В момента чета ... 66

  • 47 715
  • 743
# 195
Аз да похваля градската ни библиотека.
Не знам дали са намерили спонсор или спечелили проект, но са заредили със страшно много актуални книги.
Жалкото е , че дават вече само по 3бр.
Прочетох Споделеният апартамент, но не ми допадна. Сигурно защото беше след Писмо до сестра ми и стилът ми се повтори.
Чернобилска молитва-много от нещата ги знаех.
Сега чета Преди да умра и ми върви бързо.
Предстоят ми Жената на прозореца и Бягащата с вълци.
Виж целия пост
# 196
Със сигурност ще си купя "Заветите", обаче необходимо ли е да си припомням по-детайлно *Разказът на прислужницата"? Минаха няколко години откакто я четох. Спомням си доста неща, но и много съм забравила. Например леля Лидия ми е пълна мъгла, все едно за първи път чувам за нея,  а ще е едно от главните действащи лица.
Виж целия пост
# 197
Стон, предполагам, че за Леля Лидия ще можеш да прочетеш в ревюта за "Прислужницата", но да кажем накратко, че тя е тази, която налагаше строгите наказания на прислужниците.
Виж целия пост
# 198
Преди да продължа с третата за Себастиан Бергман, прочетох набързо "Падение и спасение" на Весела Тотева. Адски много исках да я прочета , лесно се чете , но някак не успя да ме докосне . Подобно на "Мементо" се повтаряха едни и същи неща , но явно за наркоманите това е животът.

Скрит текст:
Аз поне не останах с впечатление , че би отказала млади хора да пробват наркотици. Доста често се повтаряше, че това е любовта и, по-силно усещане дори от оргазъм, та според мен това даже би подтикнало да се пробва. Също ми е малко странно това, как работила в стриптийз клубове като сервитьорка, после като компаньонка, но подчерта , че не е правила секс с клиенти, което мен малко ме съмнява.
Виж целия пост
# 199
Падение и спасение” за мен си е чисто падение в желанието да се пише литература,гавра с читателя и най-вече се долавя едно “зловонно” послание ,което младите поколения могат да възприемат погрешно по отношение на дрогата,затова тази”творба” е падение за мен....спрях я след няколко страници....не ми хареса как се изразява и не виждам нищо творческо
Виж целия пост
# 200
Изоставих "Липсваш ми" от Кейт Ебърлин. И не ми липсва. Не се учудвам защо не намерих едно мнение дори за нея. Безлична книга. Опитвах се да я сложа към "кифленските" предпочитания- едва ли на някая ще й стигне търпението да я чете; помислих за teen - група- /героите стартират от тази възраст /-пак няма да бъде дочетена. Ще продължат да си цъкат с палците на телефоните. За възрастните читателки- ами и аз реших, че няма да живея с орлите, че да си пилея дните с нея. Това е. Май й посветих прекалено много време . И ме обзе гняв: защо е била издадена? Какво са видели в нея?
Хванах " Изхвърлени в Америка". /  Тананикам си  "И замириса на ...".удоволствие/
Виж целия пост
# 201
Аз наближавам края на "Изхвърлени в Америка" и все така ми харесва, а и доста се впечатлих, просто не бях запозната с тези неща. Но снимки на влака La Bestia могат много лесно да се намерят в интернет, а и истории на очевидци вероятно. Разбира се, сигурно подобни премеждия имат бежанците в която и да е част на света, не само в Мексико. Много стряскаща история.

Между другото, 80 и няколко процента съм прочела, но до момента не намирам никакви основания за обвиненията в расизъм, които отправят към авторката.

И има нещо вярно в това, че напомня за "Нощ в Каракас" (или че "Нощ в Каракас" прилича на "Изхвърлени в Америка", както четох в едно ревю).
Виж целия пост
# 202
Аз приключих The Rules of Attraction на Брет Ийстън Елис и честно казано не знам защо изобщо я довърших.

Крайно претенциозна и псевдо декадентска по-най безсмисления възможен начин. Ясно ми е, че Елис е искал да ни покаже пълната безсъдържателност на съществуването на изгубеното поколение на 80-те в Амерка, но това сме го чели много пъти и то написано страшно по-добре. Дори колежанската атмосфера, заради която изобщо започах да чета книгата, не е успял да пресъздаде. В отизивите на корицата се твърди, че имало тънък хумор в романа, ама явно е толкова тънък, че чак е невидим. Изобщо НЕ препоръчвам.

Имаше слухове, че едно време авторът е бил гадже за кратко на Дона Тарт (ходили са в един и същи колеж) - ако е било така, как пък не успя да се повлияе и на една хилядна от нейния талант, не знам.

Мисля да си оправя вкуса с нещо крайно различно и проверено във времето - Брандън Сандерсън и "Легион" Simple Smile
Виж целия пост
# 203
Явно не се предава по полов път талантът. Или не по всички линии.
Joy
Виж целия пост
# 204
Явно не се предава по полов път талантът. Или не по всички линии.
Joy

Определено не се Satisfied Satisfied Satisfied
Виж целия пост
# 205
Лу, щом ти казваш, че тази книга е претенциозна, само мога да предполагам какво чудо е Simple Smile))

Явно не се предава по полов път талантът. Или не по всички линии. Joy
Sweat SmileSweat SmileSweat Smile

Започнах "Заветите" и за момента ми допада. Аз също сравнително отдавна четох "Разказът на прислужницата" и съм позабравила някои неща, но не и таз гад Леля Лидия.
В тази връзка да питам нещо за първата книга, ако си спомняте финалните моменти, защото аз съм изветряла определено:
Скрит текст:
Главната героиня беше бременна, когато дойдоха да я приберат едни мъже. Ама не помня тия мъже от гаднярите в Галаад ли бяха или от опозицията? Изобщо това разбра ли се или остана като отворен въпрос.
Виж целия пост
# 206
Вени, мисля, че беше второто или аз така го усетих, не беше категорично указано.
Егати, как съм успяла да я забравя тази леля Лидия. Май ще препрочита книгата преди "Заветите"
Виж целия пост
# 207
ston, мерси!
Аз съм много често като теб, чета нещо и бързо трия от харда. Направо се изумявам понякога как и защо толкова лесно почнах да забравям Flushed. Добрата новина е, че в много случаи, когато почна втората книга и ми идват проблясъци. Та пробвай така, ако не ти се препрочита.
Виж целия пост
# 208
Аз пък мисля, че беше първото, ама и на мен вече ми се губи този момент.
Виж целия пост
# 209
Лу, щом ти казваш, че тази книга е претенциозна, само мога да предполагам какво чудо е Simple Smile))


Аахаххах, Венка, нали?
Ужасно кухо претенциозна, на такова нещо от дълго време не бях попадала. Сега се замислям, че я изкарах до края, защото все си мислех, че ще се появи някакъв смисъл, рамка на посвествованието, ако щеш. Е, не и не. Даже последното изречение прекъсва насред думата и не е довършено. Жесток арт, братче Satisfied
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия