Трудно дете. Моля за съвет

За проблема с къпането не мога да дам съвет, но в никакъв случай не му казвайте, че е мръсен, грозен и подобни.

Е как ще иска да се къпе при това положение. Детето има проблем, вие трябва да откриете какъв и да правите малки стъпки към разрешаването му. С емпатия се действа, не с обиди. Пробвайте да сте гушнати един в друг и да го изкъпете така. Говорете нежно, милвайте,  усмихвайте се. Измийте първо гениталиите,ако след това истеряса, прекратявате и така докато допусне цялостно измиване на тялото. После може да сложите малък леген, аз сложих кутия от играчки,в която обича да сяда, и я оставях да си играе с любими играчки. След месец пак си играеше и къпеше във ваната. Оказа се,че татко й като й мие лицето й влиза вода в очите и от това я беше страх. Беше малка тогава към годинка. Вече сме с кърпичка за очите в банята,в готовност да ги обърша, ако й влезе вода.
Зад всяка истерия има причина. Не омаловажавайте, питайте, валидирайте чувствата на детето (май те е страх да се къпеш сега,затова ще те гушна здраво в мен и ще измием само еди какво си) примерно и с търпение ще стане.

А ако вземете и любимите му играчки с вас да ги "окъпете"?
Или нови му вземете за баня има, които правят балончета.
Може да намерите в youtube песнички за къпането.Все трябва да се залъже с нещо.

Да благодаря. Не го обиждам , не обясних достатъчно, казвам му, че като не се къпе ще е мръсен и това не е хубаво. В никакъв случай не го обиждам. С гушкането не става и така не желае.

Само,че ако детето знае що е то мръсно, може да го възприеме като и аз съм такъв мръсен и гаден, а не като стимул. Т.е. влошава се положението. Не знам как сте комуникирали досега концепцията мръсно. Много родители правят паралел мръсно и ако. Или мръсно и боклук. Всякаква подобна асоциация може да се прехвърли върху детето, ако го наричат мръсен. Еле ако изпитва страх от нещо и добавите и тая представа.
По-удачно би било да кажете "хайде да се измием,че сме изцапали ръцете/лицето/дупето.

 Пробвайте да си го гушнете, носите, люлеете преди банята. Говорете му, че разбирате,че сега е тревожен и уплашен, затова ще го държите  така гушнат във вас и само ще замиете дупето например. Може да го пробва и таткото. Когато детето е впито във вас и ви е обкрачило и вие се обливате с  вода, е много лесно под минутка да му измиете гениталиите. Тъкмо ще истеряса и казвате, етооо свършии,браво на теб.

Ако обича да играе на водни игри може да го оставите да играе в банята (ако приема да влиза в помещението) и да мие играчки с гъба и пяна. И така докато играе, набързо замивате  подвижния душ гениталиите.
Трябва да се създаде позитивна асоциация. Не става с "мръсен" и "грозен".
Върнете лентата назад и се сетете какво е  станало в тая баня като сте гостували. Кой какво  е казал, кой какво е направил,какво е казало и направило детето. Ходи ли на гърне? Да не е с това свързано. От самото помещение страх има ли, съгласява ли се да влиза вътре? Дъщеря ми отказваше да седи в банята даже.
Опитайте да се въздържите от оценъчни епитети и оценки като цяло. Емпатия и пак емпатия. Дори едно - и на мен понякога не ми е приятно в банята, разбирам те, всеки има такива моменти, нормално е да те е страх, ще свърши повече работа от сегашния подход.

Период е, ще отмине. Пробвайте с измиване, но не в банята. Примерно в кухнята, на балкона. Ако има двор - най-добре.
Детето е на 2. Твърде рано е да му се дава етикет "трудно дете".

При нас къпането отново стана желано и забавно, когато започнахме да оставяме чедото (също на две и половина в момента) да се мие само. Не е сам в банята, разбира се, и после бива доизтъркан (иначе вратлето ще му остане черно хахаха), но му стана забавно с "хайде сега измий си очите", "хайде изтъркай си краката" и т.н. Освен това мисля, че се чувства "голям", откакто махнахме неговата детска вана и сега се къпе под душа. Напоследък често обяснява, че му миришели краката и иска да ги мие

Вкъщи често сработва наблягането на положителната страна на нещата, в случая не колко е лошо да си мръсен, а колко е приятно да си чист например. "ммм колко хубаво мирише шампоанът", "колко е хубаво да облечем чисти дрешки", защото част от "ритуала" е преди баня да си сложи мръсните дрехи в неговия кош за пране.
Също може да опитате (ако още не сте, разбира се) да покажете на детето колко много мама и татко обичат да се изкъпят и да си легнат чисти. Ние по сходен начин решихме проблем с храненето, защото малкият беше решил да яде само грах, царевица и краставици. Нищо друго. Опитах с преговори, опитах и да се наложа, не стана. Спрях да се разправям и да предлагам друго, сипвам на нас, на него въпросните зеленчуци и толкова. Бързо си промени мнението.
Сега също се случва понякога да не иска да се къпе и да си ляга, не се разправям изобщо. Казвам, че аз отивам да се къпя и да си лягам, пък той ако ще. Сам тръгва към банята.
Разбира се, при всяко дете е различно.

Говорете за приятните ползи от къпането, стимулирайте с аромати и играчки до колкото е възможно. Може да използвате тези и не по време на банята. Например може да използвате аромата на гелчето и шампоана докато детето прави нещо друго, което му е приятно и по този начин да го асоциира с положителни емоции. По същата логика може да давате играчките, с които си играе докато се къпе извън контекста на банята. Може да намерите книжки, които илюстрират къпането и да му ги четете и показвате картинките и да запалвате отново интереса към тази дейност. Също бих препоръчала и кратки анимацийки за къпането. Нещо подобно: https://www.youtube.com/watch?v=AjSwP7Tmbhk

Направете ретроспекция, какво всъщност се е случило когато "детето е станало и е тръгнало". Най- вероятно е изпитало някакъв стрес, който го е накало да дейтва по този начин към водата като цяло или нещо което е изпитало докато е във водата. Вашето присъствие или неприсъствие е също от голямо значение в този момент. Неговият стрес е към водата или към нещо друго което свързва с водата. Ако щете викнете шаман, пак няма да може да го изкъпе. Моят съвет е да намирете първоизточника на проблема, а не да се опитвате да намирате друго, заобиколно решение, защото детето ще го затвори в себе си и от това ще му е като "малко камъче в обувката" цял живот или поне докато не се реши само да си посрещне или превъзмогне страховете.

Мисля, че е малко крайно да се твърди, че на тази възраст може да образува камъче в обувката и особено да я носи "цял живот". Може би детето рязко е усетило, че не си е у дома при последната баня и изведнъж се е почуствало уязвимо или нещо подобно и все още помни тези усещания. Каквото и да е ще забрави и силно се съмнявам да е "трудно дете" или да се е белязло за живот.

Моята внучка на две годинки и половина не желае да се къпе. Родителите й пробваха различни варианти, без да се притесняват изобщо (понеже те имат и по-големи две деца и знаят и 2, и 200).
И в един момент се оказа, че тя е съгласна да седи на пода на душ кабината, пълна с вода и пяна. Много е плитичко, няма опасност от подхлъзвване. И може да се къпят камиони  и коли заедно с кака й, и започва щуро веселие и радостни крясъци.

Моето обожава да се къпе, пълнеше само ваната, под вода и тн. Но имаше инцидент с подхлъзване.... и сега все иска някой да е с него в самата баня. Пак си се къпе и тн, но не е склонен много сам да е във ваната..... Същото е със сладоледа, след като му беше изстинал стомаха след прекаляване със сладолед отказваше около 2 години да близне..... едва сега почна да хапва по-малко и пак внимава, че го свързва с болен стомах. Та очевидно нещо е станало в тая баня, я шомпоана му е залютял, я нещо се е хлъзнало, я нещо се е уплашило от сифон ако е имало по-двупотопен ( мен ме беше страх от сифони някога заради То на Стивън Кинг и от мивки ). Всичко може да е, но очевидно е някаква уплаха.  От нищото няма да е....

Период е! И ние го минахме миналата година с дъщеря ми (на същата възраст тогава). Беше кошмарно пищене, само като пуснем душа, а камо ли да ѝ мием главата... Чудехме се от какво е - нито сме я изгорили с вода, нито ѝ е влизало в очи, уши (много внимавахме). Просто изведнъж стана - самото поливане я караше да истерясва. Хрумна ми да ѝ поливаме вода  с канче (както баба се е къпала на село) и долу-горе се получаваше. Полека-лека се отпусна и почна да дава. Пак ѝ беше неприятно и хленчеше, но поне ни разрешаваше да я къпем. С тялото нямаше проблем, но главата....започнахме да ѝ мием косата веднъж на 10 дни, за да си спестим ужаса. И задължително двама души! И така около година къпането беше с канче, в душ кабината. От няколко месеца отново я къпем с душа, дори сама я къпя без проблем (сега е на 3г.10м.) и е много щастлива, няма и помен от страха/неприятното усещане преди година. Моето обяснение е, че проблемът е сензорен и се израства/преодолява, но не съм специалист, за да бъда категорична. Бъдете търпеливи и не се тревожете. Търсете алтернативи, докато отмине.