - "много си хубава, че да ползваш градски транспорт" и за роклята и возенето в ГТ са индикатор ревност.

Центъра е много наситен от ГТ и нямаш никакви проблеми с придвижване. Ако има спешни случаи за лекар примеено има таксита. А и с парко местата е голям проблем.

Като е много ревнив да си я развозва той, да и наеме личен шофьор (жена) или да ползва такси. Трябва ли заради едни чужди болни амбиции жената да изпада в нервни кризи и да бъде опасна за себе си и околните, когато има толкова много алтернативи.

Сега мъжът се оказа и ревнив, само че ревнивец НИКОГА не би давал зор жена му да може да си джитка сама с кола

И аз така мисля. Но я има опцията да я свикне да кара хубави коли в опит да я задържи при себе си с хубавото возило

Как ли пък не!
Той ако иска да я задържи на всяка цена до сега да ѝ е направил поне три деца.
Ще задържи с кола жена, която уж тръгнала да взима книжка и на края се отказала. (Значи в един момент карането на кола за нея е било вариант.)
Все едно да задържи веган с месо.
Аз съм твърдо на страната на мъжа и дори мисля противоположното на мнозинството.
Мъжа ти е супер! Толкова време сте заедно и те подкрепя. Има право да изкаже чувствата си, колкото и да не ти харесват. Това не го прави нито манипулатор, нито използвач нито нищо. Човека държи на теб, на вас и иска  да си самостоятелна, а не все да разчиташ на някой и нещо.

Това с джиткането важи, но за по малките градове. Тя ако иска да кръшка не и трябва кола, с такси е по безопасно дори. Ако има кола, може да и пъхне един GPS и да я следи. Това дори е довод да иска да има кола и да шофира, въпреки, че едва ли предварително ги мисли тези неща. Думите му са показателни, той ревнува много ако тя се вози в ГТ.

Този голям натиск, толкова рано не е случаен. Още нямат деца, дори не са на етап планиране, даже не знам дали и брак имат. Сега и да  опита отново пак ще се провали, заради натиска и големите очаквания. Може да успее само когато тя самата поиска да опита отново без натиск и очаквания и знаеки, че ще е хулят ако се провали.

Консултация със психолог е желателна.
Има разни техники за преодоляване на фобии. Книжката обаче 5 пари не прави, ако след това няма практика и то без прекъсване. Препоръчително е и колата да не е много лъскава и скъпа, ако не се богати, докато начинаещата жена шофьор се ошлайфа. Щото неизбежно ще има чукване тук там, някое бордюрче, бронийка. Лошото е, че по старите коли нямат парктроник. но пък има с автоматични скорости, което улеснява доста.

Има начин как хората изпитващи страх от шофиране да го преодолеят и това е да придобиват увереност с малки крачки. Трябва обаче да се вземат допълнителни часове при свестен инструктор и в началото да караш повече извън населени места, без движение и с придобиване на увереност постепенно да се включва в движението. Те и сега почват така, но за хората като авторката обсче им е нужно повече време да придобият увереност.

Ти пък му кажи, че най-голямото ти разочарование е, че той не е балетист!
Или че не е пилот на изтребител.
Какво толкова, като може да кара кола?

Да подкара совалка, че тогава да ти се пъчи.

А, теб не мога да те разбера- никой на този свят не може да прави всичко.
Всеки човек си има силни страни и неща, които му се отдават.
Гледай и си развивай силните страни, че дори и да му натриеш носа с нещо, в което него не го бива.

Аз бих спретнала един финален и грандиозен скандал, и бих забранила да се повдига повече въпроса.
Мисля си, обаче, че след тази ситуация, ще дойде друга, в която той пак за нещо да те упреква, затова  не си затваряй очите- червената ламБа ти дава сигнал.

Ти си изкарай изпита, пък после не бъди шофьор. Докарала си го го изпит, дай си още малко зор, не се отказвай в последните метри. И мъжът ти няма нищо общо с твоята шофьорска книжка, за себе си го направи. Защото си голяма жена, а не страхливо момиченце.
Това с книжката е като с висшето - има хора, които казват "за какво ми е", но идва момент, когато разбират, че им трябва.
Аз имам книжка, но не обичам да шофирам и го правя само в крайна нужда. Даже на море ходя с влак, дотолкова мразя да карам. Но все пак мога ако искам, друго е да не мога въобще.

Само  постовете на авторката прочетох.
Сега! Според мен трябва да си дадеш още един шанс - друг инструктор, друго отношение и да се опиташ пак да се научиш да шофираш. Това е полезно умение и дава голяма свобода. Ако не стане, не е беда. За съжаление обстановката по пътищата у нас е ужасна и рискова и никой не бива да бъде обвиняван, ако не се наема да шофира.

Мъжът, обаче, не става. Поведението му в случая е много силен сигнал, че иска да се налага, манипулира, че и смазва психически. Предполагам, че държанието му и натискът, който упражнява върху теб  причиняват голяма част от стреса ти и нищо чудно без неговите упреци да се научиш по лесно да шофираш. Нямате деца, не се държи добре с тебе, манталитета му е тъп, обмисли си хубаво толкова ли държиш да си прекараш живота с него.

...и като има книжка, и не е карала от 8 години, но се качи да кара, "когато й се наложи", какво ще се случи според вас?

Като я спрат, няма да й напишат глоба

Е как какво, пушка ще е. Особено ако е в стресова ситуация, съвсем.
Само да не ме среща някоя такава ако може...

Ще ти дам другата гледна точка.
Дори да успее да вземе изпита, книжката не прави шофьора.
Тя няма да седне да кара по собствено желание, а ако я накарат насила, просто ще катастрофира, ще утрепе някого, а може и първо себе си.
Аз съм активен шофьор и най- опасните на пътя са тези, които се качват да карат веднъж в годината.
Ако пък са в крайна нужда, стават още по- опасни.

И не, висшето с шофьорлъка не може да се сравнява, освен ако не си си купила дипломата и решиш да проектираш небостъргач.........