Откраднах

  • 5 214
  • 54
# 15
Още утре ще посетя църква !
Просто не съм очаквала ,че съм способна на такова нещо ,откъде може би и разочарованието от себе си .
Мен ме притеснява ,да не разбере след време ,тогава ще се разсърди ,че не съм и казала .Все ми казва ,че каквито и проблеми да имам ,иска да знае за тях .Та от там се чудя дали да и кажа .
За църквата не се бях сетила ,утре ще посетя ,пък дано ми помогне .
Пробвах с една психоложка ,тя каза ,че депутатите с милиони крадяли и не им пука Close Та не знам ,дали да разчитам на такъв вид помощ .
Виж целия пост
# 16
Дали пък няма да помогне, ако на нас разкажеп - защо си го направила, какво си си мислила, как е станало - такива неща, ако прецениш, че ще ти олекне? Ние и без това не те познаваме и няма как да се разочароваме.
Виж целия пост
# 17
Не я съветвам да го прави. Тук е най- неподходящото място за споделяне на такива неща.
Виж целия пост
# 18
Говори с попа ако е съвестен ще ти помогне.
Виж целия пост
# 19
А върна ли му парите, след като му призна или не?
Виж целия пост
# 20
Да !
И въпреки всичко ,се чувствам много гадно от постъпката си .
Виж целия пост
# 21
А върна ли му парите, след като му призна или не?

Хайде, почна се!
Виж целия пост
# 22
Щом си си върнала парите, признала си на шефа, повече няма какво да направиш. Сгрешила си и си оправила грешката. Край!
Не занимавай майка си и не го мисли повече. Станалото станало, продължаваш напред.
Виж целия пост
# 23
Не бих казала. Майка ми е много впечатлителен човек и сън няма да спи. Майката хубаво е майка да разбира и подкрепя, ама голям човек е редно да разбере, че не може за всяка издънка да товари майка си. Шефовете няма да кажат, тъй че няма откъде майка ти да разбере.
Виж целия пост
# 24
Станалото - станало, осъзнала си какво си направила, върнала си парите, с шефовете някак сте се разбрали, на всеки може да се случи да сгреши. И аз мисля, че няма смисъл да товариш майка си, само ще се безпокои жената. Просто забрави, остави го зад гърба си и гледай напред. И, надявам се, си научила урока си, важното е да остане в миналото и да няма повторения.
Виж целия пост
# 25
Откраднала, върнала и много ѝ тежи...
Много ли открадна, да питам направо?
Сама ли реши да ги върнеш или когато се забеляза липсата си призна?
Защото ако си ги откраднала да кажем в края на работния ден, преспала си и ти е тежало, спокойно си могла да ги върнеш на следващия ден без да се разбере.
Обаче ако си откраднала и се е забелязала липсата и поради камери, вероятността да те е видял някой или самата възможност да се стигне до теб те е накарало да си признаеш, е друго.
Ако пък са те разпънали на кръст да си кажеш всичко е вече трети вариант.
Та при втория и третия на майка ти няма да ѝ е особено приятно, но сигурно си знае стоката.
Виж целия пост
# 26
Здравейте !
Имам нужда да споделя с някой .Преди няколко месеца откраднах пари от бившият ми работодател .Чувствах се ужасно гузно,споделих му всичко .
Питането ми е ,да споделя ли с майка ми ? Мисля ,че би ми станало идея по-спокойно.Чувствам се ужасно подтисната от този факт ,не мога да спя нормално,да се храня ,започнах или да не ям ,или да се тъпча с храна до припадък .Дали чувството за вина някога ще отмине ?
Изобщо ,толкова много съжалявам за постъпката си ,че не знам занапред как ще продължа да живея с тази вина .
Минаваха ми и налудничеви мисли ,но гледам да ги разсейвам бързо .
Какво те подтикна да си присвоиш чуждото?
Виж целия пост
# 27
Постъпила си правилно спрямо шефовете,но не мисля че трябва всичко на майка си да казваш,тя ще се тревожи повече от теб.Колкото по голяма ставаш и си решаваш проблемите сама .толкова по добре,така с това споделяне рискуваш някой ден като имаш семейство проблемите да ги решавате ти и мама ,а не ти и мъжа ти...
Виж целия пост
# 28

Питането ми е ,да споделя ли с майка ми ?
Какво те подтикна да си присвоиш чуждото?

Пак започна да ровиш извън темата.
Виж целия пост
# 29
В момента в който споделиш това с майка ти, може и да ти олекне. Но. Тя няма да разбере в момента че едва ли ще повториш същото. Може и да го разбере, но временно -  във всяка подобна ситуация, първият ѝ страх, първата тревога, първият въпрос към теб ще е дали си повторила същото деяние.
Дори и да смяташ, предвид, че я познаваш, че тя няма да ти го повтаря, то тя тогава ще започне да се тревожи. Да го мисли, да се чуди, това ще я отрови. Така, че помисли три пъти преди да споделиш с нея. А после се сърди на себе си, не на нея за състоянията в които попада.
Моят съвет е да отидеш в църква и да споделиш всичко със свещеник. Или с психотерапевт. Защото в случая е важно да си простиш. Да не те трови повече тази случка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия