Как да му кажа?!

Ми поведение.. през седмицата говорим какво е ставало на работата му, какво е ставало с колегите му. Понеже аз съм преводач и поради вируса работя от вкъщи и по цял ден съм на лаптопа, че няма как да съм изморена понеже аз “нищо не правя” питах го после, защо така си мисли. Бил се шегувал. Като цяло като има някакъв проблем и усещам, че не е на кеф го питам какво ти има. Отговора е или остави ме мене аз мойте проблеми сам ще си ги оправям или нищо ми няма и следователно почва едно разпитване като в детската. Боли ли те нещо, на работа ли стана нещо, аз ли нещо направих и така едно 30-40 минути докато накрая изплюе нещо. Уикендите вечер излиза с неговата компания, аз излезна отида при неговата компания и цяла вечер вися като сопол понеже нямам приказка с тях. Излезнала съм да пия кафе САМА, просто за да съм си сама слушам си музика, и си чилвам. После следват въпроси като ама как така си пиеш кафето САМА навън. Защо не ми звънна или не ми писа, че си станала. Последните му две напивания бяха просто трагични говори пълните малоумщини без покритие, колкото да си чеше езика. Излизаме на заведение ама аз защо съм си танцувала сама, защо не съм седяла при него. Аз му обяснявам, че няма как да съм постоянно при него и да съм му лепната за г*за. Не съм на 15, за да седя лепната. Като цяло ДА нямам подкрепа, защото той навън представлява душата на компанията.

Ти нямаш ли си компания?Приятелки ,братовчедки,колежки....?

Имам излизам с тях, но ходя и при неговата компания, защото се сърди.

Това ми прилича на омагьосан кръг.Оправия няма.Бягай докато е време.По-добре сама отколкото такава отровна връзка.

Просто не сте подходящи един за друг. Разминавате се във всичко. Той си разпилява енергията с приятели, колежки, телефончето, алкохола, тиндъра и т.н. и накрая не му остава нищо, което да си каже с теб. Но тъй като си му удобна, както се изрази, се прави на ревнив, за да ти погъделичка егото, че си ревнувана, следователно обичана ...
Абе баламосва те и си играе с теб и чувствата ти. Като те изгуби ще те оцени и ще направи и невъзможното да те върне, но трябва да си луда да се върнеш при него, при положение, че има толкова свестни мъже и можеш да изживееш страхотни емоции...

Хубаво е че имаш приятелки и излизаш с тях.
Те какво мислят по въпроса?

Че съм мазиохистка. Едната е била в такава връзка само, че 12 години + физическо насилие. Още преди 2 месеца ми казваше да си обирам крушите. Другата не смята цялото нещо за нормално, но ме подкрепя каквото и да е решението ми.

Чудесно виждаш цялата картинка, чудесно знаеш какво трябва да направиш. Тук ти дават и куража, който търсиш. Мисля, че всичко ще се нареди добре.

Все пак очаквай, че ще те тормози след като си тръгнеш. Ще те търси, досажда, ще те умолява и псува. Той е този, който няма да намери кой друг да го търпи такъв, а не ти.
Останеш ли с него очаквай, че ще ти изневери и няма да е в далечното бъдеще (ако вече не е). Ти си лошата жена вкъщи от която реве на колежки и познати. Това всъщност би трябвало да ги отблъсква, но ако някоя вземе, че клъвне, какво ще го спре да кръшне - че е луд по теб ли?... После и да разбереш, ще получиш едно не знам що го направих, не помня дали съм бил аз, а стига гледа в миналото,

Изнасяй се с чиста съвест, а колкото пъти те налегне тъга по общите ви спомени идвай тук да си препрочетеш темата и удряй по един хепи денс.

На 21 си преводач?

Снощи пак стана въпрос за Тиндър и той започна ''Всички сме хора, правим грешки ти само за това се хващаш и т.н'' Вече направо не мога да направя разликата манипулира ли, не манипулирали не знам вече..

Адашке,
Такава връзка имах 7 години, от 17 годишна. Проблемите с алкохола почнаха около 4-тата година. Ставаше заядлив и злобен, когато се напиеше. Карахме се, а на утрето той не помнеше. Да, ама аз помнех. Много му се било събрало, не знам си кво си. На 24 колко и какво му се събрало, така и не разбрах Покарахме се, потърпях, претръпнах, изчезнаха чувства и всичко, и просто си тръгнах. Казах, че имам да уча за държавните, и 1 месец да не ме търси, докато те не минат. Точно след месец се обади, но аз вече бях свикнала без него и го отрязах окончателно. Иначе и на мен ми говореше такива ''друг като мен няма да намериш'',  ''никой след мен няма да те обича'' и т.н.
Още ме плюе пред общи познати. И още е сам, не е имал друга приятелка след мен. А аз имах 2 връзки след него.

П.П. Единствено съжалявам, че не си тръгнах поне 2 години по-рано.

И какво значение има какво прави или не прави като пишеш това?


Просто го разкарай и толкова. Голямо чудене.

Затова също снощи го питах. Всеки път като стане на въпрос за раздяла става толкова агресивен и ядосан все едно не знам какво му казвам. И го питам защо не може да се разделя хората нормално, а трябва да ги намразва. Ми такъв съм си.. Снощи ми вика ти ме изкарваш, че съм те съсипал. Той си мисли, че явно това държание е нормално не знам вече. Чак си мисля, че не осъзнава какво му е държанието.

Оххх, момиче, стига му обяснява като сте насаме, че искаш да се разделяте? Какво очакваш да направи и защо си го причиняваш? Най-много да ти хвърли един бой ей така, за спорта. Чакаш да те разубеждава ли? Колко души ти казахме, че ще стане агресивен? И аз съм минала през това, бая време ми отне да се опомня. Ясни са ми всички стъпки на тоя паразит. Ти поне имаш приятелки, аз и това нямах.

Е, и?
Какво значние има това за теб. Такъв си бил. Ми да го търпи друга.
Ти пък си такава - това не ти харесва и няма да го търпиш.

Както казах - да, още ме плюе, но още е и сам. 6 години по-късно. А въпреки думите му, аз проблем с намирането на гаджета не съм имала. Той, обаче, явно да. Което пък показва и аз колко съм била зле да го трая, и че няма друга такава будала

Освен това, ако ти си тръгнеш, на него ще му стане горчивият вкус на наранено его. Затова намразва, затова се озлобява.

Което по никакъв начин на теб не трябва да ти влияе.

Може би греша, но мисля, че макар уж да ти е все едно, всъщност не ти е. Още таиш надежда да се промени.

За съжаление, както има една песен ''сега съм друг, но за друга''. Когато остане сам и мине малко време, за да осъзнае наистина загубата, тогава мооооже би ще си преосмисли поведението.

И, между другото, какви са тея разговори за раздяла? Просто се разделяте. Няма какво да го говорите. Колкото повече такива разговори (но без резултат ''раздяла'') водите, толкова повече губят тежестта си. На моя бивш доста пъти бях казвала какво ме дразни, какво искам да промени и т.н. Резултат - 0
Когато го зарязвах, го поканих на кафе. Седнахме, казах, че искам нещо да му кажа, и му изредих още веднъж цялата помия, която ми пречеше и ми беше проблем. След което завърших с ''заради всичко, което казах, и което не се промени толкова време, сега си тръгвам". И си излязох от кафето. Дойде му като гръм от ясно небе, въпреки че и преди му ги бях казвала тези неща. Но тогава не беше го приемал сериозно. Не беше вярвал, че наистина ще си тръгна. Сега обаче - да. Като шамар направо. Затова и още не може да го преглътне