Отчуждаване след раждане

Ами има и такива мъже. След детето започва да те приема като майка и толкова. Виж дали ще се промени отношението му след време. И го включвай в грижите, за да усети, че е баща и той. Нека го гледа вечер и да оправя вкъщи, а ти ходи на фитнес. За себе си, не з анего. Хем ще се чувстваш по-добре физически, хем психически ще си почиваш, хем той ще усети какво е да има бебе у дома.

Здравей Нора,
ще се опитам да ти допълня разбирането за мъжката сексуалност, дано ти е от полза. Поздравявам те, че си осъзнала, че това е важно за връзката ти и не си тотално обесебена от новороденото ти отроче.

Сексуалността има 2 типа - спонтанна и реакционна. Спонтаната е резултат на чисто биологичен порив, а реакционната е следствие на това да те преласти някой друг. Жените мисля, че лесно разбирате реакционната, на някой жени спонтанната им е трудна за разбиране.

Когато мъжа ти казва, че " ами то са нужни двама, аз мисля, че ти нямаш желание ", означава че не изпитва нито спонтанна, нито реакционна към теб.

Изчезването на спонтанната е често срещано, защото нормалните мъже не са привлечени от идеята с бременна жена. Някой мъже им харесва да правят секс с тяхната бременна жена следствие на реакционната сексуалност, т.е. навик, и/или прелъстяване от страна на жена им.

Другото важно е, че мъжката сексуалност е адаптивна. Т.е. гъз знае 2 и 200. Като свикнеш дълго време без секс става много лесно за игнориране. Вчера имах един клиент, който ми разказа как е бил на служебно посещение и имало някаква много секси лелка дето му въртяла палаво очички. Сподели, че не е правил секс от 3 седмици и се е наложило да маструбира 2 пъти в тоалетната, за да се оправи и да може да продължи да работи. Това е спонтанната мъжка сексуалност и за много мъже тя е бреме и тежест. Може би мъжа ти за пръв път в живота си се чувства свободен и олекотен и не мисли постоянно за секс, както преди .. не знам, тука гадая само.


Поздрави и дано извлечеш някаква полза. Иначе, ходенето на психолог със сигурност е за препоръчване и вероятно ще ти помогне, вместо да питаш случайни хора от интернета.

Аз първо ще питам как е бил сексът преди бременността, мъжът сексуален ли е бил, по колко пъти правехте секс на ден, на седмица, на месец? След това ще си дам предположението, че е гей...

Много благодаря за разяснението, това обяснява някои неща, но аз отново се питам какво да правя в такъв случай. Както казах, знам, че не съм това, което бях, но положението не е чак толкова зле, просто го виждам в мъжките очи, за съжаление чуждите. Явно и той го вижда, защото проявява някакви признаци на ревност, но въпреки това продължава да не проявява интерес. Проблемът е, че това много ме комплексира и ми е трудно да направя първата крачка вече. Срам ме е да се съблека пред него, защото през цялото време си мисля, че вече съм грозна и дебела и ако изглеждам така облечена, то съблече положението е още по-зле и честно казано, смятам, че ако продължим така, тази връзка е обречена. Държим се като женени от двадесет години.
Понякога си мисля, че той няма нужда от жена, а от майка, която да се грижи за него и с която да имат чисто платонични отношения.
Разговорите не помагат, защото той е от онези хора, които смятат, че ако обсъждаме един проблем, значи се караме, а той не иска да се кара, иска всичко да си е наред. Да, ама то не е наред, но явно той просто не го разбира.

Е теб като те е срам да се съблечеш и се намираш за грозна, какво очакваш? Друга тема, че на него явно му харесва да мързелува и всичко това му идва наготово.

Аз не разбирам защо много жени след раждането си създават комплекси?
Килограми,тяло,отслабване...всичко се оправя с времето.
А и да не си в топ форма.....,това ли ти е важно?
Важното е,че това си е твоя мъж!Твоят,не на някоя друга!
Виждал те е всякаква,няма смисъл от комплекси,защото това само отчуждава.
С времето всички ще остареем,няма да сме идеално изглеждащи и в топ форма.
Секса с мъжа ти не е просто секс,вие сте семейство вече.
Тоест вие сте се избрали такива,каквито сте.
Привлечи си го,остави тези комплекси настрани и не влизай в ролята на майка никога.
Допуснеш ли това,нормално да не иска секс,защото те приема като майка си.

А, да, коментари от сорта на "щом ти се чувстваш така, какво очакваш" са ми излишни. Аз не се чувствам грозна по принцип, както казах, чувствам се желана от други мъже, само че моят собствен не ме желае и това е проблемът. Ако не можете да дадете адекватен съвет, по-добре си продължете турското сериалче и не ме занимавайте.
Дали е гей - не. Имам достатъчно гей приятели за да мога да направя разликата. И като държание и като интереси и като поведение, да не изброявам.
Колкото до вманиачаването в килограмите и т.н. - ами това ми се вижда единствената основателна причина, поради която той не ме иска. Като цяло аз винаги съм била желана жена и знам, че и макар да не съм в топ форма в момента, което е разбираемо, пак се харесвам на мъжете, но не и на моя. Затова се чудя каква може да е причината. Или в неговото съзнание вече сме "женени с деца" и се залепяме за този стереотип и започваме да живеем според него. Аз ли съм единствената на която това се случва?! Знам, че има доста по-проблемни връзки с насилие и т.н., обаче имам чувството, че този брак е вече мъртъв, макар да е още в самото си начало. Временно ли е това, или се очаква да живея така до края на живота си?!

Не си единствената, има хиляда теми само в този форум. В крайна сметка се стига до извода, че мъжът е скрит гей, който, за да си валидира нормалността пред обществото, се е оженил, направил едно дете, с което е приключила неговата обществена роля и вече няма нужда да се преструва.
Та мъж, на когото жена му му се моли да правят секс, а той не иска и си измисля оправдания, как да го нарека освен гей...

Твои думи, авторке, не знам защо се обиждаш. Има разлика между мъжете, които те виждат навън, и мъжът, който те гледа постоянно вкъщи. За мен е вариант да го отблъскваш подсъзнателно, но разбира се, ако ти смяташ, че не е това, търси други отговори Тук всеки дава мнение и никъде не пише, че е задължително, то да ти се хареса.

Успокойте се, не са ви килограмите проблема. Проблемът е, че сте недоспали, на нож сте за всяко нещо заради новата обстановка и не мислите трезво. Не се втурвайте към раздяла и крайни решения, а се успокойте.
Може би може да поеме мъжа ви детето през нощта, за да се наспите няколко вечери и да помислите спокойно.

А на вас реално прави ли ви се секс или от притеснение, че има проблем настоявате?

Писала е,че изпитва страх да се съблече.От тяло,от комплекси след раждането и това ме навява на мисълта,че проблема си е в нея.А и в първи пост пише от някой месец на бременността и раждането не са правили секс.
Дано се оправят нещата.Просто трябва да промени малко мисленето си относно повърхностни неща като тяло,визия,кг,самочуствие.

Ами да, до известна степен е така, караме се често, че не ми помага достатъчно, макар че по негови думи "той дава всичко от себе си", което е далеч от истината. Просто го усещам как гледа да "избяга" от нас във всеки възможен момент - дали да ходи да помогне на някой, или му излиза някаква работа, или да се види с приятели. (Изключвам възможността за изневяра или хомосексуализъм, но ще е прекалено дълго за да обяснявам защо) Аз нямам нищо против, но нека ми помогне, нека прекараме някакво време заедно и после да прави каквото иска. Той от своя страна си мисли, че топ целта ми е той да е нещастен. Той самият се отчужди, което доведе и до липсата на секс. Казах му, че щом така стоят нещата, значи той не ме обича, не иска да е с мен и изобщо не знам какво правя тук. В неговите очи явно нещата стоят различно обаче и той продължава да твърди, че ме обича, а аз просто съм вечно недоволна.
Комплексите ми за това, че не изглеждам достатъчно добре за него са в следствие на именно това негово поведение и отчуждение. Щом не ме обича, щом не ме желае как да поема инициативата и да сме интимни. Просто е унизително да се съблечеш, да се разкриеш пред някого, който не те иска и вероятно ще те отхвърли.

Сега, понеже малко се обърках - този мъж въобще знае ли, че ти искаш да правите секс? Да разбирам ли, че една година ти не се събличаш пред него и не си лягаш гола до него? И не си му казвала, че искаш да правите секс?
Защо е останал с впечатлението, че ти нямаш желание? И като ти каже, че според него ти нямаш желание, ти какво правиш, как така разговорът приключва, не му ли казваш, че имаш?!

И пак да питам - как беше сексът преди забременяването?

На мен това изобщо не ми харесва, защото свети проблем не просто в интимния живот, а в отношенията ви въобще. Отделно доколкото разбирам не се включва достатъчно и в къщната работа /то и трудно да успее, ако често гледа да духне някъде/. Май бяга от всякакви "семейни ангажименти". В почивните му дни ходите ли някъде заедно 3-мата или повече сте сами?  Преди бременноста как беше, пак ли с тази честота имаше негови си занимания /приятели, хоби/ или зачестиха след това?  За секса също имаше отрано въпрос как е бил, и аз се чудя?  Иначе нищо не намеквам, но от споделяни истории тук - ако решат да кръшкат умело завъртат тази спирала често да ги няма, а жената винаги мисли, че знае къде и с кого са...
П.П. писала съм едновременно с Аида за последния й въпрос.