Откраднах

  • 5 215
  • 54
# 30
Не мисля, че трябва да споделяш с майка ти, още по-малко мисля, че трябва да споделяш с приятелки. Направила си грешка, осъзнала си я, опитала си се да я коригираш, доколкото е възможно и си напуснала. Анализирай ситуацията сама, без да се подхлъзваш по сълзливи самообвинения и драми.
Виж целия пост
# 31
Щом майка ти ти е казвала, че иска да ѝ споделяш, кажи ѝ. Няма да ѝ стане хубаво, но ще премине. Ще поговорите, ще разбере и ще прости. Аз също предпочитам дъщеря ми да ми каже, ако сгафи нещо, вместо да се срине, че и самоубие заради грешка. Няма непоправими и непростими неща, освен отнемането на живот.
Виж целия пост
# 32
Просто ми се вижда нередно да го споделям с приятели .Имам мъж(живеем на семейни начела),но нещата не вървят напоследък .Или обижда ,недоволен за всичко,все е прав за всичко ,не иска да чуе какво му се говори .
Не ми се вижда човека с когото бих искала да споделя .Със сигурност няма да ми олекне ,напротив .
Тамън бях навита да споделя цялата история ,но много от коментарите ме спряха .
Благодаря на всички ,които не ме осъдиха и не ме приеха за изрод .
Виж целия пост
# 33
Има една приказка "Цар Мидас и магарешките уши".
Прочети я- ще разбереш, че има неща, които можеш да кажеш само на себе си пред огледалото.
Виж целия пост
# 34
Няма да стане с огледалото, тя си плаче да сподели с жива душа, дори го прави с непознатите тук та да изпусне малко пара.

Авторке, ако майка ти е по-широко скроена споделяй, ще срещнеш разбиране и за постъпката и за разкаянието си, би трябвало да е последния човек, който ще съди теб или ще търси грешки в нея си, когато е време за помощ. А за теб случката ще почива в мир след това, ще ти олекне.
Но ако майка ти не прилича на бг мамите, а е по-първосигнална и по-скоро би се впечатлила от самата случка, а не от ефекта ѝ в/у теб, тогава по-добре да го споделиш с друг, който ти е много близък...нещо като обратното на гаджето ти. Може също да оставиш всичко в себе си докато премине, може да го запишеш в дневник, заедно с чувствата си като терапия...но дано намериш доверен човек за разговор наживо, за моментален ефект.
Виж целия пост
# 35
Просто ми се вижда нередно да го споделям с приятели .Имам мъж(живеем на семейни начела),но нещата не вървят напоследък .Или обижда ,недоволен за всичко,все е прав за всичко ,не иска да чуе какво му се говори .
Не ми се вижда човека с когото бих искала да споделя .Със сигурност няма да ми олекне ,напротив .
Тамън бях навита да споделя цялата история ,но много от коментарите ме спряха .
Благодаря на всички ,които не ме осъдиха и не ме приеха за изрод .

Абе, Ани, какъв изрод, бе момиче? Да не си убила някого? Пък и да си най-вероятно има смекчаващи обстоятелства. Smiley Хора сме, правим грешки, вземаме си поука и продължавае напред вече по-мъдри. Това е, не се вживявай толкова.

В никакъв случай не споделяй с гаджето, един ден като нищо може да те разнесе из целия град. Същото е и с приятелите. Днес сте приятели, утре може и да не сте и тогава кой знае какво ще им хрумне.

Според мен най-добре е просто да го преодолееш сама, ако можеш. Ако не - вече се споменаха психолог и свещеник. И двамата са професионално задължени да ти пазят тайната. Аз на твое място не бих товарила майка си с такова бреме, просто не ми се струва честно спрямо нея и освен това има вероятност макар и малка тази новина да повлияе на мнението й за теб. Аз много слабо се интересувам какво мислят другите за мен, включително близки роднини, но ако на теб ти е важно, пак си помисли.

Ще ти мине, един ден ще се чудиш, че толкова си го преживявала. Не че е нещо дребно, но и не е кой знае какво. Признала си си, извинила си се, върнала си парите. Загърбвай тази случка и си продължавай живота.
Виж целия пост
# 36
Ами в крайна сметка споделих сутринта .Не беше очарована ,каза ,че е повече от разочарована и няма думи .
Надявам се след време да и мине ,че сега явно и това ще ми тежи .
Днес следобяда ще отида и на църква .
Знам,че ви се струва ,че драматизирам .Не е така обаче .Явно и многото проблеми с привтелят ми и всичко ми се е отразило .
Виж целия пост
# 37
Ми браво, сега и на майка ти ще и се отрази, дано ти олекне от това.
Виж целия пост
# 38
“Чудесно” си се справила!
Зад необходимостта да се споделя, за да “ни олекне” има толкова егоизъм да прехвърлим проблемите и тревогите на друг.
Виж целия пост
# 39
Според мен не е проблем, че е споделила с майка си, ако така или иначе всичко ѝ споделя.
Обясних в предния си пост кое е проблем, обаче отговор не получих на въпросите си.
От реакцията на майката смятам, че не е бил първият предполагаем вариант, а някой от останалите два. Все пак тя не е получила просто - откраднах, а всички подробности.
И да, съфорумците много ме изненадвате подкрепяйки крадец, но това си е ваша работа, аз само да си кажа
Виж целия пост
# 40
Аз не видях някой да подкрепя крадец.
Подкрепихме млада жена, сгрешила, осъзнала грешката си, признала си и въпреки прошката на засегнатите, неспособна да си прости сама на себе си.
Виж целия пост
# 41
Аз пък разбирам, че грешката е призната поради разкриване или вероятност за такова.
Не самоосъзнато и тнт....
Тя се чуди дали да каже на майка си, за да не разбере от другаде.
Не е откраднала вчера или онзи ден, от БИВШИТЕ работодатели, следователно има настоящи...
Може и за това да са БИВШИ....
Обаче и това са си мой (според мен логични размисли), а споделящата, не отговаря на въпроси, който не ѝ допадат, а само благодари на подкрепящите я.
Защо липсват подробностите?
- Защото са понижаващи!
Виж целия пост
# 42
Защо са подробностите- да си запълним свободното време с пикантерийка?
Всеки човек има в живота си поне едно нещо, с което не само не се гордее, а се срамува и би предпочел да не се е случвало.
Защо да го плясне в някакъв форум са забавление на публиката?

Момичето описва как се чувства и търси начин да се справи с вината си, от какъв зор да дава подробности?
Виж целия пост
# 43
Мен повече ме притеснява зависимостта на авторката от майка й. Бре, голям зор беше да й каже. И сега какво, по- леко ли й стана?
Виж целия пост
# 44
От позицията на майка : Ако знам, че детето ми е тормози от нещо, и иска да сподели с някого, а не смее да ми каже, ще ми бъде мъчно. Кой, ако не майката, ще бъде най-дискретен, най-успокояващ? Чуждите хора, потърпевшите са простили, че майката ли няма да успокои детето? Е, може в първия момент да е шашната, но ще й мине. Всеки греши понякога. Само дето не е пусната тема "Най-невероятните постъпки, които сме направили".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия