Венка, на теб явно покрай Короната мърляви истории не ти влияят добре напоследък .. шегичка 
Аз започнах "Тайното писание" (Себастиан Бари) и съм очарована!
Виж целия пост
Аз започнах "Тайното писание" (Себастиан Бари) и съм очарована!
В момента чета ... 66
- Публикувана: 17 юли 2020, 09:13 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2020, 14:02 ч.
# 510
25 септ. 2020, 14:10 ч.
# 511
25 септ. 2020, 14:13 ч.
Олеле, сериозно ли? Толкова й се надявах на тази книга. 
Виж целия пост
# 512
25 септ. 2020, 14:17 ч.
Мани! Вярно, че действието се развива в Тъмните векове, но малко вода (извън "паднах или преплувах реката") нямаше да навреди
.
Чоки, и аз с голям мерак си я взех, много се надявах да прочета нещо близко до "Устоите", но уви...
Виж целия пост
Венка, на теб явно покрай Короната мърляви истории не ти влияят добре напоследък .. шегичка
Мани! Вярно, че действието се развива в Тъмните векове, но малко вода (извън "паднах или преплувах реката") нямаше да навреди
.Чоки, и аз с голям мерак си я взех, много се надявах да прочета нещо близко до "Устоите", но уви...
# 513
26 септ. 2020, 00:19 ч.
Започнах Кестеновия човек. След като прочетох много хвалби за книгата се настроих за поредния заплетен трилър. В началото съм и толкова ме дразни изказът на автора, смесването на глаголни времена, че нищо не възприемам от текста. Чета електронен вариант, дали в това е проблемът, в превода ли или нищо не разбирам от литература, не знам, но се отказвам. Ето кратък откъс да стане по-ясно какво имам предвид:
"Докато възрастен полицай с униформа въвежда Тулин в подробностите, тя оглежда двойното легло, използвано само от едната страна. А върху белия килим с дълги ресни имаше нощна лампа, съборена от нощното шкафче."
Виж целия пост
"Докато възрастен полицай с униформа въвежда Тулин в подробностите, тя оглежда двойното легло, използвано само от едната страна. А върху белия килим с дълги ресни имаше нощна лампа, съборена от нощното шкафче."
# 514
26 септ. 2020, 01:03 ч.
В превода е проблемът. Ето го хартиеният вариант:
На мен ми хареса, въпреки че ме подразни ужасно много логиката на убиеца. Ама нейсе, както се казва..
Виж целия пост
На мен ми хареса, въпреки че ме подразни ужасно много логиката на убиеца. Ама нейсе, както се казва..
# 516
26 септ. 2020, 09:24 ч.
Логиката на убиеца е един от най-слабите пунктове на съвременните трилъри (поне на най-новите). Една Агата Кристи никога не би имала такъв проблем. Там всичко се оказва напълно обосновано и логично накрая. Докато сегашните автори в стремежа си да измислят какви ли не обрати в сюжета обикновено или тотално прецакват финала, или го правят бутафорно нереалистичен. Така беше и с последния скандинавски трилър, който прочетох ("Момчето в снега"), където нищо, ама абсолютно нищичко не водеше към развръзката и убиеца...но няма да издавам повече , за да не спойлирам.
Виж целия пост
... въпреки че ме подразни ужасно много логиката на убиеца. Ама нейсе, както се казва..
Логиката на убиеца е един от най-слабите пунктове на съвременните трилъри (поне на най-новите). Една Агата Кристи никога не би имала такъв проблем. Там всичко се оказва напълно обосновано и логично накрая. Докато сегашните автори в стремежа си да измислят какви ли не обрати в сюжета обикновено или тотално прецакват финала, или го правят бутафорно нереалистичен. Така беше и с последния скандинавски трилър, който прочетох ("Момчето в снега"), където нищо, ама абсолютно нищичко не водеше към развръзката и убиеца...но няма да издавам повече , за да не спойлирам.
# 517
26 септ. 2020, 11:49 ч.
Е, то едно време е било лесно да се измисли мотив - ако не е заради наследството, то ще е заради ревност или пък заради някоя семейна тайна. 
Сега масово престъпленията в криминалните романи са дело на разни откачалки, а за тях логика може и да не се търси - според авторите, достатъчно е да се натрупат повечко ужасяващи детайли и така да се шокира читателя, че да не мисли въобще за правдоподобност на мотивите.
Мен въпросната книга ("Момчето в снега") ме разочарова окончателно от поредицата, че и от автора. Не само че криминалната интрига беше зле скалъпена, но и главната героиня ме изнерви с всичките й там душевни терзания. То разбирам, че на такива супергерои - най-умните и най-красивите, им се полага там тихичко да си страдат, за да не изглеждат съвсем бездушни и неубедителни, но в случая, мисля, авторът беше яко пресолил манджата.
Виж целия пост
Сега масово престъпленията в криминалните романи са дело на разни откачалки, а за тях логика може и да не се търси - според авторите, достатъчно е да се натрупат повечко ужасяващи детайли и така да се шокира читателя, че да не мисли въобще за правдоподобност на мотивите. Мен въпросната книга ("Момчето в снега") ме разочарова окончателно от поредицата, че и от автора. Не само че криминалната интрига беше зле скалъпена, но и главната героиня ме изнерви с всичките й там душевни терзания. То разбирам, че на такива супергерои - най-умните и най-красивите, им се полага там тихичко да си страдат, за да не изглеждат съвсем бездушни и неубедителни, но в случая, мисля, авторът беше яко пресолил манджата.
# 518
26 септ. 2020, 11:49 ч.
Реве ми се в това мрачно време. Предложете нещо тип “Хиляда сияйни слънца” или “Оризовата майка”...
Виж целия пост
# 519
26 септ. 2020, 12:18 ч.
Аз съм на необичаен за мен жанр "Нещо синьо" на Емили Гифин. И се чувствам превъзходно - свежа и разсмиваща е. Напомня ми на "Дневникът на Бриджит Джоунс" и времето, когато в книгите младите майки се вълнуваха дали очакват момче или момиче и нямаше изкуствено вкарани политкоректни герои. Глътка нормалност ми е след няколко започнати и недовършени книги за комунисти и другите, които не трябва и да се споменават.
Виж целия пост
# 520
26 септ. 2020, 12:22 ч.
Чета "Завръщане" на Яа Джасим. Баш си е за реване, ама нещо се оплетох в многото герои. Много добре тръгна, но после почна да прескача непрекъснато напред във времето, то синове, то внуци....Трудно се следи. Иначе е много интересна.
Виж целия пост
Реве ми се в това мрачно време. Предложете нещо тип “Хиляда сияйни слънца” или “Оризовата майка”...
# 521
26 септ. 2020, 12:31 ч.
И аз започнах Богът на дребните неща, но многото герои и постоянните препратки от случки на сина, после на прадядото и обратно на внука, ме объркват. Като добавим и абсолютно чуждите им за нас като фонетика и възприятие имена, съвсем зациклям
Виж целия пост
# 522
26 септ. 2020, 14:51 ч.
И аз след поредица недочетени книги, пак съм на нова
Чете ми се нещо уютно, а след като се върнахме от вълшебни дни в Родопите, се надявам да го намеря тук:
Приятелка, на чийто вкус мога да се доверя, ми похвали книгите на Ивинела Самуилова, любопитна съм.
Виж целия пост
Чете ми се нещо уютно, а след като се върнахме от вълшебни дни в Родопите, се надявам да го намеря тук:
Приятелка, на чийто вкус мога да се доверя, ми похвали книгите на Ивинела Самуилова, любопитна съм.
# 523
26 септ. 2020, 15:16 ч.
Приятелка ми даде "Танцувай, танцувай, танцувай" на Мураками. Единствената му, която не съм чела. Та оставих "Сблъсък" за кратко и започвам с нея.
Виж целия пост
# 524
26 септ. 2020, 16:13 ч.
Аз мога да препоръчам "Пачинко" на Мин Джин Ли. Сякаш не успя да се наложи много в България, а е прекрасна книга според мен.
"Крехко равновесие" е силно препоръчвана в темата, така че може и да сте я чели, но все пак я споменавам, защото си струва.
Виж целия пост
Реве ми се в това мрачно време. Предложете нещо тип “Хиляда сияйни слънца” или “Оризовата майка”...
Аз мога да препоръчам "Пачинко" на Мин Джин Ли. Сякаш не успя да се наложи много в България, а е прекрасна книга според мен.
"Крехко равновесие" е силно препоръчвана в темата, така че може и да сте я чели, но все пак я споменавам, защото си струва.
Препоръчани теми