Откраднах

  • 5 211
  • 54
Здравейте !
Имам нужда да споделя с някой .Преди няколко месеца откраднах пари от бившият ми работодател .Чувствах се ужасно гузно,споделих му всичко .
Питането ми е ,да споделя ли с майка ми ? Мисля ,че би ми станало идея по-спокойно.Чувствам се ужасно подтисната от този факт ,не мога да спя нормално,да се храня ,започнах или да не ям ,или да се тъпча с храна до припадък .Дали чувството за вина някога ще отмине ?
Изобщо ,толкова много съжалявам за постъпката си ,че не знам занапред как ще продължа да живея с тази вина .
Минаваха ми и налудничеви мисли ,но гледам да ги разсейвам бързо .
Виж целия пост
# 1
Да, сподели. Щом мислиш, че ще се успокоиш, вероятно смяташ, че тя ще ти помогне да го превъзмогнеш.
Виж целия пост
# 2
Отиди в църква, изповядай се. На майка си кажи, майките разбират и помагат.
Виж целия пост
# 3
Благодаря ви !
Чувствам се изключително ужасно стореното .Не знам дали изобщо ще успея да го превъзмогна .
На моменти ми минават налудничеви мисли ,тъй като не зная ,как да се справя с вината .
Ужасно се срамувам !
Безкрайно тъпо ми е и от мисълта ,че ще разочаровам родителите си с това признание .
Виж целия пост
# 4
Аз пък мисля, че не бива да тревожиш майка си. Ако споделиш, тя няма с какво да помогне, а само за да разтовариш себе си ще натовариш нея. Кой знае тя как ще го приеме, ще си загуби съня, ще се тревожи за теб, ще се упреква, че не те е възпитала добре и какво ли не. Та при положение, че грешката си е твоя, защо да прехвърляш последиците на нея??? Много е егоистично за да ти олекне на теб, да натовариш нея. Трай си и си носи последиците сама.
Виж целия пост
# 5
Аз също не бих тревожила майка си, голям човек си явно (щом работиш), не си дете да тичаш при мама за всяко нещо. Редно е да си носиш последствията от постъпките, да си поемаш отговорността за действията и да се справяш с демоните си после.

Като я натовариш и нея, я ти олекне, я не, но че и тя ще си загуби съня е гарантирано. И ще си блъска главата къде е сбъркала във възпитанието ти.
Уволниха ли те след тая случка?
Виж целия пост
# 6
Има една много мъдра поговорка: "Признат грях- половин грях".
Сбъркала си, признала си си, взела си си поука.
Няма безгрешни хора- има безсъвестни, а ти, явно не си от тях.
Сега остава да си простиш и да ти е обеца на ухото за цял живот.

И недей да гледаш толкова много мелодраматични филми- не си убила човек, че чак да ти били минавали разни нелепи мисли като героиня от турски сериал.

Не казвай на майка си- тя няма с какво да ти помогне- осъзнала си сама какво си направила.
Не натоварвай допълнително себе си със срама от реакцията й.
нея също не е честно да натовариш с грешката си.

Животът продължава- направи го достойно и всичко ще е наред.
Виж целия пост
# 7
Аз напуснах сама .
Това ,че шефовете ми реагираха изключително спокойно ,без да ме убиждат ,без заплахи ,без нищо ,ме кара да се чувствам още по-гадно пред тях .Казаха ,че никога не би излязло от тях ,тъй като не искат да уронват престижа ми ,но не са го очаквали .
А от относно мама ,знам ,че ще и стане тъпо .Така съм свикнала обаче да и споделям всичко ,че вече 2-3 пъти се виждаме и на мен все ми е на устата да си кажа Confused
Виж целия пост
# 8
Ще ти мине. Просто е период, в който малко трябва да стискаш зъби. Ще си намериш друга работа, особено щом бившите ти шефове няма да те преследват и разнасят насам-натам.

Станалото-станало, взимай си поуката и гледай напред. Недей да тревожиш майка си, това ще е голям удар за нея.
Виж целия пост
# 9
Случайно да си изневерила на гаджето със съседа отсреща?
Много познат стил, много познати изрази, много познато тръшкане, подозирам една и съща драма куин.
Виж целия пост
# 10
Не ,не съм аз .
Виж целия пост
# 11
А, дано...
Всъщност, а дано не. Че става страшно.
Виж целия пост
# 12
Хората цялата страна окрадоха  ти си седнала да мислиш за себе си. По-добре мисли за бедните пенсионери където им  откраднаха парите за пенсия. Направила си грешка и си я поправила какво повече искаш?! Не занимавай майка си. Отиди на църква и се изповядай.
Виж целия пост
# 13
Ти си си признала, напуснала си, не знам от къде тия мрачни мисли. Епизодът е свършен.
Но ако ще се почувстваш по-добре, кажи на майка си. Майките сме за това, да сме на страната на децата си винаги.
Не знам  това с тия църкви: те в нашите църкви има ли такива изповеди, или е само в католическите?
Виж целия пост
# 14
Не казвай на майка си, ще я разтревожиш. Отиди на църква и се изповядай. Ще ти олекне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия